СЛЯПАТА НЕДЕЛЯ

web | Лабиринт

През вездесъщата сляпа неделя,
когато се вдяват годежни халки,
аз пръстен до гроб си нахлузих
с мастиленото петно.

Жените носеха гордо венчални,
захвърляха, сменяха ги с размах
за също такива златни емблеми
на верността.

Аз исках и неведнъж се напъвах
да сваля, да пратя по дяволите
оброчната си халка мастилена,
сраснала в клетия пръст.

С лютив сапун си миех петното,
изтърквах го с пясък, посипвах с пепел.
Когато любимият хвана ръката ми,
хлапашки го криех от срам.

И не подхождаха бляскави пръстени
наред с ужасния мой сапфир.
И денем, и нощем не си го смъквах,
сякаш синяк от удар с чук.

Не бе халка, а тежка верига -
в каторга ме прикова. И само
в изоглавен миг - до звездите
ме вдигаше с лазурно витло.

Протри се кокалчето, мазол ми излезе,
от писане ме боли и до днес.
Остана ми тази мастилена сянка
за доживотно клеймо.

Не ще може никой да го изниже
дори от пръста ми вкочанен.
И ще поникне над мен от земята
един учуден синчец.

1986