Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

НЕЗАВЪРШЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА ГОРОЛОМОВ: ТЕКСТОЛОГИЧЕСКИ АСПЕКТИ

Кремена Митева, Мая Горчева

web | web

Настоящият текст си поставя задача най-общо да представи един проект за текстологично проучване и издаване на незавършения роман на Йордан Йовков "Приключенията на Гороломов". Идеята дойде на първо място от текстологическата проблематика, с която е богат текстът. В строго текстологичен план не са проучени и въпросите, свързани с историята на преиздаването на Йовковите текстове, нито с типа редакторски или коректорски намеси. И не на последно място, това е един от проектите, които импулсира програмата, огласена на учредената на 15 декември 2004 г. Текстологическа школа към департамент "Нова българистика" на Нов български университет - София1. Издигнатият от нея призив за "един нов текстологизъм" (Неделчев 2005а: 2) има за логичен завършек амбициозна издателска програма. А и книгоиздателите напоследък обърнаха поглед към проекти за издаване на литературната класика, резултат от текстологично проучване.2

Текстологическата работа стъпва на важни теоретични разработки3, които имат отзвук и в историографията4. Известни са постиженията в издателската практика за подготовка на събрани или отделни съчинения на българските класически автори благодарение на прецизната работа на редактори като Илия Тодоров, Милена Цанева5, Михаил Неделчев (1978).

Роден в такъв контекст, проектът за проучване на "недописаната книга" (Дачев 2001: 47) на Йордан Йовков има за отправна точка виждането, че текстологията е органически свързана с историята и теорията на литературата. Тя е тяхна основна база, особено що се отнася до литературната история. В работата си следвахме добре известното разбиране, че текстологическият анализ предполага проследяване мястото на текста в историко-литературния и културноисторическия контекст, измененията на текста, връзките му с други произведения на същия автор (литературния "конвой"), с творби на други автори; изследване на произведението като единно цяло и т.н. (Литературный 1987: 436-437).

Цел на проекта бе тясното свързване на текстологичната работа с литературнокритическите постановки. От една страна, текстологичният коментар подхранва литературнокритическото проучване на романа, от друга, интерпретацията дава насоки и за текстологичния коментар.

Може да се каже, че романът, както и Йовковото творчество от 1930-те години, е предмет на цялостно проучване единствено за полския българист, дългогодишен задокеански преподавател, Едвард Можейко6. Той изказва тезата, че в този роман писателят разкрива ново "критично виждане" за селото въз основа отразяването на непосредствения живот на общността. В езиково отношение продължава линията на сближаване до формите на разговорната реч7. Коментарът на реалиите в романа потвърждава това в различни аспекти, а връзката с повседневното е коректив при текстологичния коментар и избора на езиковите форми. Така намират обяснение редица отклонения от езиковата норма, които се взимат за грешки.

Първата задача е да се дадат насоки за вписването на романа в творческата биография на автора. Въпросът за замисъла на творбата не може да се изясни по данни от основните документни източници8. Можем да разчитаме единствено на текстовите дадености. Изхождайки от тематиката и реалиите, романът се очертава като противоположен на романтично-поетическата линия при предходните Йовкови разкази (от циклите "Последна радост" ("Песента на колелетата"); "Старопланински легенди"; "Вечери в Антимовския хан") и сроден с конкретиката на повестта "Жетварят".

Двете линии: легендарната и фактологичната, могат да се проследят в Йовковото творчество и през 1920-те, и през 1930-те години с жанровите предпочитания към разказа или повестта. В началото на 1930-те авторът редактира основно "Жетварят" и публикува първите части от романа за Гороломов. Самият текст обаче дава две конкретни указания за по-ранно замисляне на творбата: първото е в речта на героя в 3. глава: "Само тогаз българският народ няма да остане излъган, както е оставал излъган от петдесет години насам...", т.е. от 1878 г. насам, времето на самостоятелно българско политическо управление, което препраща към годината 1928. Другото упоменаване е от 5. глава и представлява надпис от тебешир, който гласи: "Честита Новата 1926 гудина". Въпреки условността и несигурността на тези дати, те навеждат на мисълта за контаминация между по-стари биографични данни и реалиите на следващите десетилетия.

Интересни данни идват и от сверката с бележка, допълнена от автора към публикуваната през 1937 г. 5. глава към разговора в кръчмата, но зачеркната после: "Решили камарата да изкара докрай мандата си." Явно тя насочва към по-ранен период, доколкото след май 1934 г. камарата (сиреч парламентът) е била разпусната. Отпадането на такова историческо указание явно е знак, че авторът не е искал да остават следи от конкретно време.

Проблемът за хронологията на написването на романа може да се разгледа и във връзка с общите мотиви с други авторови произведения. Явно в края на 1920-те до края на 1930 г. те са създавани паралелно, за което говорят дословните цитатни препратки особено в първите глави на романа. Сходна проблематика предлага и повестта "Жетварят", в която писателят използва свои ранни текстове и нереализирани проекти. Съвсем конкретно казано за "Приключенията на Гороломов", как могат да се свържат каруците на Сали Яшар с "металическите ноти" на каруцата на Иван Пелтека? В плана на интерпретацията въпросът е как паралелните образи взаимно се коригират или допълват, или става дума за "креативната памет" (Радосвет Коларов) на твореца. С оглед текстологичната проблематика въпросът е замисълът на кои творби е по-ранен или по-късен - на романа или на съответните произведения, които са цитирани (ако за "Жетварят" въпросът изглежда ясен, не така стоят нещата при хронологически по-близките "Боряна", "Сенебирските братя", "Белите рози", "Съд", "Вражда" и пр.).

Очевидни са тематичните разлики при последните глави в романа, издадени през 1937 г. В тях липсват и препратки към Йовкови разкази. Но дали това не е знак, че те пазят неразгърнати епизоди или описания, които са готвени за бъдещи, останали ненаписани негови произведения? Дали романът за приключенията на Гороломов не е бил своеобразна лаборатория, в която писателят е изпробвал своите собствени писателски подходи, инвариантните си схеми и сюжети? Или там е излял съмненията си към съвременните нрави и недоверието си към българския хомо политикус, запазвайки непокътнати от политически страсти останалите, но не всичките си творби?

Друга възможност да уточним датирането на замисъла дават езиковите (граматически, правописни и пунктуационни) и особено лексикалните данни. Правят впечатление използваните остарели форми9, но и чуждиците и модерните реалии, с каквито изобилства речта на Гороломов (шеф, експромтом, колхоз, химически торове и пр.). По тях можем да възстановим историческото време, залегнало в замисъла на романа, доколкото тяхната поява в българското езиково пространство може да се датира.

Йовковите произведения и в частност незавършеният му роман изглеждат далеч от водещите за класическата текстова критика въпроси за атрибуцията или за ръкописните пред-тексти. Но и по-настойчиви са въпросите, свързани с изследването на писателската практика. Лишени от брульони от романа, освен на последната, за сметка на това неиздадена глава, бихме ли могли днес да провидим през печатното слово автентичното Йовково писане, импулсите на творческия замисъл?10Разполагаме с Йовковите текстове според последната им редакция в книжно тяло, с датирането на публикувания текст, но не с хронологията на писането на творбата, нито с датирането на замисъла.

Оказва се, че две от най-спорните Йовкови книги - "Жетварят" и "Приключенията на Гороломов", имат сходна издателска съдба. Ранната повест на белетриста също не беше самостоятелно издавана от 1948 г. През 2003 г. издателство "Ковачев" (Силистра) постави начало на своята нова библиотека "Граници" именно с "Жетварят"11. Последният Йовков роман няма такава съдба. След повече от 60 години той все още не е самостоятелно преиздаден.

Прокарахме връзка между двата романа въз основа обръщането към конкретиката на съвременния селски бит. Образи от "Жетварят" отзвучават в "Приключенията на Гороломов": в 5. глава, която разглеждаме, се появява огледален образ на Гроздан в лицето на "селянина с обеца"; на дядо Недко - в лицето на "изпадналия самоук живописец"12. Случайно или не, именно тези две книги на писателя са най-интересни от текстологическа гледна точка13. "Жетварят" е единственото по-обемно Йовково произведение, цялостно редактирано14 през 1930 г. - десетилетие след първото издание от 1920 г.

Романът "Приключенията на Гороломов", както е известно, остава незавършен поради внезапната смърт на автора си15, откъдето произтича известно подценяване у критиците, но и редица текстологически въпроси: за целостта на текста; за степента му на завършеност, за (не)възможната му реконструкция; за принципите на издаването му; та дори и за значимостта му в рамките на цялостното авторово творчество.

Но можем да приведем аргументи за възприятието на "недописаната книга" като завършена. От литературнокритическа гледна точка причината е композирането на текста като поредица епизоди, обединени от един главен персонаж.16 За високата самостойност на отделния епизод съдейства и фактът, че при първата публикация в кн. І на "Българска мисъл" от 1931 г. подзаглавието не е въведено с римска цифра, която да насочва към представата за глава от роман. А за сюжетната развръзка, въпреки липсващите заключителни глави, може да се досетим по намерения след смъртта на автора план на главите.17

Нанесените авторови корекции върху публикуваните глави в сп. "Българска мисъл" говорят за авторовото намерение за дообработване на текста и за издаването му.

Да припомним, че Йордан Йовков няма практика основно да преработва вече издадени творби. Приживе той лично и много отблизо (изключваме христоматийните му тревоги около книгата "Старопланински легенди", когато е в Букурещ) следи издаването на своите книги. Запознат е дори с работата на печатарите. Така че текстологическите проблеми в творчеството му не са много, но затова пък са интересни. Може би най-нерешеният е свързан именно с "Приключенията на Гороломов". Би трябвало обаче да се отхвърли разбирането за небрежност на писателя и към текста да се подходи именно като завършен, подготвен за публикуване "пред-текст", въплътил авторовия замисъл, макар и да не е окончателният текст.

Известни са три самостоятелни издания на романа, дело на книгоиздателство "Хемус". Първото (1938) е посмъртно и излиза под редакцията на Николай Лилиев18. То съдържа десетте глави, поместени преди това в сп. "Българска мисъл": год. VI (1931) - кн. I, II, III, IV; год. XII (1937) - кн. II, III, IV, V, VI, VII. Взети са под внимание поправките, направени собственоръчно от автора в 5. и 9. глави на романа. Пунктуацията се придържа към пунктуацията на първите публикации на съответните глави, но правописът е донякъде променен. Второто издание от 1940 г. повтаря първото. Едва в третото (1943) е поместена единадесета глава, която обобщава намерени след смъртта на писателя бележки и е обнародвана за първи път в книжка пета на сп. "Изкуство и критика" от 1938 г. Оттук нататък тя присъства в следващите издания на романа, които вече не са самостоятелни, а влизат в Събраните съчинения на писателя в седем тома, излезли през 1956 г. "Приключенията на Гороломов" са включени в шести том, който е под редакцията на Симеон Султанов. Тук за първи път са отстранени краесловните ерове, носовките и ятовите гласни. Правописът е осъвременен, съобразен с правописната реформа от 1945 г. Прави впечатление обаче, че в това издание в общи линии е запазена пунктуацията на първото издание на романа. В следващите три издания на Йовковите Събрани съчинения - 1973, 1978 и 1983 г., творбата е включена отново в шести том, този път под редакцията на Славка Иванова. В последните три издания се наблюдават най-големи отклонения от правописа и пунктуацията на Йовковия оригинал.19

В бележките към Събраните съчинения на писателя, издадени през 1956 г., погрешно е отбелязано, че 11. глава се публикува за първи път в това издание. Явно редакторите на поредицата пропускат третото самостоятелно издание на романа (1943 г.), където за първи път е публикувана "реконструираната" от Деспина Йовкова 11. глава. В Събраните съчинения на Йовков от 70-те и 80-те години (1973, 1978, 1983 г.), отново в бележките невярно е посочено, че за първи път 11. глава от "Приключенията на Гороломов" е включена към романа в изданието от 1956 г.

Изборът точно на 5. глава за илюстрация на метода ни на текстологическа работа се корени най-вече в нейната граничност - тя е първата глава, издадена след прекъсване от близо шест години. Началните четири глави от "Приключенията на Гороломов" са публикувани в списанието на Михаил Арнаудов "Българска мисъл" през 1931 г. Следващите шест излизат в същото списание едва през 1937 г. Освен това от 5. глава нататък романът натрапчиво се обвързва със злободневието на политическата проблематика. Също така 5. глава (заедно с 9.) пази следи от Йовковата редакторска работа. Корекциите на писателя доказват, че той сериозно и продължително обмисля творбата си. Прави впечатление, че преработките са главно във втората част на главата: отнасят се предимно до диалога в кръчмата, до представяне на персонажи и конкретизиране на сюжетни ситуации.

В първото издание на романа (под ред. на Н. Лилиев) авторовите поправки са взети предвид. Включен е дори дописан и после зачертан от писателя текст.20 В следващите две самостоятелни издания на "Приключенията на Гороломов" (1940, 1943 г.) посочените корекции също са взети предвид. Това се отнася и за Събраните съчинения на Йовков от 1956 г., където редакторите по всяка вероятност ползват първото издание на романа, защото и тук се появява зачеркнатата от писателя реплика, която например липсва в третото издание на книгата.

В изданията от 1973, 1978, 1983 г. текстът повтаря първата публикация на 5. глава от сп. "Българска мисъл", без да се имат предвид авторовите добавки21. Това рязко разграничава трите най-нови издания на "Приключенията на Гороломов" от възприетата редакторска линия в края на 30-е, през 40-е и 50-е години, когато все още е жива Деспина Йовкова и участва дейно в подготовката на изданието.

Разполагаме със собственоръчно направените от писателя редакции на 5. глава върху брой от сп. "Българска мисъл", съхраняван от семейството му, а по-късно подарен на Дом-паметник "Й. Йовков" - Добрич. Приемаме, че те са израз на последната авторова воля и би трябвало да се включат в текста на главата, както това е сторено в трите самостоятелни издания на романа и в Събраните съчинения на Йовков от 1956 г. По-късното пренебрегване на редакциите е необосновано и некоректно.

В работата си върху 5. глава като цяло следваме текста на първото издание на романа от 1938 г., съпоставен с първото издание в сп. "Българска мисъл". Запазваме всички особености, когато не са в грубо противоречие с нормите на съвременния книжовен език. Става ясно, че до голяма степен Йовков се придържа към Иванчевия правопис (1899 г.): запазване на ятовата гласна на етимологичното й място; употреба на голямата носовка в корените на думите, като разграничаването й с "ъ" става на етимологична основа; запазване на "ъ" и "ь" в краесловие без звукова стойност. В подготвяното издание правописът е нормализиран според съвременната книжовна норма. Освен това са коригирани предлозите "с" и "в" там, където правилото изисква да се употребяват в удвоен вариант, тъй като Йовков ги използва винаги единично.

В бележките даваме част от промените, наложени от правописната промяна, включително са споменати и някои печатни грешки.

В текста, който предлагаме, са допуснати отклонения от езиковата норма предвид последователното прокарване на разговорната реч22. Тематиката, обвързана с конкретиката на селската реалност, се отразява в предпочитанието към езикови форми, свързани с разговорната реч, израз на "езиковата компетентност" на селската общност. Приемаме също, че езикът на романа е своеобразно въплъщение на Балановата норма за благозвучие, изказана в периодиката в първите години на 20. век (и вероятна позната на учителя Йовков). Тя гласи: пиши тъй, както изговаряш, за да изговаряш тъй, както пишеш" (Теодоров-Балан 1987: 280).

За приближаване до формите на разговорната реч и диалекта предлагаме възвръщането на думи като "присторено", "шепнишком" или "ченийката" (или "крадишката" от 1. гл.) от изданието в сп. "Българска мисъл", "изправени" в следващите издания (някои разговорни изрази са запазени, примерно "трима-четирма").

Допускаме и максимално съхраняване на педантичната пунктуация. Йовковите запетаи изглеждат прекомерни според днешната норма, някои отпадат в по-късните преиздания, неподходящи са и предвид днешната издателска практика, но те изпълняват важната функция да маркират интонационните извивки на речта, да отчленят акцентираните думи и паузи в речта.23 Устната генеалогия на речта е запазена, а корекциите са направени само в случаите на очевидни отклонения от приетата норма (например при оформянето на пряка реч).

Не са единични и случаите за нарушаване на правилото за членуване на подлог с пълен член (срв.: "На пода се валяха една спитена обувка, един калпак и бастуня на даскал Гатя. Самият даскал Гатю го нямаше никакъв."). Последователно е прокарано "неграматичното" членуване в 1. глава, особено в речта на героите. Но пък е членувано с пълен член прозвището "Бившия" на един от героите. В случая е отразена особеност, свойствена за устната реч и за диалектите, където оразличаването между пълния и непълния член не се спазва. В такъв случай граматическата неправилност ще означава не грешка, а последователно отразяване на устната реч, на нейните особености в литературния текст. А подобна теза може да намери потвърждение в наблюдения на Е. Можейко за отварянето на късните работи на писателя към обиходната реч.

Заслужава да се обсъди въпросът дали да се допуснат във фонетично отношение неграматични форми с "ятов" преглас, или "ятев" преглас, както го нарича А. Т.-Балан, които се доближават до устната практика ("смеяха", "знаяха", "влязли", "изрусяли"). Още в изданието от 1938 г. е "нормализирана" формата "мòжахте" (в речта на даскал Гатю) с "можехте", а тя пази устния първоизточник на речта.

В морфологията и лексиката прави впечатление предпочитанието към местоименните форми "тия", "тоя", но "тогаз" (вм. "тогава").

Характерна е формата на наречието "веднаж", която запазваме, доколкото е отбелязана като дублетна форма в "Правоговорен и правописен речник на българския език" (Пашов, Първев 2004: 92). Според днешната норма се изписва модалното наречие "като че" (съответно "каточе", редуващо се с "като че" при първото издание), което у Йовков функционира и като съюз, въвеждащ подчинени изречения с условно предположителен характер, наречени в граматиката "недостоверни сравнения" (Кювлиева 2003: 125).

С граматичната норма влизат в разрез и глаголните форми. Формите "доде" и "дойде" се редуват с предпочитание към първата форма. Запазена е формата "дохаждахте", отпаднала при по-късни издания. Смятаме, че трябва да се запази по-архаичното "изкомандува", доколкото носи стилистичен ефект и подчертава началническите амбиции на персонажа.

В текста не сме запазили остарялото значение на "клепач" като "мигла" (останало в Найден-Геровия речник) от първата публикация в сп. "Българска мисъл". Но сам авторът заменя думата с "мигли" в началото на 5. глава, което е отразено в изданието от 1938 г. Бихме се запитали дали с това не се загатва за тенденция към осъвременяване на лексиката, което би намерило израз в останалата неосъществена цялостна авторова редакция на романа.

С оглед лексиката изглеждат интересни не само диалектизмите, турцизмите и всевъзможните остарели форми, интерпретируеми в контекста на традиционния бит, но и чуждиците и книжната лексика, защото те отбелязват проникването на съвременната градска култура в пространството на традиционното село, т.е. улавят един динамичен социокултурен процес. Такава е абревиацията "т.е." - и то в устата на селянина Данаил!

Не стигнахме до единодушие за изписването на честите съкращения ("г-н", понякога и "господин"; "др-во", "т.н."; "и пр. и пр."). Появата им в текст, който интерпретираме през устната речева норма, изглежда неуместна. От друга страна, несъответствието между книжното клише и разговорната реч поставя по-остро проблема за несъотносимостта между света на селото и нахлуващата градска култура и има важна стилистична функция. Абревиацията дава важен ключ към проблематиката на романа и това прави много силни чисто литературно-интерпретативните основания за запазването й. За същото настойчиво пледира и спазването на авторовата воля.24 Отварянето на абревиацията пък има аргумент в изискването за четивност на текста и днешната издателска практика. Предходното й запазване изглежда като недоглеждане в издаването или като запазване на абревиации, станали тъй обичайни в текстовата практика при всевъзможни документи през периода, че е загубен критическият усет. Абревиацията "г-н" не се възприема от читателското съзнание като непълноценна в контекста на редовната й употреба.

Приемаме, че запазването на абревиациите спазва авторовата воля и затова не са коригирани.25

След широки консултации, в зависимост и от издателския формат, може да се реши и проблемът за полуслятото, слятото или разделно изписване на имената: дали да се запази автентичната форма от Йовковата съвременност, или да се замести с днешната "съвременност" на топонимите (срв. Мусу-бей/Мусу бей; Дели-Юсуф-Куюският/делиисуфкуюският).

Бележките, поместени в края на главата, уточняват реалии и препратки, открити в романа, с цел реконструиране на неговия културноисторически контекст.26 Подобен коментар е необходим, изхождайки от възсъздаването на "съвременността" в романа. В коментара към текста включваме:

- възстановка на исторически реалии;

- паралели с други Йовкови текстове (имена на персонажи; детайли в природния ландшафт);

- успоредици между герои и епизоди и личния опит на писателя (учителските му години);

- паралели между герои и епизоди и съвременни реалии от обществения и политически живот от началото на 20. век;

- карта, представяща "маршрута" на Гороломов.

"Съвременността" съществува и чрез езика си, чрез особените си изрази и имената или чрез клишираните форми, характерни като цяло за речта и на персонажите, и на повествователя. С тази цел към цялостното представяне на текста подготвяме:

- речник на отделни изрази (остарелите думи, диалектизми, чуждици);

- опис на употребените поговорки и фразеологизми (една част представяме към 5. глава);

- речник на топонимите.

Ако на предходните преиздания дължим прецизното претегляне на Йовковия изказ на ръба на съответната актуална езикова практика и даденостите на Йовковия текст, отразяващи друга актуалност, то водеща насока в случая ще е възсъздаването на контекста на езика и реалиите, проникнали в художественото цяло. В романовото пространство съвременността е показана чрез наслагването на пред- със следвоенни реалии и събития. Целта на коментара не би трябвало да се разбира просто като обяснение и наместване на текста в мрежата социални и исторически засвидетелствани факти: художественият текст, цитирайки отделни реалии, им дава своеобразна оценка и отграничава своето чисто фикционално пространство. Актуализира се също проблемът за Йовковите автоцитати и за цитатната памет на творчеството му, както за връзката между личната биография на автора и художествените му сюжети.

Преизданието на романа, снабдено с подробен критически коментар, би дало възможност да се чете в контекста на традиционния селски бит, но и на политическата история от първите три десетилетия на 20. век, отнесен към исторически, културни и стопански реалии, като се прокарат връзки със сходни по тематика произведения на Чудомир, Илия Волен, Константин Константинов и др. Може би по този начин преиздаването на романа ще представлява и своеобразно негово тълкувание, в което Йовковият човек е неотделимо свързан с историята на общността, със социалните, политическите и икономическите характеристики на колективния живот: един необичаен прочит на Йовковия свят.

 

 

БЕЛЕЖКИ

1. През близкото десетилетие литераторите като че ли хвърлиха усилията си в "редактирането" на интерпретациите на отделните творби, а текстологическите занимания излязоха от кръгозора им. Изпреварващ и същевременно импулсиращ зараждащите се тенденции за насочване към текста е примерът на Текстологическата школа. Изглежда, след поредицата критически препрочити на литературното наследство дойде ред да се върнем към източника им - самите текстове и да свържем филологическите анализи с конкретна издателска цел за актуализиране на класиката. [обратно]

2. Наскоро издателство "Фигура" подготви том І "Епика" и том ІІ "Лирика" от Съчинения на П. П. Славейков със съставителство, коментар и редакция на Стоянка Михайлова и Камен Михайлов. Работи се и върху многотомно издание на творчеството на Блага Димитрова. [обратно]

3. В нашата литературна наука можем да открием достатъчно плодотворни насоки за текстологична работа. Илия Тодоров разглежда Ботевата поезия въз основа на теоретичните основи на руската текстология и по-специално върху постулатите на известния специалист по ръкописите на Пушкин С. Бонди, разработени още през 1930-е години (Тодоров 1988). Ил. Тодоров проучва текстологически също Паисиевата история; негова е редакцята на някои от томовете в 22-томните Събрани съчинения на Иван Вазов (по негово предложение коментарите и вариантите са оформени еднотипно във всички томове). Текстологът разглежда и творчеството на Елин Пелин като "издателски проблем" (Тодоров 1978). [обратно]

4. Наскоро се появи първото цялостно изследване в тази област - книгата на Николай Проданов Проблеми на историографската текстология (върху материал от българската историопис VII-XX век) (2003). Изследователят признава, че текстологията се приема за филологическа наука, но въз основа на нейните постижения - теоретически и практически, може да бъде обособена и историографска текстология, която разглежда като помощна дисциплина на историографията. Книгата му очертава основните пространства на историографската текстология. [обратно]

5. Милена Цанева е редактор (съвм. с П. Динеков, П. Зарев и Г. Цанев) на 22-томното издание на Вазовите Събрани съчинения: съставител и редактор на 14. и 15. том; съвм. с Ил. Тодоров е съставител и редактор на 19. и 20. том. Тя е съставител и редактор на: Вазов, Ив. Стихотворения (1968, 1972); Повести и разкази (1971); Немили-недраги (1972); Стихотворения и поеми (пор. "Световна класика" - 1985); Съчинения в 4 тома. Т. 1. (1986). [обратно]

6. Въпреки нееднократните подсещания на Никола Георгиев към българските литератори, че може би романът за Гороломовите приключения е ненужно подминаван (вж. наскоро в: Георгиев 1999: 38).

Може да се каже, че се заражда интерес към късното Йовково творчество, както свидетелстват темите на редица доклади от наскоро проведената Национална научна конференция по случай 125 години от рождението на автора (23-24..09.2005, Добрич-Албена): (по ред в програмата) Цв. Ракьовски, "Парите - "другият свят" в творчеството на Йовков" (2005); Вл. Янев, "(Не)възможността на нравствения прелом"; Л. Шумкова, "Невъзможни жени: "Ана Дюлгерова", "Поручик Бенц", "Обикновен човек"; М. Неделчев, "Приключенията на Гороломов" като политически роман". [обратно]

7. Срв. Можейко (1961: 43-60; 1964; 1984: 100-104). [обратно]

8. Това са Спомени и документи, събрани от Д. Минев, Срещи и разговори с Йордан Йовков, записани от Сп. Казанджиев, Спомени и писма от Григор Василев, отделни свидетелства по различен повод. Всъщност тези източници въобще подминават подобна проблематика и за други творби: Сп. Казанджиев дава поглед към ограничен отрязък от време; Д. Минев отбелязва външните факти или случките, по които може да се съди за психологията на твореца, но не и за замисъла, творческите задачи, към които се е стремял, тематичните интереси. Може да се каже, че не само Й. Йовков, а изобщо българските творци не говорят за творческите си планове, не "обговарят" собственото си писане.

Според свидетелства Й. Йовков избягва да говори за проекти, върху които действително работи в момента. Предпочита да коментира по-далечни замисли, които обикновено по-късно не реализира. [обратно]

9. Например думата "клепачи", употребена със значение на "мигли", което е известно от Найден-Геровия речник, е отстранена по-късно, явно като анахронизъм. [обратно]

10. В по-широк план бихме могли да разпрострем този проблем във връзка с цялото творчество на класика: при съхранена, ясно фиксирана първа писмена поява дали се допитваме при днешните си прочити до Йовковите ръкописи, запечатали поредицата авторови избори в създаването на текста, останал в класическия корпус на българската литературна памет?

Ръкописните варианти и печатното фиксиране са разгледани в друг аспект като форми, съотнесени с публичната известност на писателя, в скорошната публикация на М. Неделчев (2005б). [обратно]

11. В това издание погрешно е отбелязано, че то е трето, а не девето, каквото е всъщност. [обратно]

12. Срв. също пелерината, която Гороломов бил наметнал по време на серенада, напомняща черната пелерина на учителя Радулов от първа глава на повестта. [обратно]

13. В Събрани съчинения на Йовков от 1956 г. много емблематично "Жетварят" и "Приключенията на Гороломов" са включени в един и същ том - шести. [обратно]

14. Йовков няма практика цялостно да редактира веднъж издадени творби. Изключение в това отношение правят само "Овчарова жалба" (първата белетристична творба на писателя, 1910 г.) и "Жетварят". [обратно]

15. На болничното шкафче на Йовков в Католическата болница в Пловдив откриват последните ръкописни страници на романа. Писателят работи върху него действително до последните си дни. [обратно]

16. Както отбелязват редица изследвачи, романът е композиран като поредица епизоди, обединени в единна жанрова рамка по белега общ главен персонаж, повтарящи се (но и нови) второстепенни персонажи; единно пространство на поредица села, обединени от "града". Внимателната възстановка на реалиите еднозначно сочи, че "градът", неупоменат в романа, е Добрич (където отвежда началното: "На Панаирската улица, близо до Шадраванския площад..."), а селата носят имена на преименувани след 1942 г., след възвръщането им в рамките на българската държавна територия, добруджански села. В тематичен план в главите от 1937 г. нараства политическата злободневност, докато застрахователните и просветителски начинания на героя полека-лека секват. Дали обаче в това трябва да се дири определена линия на преображение на героя, или (по принципа на изграждането на "Бай Ганю") непроменимият персонаж е разкрит в различна ситуация? [обратно]

17. Всъщност още през 1929 г., т.е. преди първите публикувани части, в сп. "Златорог" излиза анонс за предстоящото издание на "Приключенията на Гороломов". [обратно]

18. По настояване на самия Йовков Н. Лилиев е редактор, че и коректор на първите издания на повечето му книги. [обратно]

19. Както отбелязва Илия Тодоров, много често издаването на литературното наследство у нас е "игра без павила". Той не приема необмислените редакторски намеси, особено що се отнася до творби от литературната ни класика. Само цялостното сравнение на всички издания и на запазените ръкописи и коректури може да даде точна картина на измененията в текста и да помогне да се изяснят причините за тези изменения. Срв. нанесените корекции върху Йовковия текст, в рамките на 1. глава - "крадишката"; в 5. гл. - "шепнишком", нормализиано с "шепнешком" още в изд. 1938 г.; "присторено". [обратно]

20. Случаят е единичен. Това е коментираната реплика: "Решили камарата да изкара докрай мандата си." Макар че дава ценна информация с какъв исторически момент да съотнесем разговора в кръчмата, след като е зачеркната, бележката би трябвало да отпадне според "авторовата воля". [обратно]

21. С изключение на една коригирана глаголна форма (от "ставам" на "станах") и две добавени думи "наивно" ("А даскал Гатю наивно попита: При баловете има ли страсти?") и "в кръчмата" ("В същия миг двама-трима общински стражари нахлуха в кръчмата..."). [обратно]

22. Йовков споделя пред Сп. Казанджиев: "Такъв е народът и в езика си: няма тая граматическа и идеейна стегнатост и скованост. Езикът у него е израз на душевно движение и е винаги свеж. Думата е винаги сочна, конкретна, винаги сякаш боядисана и топла. Едно време тая особеност на живата народна реч ме много занимаваше и исках да приближа езика си до нея." - Вж. Казанджиев (1980: 101). [обратно]

23. Срв. последователно обособените части - определения и наречия ("Високият селянин с обецата го гледаше намръщено, с омраза..."). Срв. също "излишната" запетая: "Когато вече в кръчмата нямаше никой, отнякъде излезе Джурката, доде, разгледа кое беше здраво, кое счупено, после се върна зад тезгяха и, като сне очилата си от челото н носа си, написа в един тефтер от сива халваджийска книга следното: ...". Другаде запетаята липсва, срв.: "Слушай: там, в кръчмата, е оня [,] гражданинът с брадата, щурият оня, дето пей и свири на китара, нали го знаеш?"; или: "Хайде [,] тичай!" [обратно]

24. Именно тази форма е останала в Йовковите чернови на последната (11.) глава; не е променена и в редакциите на автора върху публикувания в "Българска мисъл" текст. [обратно]

25. Може да потърсим обяснение за формата отново във връзка с устната реч и да тълкуваме абревиацията като отражение на елиптичното "гус’ине". [обратно]

26. Като работен вариант те са дадени с бележки в текста, които нямат място при издаден в книжно тяло художествен текст. Там те могат да се приложат в справочния раздел с цитати на откъси от коментираните изрази в подредени според текста бележки. [обратно]

 

 

ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА

Георгиев 1999: Георгиев, Н. На повратки в село или към света? София: Критика, 1999.

Дачев 2001: Дачев, М. Подир сенките на знаците. Есета по семиотика и поетика. София, 2001.

Казанджиев 1980: Казанджиев, Сп. Срещи и разговори с Йордан Йовков. София, 1980.

Кювлиева 2003: Кювлиева, В. Езикови средства на асоциативното изображение в повествованието на Й. Йовков. // Йордан Йовков. Нови изследвания. Т. 2. София: БАН, 2003.

Литературный 1987: Литературный энциклопедический словарь. Москва, 1987.

Можейко 1961: Можейко, Е. "Приключенията на Гороломов" като сатиричен роман". // Литературна мисъл, 1961, кн. 4, с. 43-60.

Можейко 1964: Mоżejkî, E. Sztuka pisarska Jordana Jowkowa. Wrocław - Warszawa - Krakòw: Polska Akademia nauk - Oddział w Krakowie. Prace komisji Słowianòznawstwa, № 7, 1964.

Можейко 1984: Mоżejkî, E. Yordan Yovkov. The University of Alberta, Slavic Publishers, Inc. Columbus, Ohio, р. 100-104.

Неделчев 1978: Неделчев, М. Коментар и варианти. // Яворов, П. К. Събрани съчинения в пет тома. Т. 2. Гоце Делчев. Хайдушки копнения. Под ред. Т. Жечев. София, 1978, с. 213-242.

Неделчев 2005а: Неделчев, М. Текстологията - научен проект от 20. век? // Литературен вестник, № 1, 12.-18.01.2005. Също: Електронно списание LiterNet, 06.04.2005, № 4 (65) <https://liternet.bg/publish2/mnedelchev/textology.htm> (25.11.2005). (Текст, произнесен на учредяването на Текстологическата школа към НБУ - 15.12.2004 г.)

Неделчев 2005б: Неделчев, М. Живот за Вапцаровите думи (Вапцаров: поет на едната книга? Не(до)решените текстологически проблеми на Вапцаровата лирика). // Електронно списание LiterNet, 05.10.2005, № 10 (71) <https://liternet.bg/publish2/mnedelchev/vapcarov.htm> (26.11.2005).

Пашов, Първев 2004: Пашов, П., Първев, Хр. Правоговорен и правописен речник на българския език. София: УИ "Св. Кл. Охридски", 2004.

Проданов 2003: Проданов, Н. Проблеми на историографската текстология (върху материал от българската историопис VII-XX век). Велико Търново, 2003.

Ракьовски 2005: Ракьовски, Цв. Парите - "другият свят" в творчеството на Йовков. // Електронно списание LiterNet, 15.10.2005, № 10 (71) <https://liternet.bg/publish4/crakiovski/parite.htm> (25.11.2005).

Теодоров-Балан 1987: Теодоров-Балан, А. Слог и говор. // Теодоров-Балан, А. Избрани произведения. София, 1987.

Тодоров 1978: Тодоров, Ил. Творчеството на Елин Пелин като издателски проблем. // Елин Пелин. Сто години от рождението му. София, 1978, с. 273-280.

Тодоров 1988: Тодоров, Ил. Над Ботевия стих. Текстологически изследвания. София, 1988.

 

 

© Кремена Митева, Мая Горчева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 26.11.2005, № 11 (72)