|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
СТО ДВАДЕСЕТ ДУШИ Сто двадесет души те бяха на брой. И тъмна мълва се мълви зарад тях, "Свобода в гори и поля прогърмя! На техния възклик бе залпа ответ.
Темата за воеводата, предводител на чета въстаници, е подемана и по-рано от Славейков - още в поемата му “Въстаник” (сп. “Мисъл”, кн. 6-7, 1892 г.), - в нея се казва: “яви се в нашето село - с войвода ясен на чело - бунтовна чета”. Единият от двамата главни герои на “Кървава песен” е Войводата. - В “Сто двадесет души” се чувствува влиянието на италианския поет Луиджи Меркантини (1821 - 1872 г.), който в поемата си “Жътварката от Сапри” възпява подвига на италианския двойник на Ботев - Карло Пизакани. На Славейковия израз “Сто двадесет души те бяха на брой” отговарят началото и краят в “Жътварката от Сапри” “Триста души те бяха...” След разговора си с жътварката, която ги приветства, всички четници на Пизакани, заедно с него, също падат с тоя свой “първи бой”... Не само Пизакани, а и самият Меркантини е един от “гарибалдийските поети”, за които се намеква в очерка за Боре Вихор. Повикът “Ний дойдохме тука за теб да умрем” отговаря на думите на войводата във “Въстаник”: “Във наший роден край свещен - ний дойдохме изпод ярем - вековен да го отървем - да победим или умрем!” Основният мотив на стихотворението иде от подвига на Ботев и дружината му, с изменения, плод на влиянието на Меркантини (загиването още на брега). Броят на въстаниците не отговаря на тоя от Ботевата чета - и е наложен от нуждите на стихотворния ритъм и размер.
© П. П. Славейков П. П. Славейков. На Острова на блажените. Ред. и бел. А. Тодоров. Варна: LiterNet, 2001-2002 Други публикации: |