Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ДИСКУСИЯ НА ТЕМА:
"ИЗВЪНСТОЛИЧНИТЕ ЛИТЕРАТУРНО-ТВОРЧЕСКИ ФОРМАЦИИ И ИЗДАНИЯ - АКТУАЛНИ ПРОБЛЕМИ И ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА РАЗВИТИЕ"

 

Място: Къща Ламартин - Старинен Пловдив
Дата: 01.10.2009 г.

Организатори: Дружество на писателите - Пловдив, Дирекция "Култура" - Община Пловдив
Водещи: доц. Владимир Янев, ПУ "П. Хилендарски", Димитър Атанасов, зам.-председател на Дружеството на писателите - Пловдив

Участници:
Сава Василев - Велико Търново, алманах "Света гора", гл. редактор;
Велизар Велчев - Габрово, Дружество на писателите;
Ангел Ангелов - Варна, сп. "Простори", редактор;
Атанас Липчев - Варна, в. "КИЛ", редактор;
Сашо Серафимов - Добрич, сп. "Антимовски хан", гл. редактор;
Валентин Чернев - Силистра, Дружество на писателите;
Валентин Дишев - Благоевград, сп. "Глоси", гл. редактор;
Христо Карастоянов - Ямбол, Дружество на писателите;
Георги Янев - Стара Загора, Литературна лига "Стига", председател;
Иван Митев - Хасково, Дружество на писателите;
Филип Хорозов - Кърджали, Дружество на писателите;
Никола Иванов - Пазарджик, Дружество на писателите;
Веселин Стоянов - Казанлък, сп. "Кула", редактор;
Ганчо Керечев - Смолян, сп. "Проглед", гл. редактор;
Борис Минков - Пловдив, сп. "Страница", редактор;
Соня Райчева - Пловдив, лит. формация "Хормония", худ. ръководител;
Розалия Александрова - Пловдив, поетичен кръг "Квант", худ. ръководител.

 

Проф. Огнян Сапарев, председател на Дружеството на писателите - Пловдив:

Като домакини сме изключително удовлетворени да посрещнем на едно място толкова представители на различни издания и дружества от цялата страна. Разбира се, че ранният период на демокрацията не е много удобен и благоприятен за литературата. Той благоприятства търсенето и инициативата на многообразието, но поради беднотията нашата родна демокрация затруднява реалното им прилагане. Радвам се, че в други градове местните власти се отнасят, изглежда, по-добре към литературата, защото виждам колко издания има. За съжаление, ние в Пловдив не можем да се похвалим, но се мъчим да правим каквото можем. Независимо от всичко обаче трябва да се борим за оцеляването на литературата, за това да се чува нейният глас, което не винаги е много лесно, но лесни неща на този свят няма. Ще се радвам да чуем гласа на извънстоличните издания. Крайно време е столицата да заеме една по-скромна поза, отдавна вече не е съсредоточено там всичко и слава богу! Мисля, че обстановката предразполага за един приятелски и откровен разговор за това какво ни е дереджето и какво ни чака оттук нататък.

Владимир Янев, водещ:

Колеги и приятели, аз ще започна с част от едно витаещо из съзнанието ми стихотворение на Първан Стефанов, посветено на Сезан, което завършва така: "И мене ми е драго като виждам как вървиш,/ напук на равнодушната провинция,/ удобно настанена във Париж..." Мисля си, че понятието провинция първо не е толкова обидно, както обикновено се натоварва с такъв смисъл, защото провинция буквално означава "за победителя". Трудно е да побеждаваш в Провинцията, малко по-трудно отколкото в Париж. В никакъв случай не искам да ме разбирате, че тук става въпрос за някакъв тип противопоставяния - столични и извънстолични формации и т.н. Все пак въпреки всички приказки за децентрализация, ние си живеем в едно доста централизирано време. Дай Боже, младите да доживеят отживяването на тези понятия. Спомням си, в Кърджали се видях с режисьора Пламен Панев, когото няколко софийски кокотки с микрофони питаха как се чувства толкова далече от София в тази дълбока провинция. А той им каза: "Дайте да не мерим с тоя аршин кое е провинция, щото София е Кърджали-то на Европа". Аз ставам малко неприятен и надявам се, да не се вслушате в моя тон на противопоставяне. В София има изключително талантливи и изключително бездарни автори както навсякъде. Целта на нашия разговор тук е все пак да се споделят някои неща, които биха били от полза за всички, които са радетели на един по-буден, по-бурен живот, който да бъде стимулиран от литературните и културните издания на различни места. (Обявява списъка на присъстващите.)

Нашият разговор ще бъде вероятно в много посоки, но ще бъде съсродоточен главно върху това как се правят тези издания, какво е характерното за тях и как преодоляват трудностите. И така давам думата на Сава Василев, доцент по българска литература и автор на множество изследвания върху българската литература, като последното е една монография от тази година за Генчо Стоев.

Сава Василев, гл. редактор на алманах "Света гора":

Поздравления към домакините, че се осъществи тая среща. Аз нямах нагласа и няма да представям алманаха, защото сме го представяли във всички големи градове, които наричаме литературни. По-скоро за самата инициатива, и ще побързам да споделя няколко идеи, които, ако могат, да се осъществят, та приказката да не си остане само помежду нас.

На професор Сапарев да му кажа, че има и по-тъжни обстоятелства от Пловдив. В Търново не е цветущо и това издание, което ще покажа, макар и опаковано в този недефлориран вид, е във вид на книга и с една мултимедия от час и половина. В момента ние сме мастодонтът на периодиката в България, точно такава ни беше целта. Преди десетина години казах на едни софийски приятели постмодернисти, които реализираха доста свободно и лесно своите идеи и издания, че рано или късно мога да направя такова издание, с което да ги бия по главата и да ги боли. И то стана така поради много причини. Тази идея - да се съберем извънстоличните дружества и издания - преди време я беше подхвърлил Сашо Серафимов, но малко преди това с Владимир Стоянов във Варна, сега вече мога да го кажа, защото не е въпрос на крадене на идея, обсъждахме да направим един годишен преглед на периодичните издания, не само на извънстоличните, на всички, свързани с литература и култура. Това начинание, за което говорим, е малко по-особено и на мен ми е симпатично като извънстолична формация, защото вие знаете, че от времето на социализма насам ние работим точно на принципа на кокошарника на културата и сега като погледнете централните рубрики и медии има там едно 20-30 души, които се появяват непрекъснато, все едно че са домашни гости. Смисълът на нашия алманах, ако трябва да казвам нещо и за него, беше да показва българската литература и култура такава, каквато е, и в столицата, без конфронтация, но и да обхване абсолютно цялата страна, големите градове, дотолкова, доколкото в момента има една реална продукция, и мисля, че така се получи - печатат около 60-70 автори, но вече и с много сериозно международно участие, тъй като ние работим с други европейски представителства за литература и култура, а имаме и специални амбиции към балканските литератури. Тук ще видите една подборка от около 15 души хърватски писатели, трима от тях ще ни гостуват през октомври месец в Търново, а после ние ще гостуваме в Хърватия. Но понеже подхващаме и наболялата тема за парите, ще ви кажа нещо и от кухнята. За разлика от нас, които имаме опит с местните власти и общините, хърватските ни гости идват с проект от Министерството на културата, което им плаща част от разноските, а съответно ние поемаме тяхното спане и дневните, а ще трябва да поемем, от собствения си джоб, на алманаха и на националното общество за литература и изкуство "Формула 6", тяхното пребиваване. Можете да си представите как се съизмерваме в момента с тяхното министерство на културата. Но понеже ние обявихме преди години, че ще бъдем институция, включително и финансова, аз ще поема тяхното участие, макар че това ще коства след това големи проблеми. Това ми дава повод да кажа и нещо друго, че не присъствам тук само като главен редактор на изданието, а като председател на една новоучредена формация и се надявам по-нататък в дискусията да стане повод за разговор. Тя се казва "Национално общество за литература и изкуства - Формула 6". Няма да ви казвам защо се казва "Формула 6". Това общество е учредено от около 20-на човека, но има още около 40-50 от страната свободни писатели, университетски преподаватели. Още е младо и тепърва ще го стартираме. Тук идеята е същата, както и в алманаха. Аз може би по-късно ще поканя председателите на литературни дружества, сдружения и клубове, както и отделни писатели, тука си запазваме правото ние да каним за членове на това общество и в него ще членуват не само писатели, но и художници, театрали и изкуствоведи, разбира се, и журналисти, ако има такива достойни. Така че аз съм и от името на това национално общество.

За съжаление, преди два дни научих, че нашата община, която миналата година не финансира алманаха по някакви обективни или субективни причини, тази година не само че няма да финансира литературното общество, но няма да финансира дори и алманаха, и ни дърпа с 3 000 лева назад. Сега проблемът на главния редактор е как да намери парите и да направи юбилейния 10-ти брой. Така или иначе ето броя. Та, проблемите при нас, както и да изглежда цветущо това издание, ни напират. Но да се върна по-оперативно към идеята, за която споменах в началото. Според мен трябва да се направи следното - подобни срещи трябва да бъдат рутинни, есенни или пролетни, но поне веднъж годишно. Нужно е да се направи една много сериозна дискусия за българската периодика за литература и култура. Като се започне от "Съвременник", в. "Култура", "Литературен вестник" и се стигне до "Знаци", "Света гора", "Простори" и т.н. Разбира се, ще се подберат и електронните издания и книжните издания, които представляват някакъв професионален интерес. Това обаче означава, че ето тук сега трябва да се излезе с някакво предложение, някакво решение, дали ще се направи някакво ръководство на тази общност, но трябва да се предложи един документ, написан като споразумение между литературните общества или съюзи в градовете до кметовете на съответните общини, и да се обясни, че това е дългосрочна програма с разменено гостуване. Ако сега е в Пловдив, след това да е във Варна, Добрич, Търново или някъде другаде, за да станат възможни тези прегледи първо на литературната периодика, защото вие знаете, че в някои от литературните градове вече има такива прегледи. Аз съм бил жури тука, в Пловдив, в Бургас, в Габрово. Смея да кажа, че познавам така, горе-долу, литературата и писателите от регионите. И ето ви един от парадоксите - Габрово има чудесен литературен преглед, съответните награди и за изненада или не 30 или 40 книги понякога се събират на година, от които 15-на са доста сериозни. Бургас има такива прегледи, Пловдив има, а Търново няма такива празници и прегледи при наличие на университет и огромна продукция. Варна също има рождественски литературни четения, но доколкото знам прегледи също няма. Така че не е въпрос до големината на градовете и до финансирането. Слава богу, във Варна като по-богат град авторите получават пари и си издават книгите. В Търново аз не помня от 10-15 години някой да е получавал пари за книга. Очевидно е, че поради разкулачването на литературното пространство или така наречения единен литературен процес, който си беше около "Литературен фронт", около "Пулс", "Пламък" и пр., вече този процес го няма и аз имам една моя скромна теория, че нещата ще се градят в литературата, там, където има и университети, и разбира се, талантливи писатели, но университетските общности могат да бъдат стожер на литературата. Аз имам едно предложение. Не мислете, че тегля чергата към себе си или към Търново. Търново е един географски център. Винаги съм си представял този алманах като шапка. Той не е на Търново, не е регионален алманах, той е на цяла България. Ние сме единствените, които печатаме между 100-150 рецензии за книги. Ако някой ми покаже друго такова издание, отказваме се тутакси. Засега обаче го правим без национален проект, без Министерство на културата, без никаква помощ, без офис, без щатни хора. Офисът е моят кабинет в библиотеката на университета. Мога и да ви кажа колко струва - 5 017 лева в 450 тираж. Можете да си представите, ако имаме помощ от една община или ако имаме общи координирани усилия, ако имаше не щат, а начин да се хонорува, какво би могло да се случи, защото виждате, че адекватът е "Съвременник", но там се работи с други пари. Моята покана е следната: Ако можем, с общи усилия да правим общо издание, което да събира всички заедно. Отделно, защото аз получавам страшно много ръкописи, бих могъл да прехвърлям част от текстовете на регионални издания и съответно да предлагам текстове на колеги от Търново и не само оттам. Приказката за редакционните стратегии е отделна. Можем да седнем с колегите, които правят изданията, и да уточним вътрешен план за сработване. Завършвам с това: Възможна ли е ежегодна среща, кръгла маса, дискусия? Дали ще бъде премирана и някой ще получи статуетка или някаква награда, не е толкова важно. По-важно е да отчетем как вървят периодичните издания в страната, къде са проблемите и какво може да се промени и като съдържание, и като полиграфия. Ако се обърна сега към вас, как можете да ми помогнете, единственият начин е, ако ние с вас имаме някакъв договор, ако тук излезем с някакакво решение или с обръщение към зам.-кметовете по културата към общините, това може да бъде някакъв аргумент, който да помогне и на мен, и на всички. Иначе битката се води поединично, всеки сам за себе си в окопа на общината. Така ги виждам нещата... Благодаря на домакините!

Владимир Янев, водещ:

Колеги, да чуем гледната точка и на представителя от Габрово Велизар Велчев.

Велизар Велчев, Дружество на писателите Габрово:

Доколко ще съумея да кажа нещо интересно, не знам, но ще се опитам да очертая с няколко думи ситуацията и мисля, че след това в разговора ще се наложат някакви по-сериозни констатации. Представлявам Дружеството на писателите в Габрово, но мога със същия успех да представлявам и алманах "Зорница", тъй като съм работил дълги години в неговия предшественик. Сегашният алманах наследи едно издание на ЦК на Комсомола и СБП, което носеше същото име. То беше насочено към младите автори от цялата страна, да ги открива и популяризира. Какво е днес положението в Габрово? Дружеството и алманахът разполагат с една скромна сума от 300 лева на месец, която общината предоставя от наема на една общинска сладкарница. С тези пари ние се опитваме да посрещаме нуждите. Издаването на алманаха струва около 500-600 лева като книжно тяло, другото е без пари. Това буди едни съмнения в нас, които го правим. Ние фабрикуваме някакво издание, което не успяваме да продадем на едни скромни, разумни цени. Въпрос на отделен разговор е правото и възможността на един град да прави алманах, тук бих искал да чуя и колегите, които имат подобни проблеми. Няколко думи за дружеството в Габрово. То, освен финансирането, има проблем и със застаряването. Няма да коментирам, думата е много ясна. Другият проблем е с наплива на случайно пишещи хора. В Габрово има едно специално обстоятелство, което, така да се каже, ражда графомани. Един от най-масовите вестници в града, който излиза в около 5 000 тираж, предоставя на дружеството на писателите всяка седмица по две от своите страници за литература и изкуство. Оказа се, че тези две страници четири пъти в месеца са доста и те няма как да се пълнят. Те се пълнят по някакъв начин. Само че в дружеството на писателите има един предварително заложен капан, че член може да бъде всеки, който има стойностни публикации. А щом публикациите са в тези артстраници, значи те са стойностни. Така дружеството започва да се пълни с хора, които са написали някакви там стихчета или епиграмки. Въпреки това в алманаха, който е функция на дружеството, има "здрави сили" и в крайна сметка картината не е толкова катастрофична, но всички тези неща, които нахвърлях, имат нужда от осмисляне и реакция. На последното заседание предприехме и козметични, и сериозни стъпки и мисля, че можем да говорим за оцеляване.

Владимир Янев, водещ:

Титлата "най-стар автор на литературно издание" е отнета, защото преди малко дойде поетът Николай Заяков, който е епоха в пловдивската литературна периодика от времето на в. "Комсомолска искра", където той водеше литературната страница, на която са излезли през десетилетията едни от най-стойностните пловдивски национални писатели. Така че Николай Заяков по някое време, ако не му писне да стои, ще каже нещо из своя опит на редактор във връзка с една от темите за характера на извънстоличните периодични издания. Сега давам думата на Атанас Липчев от Варна.

Атанас Липчев, в. "КИЛ", Варна:

Като представител на третия по големина български град, искам да ви уверя, че положението във Варна никак не е розово. То е горе-долу такова, каквото е във Велико Търново, Пловдив и навсякъде в България. И не защото няма пари. Варна е градът с най-голям бюджет за култура, но кой знае защо и там са попаднали случайни хора, за които думата култура е мръсна дума и колчем стане дума за пари и за финанси, те подскачат и се стряскат. Иначе вестник "КИЛ" догодина навършва 20 години, с една кратка реанимация през миналата година излиза редовно, издаваме го в 1000 бр. тираж. Много ни е трудно с разпространението. Във Варна се справяме, все още не успяваме да намерим оптималния начин да разпращаме из страната, но работим по въпроса. Тази година от десетилетия насам успяхме да издействаме една сума от 10 000 лева от община Варна, с която се спасяваме, издаваме вестника и си плащаме и тока, и водата на Сдружението и даже остават за хонорари. Тук е моментът да поканя всички читави автори, не като тези, които спомена Велизар, имаме си ги във Варна, да пращат своите материали.

Владимир Янев, водещ:

По здравословни причини няма да присъства Георги Янев от Стара Загора, но той е депозирал писмено изказване, което смятам да приложа към общите материали от дискусията. По този повод ще разкажа една реална случка с него. Той е работил доста време в литературния отдел на местния в. "Септември". Преди две години го среща неговия бивш главен редактор и му казва: Абе, Георги аз съм написал два романа и бих искал да ми бъдеш редактор. А Георги Янев казва: Вижте какво, аз ще ги прочета, но имайте в предвид, че аз съм доста взискателен, та да не вземете да се обидите нещо... Нали си спомняте как имахме конфликти навремето, не ми пускахте разни материали... А той му казва: Георги, аз не те каня за главен редактор, аз те каня за редактор! Сега, Сашо Серафимов, сп. "Антимовски хан" - главен редактор, изключително талантлив човек и чудесен поет, ако не сте го чели, сте сгрешили.

Сашо Серафимов, сп. "Антимовски хан", Добрич:

Мислил съм много по темата, но все не знам откъде да започна. Вижте, София беше център преди 1989 г. Там се събираха много качествени хора и много некачествени. Пловдив е един голям интелектуален център, Търново е един голям интелектуален център, Варна е един голям интелектуален център, Шумен също. Значи там, където има университети могат да се създават повече и добри неща. Или, с други думи, трябва да имаме повече такива центрове, не да се противопоставяме един на друг, а да бъдем по-свободни. Аз страшно много се радвам и с уважение говоря за алманах "Света гора", защото те са първите, които не се противопоставят, те просто търсят своя връх. Мисля, Пловдив също трябва да създаде едно такова списание, без да знам как и по какъв начин. Що се отнася за Добрич, преди десетина години създадохме един регионолен вестник за животопис и култура "Антимовски хан". От тази година започнахме да правим едноименното списание, което излиза четири пъти в годината в обем от около 120-140 страници, пак за животопис и култура. Опитваме се една група колеги да публикуваме творци от цяла България. Опитваме се да търсим някакъв център: интелектуален, културен, възможен, за да се чувстваме част от цялото, наречено литературна България. Мисля си, че всички списания трябваше да бъдат тука представени с идеята да се създават връзки - моето списание да се разпространява по сдруженията, другите също. Идеята ми е да си помагаме - даже и когато нямаме финансова възможност за абонамент, да разпространяваме помежду си изданията. Идеята на Сава Василев да правим една годишна продукция на списанията е много добра.

Владимир Янев, водещ:

Давам думата на Валентин Чернев, като представител на дружеството на писателите в Силистра, град от който взехме "челен опит". Там подкрепят всеки автор, който е с готова книга, с 500 лева от общината. Ние тук, в Пловдив, също опитахме, Димитър Атанасов успя да издейства финансиране за няколко автори, за тази година не знам дали ще стане.

Валентин Чернев, Дружество на писателите, Силистра:

Не е точно така - всеки, който има готова книга и хоп - 500 лева. Като цяло имаме разкошен кмет, който е много отворен към литературните творци, но щедростта на общината стана обект на атаки от страна на имащите възможност да забранят всичко хубаво. Вече такива помощи няма. Опитахме се да направим на два пъти издание, тип списание, "Реката", за което не ми се иска да говоря, срам ме е. Защото там има двама-трима, които пишат хубави неща, още четири-пет, които пишат сносни неща, всичкото останало е... Тъй. Обаче това "останало" е активно, пробивно и пълни страниците. Аз лично нямам затруднение да си печатам стиховете, обаче всички сме затруднени от едно - редактори няма никъде, критика няма никъде, ние се варим в собствения си сос. В малкия град си уязвим, когато се опитваш да критикуваш. Преди малко г-н Марин Кадиев каза, че съм го оплюл, ама той е много добре - той никого не критикува, той говори само доброто, а то не може така! Трябва да му кажеш, че това, което е написал, е боклук! А като го кажеш, ставаш лош. Много ми се иска да прехвърля топката на друг. От тук присъстващите Сава Василев е човекът, който има най-широко застъпена територия с много автори и градивна критика. Аз съм съгласен с колегата от Габрово. Един алманах, в който да си пишем старите работи, просто няма смисъл. Дайте да направим два-три, регионални, а пък дайте "Света гора" да стане едно издание на хора, които разбират от критика, имат поглед върху нещата и доброжелателно да кажат на всеки - твоето място е там.

(Следва многогласен спор върху идеята на Сава Василев да се създаде и финансира общо един вестник, който да прави критически преглед на продукцията на отделните издания.)

Валентин Дишев, гл. редактор на сп. "Глоси":

Това, което ще ви кажа оттук нататък, не е направено с нито един лев подкрепа от община, фондации, неправителствени организации и пр. В известен смисъл изобщо не го казвам с гордост, защото моите наблюдения са, че всъщност пари има, просто ние се оказваме неподготвени, много често и институционално да поискаме парите, и да ги получим. "Глоси" е много мъничко списание като външен габарит. И то съвсем умишлено е такова, то си има своя идеология. Колкото и да е мъничко, излиза на 88 страници и събира около 50-на автори от цялата страна, повечето поети, няколко прозаици, предимно с кратка проза. Продължихме да правим и национални литературни фестивали с две кулминации през май и през октомври. Решихме да обърнем формулата, т.е. целта на фестивала да не е едни хора да се съберат и да си изръкопляскат на едно място и да си направят купона, а нещата да текат целогодишно, когато можем редовно, сега малко по-нередовно, но сега пак ще се мобилизираме, правим едномесечни срещи, обикаляме из страната, правим четения, хепънинги, шантави акции като "Думи до поискване" в Пловдив, Стара Загора, Кюстендил и т.н. Между другото се появи идеята и пуснахме първото електронно списание "Кръстопът", а след това и второто "Диктум". Географията на книгите, които публикуваме, е от Струмица до Дюселдорф. И пак казвам, нещата се правят благодарение на безумен труд на трима човека и изтискване на личните им финанси, но се оказва, че могат да се случват. Повтарям тезата си, че финансовият въпрос някак не е основен, защото тук чух един приличен бюджет от 10 000 лева, а аз с тези пари ще издам поне 30 книги и ще направя, както разбрахте, около 6-7 фестивала. Според мен въпросът е на концепции и идеи, и ако има смисъл нашето събиране тука, радвам се, че се появиха нови идеи и акумулиране на креативна енергия, която да позволи поотделно и заедно да направим още нещо. Мисля, че нещата трябва да се правят естествено и да се правят органично, т.е. когато решим да направим нещо ново, то да е защото сме го решили, а не за да задоволим нечие его или самочувствие. Идеите, които прескочиха дотук, ми харесват, ние сме изцяло зад тях, но както винаги дяволът се крие в детайлите.

Владимир Янев, водещ:

Аз продължавам да се чудя, нелогично е, но всъщност така се получава в нашия град, в който има университет и би трябвало българската литература да е водеща, да няма взаимодействие с авторите. Това е нова пловдивска ситуация, с която като че ли трудно се справяме.

Сава Василев, алманах "Света гора":

Шапка свалям на Велизар. Регионалният шовинизъм всички ни тресе. Той каза няколко умни приказки: има ли смисъл действително да се прави такъв алманах. Имам моите впечатления от Наско Липчев и от "Простори". Нищо лошо не казвам - евала на усилията. С "КИЛ" нещата стоят малко по-иначе, макар че и там имаше една синусоида много странна. Представете си сега как всеки град, даже град, който няма университет, може да поддържа един алманах. Изчерпват се регионалните автори, един път, два пъти, три пъти. Гастролиращи от София мастодонти още два-три пъти. На десетата година какво правим? Въобще до десетата година не стигаме. И сега да вземем да се лъжем един друг, че всеки един град ще направи такова нещо, то, ако стане, ще бъде "море от любов" в тази литература. Това, което каза Дишев за толкова издадени книги, за мен е шокиращо. Ние издаваме по една, или стихосбирка, или критическа, повече не можем. Ние сме решили, макар че общината не дава пари, да направим един преглед есенен или предколеден на литературната продукция в Търново. Може би ще се повторя - не е ли възможно да направим един такъв преглед на годишна литературна продукция за цялата страна и да се отличат добрите творби - романи, критика, поезия и дори краезнание? Пръкна се една идея преди една седмица - възможно ли е ние да започнем да се занимаваме с литературата в чужбина на български автори, включително с ангажимента да бъдат превеждани и издавани в България с една съвсем нормална субсидия от министерството, тъй като във всички университети разполагаме с преводачи? Та, освен годишната дискусия, освен евентуалното правене на бюлетин, третото ми предложение, което моля да обмислите - възможно ли е с помощта на университетските общности да бъде наблюдавана, издавана, рецензирана литературата на българите в чужбина? Това е наша каша, защото в София, ако стане, ще бъде от комерсиално издателство, което ще търси дивиденти. А ние тука говорим да представяме нещо като процес, ситуация, която се случва в чужбина, но се пише от българи.

Владимир Янев, водещ:

Когато Христо Карастоянов идва да вземе думата и Сава Василев замълчава! Моля!

Христо Карастоянов, Дружество на писателите, Ямбол:

Ще кажа две-три изречения защо ми е приятно да съм тука. От днешния разговор имам две новини за себе си. Добра и лоша. Добрата е, че има толкова много издания в различните места на България извън столицата. Лошата новина е, че аз не ги знам, не съм ги виждал, не съм ги чувал. Нещо в разпространението не ни е в ред. И тогава? Прави са хората, които казват - ще извъртим местните автори няколко пъти, малкото гостуващи, които ще си получат по пощата бройките. А нататък какво става? По принцип малко се притесних от поканата на Митко Атанасов, защото стара болка ми е и мисля, че не веднъж съм се заяждал там, където съм можел, че България отдавна вече живее в Тодор-Живковата мечта - живеем в две Българии - София и всичко останало. Писал съм, че скоро ще почнем да си говорим с преводачи, ще ходим на гости в София с визи, ще има КПП-та пред царския дворец. Само че това никак не е за шега. Щото, ако литературата е национална, то коя е нацията? Щото, ако погледнете централните издания, ще видите, че нацията се казва софийска нация, авторите са само оттам. Пътуват в чужбина автори само оттам. Не се заяждам. Въпросът е в това - когато имаме тези две Българии и с границите между тях, то само по себе си е много опасно. Тука събраните хора от различните региони сме част от тази надвисваща опасност, а тя се нарича следното - няма национален литературен процес, при положение че ние не се познаваме помежду си! Това е, върху което ми се струва, че би трябвало да се мисли яко. По принцип историята с извънстоличните дружества на различните няколко съюза е нещо, което на мен ми се струва подло. Навремето Любо Левчев ги измисли тези извънстолични дружества на писателите - там си стойте, много ви уважаваме, но си стойте там. Сега е същото - имаме кръжец около "Литературен вестник", имаме кръжец около лайфстайл списанията - вие си стойте там! То хубаво, нека, но и ние не се познаваме, т.е. не се четем. Работата според мен е извън нашите възможности. Изкуствено ни затвориха не в столицата и извън нея, в 28-те области на България. И какъв национален литературен процес ще правим? Ако можем на такива сбирки да измислим начин поне нещата, които издаваме, да си ги виждаме, ще бъде чудесно!

Владимир Янев, водещ:

Една корекция на Христо Карастоянов, защото той е атрактив, а не теоретик. Национален литературен процес има, защото този процес не зависи от организацията. Няма национален литературен живот!

Ангел Ангелов, сп. "Простори", Варна:

"Простори" е едно издание, което е започнало да излиза преди 50 години с известни прекъсвания. Преди шест години беше възстановено в един друг формат. Финансира се от ОбС - Варна. В този си вид е списание за литература и изкуство и печата автори от цялата страна. За жалост фирмата, която го произвежда в хартиен вариант, има доста кусури. Първо - издава го несъвсем скопосно, второ - разпространението, с което тя се е наела, също не е така, както би трябвало да бъде. Това списание трябва да се разпространява в цялата страна и поради това, че е субсидирано, то струва 2 лева, но просто го няма. В списанието се опитваме по някакъв начин, понякога успешно, понякога не толкова, да създадем някакви връзки с руската литература. В резултат на тези наши усилия в едно от приложенията на "Руская газета" са преведени няколко наши автори. В крайна сметка обаче се оказва, че те представят по-широк кръг от автори отколкото ние, защото книжката ни излиза на два месеца. Понякога, откровено си признавам, правим компромиси. Правим го понякога и умишлено, защото бихме искали да дадем трибуна и на млади и неизвестни автори. Каквото и да си говорим, аз мисля, че ако текстовете са стойностни и разпространението е на ниво, общо взето друго не ни трябва.

Владимир Янев, водещ:

В мен отдавна са изкрастализирали някои доста мрачни представи за настоящето на българската литература и за нейното вглеждане в бъдещето, защото общо взето аз смятам, че има много интересни проявления във всички области, но при липсата на една по-специализирана информация и при дезертьорството на повечето от университетските центрове от българската литература, това ще бъдат тъмните времена в нейното развитие. Не съм убеден обаче дали примерно след 20 години фаровете ще се насочат назад, за да ги осветлят по някакъв начин. Но нека да не тровя атмосферата с моя песимизъм, аз съм връстник на Христо Карастоянов-Дядото, та приемете го като старческо мърморене и старчески страхове. Тук някой подхвърли въпроса за застаряването. Вижте, не е толкова страшно, ако има застаряване на автори, примерно, ако си въобразим, че по-старите автори са по-добри от по-младите. Въпросът е в застаряването на читателската аудитория. Мога да ви кажа с прискърбие, положението е страшно. Аз все пак съм във филологически факултет и водя часове на българска филология. Студентите ми са много симпатични, много културни като обноски, но четенето вече не е престижно. Това е сериозен проблем. Ще помоля колежката Соня Райчева да представи своята формация.

Соня Райчева, литературна формация "Хормония", Пловдив:

За мен беше много полезно да чуя вашите конструктивни идеи. Защото като ръководител на едно младежко общество мислено се опитвам да го впиша някъде между вас. Записах си всички проблеми и може би трябва да тръгна от тези - кои са критериите на голямата литература, кои са критериите на истинското писане? Защото всички говорим за нови издателства, за автори, които плагиатстват, за графомания, но знаем ли коя е голямата литература? Тук между нас - да, но проблемът е другаде. Ето например, това общество, което ръководя от 10 години, много пъти е западало, разформировало се е, даже съм изпадала във финансов фалит, защото съм ги събирала вкъщи. Повярвайте, университетът не ми е предоставял нищо, дори пространство. А всеки вторник, като се събираме да говорим за литература, се питаме кой автор да поканим сред нас, който да ни бъде някакъв пример. Канили сме и пловдивски автори, участвали сме в литературни конкурси. Аз имам такова предложение: Можем ли да направим един майсторски клас, който да пътува в литературните градове и там на място да се срещаме със значимите регионални автори, защото ние не си познаваме родната литература. И аз като Христо Карастоянов сега разбирам, че има примерно "Простори", а и другите. И ако можем, да подпомогнем тези млади хора с една постоянна и далновидна концепция, защото ще бъде жалко, ако тези млади хора се отдръпнат. А ако знаете за какви таланти става въпрос! И да добавя няколко думи за смолянското списание "Проглед", което прави Ганчо Керечев. Чест му прави, че успява да надвие този смоляноцентризъм и да издава едно професионално списание, а аз знам какво му коства това.

Розалия Александрова, поетичен кръг "Квант", Пловдив:

Не е дадено никому да определи - този е писател, този не. Ние сме кръг от съмишленици и приятели, създаден през 2006 г. В него има писатели, поети, литературни критици, физици, химици, музиканти, художници. Защо го създадохме? Бяхме заинтригувани от идеята за чистотата на поетичното слово, отговаряща на нови, по-високи изисквания на времето. Творците при нас търсят забравените светове на светлината чрез различни, по-съвременни художествени форми и изповядват разбирането на поезията като висше познание за света в нас и около нас.

Георги Янев, председател на Литературна лига "Стига", Стара Загора:

(Писмено депозирано изказване към дискусията).

Темата е интересна, но отдавна ми е отмиляла, отказал съм се да воювам за нея. Зная, че Митко Атанасов прави много жертви в това отношение, не зная дали не изглежда странно в очите на общинските пловдивски съветници да се бори за културата, но той, виждам, успява... Аз опитавах многократно, но... Е, не успях.

Първо - веднага след Оная дата, в Стара Загора бяхме изкуствено разделени на две - на писатели-репресиращи и писатели-репресирани. "Репресиращите" бяха така наречените признати писатели, а "репресираните" - неудачниците, които решиха, че времето дава индулгенции за бездарност. Една част от "репресиращите" теглиха по една боичка и минаха към лагера на "репресираните", които посрещнаха довчерашните си "мъчители" с огромна радост.

Второ - дотогавашния алманах "Хоризонт", който определено беше най-слабо списваният алманах в страната, беше овладян от "репресираните" и с подкрепата на новата демократична власт стана списание "Участие", което се издаваше близо три петилетки, макар никой да не го четеше, а и определено стана истинска трибуна за графоманите... Пък и така се случи, че петима от списващите го, един по един си отидоха завинаги от тоя свят. Бог да ги прости...

Трето - чувал съм, че имало три или четири дружества в града ми - към СБП, към Сдружението, някакви независими писатели и още май някакви други. Зная две-три пъргави дамички-поетески, които едновременно членуват във всички тези формации, а имаме и един пишещ с известни псевдоними от една тайна някогашна служба, който членува в Съюза и в Сдружението. Абе за всеки случай, щото знае ли човек... "И"-то, би рекла Мая Дългъчева, също е съюз, макар че "или" и то е съюз.

Лошото е, че писатели в Стара Загора няма. Едно от най-старите дружества в страната, дало толкова значими писатели, издавало списания и литературни вестници, днес с помощта на демократичните ни политици - отляво и отдясно - е за посмешище: колкото и да се напряга човек, повече от три-четири имена на писатели едва ли ще успее да назове. При това на писатели със стара слава...

Всички опити да се направи обединение срещат лична неприязън сред писателите и безкрайно удовлетворение на кметуващи и управляващи града ни. Те пък от своя страна си "пазариха" култура от едни столични "хвърковати чети", в които членуват все високи имена.

А напъните да възродим литературния печат срещаше и среща безразличието на общинарите, които разбраха, че след като сме разделени, лесно можем да бъдем залъгвани. А част от "класиците", доказали, че не могат да правят литературни вестници или списания, държаха непременно да са начело или поне да получават тлъста плата, без да работят. А това време беше отдавна изтекло...

Както и да е - нашето демократично време героически и самоотвержено се пребори с нас - списователите, и категорично ни рече: ей, вие, вие не ставате за тая работа, тая работа е за бизнесмени, пари трябват тука, не някакви си тъпи, при хова художествени, идеи...

Е, знам, всички хленчим по списание "Тракия" - не защото беше наистина единственото списание в провинцията, а защото то, списанието, направи най-стойностните дискусии в онези години, когато социализмът приключваше със себе си и почваше да изяжда нас, досущ като един Франкенщайн... Ама и ние бяхме апетитни парчета... Почти подсладени...

Осъзнах, че от мене не става издател.

Пък и онези, с гръмките фрази, говорещите отшелници като Левчев и кохорта, отново превзеха публичното културно пространство, за свой кеф и списание могат да си правят или фондация, пък и академия да си спретнат и так дале... Т.е. отново, за кой ли път, иззеха външното - културно, социално и политическо - пространство. И от диктатори се преродиха в хрисими либерали... Ми той, отшелникът, по правило си е либерал, но говорещият либерал отшелник ли е, или говорещият отшелник либерал ли е... Май пак се обърках...

* * *

Един ден обаче не издържах и си казах - баста... Имам си приятели - брата Владо, Христо Карастоянов, Валери Станков, Румен Денев, Гриша Трифонов, Веселин Стоянов и ред други знаменитости... Ще правим Сдружение на южнобългарските писатели със собствен печатен орган. Решихме да сме много коректни, да не дразним Съюза с нашето "Сдружение", нали се сещате на какво намирисваше наименованието само... Изтъпанихме се на "Ангел Кънчев" 5 цялото ръководство - тогава бяхме аз, Карата и Гришата, пред Управителния съвет на СБП. Хайтов ни прие, беше събрал цялото братско войнство от Управителния съвет от София и ни изслуша много внимателно. Никога няма да забравя умния му въпрос: "Добре, бе, ще ви признаем, ще ви дадем пари да си правите вестник или списание, ама като не знам какво ще пишете и срещу кого в този вестник, що да ви плащаме, не че няколко милиона са нещо много за нас..." Тук ние с Карастоянов се спогледахме зверски, щото очаквахме да ни дадат карт бланш да си правим вестника, даже един брой (за резил) излезе без плащанията на СБП, та , като чухме за милионите, тогавашни де, се изприщихме. Взе се решение главният секретар Никола Инджов да ни помогне в нашето умно начинание - той трябваше да ни помогне да си отворим самостоятелна сметка към някоя банка. И Инджов ни помогна - прати ни след два месеца целия Устав на СБП да си го четем и разучаваме, прати ни и банковата сметка на СБП. Мерси...

Всичко туй беше вече толкова перверзно, че тотолитаризмът ми се струваше почти рай... Реших - дай да правя каквото си искам - ей така, демократично, почтено, нежно, почти с демократичен юмрук. Така се роди идеята за Литературна лига "Стига" - най-мракобесническата и корумпирана лига, където всеки си плаща наградите, рецензиите, затова в последните години е видно как забогатяха Владимир Янев, Христо Карастоянов, пък и Георги Янев.

* * *

Идеята за Литературна лига "Стига" обаче възникна спонтанно и без никакво обмисляне. Големият български белетрист Веселин Стоянов, който се мъчи да завърши Пловдивския университет цели 24 години (така би рекордите на Карастоянов в това отношение) и накрая тържествено успя в начинанието си, правеше поредна премиера... Много взе да пише тоя човек, бе, говорихме си ние, приятелите, зад гърба му, че и много взе да го издава Гранитния... През 2000-та година в навечерието на Девети юни Веско ни покани на поредната си премиера. Спретнахме му един плакат, на който се виждаше как аз - Георги Янев, с гол в ръката нож - всъщност сабя, която Владо Янев и Тильо Тилев ми подариха - коля Веселин Стоянов. Критиката и белетристиката бяха на показ в тяхното естествено състояние. Взаимните им чувства си личаха отвсякъде. От четирите страни на плаката с големи букви пишехме: "Долу Стоянов!". Още по-отдолу пишехме, че срещата се организира от Литературна лига "Стига", с участието на подп. Дамян Велчев, проф. Александър Цанков, Кимон Георгиев, подп. Иван Вълков, Борис Трети, Димо Казасов, Кита, Александър Стамболийски и поп Андрей. Спомням си, че никой не искаше да поеме ролите на Стамболийски и на поп Андрей, не знам защо, но Кита тогава, а коя е Кита в Деветоюнския преврат, ако случайно някой не си спомня, да ми се обади по-късно, та тогава Кита блестящо я изигра бялата добруджанска лястовичка от Добрич Елка Няголова.

Разлепихме няколко плаката из Казанлък и след минути стана една, неочаквана... Наобиколиха ни едни с широко отворени очи, широки рамене и с бяла пяна в ъгълчетата на устните. Попитаха кои сме ние и какво искаме в крайна сметка, щото, нали, демокрация, демокрация, но срещу президента не можело така да се изразяваме даже и на някакъв си плакат. Пък отдолу, на плаката, си личеше как аз лично коля писателя Веселин Стоянов, а не тогавашния президент, вашия съгражданин, Петьо Стоянов... Тъй обаче се роди и девизът ни: "Бием писателите, падат политиците!" Още повече че този девиз завинаги го утвърди покойния вече, бог да го прости, Александър Божков, който взе, че се гътна политически няколко дни след първата сесия на Литературна лига "Стига". Е, гътна го Иван Костов, де... Пак по тоя повод с помощта на любимия вожд Костов родихме и резервния си девиз "Ние не искаме власт, ние само гледаме властта да падне!" Щото ако тя - властта - на нас ни падне!...

Само първото издание - ние го наричаме сесия, а понякога Карастоянов сериозно пита: "Жоре, тая година ще има ли нов конгрес на Литературна лига "Стига"? - мина без курбан, щото Веселин Стоянов не даде такъв. Всичките останали години до днес са съпроводени с курбан, основно правен от Георги Янев и поета Кольо Александров, който обикновено слага солта накрая... Курбанът се плаща от носителите на наградите - е, не всички откликват, след като си вземат наградите, покриват се, снишават се, идват, ядат и пият като за последно, сетне разправят колко добре било... Най ме впечатли обаче турският поет Хълми Хашал от Бурса, който две поредни години идва на конгреса ни. Той издава литературно списание в Турция, български гражданин е, изселил се в началото на 70-те години, завинаги влюбен в майка България и т.н. Та миналата година Хълми се обади и рече, че курбанът е от него. Така се случи, че се събирахме на 6-ти септември в навечерието на 9-ти септември - досущ преди преврата, но все пак на важна дата, дето пловдивчани с ден закъснели след чирпанлии, но все пак обявили Съединението и завинаги останали в историята. Обяснявам неловкото неудобство на приятеля Хълми точно той в деня на Съединението да дава курбан, а той вика: "Но, Георги, ама нали една турска пушка не гръмна по време на вашето Съединение. Гърмяха ви други..." Това даде повод на Владо Янев да нападне отвсякъде прекрасната красавица сръбкинята Даниела Евич, преподавателка по славянски литератури, която беше наш гост, като обяви, че това крехко създание ще изкупува историческата вероломност на своя многострадален народ.

Какво прави Лигата и защо?

На втория въпрос няма да отговарям, но на първия ще кажа скромно: ние викаме на нашите приятели да спрат да пишат, щото вече са стигнали върха си... По-добре да запомниш един автор, отколкото да ти стане безразличен... Е, ама иди обяснявай това на тоя влюбен в себе си гений - съвременният български писател... Владо Янев обича да разправя оная хубава приказка на Кузма Прутков за фонтана, който трябвало от време на време да се затъква, да си починел малко... Това не му попречи преди две лета да издаде пет книги за една година. Толкова книги обаче издаде и Христо Карастоянов за същата година и затова ги обявих едновременно за Класик № 1. Обявих ги по азбучен ред - първо Карастоянов, сетне Янев. Владо се разсърди - защо азбучният ред не бил по малките им имена!...

Сега - за графомана: той, графоманът, работа при нас няма. Поне това е сигурно. По какво се различаваме с него ли? Ами много просто - ние признаваме само един граф, при това истински, с мания да пише - Лев Николаевич Толстой, другите, които страдат от манията да пишат, а нямат графска титла, нас не ни интересуват, макар да са легион...

За десет издания, сесии или конгреси на Лигата, наградихме над 50 писатели от цялата страна. Наградите освен с алуминиева социалистическа лъжица, прекрасно наподобяваща художествено перо и едновременно с това още по-прекрасен женски таз, с такава удобна дупчица в средата, че можеш спокойно да ядеш курбан с нея, са съпроводени от много големи финансови средства. Тази година вдигнахме наградите на 35 000 евро. Ние сме единствената неправителствена организация в България, която ударно усвоява европарите, отпуснати ни за култура, без никакъв братко, батко, татко, кака и учителката Фандъкова. Всичко си разпределяме сами и никой досега не се е оплакал. Единствен мърмори Владимир Янев, щото иска да има фондове и за секция "Още", подкрепя го Валери Станков, има и други мераклии... Вярно, че финансовите изражения не съм ги връчвал все още, но винаги коректно съм обявявал, че поради финансови затруднения, предвид световната банкова и финансова криза, временно отлагам даването на парите за наградите... Ето например един Митко Атанасов - два или три пъти вече е носител на наградата на Лигата - ами умножете по две или три и вижте като какъв ще се събуди утре, кога текнат парите, както обещава и другият му патрон - политическият...

Тази година на лозето ми, дето се правят тези срещи, дадохме Лиценз и на Северна България да прави подобни сбирки, сесии или конгреси. Назначихме и постоянен и несменяем северен лидер - поетът Велизар Велчев, щото имал лозе, което косял, не го копаел. Пък габровлии са известни с лозята си, там винаги са ставали едни завери... Северяните ще правят сбирките си на 9 юни, ние - оригинала - ще си ги правим на 9 септември. Все са преврати това, важни за нацията ни... Разбира се, под наш контрол ще работи Северният брат, щото Северният човек без намесата на добрия южен характер не може нищо да роди. Справка - вижте колко се облагороди един Георги Алексиев, ами че виден пример в това отношение е и Митко Атанасов...

Всъщност ние сме най-голямата маса като организация в България, щото при нас всеки, получил наградата, автоматически става член на Лигата. Преди 5-6 години дадохме колективни награди на Съюза на българските писатели за най-слабо списвания тогава вестник "Български писател" в цялата история на българската литература, макар днес "Словото" да не се списва по-добре, но поне има по-добър външен изглед, дадохме наградата и на Сдружението на българските писатели за най-маниакалните им членове - все гений до гения... Сиреч нашата организация надхвърля над хилядната бройка като членска маса... Да не забравя - имаме за член и един министър-председател: гражданинът Симеон Борисов, на когото през 2004 година дадохме награда на ЛЛ "Стига" за изключителния му принос за развитието на българския език. Поканихме го лично да дойде да си получи наградата, обявих даже и предметната му награда - 800 квадратни метра на най-високото място в квартал "Дъбрава", щото той си падеше по онова време по високи места... От пресслужбата Му ни благодариха и заявиха, че Негово величество същия ден е възпрепятстван да уважи конгреса ни, но при първа възможност ще откликне на нашите награди. В отговора се говореше за награди - очевидно се имаше предвид както алуминиевата лъжичка - в неговия случай беше тиквена кратуна, така и ония заветни 800 квадратни метра земя. Тая пък година пропуснахме да включим в нашите редици още един министър-председател, за което бях жестоко критикуван, даже заподозрян в симпатии към автора на "Защото сме социалисти" Сергей Станишев. Обяснявам категорично: на 5-ти септември, когато връчвах наградите, авторът на любимата ми книга "Защото сме социалисти" беше вече в историята, отнесен от един генерал, досущ както Валери Станков си носи наградите до Варна, - под едната мишница. А ние сме хора демократи, на умряло куче нож не вадим, макар на тоя не нож, не сабя, а меч или боздуган да извадиш, пак му е малко. Лошото е, че се лишихме от още един награден министър-председател в нашата Лига.

Накрая едно признание, което е лишено от всякакъв субективизъм. За десет години сбирки на ЛЛ "Стига" нито веднъж писател с писател не се скараха, което е изумително. Причината я разбрах едва тази година: така било, щото винаги се карат преди това журналистите. Та тази година Божидар викаше на Керка, че гъзът й бил много дебел и висял не знам къде си, пък тя като ревна... Аз се скарах на Божидар, но някак любовно и много внимателно, щото журналистите сядат, където си щат, хич не ги интересува, че това място е на Лидера, на Говорителя, на Секретаря, сиреч - на нас, големите... Заричам се догодина да ги разкарам основно. Ама аз за всяка следваща година казвам, че няма да има поредна сесия или конгрес. И си вярвам. Много е гот да си Лидер при тая напаст - журналята... И това го казвам аз - с над 15 години стаж като журналист...

Знаете ли какво се получава - събират се писатели от цяла България за няколко часа. Тази година бяха над 35 списователи от 12 града на страната. Направихме пет премиери, а миналата година - тя беше юбилейна, щото ние юбилеите ги правим на всеки девет години - направихме девет премиери и съответно наградихме тези автори.

Филип Хорозов например може да е правил десетки премиери на своите книги, може на тези премиери да е имало и над стотина негови почитатели, но за първи път на негова премиера имаше 35 писатели от 12 града на татковината ни. Пък и на лозето се срещат писатели, които лично могат да не се познават, разменят си книги и стават приятели за цял живот. Всъщност се създава една общност от талантливи хора, които се четат помежду си, контактуват и споделят тревоги или намерения. Само това да беше - пак е нещо, щото днешният писател е може би най-самотният човек в държавата ни. И най-онеправданият...

През последните няколко години записваме изцяло тези уникални срещи и ви уверявам, че те ще бъдат най-малкото любопитни за утрешните изследователи на литературния процес у нас. Страшно важно е и това, че премиерите обикновено са леко шеговити, наградите - също, а списователите се вземат бая насериозно: чак им потреперват гласовете, започнат ли да благодарят.

Държа да отбележа, че Литературна лига "Стига" е колективно творение и всяка нейна изява е пак колективно дело. За лидера остава единствено да подсигури курбана, да свари предната година добра ракия, да се погрижи за салатите, да изчете множество книжнина и да определи наградите. Щото при нас цяла година продукцията на нашите хора демократично се коментира, разменяме страшно много писма с предложения и пр. и накрая протоколът обикновено завършва в преамбюла си така: "След като изслуша всички мнения, лидерът единодушно реши:" - следват имената на наградените. Смея да отбележа, че засегнати досега няма, за първи път виждам писател да се радва на наградата на друг писател, а тази година две поетки ме попитаха защо не са отличени, след като също са издали книги през посочения период. Отговорих, че не са предложили никаква сума, а, както е известно, Лигата е страшно корумпирана и дава награди на всеки, който си плати наградата.

Е, понякога и сред нас настъпват колизии. Примерно тази година след втория час на премиерите Божидар Грозев възропта срещу академизма на сбирката ни, той бил дошъл заради курбана, на което Владимир Янев пък заяви, че него не го интересува никакво ядене и пиене, а само и единствено литературата. Като че ли братът Янев е на фотосинтеза... Мисълта ми е, че и ние изпускаме мярата, но там, дето има писатели, за каква мяра може да се говори?...

Пак тази година се заговорихме, че можем да помислим за евентуален печатен орган - в интернет, разбира се, да помислим за още толкова неща, които липсват на писателя... Само да е живот и здраве. Благодаря на всички!

Владимир Янев, водещ:

Колеги и приятели, това бяха участниците в дискусията. Имаше конкретни идеи и предложения, които вероятно ще придобият завършен вид. Аз като водещ се отказвам от обобщенията, защото отворените финали винаги са най-добри.

 

 

Предложения

от дискусията "Извънстоличните литературно-творчески формации и издания - актуални проблеми и възможности за развитие", проведена на 1 октомври 2009 г. в къща "Ламартин" - Старинен Пловдив

 

- Да се проведе национална дискусия за българската литературна периодика.

- Да се издава и ежегодно обновява Каталог на изданията - литературни вестници, списания, алманаси. Да се разпространява по всички литературно-творчески формации.

- Да се подготви и проведе преглед на периодичните литературни издания. Това да стане традиция - всяка година през месец март. Домакини на първия преглед да бъдат Велико Търново и Габрово.

- Алманах "Света гора" да дава и публикува оценки на всички литературни издания в България, ползвайки творческия капацитет на литературни критици сред университетските преподаватели.

- Участниците в дискусията да приемат документ (декларация, възвание, обръщение или друго) за споразумение между извънстоличните творчески литературни общества (дружества, сдружения, клубове, формации и др.). Да се изпрати на кметовете на общините да подкрепят проекта за национален преглед на литературните издания.

- Да се прави ежегодно национален преглед на годишната литературна продукция - романи, сборници с разкази и новели, поезия и литературна критика. Както традиционно го правят Пловдив, Бургас, Варна, Русе, Габрово и др. Да се отличават най-добрите на национално ниво. Да се включат в инициативата университетските общности и електронните издания.

- Да се излезе с възвание към общините да заделят по 1500-2000 лева от бюджета за общи литературни проекти.

- Да се обърнем към кметовете на общините да финансират книги на местни автори. Да се ползва опитът на Пловдив и София (Меценатска програма "Култура") и др.

- Да се изготви покана от името на участниците за едно общо издание, бюлетин или вестник на извънстоличните писатели - един брой месечно, осем страници. Той да е общ на всички извънстолични творчески организации.

- Да направим две или три от изданията водещи - едно за Северна България, друго за Южна България и трето за Източна България. Но в тях да е съсредоточена силна критика.

- Да се търси решаването на най-големия проблем на литературните издания - разпространението и продажбата. Да се предложи на творческите формации абонамент за изданията. Или да си ги обменят.

- Да се реши проблемът с разпространението. Ние не знаем какви литературни издания има в България, те не стигат до нас. Не се познаваме помежду си, не се четем. Няма национален литературен живот, а оттам и процес.

- Общините да закупуват по 20-30 броя от всяко литературно издание и да ги предоставят на читалищата и Дружествата (сдруженията) на писателите.

- Да се подхване кампания за българската литература в чужбина. Да се издават книги, има преводачи, да се поддържа активно наблюдаване, рецензиране. Да се привлекат и електронните издания.

- Да се приемат млади хора за членове на дружествата, за да се реши, макар и отчасти, проблемът със застаряването.

- Да се сформират майсторски класове или пътуващи (мобилни) семинари по литература със студенти. Маршрутът да включва всички литературни градове в цяла България - Пловдив, Стара Загора, Ямбол, Хасково, Кърджали, Велико Търново, Добрич, Варна и др. Да се провеждат срещи и рецитали на местни автори, да се запознават с тяхното творчество.

Извлякъл и обработил: Димитър Атанасов

01.10.2009г
Пловдив

 

 

=============================
© Електронно списание LiterNet, 28.10.2009, № 10 (119)