|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
БАЧО КИРО Тоз ден обесиха Бача ви Кира - Този не ял и дори не мирисал Против кого? За какво? И защо ли? Ето пък онзи там скута цалува Бачо ви Киро стои и ги гледа И, недорекъл, напред се изстъпи - Всички, що видите тука пред вази, Аз съм виновен! И с Бача си Кира И покачен бе за свойта измама
Бачо Киро Петров, народен учител, един от водачите на въстаниците през април-май 1876 г. в Търновския революционен окръг, е заловен от турските власти след разгрома на четата в Дряновския манастир. В пълно противоречие с текста на стихотворението той се държи самоотвержено пред съда, както и при изпълнението на смъртната му присъда. Тук Славейков се е поддал на презрителното нитчеанско отношение към хората от народната маса - думата “говеда”, вложена изкуствено в устата на Бачо Киро, отговаря на нитчеанското определение на съдбата на народа: “скот да бъде, скотове да въди” в поемата на Славейков “Сянката на свръхчовека”; Мъдрителят, изразител на такива настроения в “Кървава песен”, също си служи с израза “говеда”. Правилно и възторжено отношение към подвига на Бачо Киро Славейков изразява в стихотворението си “Поет” в “Епически песни”.
© П. П. Славейков П. П. Славейков. На Острова на блажените. Ред. и бел. А. Тодоров. Варна: LiterNet, 2001-2002 Други публикации: |