3.5. ПРИКАЗВАМ

Борислав Георгиев

web | Значение и употреба на глаголи...

Глаголът "приказвам" е първият глагол в нашето описание и анализ, производен от "казвам", който е в състояние да образува конструкции с предлога "с", т.е. чрез тях да се изразяват симетрични отношения в комуникацията (т.е. позициите "one-up"и "one-down" престават да съществуват), които са израз на солидарност между отправителя и събеседника:

Приказвам (X) с Y.
Приказвам (X) нещо с Y.
Приказвам (X) за нещо с Y.

Тази разлика между съчетаемостта на глагола "казвам" и на "приказвам" се дължи на представката "при-", която в този случай се използва със следното си значение:

Намаляване на разстоянието между обекта на действието и друг предмет или лице, насочване и доближаване или закрепване на едно нещо към друго БТР (1994).

Това значение на представката "при-" модифицира не само значението на изходния глагол "казвам", но и извършва дълбочинни промени в семантичната рамка на новообразувания глагол, които позволяват той да влиза в съчетание и с предлога "с".

Глаголът "приказвам" е също така първият от описаните дотук, който може да притежава в множествено число признака ‘взаимност’:

Приказваме си (X и Y) .
Приказваме си (X и Y) нещо.
Приказваме си (X и Y) за нещо/някого.

Признакът ‘взаимност’ е следствие от общата промяна в семантичната рамка на "приказвам", описана по-горе.

В този смисъл, погледнато виртуално, той е напълно заменим с глагола "говоря":

Говоря (X) с Y.
Говоря (X) нещо с Y.
Говоря (X) за нещо с Y.
Говорим си (X и Y) .
Говорим си (X и Y) нещо.
Говорим си (X и Y) за нещо/някого.

Въпросът сега е дали наистина в реална употреба двата глагола са напълно заменими. Този въпрос може да бъде решен едва след като се анализира глаголът "разказвам" в съпоставка с глагола "описвам". На този етап ще отбележим, че съществува разлика между следните три израза:

1. Утре ще говоря с шефа си.
2. Утре ще разговарям с шефа си.
3. Утре ще приказвам с шефа си.

В (1) симетричните отношения между общуващите са "на ръба" и когато чуем подобно изказване, оставаме с впечатлението, че ще се състои по-скоро "формален" разговор; в (3) имаме чувството, че симетричните отношения са изградени на твърде стабилна основа, че са почти приятелски и че разговорът ще бед откровен във възможно най-голяма степен. (2) заема междинно положение от тази гледна точка.

© Борислав Георгиев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2006
Борислав Георгиев. Значение и употреба на глаголи и имена за описание на общуването. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Борислав Георгиев. Значение и употреба на глаголи и имена за описание на общуването. София, 1997.