3.6. РАЗКАЗВАМ

Борислав Георгиев

web | Значение и употреба на глаголи...

Въпреки че семантичната рамка на глагола "разказвам" не позволява да се изразят симетрични отношения между отправителя и събеседника (т.е. събеседникът да бъде въведен в изказването чрез предлога "с"), той е важен и за разбирането на разликата между "приказвам с" и "говоря с", защото именно тук проличава една от най-важните разлики между "казвам" (и производните му) и "говоря" (и производните му).

По-горе беше казано, че един от важните компоненти в семантичната рамка на "казвам" и производните му (в това число и на "разказвам") ще бъде разкрит в съпоставка с глагола "описвам".

На пръв поглед изглежда, че казваме едно и също нещо, когато твърдим следното:

Той добре описа какво се е случило снощи.
Той добре разказа какво се е случило снощи.

Нека сега се опитаме да "изчислим" какво може само да се описва и какво - само да се разказва.

Изглежда, че можем да опишем само: местности, пейзажи, природата, произведения на изкуството, какво виждаме под микроскопа, градове, села, улици, булеварди, човека като физика, чувствата си, болките си - можем само да опишем неща, на които или не им приписваме признака "одушевеност", или на които (ако са притежатели на този признак) екстраполираме под формата на неодушевен предмет някоя тяхна "неотделима принадлежност" (пък била тя и цялото, от което са съставени), но не можем и да разкажем за тях. Така например на приятел аз не мога да разкажа мъката си - мога само да я опиша или да я "излея"; на лекаря си не мога да разкажа болката си - мога само да я опиша (при това - максимално точно); на любимия си човек аз не мога да разкажа любовта си - мога само да му я опиша.

Оказва се, че няма неща, които мога само да разказвам - съществуват неща, които мога или да опиша, или да разкажа за тях. Нека видим какво може не само да се опише, но и да се разкаже. Мога да разкажа и да опиша съня си. Мога да разкажа и да опиша как е протекла пресконференцията. Мога да разкажа за Троянската война и да опиша Троянската война. Мога или да разкажа, или да опиша неща, които са се породили като последица от дейността на човека или от дейността на неща, които са метафоризирани антропоморфно.

Мога и да разкажа за някои неща, за които по-горе беше определено, че е възможно само да се описват, при условие че те не са в статично състояние и че разказвам образно за тях: мога само да опиша как изглежда един угаснал вулкан, но мога да опиша как е изригнал един вулкан и същевременно да разкажа как е изригнал, като фактът, че разказвам, предполага аз да опиша образно (т.е. да разкажа) как всичко е станало, така че, след като свърша да разказвам, събеседникът ми да има чувството, че е бил там.

Ето защо от значение е не толкова признакът "одушевеност/неодушевеност" в неговите стандартни измерения, колкото това, че глаголът "описвам" предполага задействане само на референтната езикова функция, а "разказвам" - както на референтната, така и на поетическата, и на емотивната функция на езика.

Да разкажеш [успешно] в стандартния случай означава да създадеш възможен свят пред събеседника си с най-важните или с всичките му подробности и да го накараш да стане част от него. Ето защо неслучайно като един от най-важните структурни елементи на мита се сочи неговата поетика, която превръща описанието в разказ.

Да опишеш [успешно] означава да посочиш очертанията на един възможен свят, да го представиш пред събеседника си, без да искаш той да стане част от него.

Когато искаш да внедриш в познавателната система на събеседника си определен модел на света или някакъв възможен свят, ти си длъжен да му разказваш, а не да му описваш. Разбира се, за това са нужни емоция, въображение и познания. Когато искаш само да го информираш, е достатъчно само да описваш.

От тази гледна точка разликата между Говоря с него и Приказвам с него се състои в това, че "говоренето-с-него" не предполага общ за двамата свят (т.е. ситуация, в която всеки един е част от личната сфера на другия), докато "приказването-с-него" го предполага, за което свидетелства и следният израз - Той си има приказка с него.

© Борислав Георгиев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2006
Борислав Георгиев. Значение и употреба на глаголи и имена за описание на общуването. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Борислав Георгиев. Значение и употреба на глаголи и имена за описание на общуването. София, 1997.