Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Ноември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

5. ПАДЕЖНИТЕ РАМКИ НА Vc (ВМЕСТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ)

Борислав Георгиев

web | Значение и употреба на глаголи...

Чарлз Филмор (1968 [1981]) очертава падежните рамки на някои от глаголите, които в нашата работа означихме като Vc. Да се върнем към следните бинарни опозиции от глаголи

говоря/казвам
гледам/виждам
слушам/чувам

и да възпроизведем записа, който той прави за тях1:

Ч. Филмор не е предложил запис за глагола "говоря", но ако нашата теория за наличието на Vc e вярна, то и за "говоря" трябва да се отнася записът (+[_S +A]2. Този запис обаче е предложен от Ч. Филмор по отношение на глагола "казвам". Всъщност толкова ли са еднакви "говоря" и "казвам" от гледище на техните падежни рамки, ако съдим от записите на Ч. Филмор?

Белегът, по който разграничихме левите от десните членове на опозицията, беше

'(-) ИНФОРМАЦИЯ'/ '(+ИНФОРМАЦИЯ)'

като свързахме информацията с наличието на властническо отношение на отправителя към събеседника му.Тогава възниква въпросът защо записът на "казвам" се различава съществено от записа на "виждам" и "чувам": при последните два глагола се посочва като допустим Дативът, докато при "казвам" той не е отбелязан. Преди да предложа моята интерпретация по този въпрос, ще си позволя още малко да коментирам записите на Филмор. В падежните рамки на "виждам" и "чувам" прави впечатление, че не е посочен инициаторът на действието, означен като Агент(ив). От друга страна, Агент(ив)ът е отбелязан при "гледам" и слушам". Тази постановка на въпроса влиза в съзвучие с изразеното тук виждане за тези глаголи, според която "виждам" пресупозира "гледам", а "чувам" - "слушам". Ако имаме разбирането, че "виждам" включва в себе си "гледам", а "чувам" - "слушам", ще получим следния запис за "виждам" и "чувам":

+[_O +D +A]

Гергана Михайлова (1983) анализирайки някои Vd от други теоретични позиции, стига до следния запис на техните значения

Г-съобщ[авам]. ‘А1 каузира у А2 да знае факта С’
Г1-инф[ормирам]. А1 каузира у А2 да знае факта С и А1 и А2 изпълняват социални роли’
Г2-докл[адвам]. ‘А1 каузира у А2 да знае факта С и А1 и А2 изпълняват социални роли, които са в определено отношение’
Г3-дон[асям]. ‘А1 има негативни намерения към субекта на факта С и каузира у А2, който изпълнява социална роля, да упражнява контрол и санкционира да знае факта С’
Г4-дов[ерявам] ‘А1 и А2 са в приятелско отношение и А1 каузира само у А2 да знае факта С, който е тайна или резултат от психическа дейност’
Г5-опов[естявам]. ‘А1 каузира у множество А2 да знае факта С’.

Това, което трябва да ни направи впечатление в записа на Г. Михайлова е, че във всеки от тях присъства елементът ‘каузира’. В такъв случай (тъй като всичките глаголи на Г. Михайлова могат да бъдат сведени до значението на "казвам") елементът ‘каузира’ трябва да присъства и в тълкуването на "казвам", което, от своя страна, изисква Датив. Същевременно Ч. Филмор и за глагола "каузирам" (to cause) прави запис, аналогичен на записа за "казвам".

Проблемът всъщност е към кой от дълбочинните падежи да причислим въвеждането и означаването на събеседника в изказването при уговорката (както беше посочено в увода), че това въвеждане е факултативно. Независимо от факултативността на въвеждането, когато извършвам действията, назовани от Vd, аз винаги имам предвид някого, към когото насочвам действието, за да "каузирам" нещо у него. Ето защо е принципен въпросът, как мисля събеседника си в категориите на падежната граматика.

Възможностите са три. Първата от тях е "Датив", което представлява класическа интерпретация на ситуацията, защото събеседникът е "засегнат" (не във всекидневния смисъл на думата) от действието, назовано от глагола, още повече, че предлогът "на" е конкретен семантичен предлог, посочващ Датив. Втората възможност е да го мислим като "Бенефактив", защото събеседникът се облагодетелства и се възползва от отправителя в процеса на комуникация - той научава нещо (получава информация) от него; изпитва удоволствие от думите му; лекува се с тях. Разбира се не могат да бъдат разглеждани като притежаващи бенефактивна позиция глаголите за речеви актове като "наказвам" (‘налагам наказание’), "осъждам", "заповядвам", израз на конативната езикова функция. Същевременно глагол като "моля" е типичен бенефактивен глагол. Третата възможност - и тя се отнася само да конструкциите с предлога "с" - е да мислим събеседника в категорията на "комитативната функция" или като позиция, препраща към "комитативен дълбочинен падеж". Ч. Филмор (1968 [1981: 485]) изразява предложение за наличието на подобен падеж под влияние на следното описание на О. Йесперсен (1958: 99):

And и with означават почти едно и също; разликата между тях се състои в това, че първото е съчинителна дума, а второто - подчинителна; това има известни граматични последствия: забележете, например формата на глагола в изречението He and his wife are coming (Той и съпругата му пристигнаха) в противоположност на другата форма в изречението He with his wife is coming (Той пристигна с жена си) и притежателното местоимение в датски език [и възвратното притежателно местоимение в български]...

Провъзгласяването на Комитатива като още един дълбочинен падеж е важно не само като обяснение на "говоря с него", "приказвам с него", "работя с него", "спя с него" и т.н. Комитативът като падеж е необходим, за да се разграничат одушевените от неодушевените случаи на Инструментал. За какво всъщност става дума? Става дума за това, че най-напред "с", като семантичен предлог, се сочи като типичен за инструменталния дълбочинен падеж и езиковата интуиция усеща случаи като "говоря с него" като проява на Инструментал. От друга страна, Ч. Филмор (1968 [1981: 405]). категорично приписва признака ‘неодушевеност’ и признака ‘причина’ на инструменталния падеж:

падеж на неодушевената [изтъкването е мое - Б.Г.] сила или на предмета, включени в действието/състоянието, назовавано от глагола, в качеството им на причина, която поражда действието/състоянието.

Проблемът с категоричната неодушевеност при инструменталния дълбочинен падеж е стоял явно и пред самия Ч. Филмор, защото в бележка под линия той се чувства длъжен да отбележи следното:

Изискването за неодушевеност на инструменталната NP е изискване изречението [Ударих го със змия по главата] да бъде интерпретирано по такъв начин, като че ли в неговата дълбочинна структура съществува нещо, еквивалентно на израза "с тялото на змията". Аргумент в полза на такава позиция е съществуването на езици, в които при определен контекст е необходимо да се употреби корен със значение ‘тяло’, а така също и отбелязаната от Лейкъф неприемливост на изречения от вида на *Иван разби витрината със себе си.

Същевременно в "Политика (I, 4)" на Аристотел срещаме следното твърдение:

Както в определени изкуства би трябвало да са налице съответните инструменти, за да се извърши работата, а едни от инструментите са неодушевени, а други - одушевени (например за кормчията кормилото е неодушевен инструмент, а помощникът му - одушевен, защото в занаятите слугата е един вид инструмент), така и за стопанина собствеността е средство за съществуване, придобиването - набор от такива средства, а робът е един вид одушевена собственост. И всеки слуга е като инструмент, начело на други инструменти [изтъкванията са навсякъде мои - Б.Г.].

Виждането на Филмор за Инструментал(ис)а освен че противоречи на написаното от Аристотел (в което няма нищо лошо), поражда и много въпроси. Така например на български думата "тяло" предполага компонента ‘жив’: когато е налице компонентът ‘нежив’ се използват думата "труп" и изразът "тленни останки". ‘Жив’ все още не означава ‘одушевен’, но е пътечка към придобиването на това качество, защото това, което мислим като "неживо", по принцип е неодушевено3. От друга страна, разсъжденията на Ч. Филмор предполагат позиция, аналогична на позицията, която съществува при Името ми е Борислав vs. Казвам се Борислав (=Аз съм Борислав) с възможна интерпретация ‘това единство от тяло и душа, което е моят "Аз", е назовано "Борислав" и която означихме като "рационалистична". Същевременно, класическо е вече разбирането на съвременната медийна теория и философия за Инструмента, за "Средството" като артефактно удължение и усилване на човешкото тяло като цяло и на сетивните органи, в частност, - положение, намерило израз и в езика, например:

Тая писалка ми създава само трудности.

На трето място, за Ч. Филмор инструменталният падеж се свързва само със случаи като копая с мотика, удрям със змия и т.н. - все действия, в които няма нищо интелектуално. В такъв случай естествено възниква въпросът какво да се прави с такива интелектуални факти като "Принципа за сътрудничеството" на Грайс, контролиращ начините, по които се оперира с информацията в комуникацията.

Решението на проблема се състои в споменатото по-горе провъзгласяване на комитативния падеж като осми дълбочинен падеж със следното описание

падеж на одушевената сила или на съществото, включващи се в действието/състоянието, назовавано от глагола, като израз на сътрудничество в това действие/състояние.

Възприемането на гледната точка за съществуването на такъв комитативен падеж би спомогнало за адекватната интерпретация не само на разглежданите в това изследване случаи, но и на такива явления като взаимните глаголи и на всички начини за изразяване на солидарност и сътрудничество чрез езика.

От тази гледна точка за глагола "КАЗВАМ" ще получим следния запис:

+[_O+ D + B +A].

Важно е да се отбележи наличието както на Датив (като "казвам", аз чисто физически "засягам" събеседника си чрез системата за изразяване, която съм избрал, като го принуждавам да влезне във връзка с мен, за да наруша чрез информацията подредеността на неговата познавателна система), така и на Бенефактива (аз облагодетелствам събеседника си, като му предавам информация).

По-трудно е положението с глагола "ГОВОРЯ": струва ми се, че трябва да се запази разликата между "говоря1"/"говоря4" и "говоря2"/говоря3".

Записът за "ГОВОРЯ1"/"ГОВОРЯ4" ще бъде следният

+[_A],

изразяващ положението, че съм в състояние да говоря. Същият запис по принцип трябва да е валиден за всички Vc, характеризиращи се с признака ‘(-) ИНФОРМАЦИЯ’, защото те могат най-общо да бъдат изтълкувани като ‘в състояние съм да си служа със съответния сетивен канал за комуникация’. Този запис не противоречи на употребата на "гледам" в изказването, което вече беше коментирано

Гледам го с невиждащ поглед,

защото той означава, че аз си служа със съответния сетивен (комуникационен) канал, но не го забелязвам, не го виждам, не го отчитам като обект.

"Говоря2"/"говоря3", както и във всички случаи, в които се наблюдава интерференция между двата разреда глаголи (между глаголи с ‘+ ИНФОРМАЦИЯ’ и с ‘- ИНФОРМАЦИЯ’), трябва да се записват така, както се записва съответният глагол, характеризиращ се с признака ‘(+) ИНФОРМАЦИЯ’. Същевременно при глагола "ГОВОРЯ2" трябва да се има предвид и появата на Комитативен падеж, т.е.

+[_C +O +D +A],

който отсъства при глаголи като "виждам", "чувам". Задължително е Комитативът да се изведе в началото на записа, за да се изрази положението, че аз първо трябва да вляза във връзка със своя потенциален събеседник и той да е съгласен да ми сътрудничи в комуникацията (да задействам фатичната функция на езика) и след като това се осъществи, да му кажа това, което имам да му предам.

Записът на падежната рамка на "КАЗВАМ СЕ" предлагам да бъде следният:

+[_+D+F+B].

Винаги някой друг избира име и именува някого или нещо (случаят с лично избрания псевдоним може да бъде отъждествен с т.нар. автокомуникация или с явлението да говориш на себе си, различното от патологията "говоря си сам"), затова Агент(ивът) е недопустим в падежната рамка на "казвам се"/"наричам се"; той обаче е допустим и е на първо място в глаголи като "наричам", "именувам" и "назовавам", поради което имаме "*наричам се", "*назовавам се" и "*именувам се". Освен това, когато някой/нещо получи име, той/то вече е артикулирано, т.е. възниква като личност или като обособено (разчленено) нещо (местност, град, село) и поради това се и облагодетелства, в смисъл, че излиза извън анонимното множество и е разпознаваемо.

Записът на падежната рамка на "ИЗКАЗВАМ" в смисъл на ‘казвам докрай’ няма да се различава от записа на падежната рамка на "казвам". Когато "изказвам" се употребява в случаи като Изказвам най-искрените си съболезнования, предлагам записът на падежната рамка да бъде следният:

+[_A +C+D +O],

тъй като по време на погребална церемония е очевадно, че аз ще изкажа съболезнования; т.е. смисълът на конструкцията е, че аз, като казвам, че споделям тяхната мъката на опечалените (Комитатив), ги подкрепям и изразявам готовността си да им помагам.

Записът на "ИЗКАЗВАМ СЕ" предлагам да бъде следният:

+[_A+ O+ D + B].

Той не се различава много от записа на "казвам": само че на първа позиция е изведен Агент(ив)ът, което добре корелира с доминацията на емотивната езикова функция.

Записът на "ПРИКАЗВАМ" ще бъде същият като на "говоря".
Записът на "РАЗКАЗВАМ" ще бъде същият като на "казвам"
Записът на "РАЗГОВАРЯМ" предлагам да бъде да бъде следният:

+[_C+ D +A],

представящ ситуацията Ще разговарям с него по този въпрос.

Съществителните, образувани от Vc, общо взето, ще повтарят падежната рамка на глаголите, от които са произлезли, с тази разлика само, че в началото ще стои Фактитивът, тъй като най-важната тяхна характеристика е, че те са възникнали в резултат от действието, назовано от изходния глагол.

Във формулировките на седем от осемте дълбочинни падежа е закодирана идеята за власт (A, I, D, B, F, O)/солидарност (C) по отношение на човека или на обекта, с които влизаме във взаимоотношение. От тази гледна точка би могло да се твърди, че най-дълбочинното отношение, съдържащо се в говоренето, е това, което определя дали можем да контролираме нещата/хората около нас, дали ние сме контролирани от нещата/хората, или и двете страни на взаимоотношението са в равновесие, т.е. взаимно се контролират.

 

 

БЕЛЕЖКИ

1. Използват се стандартните символи и стандартният начин за запис на падежната рамка: А = Агент(ив); I = Инструментал(ис); D = Датив; B = Бенефактив; F = Фактитив; L = Локатив; О = Обект(ив); квадратните скоби отбелязват падежната рамка, линията - мястото на елемента, а знакът "+" показва, че наборът на падежната рамка е допустим за лексикалната единица. [обратно]

2. Промяната O S в случая не е толкова от значение, тъй като с нея се посочва, че най-често след съответния Vc следва подчинено изречение. [обратно]

3. Словосъчетанието "книжно тяло" като че ли излиза извън рамките на това разсъждение; в случая обаче "тяло" е употребена метафорично, метафората е възможна, защото зад нея стои идеята, че в книгата е въплътен човешки интелект и човешко усилие. Подобна метафора в други езици е възможна и по отношение на други артефакти - "корпус [‘тяло’] на сграда", например, но тя е невъзможна за българското езиково съзнание и затова се заема в български, без да се държи сметка какво точно означава "корпус". [обратно]

 

 

© Борислав Георгиев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2006
Борислав Георгиев. Значение и употреба на глаголи и имена за описание на общуването. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Борислав Георгиев. Значение и употреба на глаголи и имена за описание на общуването. София, 1997.