4. V_c И ВЛАСТНИЧЕСКАТА/СОЛИДАРНОСТНАТА СЕМАНТИКА

Борислав Георгиев

web | Значение и употреба на глаголи...

Общото виждане по този въпрос е следното: глаголът "казвам", който е непрефигиран, позволява събеседникът на говорещия да бъде въведен в изказването само чрез предлозите "на" и "пред". Когато е налице производен на "казвам" глагол, в който участва представката "из-", положението не се променя поради значението, с което тя участва при образуването на съответния глагол. Когато е налице производен на "казвам" глагол, образуван с представките "при-" и "с-", настъпва промяна в семантичната рамка на базовия глагол, като властническата семантика се допълва със солидарническа, която позволява употребата и на предлога "с":

Приказвам на него
Приказвам пред него
Приказвам с него

Глаголът "говоря" позволява събеседникът да бъде въведен в изказването както с предлозите "на" и "пред":

Говоря му на него
Говоря пред него

така и с предлога "с":

Говоря с него

Може да се твърди, че в случаи, когато могат да се употребят както "властнически", така и "солидарнически" предлози в конструкции с V_c, съответният глагол е нерелевантен по отношение на косвеното изразяване на идеята за власт/солидарност в отношенията между общуващите. Това твърдение се подкрепя от факта, че изразяването на солидарност не изключва изразяването на власт.

Особено поведение имат V_c, образувани с представката "раз-". От една страна, налице е употреба

Разказвам му на него
Разказвам пред него
*Разказвам с него

а от друга -

Разговарям с него
*Разговарям му на него¹

В "разговарям" и "разговор" представката "раз-" участва със следното свое значение

Осъществяване докрай на действието, в резултат на което обектът се дели на части БТР (1994)

и по този начин да се възприеме като калка на гръцкото "-", имащо същото значение в случаи като диа-гноза, диа-лект, диа-лог, диа-спора, диа-фрагма. Погледнато по този начин, съществителното "разговор" може да бъде определено и като калка на "диа-лог", т.е. като съдържащо идеята, че аз (говорещият) разделям с някого говоренето си, т.е., че позволявам и на друг да говори в мое присъствие, за да споделя с него информацията, която имам, удоволствието, което изпитвам от общуването си с него, и т.н.

Възгледът, че "раз-говор" е калка на "диа-лог" снема възгледа, че думата "диалог" имплицира наличието само на двама общуващи (т.е. че правилното нейно членение е "ди-алог", така както имаме "ди-глосия") и прави ненужен неологизма "полилог", широко употребяван в съвременната лингвистика, който имплицира, че в общуването участват повече от двама души. Всъщност, както в "диалог", така и в "разговор" не се съдържа никакво ограничение колко души могат да си "разделят говоренето", въпреки че пълноценно общуване може да се осъществи само тогава, когато разговарящите са двама.

Голямо е изкушението представката "раз-" в "раз-казвам" да бъде обявена, че се използва със същото значение, с което се използва в "раз-говарям". Това очевидно не е така: първо, поради невъзможността на "раз-казвам" да образува конструкции с предлога "с" и, второ, поради идеята, която се съдържа в този глагол - създаване на възможен свят пред събеседника.

В случая представката "раз-" участва със следното свое значение

Осъществяване на действието на основния глагол, довеждане на действието до резултат, който обхваща обекта като цяло БТР (1994).

Най-властническият глагол, производен от "казвам", е "наказвам":

Наказвам те един месец да не ходиш на кино.
Наказвам те с 15 денонощия арест.

Максималната власт, концентрирана в семантичната рамка на този глагол, личи от факта, че той въвежда другия участник в комуникацията без предлог изобщо. Същевременно "наказвам" в това си значение (‘налагам наказание’), а така също и "осъждам" е типичен перформатив, спадащ към класа на декларациите от класификацията на Джон Сърл, което подкрепя идеята за максимална власт, съдържаща се в семантичната рамка на глагола - за да можеш да контролираш чрез словото света около тебе, наистина е необходима "максимална власт".

Основният проблем сега е следният: коя е причината, поради която в "казвам" и в повечето му производни (всъщност, без "приказвам", "сприказвам") е закодирана идеята за власт, която, например, пречи да се използва глагол "сказвам/скажа" въпреки наличието на съществителните "сказание" и "сказка", които го предполагат. За целта нека разгледаме глагола "подсказвам" и ситуацията, която той задава.

За да подскажа на някого нещо, предполага се, че аз съм в приятелски отношения с него. И въпреки това, когато подсказвам, аз му подсказвам, т.е. изразявам косвено, че в момента имам власт върху приятеля си.

Глаголът е интересен и от морфемна гледна точка - в него е налице предлогът "с-", който имплицира солидарност (срв. "с-приятелявам се с него", "с-поделям с него" и т.н.). Нека сега разгледаме какво вършим, когато под-с-казваме на някого - казваме му нещо, което той не знае, по такъв начин, че другите да не разберат това.

Идеята, че този, който е носител на информация, в момента на нейното предаване е в позиция "one-up" по отношение на този (или на тези), на когото (на които) я предава, въпреки че отношенията по принцип би могло да са точно обратните, изглежда, че е дълбоко залегнала в европейската култура, тъй като в повечето SAE положението е същото:

Казвам му
Я сказал ему
Je lui dit
I told him
Say me

Оказва се, че и в семантиката на V_c е залегнала концептуалната метафора ИНФОРМАЦИЯТА Е ВЛАСТ, което се приписва преди всичко на ХХ век. Позицията на човека, който в общуването наистина казва нещо, е позицията, която изследователите на митовете означават като "културен герой" ("цивилизатор"). Културният герой е този, който чрез комуникацията носи на хората информация за нещата, който им помага "да видят" света около тях, да го артикулират, да назоват артикулираните му части, да ги опознаят и да ги използват за свое благо. Когато наистина казваме нещо в комуникацията, ние постъпваме точно като "културен герой", защото сме концептуализирали още един елемент на някой от възможните светове, в които сме в състояние да съществуваме.

БЕЛЕЖКИ

1. Разговарям пред него означава, че аз разговарям с някого пред трети човек. [обратно]

© Борислав Георгиев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2006
Борислав Георгиев. Значение и употреба на глаголи и имена за описание на общуването. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Борислав Георгиев. Значение и употреба на глаголи и имена за описание на общуването. София, 1997.