Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА И КНИГОИЗДАВАНЕ - УНАСЛЕДЕНИ ПРОБЛЕМИ, ТЕНДЕНЦИИ, ПЕРСПЕКТИВИ

Димитър Атанасов

web

Колкото и парадоксално да е, на пръв поглед картината на литературния живот в България в момента е не по-малко интензивна от тази на политическия живот. А в година на избори това означава доста гореща активност. Причината, от една страна, е пролетният панаир на книгата в НДК, а от друга - обичайната натовареност на културния календар през месеците март - юни. Този период винаги е наситен откъм премиери на книги, най-различни литературни прояви от рода на срещи-разговори, литературни четения, научни конференции и др.под., както и откъм множество международни и национални форуми, прегледи и литературни конкурси. Международната писателска среща в София, ежегодният национален конкурс за роман на корпорация "Развитие", наградите на Съюза на българските писатели, наградите за литература и книгоиздаване "Хр. Г. Данов" на Министерството на културата, наградите "Пловдив" в областта на изкуствата, националният форум "Пловдив чете", фестивала на детската книга в Сливен и, разбира се, съпътстващите прояви и връчваните отличия са все багри и нюанси от богатата палитра на пролетния творчески сезон в България.

По-достоверни данни за българската литература и книгоиздаване в последните няколко години би могло да даде едно специализирано изследване, проведено, да речем, от Националния център за книгата при Министерството на културата или от Асоциацията "Българска книга". Задачата на този обзор е по-друга - да се направи опит за очертаване на тенденциите и процесите в тази област; да се види какво пише българският писател, какви книги издава българският издател и в същото време какво купува и чете българският читател.

Централизацията в българската литература и книгоиздаване все още е твърде силна, въпреки провеждането на няколко национални прояви извън столицата, както и наличието на няколко големи издателства в провинцията - "Хермес", "Жанет 45" и "Летера" в Пловдив, "Абагар" и "Слово" във Велико Търново, "Eа" в Плевен, "Селекта" в Бургас, "Славена" във Варна и др. Освен големите издателства в София са съсредоточени и творческите съюзи, макар и разделени - Съюзът на българските писатели с председател Николай Петев, Сдружението на българските писатели с председател Михаил Неделчев, Съюзът на независимите писатели с председател Марин Кадиев, а възникват и нови. Отделните дружества в страната гравитират около тях и също са разделени. Някои от тези творчески формации са сформирани и съсредоточени около университетските общности (Пловдив, Велико Търново, Благоевград), а други около издателства. Повечето имат свои литературни издания - в. "Кил" във Варна, в. "Български писател" в Бургас, в. "Антимовски хан" в Добрич, алманаха "Света гора" във Велико Търново, сп. "Участ" в Стара Загора, сп. "Проглед" в Смолян... Тези издания обаче най-често се поддържат от водещи творчески личности и ентусиасти, които с цената на неимоверни усилия успяват все пак да ги издават. За съжаление малко от тях получават подкрепата на общините и фалират. Все още липсва традицията Министерството на културата, фондации и програми да финансират проекти на издания за литература и изкуство. На този етап това се прави отчасти, като се подкрепят отделни рубрики (най-често на псевдонационални издания, излизащи в тираж от 300 до 500 броя, а регионалните просто нямат този шанс), което съвсем не е достатъчно. От друга страна, големите медии са съсредоточени в София. Когото покаже Кеворкян във "Всяка неделя" по "Канал 1" или Слави Трифонов в своето шоу по "bTV", или когото публикува в."Труд" - той е голям писател. А там се въртят едни и същи лица от години. Така се оформиха т.нар. медийни автори, абонирани за показ във всички предавания и окупирали малко достъпните иначе вестникарски рубрики, коментатори на всякакъв род проблеми, предимно политически.

На практика българският писател не може да преживява от писателски труд. Малко от медиите изплащат хонорари за публикации, просто нямат средства. По аналогични причини издателите не издават книги от български автори, защото губят от тях. И писателят плаща, за да си издаде своето томче. Пазарната конюнктура в последните петнайсетина години е такава, че няма интерес към българската книга. Причините за това са много и различни. Ала най-фрапиращо е, че липсва държавна политика в тази област. Държавата не направи нищо, за да отмени или поне да редуцира ДДС на българската книга, нито пък допуска да бъде приет закон за меценатството и спонсорството. Ако някой бизнесмен или фирма спонсорира издаването на една книга, в края на годината държавата облага с данък и тези пари. И никой няма интерес да го прави.

При все това трябва да се признае, че напоследък взе да се възвръща интересът към българската литература. Дори има и продаваеми книги на български автори. Класацията на верига книжарници "Хеликон" за 2004 г. показва, че трите нови книги на Христо Калчев - "Спрете полета на Сокола", "В очакване на шейха" и "Синдрома на глутницата" (издания на ИК "Световит") са на първите места по продажби. Следват книгите на Георги Данаилов "За Русо и градските идиоти. Убийството на Моцарт" и "Къща отвъд света" (ИК "Абагар), "Един български виц" на Иван Кулеков (ИК "Изток-Запад" и "Факел"), "Ниво за напреднали" и "Мисия Лондон" на Алек Попов, "Преди да се родя и след смъртта ми" на Ивайло Петров, "Диви разкази" на Николай Хайтов, "Естествен роман" на Георги Господинов и др. Въпреки мнението на официалната критика, че книгите на Калчев са ниска проба литература, те се харчат добре и очевидно читателят пет пари не дава какво мислят литераторите. Калчев е и продължава да е събитие в съвременната българска литература. Неговите "вулгарни романи" (както той сам ги нарича) за българската мафия и срастването й с новите политически и икономически групировки, предсказващи следващите жертви от съвременния политически и подземен свят, вече десет години не слизат от челото на класациите. Очевидно авторът е улучил вкуса и потребностите на българския читател и се радва на неговия избор, без да се интересува, че "това не е литература". Популярността на Иван Кулеков като телевизионен шоумен пък със сигурност помага неговата книга да се продава така добре, още повече че притежава и безспорни художествени качества, подкрепени от художника Анри Кулев. Сладкодумен разказвач с чувство за хумор и хубав, колоритен език, писателят Георги Данаилов успява да задържа вниманието на читателя към себе си. Класиците Николай Хайтов и наскоро починалият Ивайло Петров се изучават в училище и е естествено точно тези произведения да са сред най-купуваните. Алек Попов и Георги Господинов са представители на младото поколение писатели, наложили се точно с тези заглавия. При това първият е превеждан и издаван в Англия, а другият във Франция. Същите са носители и на национални литературни награди, което не може да няма своето значение.

В класациите на в. "Труд" за месец май т.г. на първо място сред най-продаваните книги се нарежда романът "Очите" на Марко Семов, издание на ИК "Хермес". Премиерата се състоя по време на пролетния панаир на книгата. Творбата разказва за сляпо момче, което изгражда своя собствена представа за света чрез сетивата си. След успешна операция проглежда и разбира за света на зрящите много неща, които самите те на виждат. В същото време се получава огромна пропаст между неговите и техните разбирания за морал, за добро и за красиво.

Сред най-продаваните книги от нехудожествената литература за "Хеликон" през м.г. най-атрактивни за читателите са заглавията, посветени на екстрасенси, гледачки, лечители и др.под. Две от тях са на Капка Георгиева, която очевидно се е ориентирала точно към такъв род четива - първото е "Вера - мисия феномен", а другото "Ванга от рода на прокълнатите" (и двете издания на ИК "Бумеранг БГ"). След нея отново е Георги Данаилов, този път с "Весела книга за българския народ" (ИК "Абагар"). Следва го скандалният политик и известен водещ на телевизионното предаване "Атака" Волен Сидеров с "Властта на Мамона. Кой и как ни ограбва" (също на ИК "Бумеранг БГ"). По-нататък е Григор Лилов с "Най-богатите българи" (ИК "Слънце") и главният редактор на най-тиражния вестник в България Тошо Тошев с "Лъжата: Жан, Иван и Величеството" и "Лъжата: Жан, Иван и другите" (ИК "Труд"). И отново проф. Марко Семов, само че с "Писма до България: книга за търпението на българина" (и тази, както и романа, издание на ИК "Хермес"). Традиционно добре се продават и непрекъснато преиздаваните книги на Учителя Петър Дънов.

Без да са сред най-търсените автори на книжния пазар, през последните петнайсет години се утвърдиха писатели, някои от които вече бяха заявили себе си преди 1989 година. В областта на романа признание получиха Владимир Зарев, Анчо Калоянов, Александър Томов, Алек Попов, Георги Господинов, Здравка Евтимова, Коста Андреев, Златомир Златанов. Като най-добри майстори на разказа от по-младото поколение направиха пробив Деян Енев, Христо Карастоянов и Емил Андреев. От поетите известна преднина взеха Пламен Дойнов, Бойко Ламбовски, Мирела Иванова, Екатерина Йосифова, Валери Станков и Георги Господинов. Очаквано признание получиха Константин Павлов, Николай Кънчев, Кирил Кадийски. А Стефан Цанев, Недялко Йорданов, Любомир Левчев са от творците, успели да се наложат и в условията на новата политическа конюнктура. Днес те може да не са тъй популярни, както преди демокрацията, но не може да се отрече, че имат своя читателска аудитория, която захранват с нови и нови произведения.

Много близка до вярната представа за литературния живот, макар и в известен смисъл условна, дават ежегодно връчваните литературни награди. Най-престижната от тях (засега) - на фондация "ВИК" за български роман на годината (парично изражение 10 000 лева), бе присъдена за първи път през 2004-та, когато бе и основана. Следваща по големина и престиж е наградата "Хеликон" (5 000 лева). След нея се нарежда наградата "Хр. Г. Данов" на Министерството на културата (2 500 лева); отличието от ежегодния конкурс за роман на Корпорация "Развитие" (2 000 лева); наградата за дебютна книга "Южна пролет" - Хасково (1 000 лева); наградите на СБП и т.н. Повечето са за издадени книги, а "Развитие" - за ръкописи, като в регламента на конкурса влиза и издаване. Създател и учредител на наградата "ВИК" е Едуард Вик - преводач и бизнесмен. Идеята е да се възвърне интереса на българските читатели към родната литература, да се поощряват българските белетристи в тяхното призвание и да се обединяват литературните кръгове в подкрепа на тези усилия. Отличието включва и превод на книгата на английски език. А размерът на наградата за България никак не е малък, равнява се на около 30 средни месечни заплати и се осигурява от Международната преводаческа компания "Vick Translations EVS Bulgaria". През ноември м.г. се състоя церемонията за връчването на наградите в първия конкурс за роман на годината 2003. Бяха излъчени шест номинации: "Феродо" на Димитър Шумналиев, "Ох, лю/бо/в" на Иван Голев, "Елада Пиньо и времето" на Керана Ангелова, "Поражението" на Константин Илиев, "Екзекуторът" на Стефан Кисьов и "Аутопия: другият път към ада" на Христо Карастоянов. Отбелязваме номинациите, тъй като имената на повечето от тези автори се спрягат и при други награди, а това означава, че са преодолели селекциите на различни журита. Голямата награда спечели Стефан Кисьов с романа "Екзекуторът" (ИК "Жанет 45"), а Керана Ангелова с "Елада Пиньо и времето" (ИК "Ателие Аб") събра най-много читателски гласове и взе наградата на публиката (1 000 лева). Малко странна ситуация се получи около наградата на "Екзекуторът" - в печата не се появи нито една рецензия за отличения роман. Постфактум реагира в. "Култура", но с писание на млад белетрист-дебютант, което общо взето не променя нещата. Всички медии пишеха и говореха за наградата, но никой не се ангажира с мнение или рецензия за самата книга. А извън номинациите останаха сериозни произведения като романа "Девети" на Анчо Калоянов. В литературните, а и в извънлитературните среди остана съмнението за подсигуряване на лобита сред членовете на журито. Може би затова тази година то е в друг състав. Пресяването вече е направено и включва 38 романа, публикувани през 2004. Сред номинациите, обявени през месец юни, попаднаха "Сбогом Шанхай" на Анжел Вагенщайн (ИК "Колибри"), "Плячка" на Георги Гроздев (ИК "Балкани"), "Стъклената река" на Емил Андреев (ИК "Изток-Запад"), "Обърнат свят" на Атанас Наковски (ИК "Библиотека 48"), "Джобна енциклопения на мистериите" на дебютанта Милен Русков и "Сезон за лов на диви кучки" от Роджър Додж, псевдоним на Даниел Апостолов (ИК "ЛИК"). Сред тях доста солидно изглежда присъствието на Вагенщайн. Неговите романи "Петокнижие Исааково" и "Далеч от Толедо" са част от трилогия, посветена на съдбата на европейските евреи през Втората световна война. Освен в България, те са издадени при много голям медиен отзвук в Германия, Франция и Русия, а се очакваха издания на английски, испански и други езици. През 2002 г. "Далеч от Толедо" получи годишната награда на Съюза на българските писатели, както и Международната литературна награда на Сорбоната "Алберто Бенвенист". Третият роман от поредицата, който излиза от печат едновременно в България и Франция, е "Сбогом, Шанхай". Отличие вече има и Милен Русков, който стана носител на наградата "Южна пролет" - Хасково, а "Плячка" на издателя и белетриста Гроздев е преведен и издаден в Сърбия. Извън номинациите останаха творби като "Есента на първия" от Коста Андреев и естествено трите най-продавани романа на Христо Калчев. Но нека не избързваме - връчването на наградата е на 1 ноември, Денят на будителите.

Наградата "Хеликон" - 2004 бе присъдена по време на Коледния панаир на книгата и я получи Деян Енев за сборника разкази "Господи, помилуй" (ИК "Жанет 45"). Енев е от по-младото поколение белетристи, 44-годишен, виртуоз на късите форми. Той се наложи през последните петнайсетина години като водещ в жанра на късия разказ. При това е носител и на други литературни награди - на ИК "Христо Ботев" за "Ловец на хора" (1994); националната награда "Хр. Г. Данов" и годишната награда на СБП за "Ези-тура" (2000). Носител на "Хеликон" - 2002 е Константин Илиев с "Поражението" (ИК "Жанет 45"), а за 2003-та - Алек Попов с "Ниво за напреднали" (ИК "Звездан"). В номинациите за 2004 участваха още Димитър Шумналиев с "Феродо", Кристин Димитрова с "Любов и смърт под дивите круши", Анжел Вагенщайн със "Сбогом Шанхай", Георги Данаилов с "Весела книга за българския народ", Иван Голев с "Ох, лю/бо/в", Емил Андреев със "Стъклената река" и др. Засичането на някои автори в различните години се получава от разминаването във времето - фондация "ВИК" отчита годишен период от декември до декември, а "Хеликон" от м.май до м.май. Новите номинации за наградата "Хеликон" са: Иван Голев с романа "Дани" - обявен за "скандален, написан без пуритански задръжки"; Радослав Парушев с "Никоганебъдинещастен" от поредицата "Бърза литература" на ИК "Жанет 45" (премиерата на най-новата му книга - романът "Преследване", отново на "Жанет 45", се състоя на пролетния панаир на книгата т.г.); журналистът Богдан Русев с "12 приказки от Белегаст"; Иво Беров - друг журналист, с романа "Бетонната фея", отдаден на идеята "търсете жената"; майсторката на българското крими Мария Станкова с новата си книга "Бейби лъжкиньо. Тъмни разкази"; и Момчил Николов с "Hash Oil" - "весел, свеж и отчайващо съвременен роман". Наградата ще бъде обявена на Коледния панаир на книгата.

По време на Пролетния панаир на книгата в София бяха обявени конкурсните резултати и връчени наградите за нов български роман на Корпорация "Развитие". Голямата награда тази година си разделиха Едвин Сугарев с "Невъзможните убежища на поезията", Теодора Димова с "Майките" и Мая Вуковска с "Unplugged". Тук новите имена са поетът Сугарев, който според журито успешно дебютира с роман, и Мая Вуковска. А нашумялата повече като авторка на пиеси Теодора Димова, дъщеря на известния български писател класик Димитър Димов, дебютира в прозата през 2003 г. с романа "Емине" (ИК "Жанет 45") и събра множество ласкави отзиви. Началото на Конкурса на корпорация "Развитие" бе положено през 1997 година. За шесте издания досега са постъпили над 400 ръкописа. Конкурсът се ползва със сериозен авторитет и популярност. И в него наистина могат да се открият тенденциите на съвременната романистика в България. Подкрепят се както традиционните повествования, така и новите търсения. Сред наградените досега автори са Здравка Евтимова, Владимир Зарев, Георги Господинов, Коста Радев, Евгени Кузманов, Христо Карастоянов и др.

По традиция на всеки панаир Асоциация "Българска книга" отличава с голямата награда "Бронзов лъв" (1 000 лева) издателства с принос в представянето на българските автори. Тази година на Пролетния панаир на книгата голямата награда бе присъдена на ИК "Колибри" за книгите "Междено време" от Иван Илчев, "История на киното", т. 2 на Тодор Андрейков и "Теория на литературата" от авторски колектив (Е. Панчева, А. Личева, М. Янакиева). Специалната награда получи ИК "Жанет" за "Градът или между Изтока и Запада" на пловдивския писател Йордан Велчев и "Приказки за Нил, Паган и Бияйна" от Севда Севан - за оформление и полиграфическо изпълнение. Тази книга получи и награда за най-добре издадена детска книга.

По време на Пролетния панаир на книгата с най-много премиерни заглавия от български автори се представиха издателствата "Жанет 45" (11 нови книги! Между тях са дебютните романи "Приложни походки" на Мария Радулова и "Лични географии" на Оля Стоянова от поредицата "Гамбити", сборникът разкази "Кръв от къртица" на Здравка Евтимова, романът "Преследване" на Радослав Парушев, стихосбирките "Преддверие" на Станка Пенчева и "Насрещно време" на Първан Стефанов...); и "Хермес" - с дебютния роман-гротеска на художника-аниматор Слав Бакалов "Хомо фермата", романа "Очите" на Марко Семов и изключително продуктивния напоследък и талантлив ямболски белетрист Христо Карастоянов с най-новата си творба "Последствия". Със сигурност поне две от тези книги - на Здравка Евтимова и на Христо Карастоянов ще играят в разпределението на повечето от литературните награди догодина. В областта на мемоаристиката специално внимание на панаира заслужиха книгите-откровения "Бивалици", т. 4 (ИК "Анубис) на Вера Мутафчиева, скандалните "Спомени" на историка проф. Николай Генчев и още по-скандалните "Дневници на писателя дисидент" (ИК "Слово") на нестандартния като поведение и самобитен като разказвач Йордан Вълчев.

Престижната награда на името на "Христо Г. Данов" се връчва ежегодно от Министерството на културата, Националния център за книгата и Община Пловдив. Церемонията традиционно се състои в къщата музей на Христо Данов в Старинен Пловдив, обикновено по времето на националния форум "Пловдив чете", който тази година се проведе в средата на юни. С наградата за българска художествена литература ‘04 бе удостоен поетът Иван Теофилов за стихосбирката "Инфинитив" (ИК "Жанет 45"), а писателят Людмил Станев и художникът Красимир Добрев спечелиха наградата за издание за деца с книгата "Малка нощна приказка" ("Ателие 89"). За втори път бе отличен и уебсайт за електронно издаване и нови технологии - специализираният портал Литературна мрежа / LiterNet, най-големият български литературен сайт. Тази година призът за цялостен принос бе присъден на Константин Павлов, а поетесата Екатерина Йосифова стана носител на наградата в категория "българска художествена литература" за стихосбирката "Нагоре-надолу" (ИК "Факел").

Съпоставянето между българската и преводната литература на книжния пазар не е в полза на българския автор. Нито като брой заглавия, нито като продажби. Най-продаваният български писател Христо Калчев със "Спрете полета на Сокола" е едва на 19-то място за 2004 година. Общата класация (художествена и нехудожествена литература) оглавяват книгите на Мирзакарим Норбеков (три на брой в топ 10!) и Ернст Мулдашев (също три в топ 10). Останалите заглавия са "Рекордите на Гинес", естествено "Шифърът на Леонардо" от Дан Браун и "Нощна стража: Истории от света на Диска" от Тери Пратчет. Единствената българска авторка в общата класация е Капка Георгиева (пето място!) с "Вера - мисия феномен" (ИК "Бумеранг БГ") за екстрасенската Вера Кочовска - книга, която не стои далеч от езотериката на Норбеков и Мулдашев. Изобщо класацията не е в полза не само на българския писател, а и на българския читател. Но това е картината и тя е такава, каквато е... Ако се ограничим само с художествената литература и вземем под внимание последните данни от класацията на "Хеликон" за месец май 2005 ще видим, че тя е превзета от Дан Браун с 4 заглавия ("Метеоритът", ИК "Бард", 2003; "Шифърът на Леонардо", ИК "Бард", 2003; "Шестото клеймо", ИК "Бард", 2003; "Цифрова крепост", ИК "Бард", 2004) и от Паулу Коелю с три заглавия ("Захир", ИК "Обсидиан", 2005; "Демонът и сеньорита Прим", ИК "Обсидиан", 2005 и новото издание на "Алхимикът", ИК "Обсидиан", 2005). Освен тях на добър пазар се радват и книгите на Джон Гришам - "Брокерът" (ИК "Обсидиан", 2005); на Йън Колдуел и Дъстин Томасън - "Криптата на флорентинеца" (ИК "Бард", 2005); на Робърт Лъдлъм и Патрик Ларкин - "Отмъщението на Лазар" (ИК "Прозорец", 2005) и на Луис Сепулведа - "Патагония експрес" (ИК "Хермес", 2005). От класацията се вижда още, че в сравнение с 2003 година, когато на върха беше Джоан Роулинг с "Хари Потър и Орденът на феникса", една година по-късно тя е едва на 101 място по продажби.

Да оставим настрани класациите и продажбите и да погледнем какво стойностно от преводната литература издават българските издателства. Носителят на Голямата награда "Хр. Г. Данов", 2004 за цялостен принос в книжовната ни култура проф. Владко Мурдаров от Института по български език на БАН получи този приз като преводач на немски, австрийски и швейцарски писатели като Томас Бернхард, Франк Ведекинд, Роберт Музил, Томас Хюрлиман, Артур Шницлер и др., издавани предимно от пловдивското издателство "Пигмалион". Най-просперищата преводачка в последните две-три години е Иглика Василева, отличена за превода на "Одисей" от Джойс, но превеждала и Хенри Джеймс, Вирджиния Улф, Уолт Уитман, Пол Остър. За 2005 година наградата бе присъдена на Лиляна Минкова за превода на "Дванайсетте стола" от Иля Илф и Евгений Петров (ИК "Фама") и за цялостната й дейност в областта на превода от руски, френски и немски език. Англоезичната поетическа продукция е сред най-слабите като присъствие в общата литературна продукция. Причината вероятно е в трудността да се превежда поезия от английски на български и малкият брой способни преводачи. Постижения в тази област са преводите на Кристин Димитрова - "Анаграмата" от Джон Дън (ИК "Обсидиан") и на Катя Митова "Крачка преди мрака" и "Тъмно пристанище" от американския поет Марк Странд (ИК "Аб").

Любопитно е, че на книжния пазар все по-стабилно се завръща руската литература. А и с тази дейност се занимават класни преводачи като Андрей Андреев ("Избрани стихотворения" на Белмонт), Стефан Цанев ("Тринайсетият апостол" от Маяковски), Кирил Кадийски ("Избрано" на Иван Бунин под заглавие "Листопад и други стихотворения"), Иванко Николов ("Зове ме земният глагол" и "Кучи син" от Сергей Есенин) и др. Има още преводи на Белла Ахмадулина, Владимир Висоцки, както и на съвременници като Александър Ананичев, Владимир Бурич, Наталия Ерменкова. На пролетния панаир на книгата издателствата "Жанет" и "Факел" представиха поредицата "Нова проза", включваща "Остров Крим" на Василий Аксьонов, "Резерватът. Чужденката" на Сергей Довлатов, "Енциклопедия на човешката душа" на Виктор Ерофеев и други издания.

За постижение и принос в българската преводна литература се приемат преводите от френски език на Кирил Кадийски, който превежда Ален Боске и Блез Сандрар. Иначе по лавиците в книжарниците и на панаирите на книгата в НДК изкушеният читател може да попадне на Пиер Бурлаж ("Безсмъртната", ИК "Леге Артис", 2000); Лор Мюра ("Клиниката на д-р Бланш", ИК "Меридиани", 2003); Анри Троайя ("Вълнения. Краят на семейство Ейглетиер", ИК "Унискорп, 2004); Шодерло дьо Лакло ("Опасни връзки", ИК "Захари Стоянов", 2001); Борис Виан ("Пази се от оркестъра", ИК "Фама", 2004); Гийом Аполинер ("Изгубената сянка", ИК "Фама", 2000). Две инициативи на две издателства заслужават да бъдат маркирани: издателство "Захари Стоянов" в своята поредица "Библиотека "Шедьовър" е включило произведения на Зола, Балзак, Мопасан, Флобер, Стендал; а в най-новата 30-томна поредица "Златна колекция ХХІ век" на издателство "Труд" тази година излизат книгите "Любовникът" на Маргьорит Дюра, "Една любов на Суан" от Марсел Пруст и "Погнусата" на Жан-Пол Сартр.

В тазгодишния пролетен панаир на книгата би могло да се смята за значимо присъствието на португалската литература, също и на испанска, немска, унгарска, където работят утвърдени преводачи като Кръстьо Станишев, Велизар Бонев, Рада Панчовска, Павел Боржуков, Александър Миланов, Нино Николов.

Подобен обзор не би бил пълноценен, ако не обърне внимание и не очертае тенденциите в областта на детската литература. Похвално е, че в България вече има традиционен ежегоден фестивал на детската книга - през месец май т.г. в град Сливен се проведе неговото седмо издание. Наградата на името на "Константин Константинов" за най-мащабно присъстващо издателство на книжния пазар с литература за деца бе присъдена на пловдивските издателства "Хермес" и "Жанет 45". В страната се издават средно около 5000 до 6000 заглавия на година, като делът на детско-юношеската литература е около 6-8%, т.е. 300-500 заглавия. В последните години се наблюдава лек спад в количествените показатели на книгите за деца и юноши. Но пък се увеличава делът на научно-популярната книга за сметка на художествената литература. Съотношението помежду им е 30-40% към 60-70% в полза на художествената. Най-издаваните книги за деца са приказките и легендите, следвани от романите, поезия за деца, басни, гатанки, повести и разкази. Все по-често се издават и съвременни романи, разглеждащи теми като религиозната и етническа толерантност, социалното неравенство, проблеми на децата с разведени родители. На добър прием се радват и фентъзи романите. От преводната най-голям е делът на англоезичната литература. След нея се нареждат немскоезичната, френската, испанската, италианската, руската. Като цяло съотношението между чуждата художествена литература спрямо българската е в близки по стойност дялове, т.е. колебае се около 50/50 %, за разлика от литературата за възрастни, където преводната преобладава. В последните десетина години особено богато е разнообразието на енциклопедичните издания на книжния пазар. Те са предимно адаптирани английски и френски издания, като "Larousse" има водещо присъствие. Ориентирани към този род издания са издателствата "Фют", "Хермес", "Златното пате", "Слънце", "ICON". Тези издателства наложиха свои поредици на пазара с качествени издания и богато разнообразие от заглавия. Такива са "Илюстрована енциклопедия", "Да научим повече за човешкото тяло", "Илюстрован световен атлас", "Световен атлас на животните" и др. на ИК "Хермес"; "Твоят свят: Вселена и праистория" на ИК "IKON"; "Моята първа енциклопедия Larousse" на ИК "Слънце"; "Голяма детска енциклопедия" и "Светът, в който живеем" на ИК "Фют"; "Детска енциклопедия България" от Галина Златина и Петър Кърджилов на ИК "Златното пате" и др. Много популярни са и детските издания от поредиците "Златно перо" на издателство "Хермес", "Вечните детски романи" и "Българска класика за деца" на "Пан", "Златна броеница" на "Фют" и др.под.

Най-положителната тенденция е (а това се отнася в еднаква степен и за литературата за възрастни), че българските издатели вече имат интерес да издават колкото може по-бързо най-новите световни бестселъри, както и стремеж да отговорят на новите търсения на читателите.

 


ЗАБЕЛЕЖКА: Обзорът е направен по поръчка на френското списание "Периодичен преглед" ("Revue periodique") и е публикуван в него през юли 2005. Използваните данни за книгоиздаването в България включват първото полугодие на 2005 г.

 

 

ИЗТОЧНИЦИ

Ефтимов, Йордан. На (книжен) пазар като на пазар (Най-продаваните книги за 2004 г. според верига книжарници "Хеликон"). // LiterNet, 07.01.2005, № 1 (62) <https://liternet.bg/publish/yeftimov/helikon_2004.htm> (11.09.2005).

Трендафилов, Владимир. Сънят на изобилието ражда липси: Обзор на преводната поезия 2000-2003. // LiterNet, 23.10.2004, № 10 (59) <https://liternet.bg/publish8/vtrendafilov/obzor.htm> (11.09.2005).

Атанасова, Венера. Съвременната детска литература и нейните читатели - тенденции, рискове, предизвикателства от гледна точка на издателя. // Съвременната детска литература и нейните читатели - тенденции, проблеми, перспективи. Сливен: ИК "Жажда", 2005.

Миланова, Милена. Книгоиздаването за деца в България през последните десет години. (Библиометричен анализ). Сливен: ИК "Жажда", 2005.

 

 

© Димитър Атанасов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 11.09.2005, № 9 (70)