Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

БЕЛЕЖКИ ЗА ЕДНА ДИСКУСИЯ В ПЛОВДИВ

Дияна Боева

web

Винаги съм се чудила на ето този тип дискусии - "Извънстоличните литературно-творчески формации и издания - актуални проблеми и възможности за развитие" (2009) - и на начина, по който се представят проблемите.

Подобно мислене преобладава на всички нива и в Пловдив. Личи си и по надписите, които обгръщат града: "Пловдив - град на книгата, балета, театъра, музиката..." Добре де - център е, но не по начина, по който се опитват да го сложат на "простира". Това е един сковаващ комплекс, който има своето обяснение (с извинение към приятелите в дискусионния форум). Не би трябвало изкуството да се снизява до един прост регионализъм - трудно постигаме целите си, нямаме пари, а и сме далеч. Далеч от какво? Едва ли това е прекият път към собствената идентичност и литературност. По-скоро е притворство или по-точно затвореност, ниша, в която никой софиянец не пъха пловдивчаните. (Или когото и да е. Не говоря за нечии "опити" за принизяване, а за начина, по който приемаме себе си.) Универсалността няма две лица - тя е многолика. Затова и интересна - тематично, смислово, емоционално.

Да пишем така, че да можем да бъдем разбрани не само "тук" и "така". Това клише май е задвижвало класиците, които дръзват и... "остават", без да съзнават това приживе. Да обсъждаме различията си, а не своята маргиналност или сакралност.

Хипотезата в дискусията за благоприятно-неблагоприятното време за литература не я разбрах. Прозвуча ми някак отцепено и пространствено ограничено - сякаш някой ми слага линии на мисълта, казва ми за какво, къде и как мога да пиша. Обяснява ми, че съм късно родена или не съм на правилното място. Няма благоприятни времена за трамплина на мисълта - новаторството не се лансира, то носи страх за конюнктурата и установеността. Историята го доказва.

Четох дискусията и си мислих, че за уважаваните от мен писатели и редактори, литературата е константа, нещо, което са разбрали и достигнали. Опасно е да не се изненадваме - да определяме куража си да пишем, единствено с приятелското обкръжение или да констатираме постоянно, че все някой ни избутва отнякъде. Което си е вярно. Но литературата е лична кауза, господа. А може да бъде и падение, но какво от това. Важно е да нямам усещането, че ми вменяват талантливост (че ме лансират по симпатия), че съм си повярвала до степен, до която непрекъснато да мисля, че трябва да съм другаде, но не съм, че някой, който не заслужава, взема "моя пай". Литературното не винаги е злободневно, то борави с мярката на непреходното.

...

Пловдив е столица - с атмосфера и сила, която малко градове имат. И точка. Това се оценява вероятно повече от "външни" хора за града. Защо обаче е непрестанното питане и лутане на "местните" дали са в центъра? В града на тепетата и красивите есени сами подклаждат отживелицата: провинция-столица. Ако имам пари за книги (извън всичко друго необходимо), съм на правилното място. И няма никакво значение къде се намирам.

И още нещо - масово чалгата заля "античността" в Пловдив, превърна я в нещо неважно. И тук вече можем да се тревожим и възмущаваме колкото си искаме, забравяйки разни противопоставяния.

Днешните поети нямат нужда от столици, а от "заточения", тогава може би ще напишат своите истински стихове като... Пушкин. Примерно.

...

 

П.П. Дълго се чудих на ето този приоритет: "Да се изготви покана от името на участниците за едно общо издание, бюлетин или вестник на извънстоличните писатели - един брой месечно, осем страници. Той да е общ на всички извънстолични творчески организации".

Чудя се, защото се питам: ако си роден в столицата и живееш на друго място какъв автор си (столичен или)? Ако пък си роден в Пловдив и живееш в столицата? Коя е каузата, която ще ме привлече в това "извън", ще ми вмени периферия и ще ме кара да страня от неколцината ми софийски приятели, защото умишлените разделения не водят до нищо добро. Изчерпват бързо и доверието. Човек не избира къде да се роди, но може да разбере в един момент, че ще се занимава с изкуство.И когато това стане, непременно ли трябва да погледне личната си карта, за да си припомни какъв писател е - софийски или не!

Мисля, че е невъзможно да се постигне "обединение" чрез изначално разединение, положено в почти всяка дискусионна клауза на обсъждащите. Сред които има интересни писатели, но безкрайно уморени.

 

 

ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА

Извънстоличните 2009: Извънстоличните литературно-творчески формации и издания - актуални проблеми и възможности за развитие. // Електронно списание LiterNet, 28.10.2009, № 10 (119) <https://liternet.bg/publish2/anonim/izvynstolichnite-izdania.htm> (13.02.2011).

 

 

© Дияна Боева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 13.02.2011, № 2 (135)