3.3. ИЗКАЗВАМ

Борислав Георгиев

web | Значение и употреба на глаголи...

3.3.1. Според БТР (1994) глаголът "изказвам" се употребява със следните две значения:

1. Казвам нещо или всичко докрай; изричам. 2. Издавам, обаждам.

Това описание на значенията съответства напълно на описанието на едно от значенията, с които се употребява представката "из-", описано в същия речник:

1. Вършене на дадено действие докрай с обхващане на целия предмет или на всички предмети.

Следователно, от тази гледна точка значението и употребата на "изказвам" може да бъде сведена до уравнението

изказвам = ‘казвам изцяло’

Интересно е да се обсъди в горната дефиниция съотношението между "нещо" и "всичко", защото от постройката й излиза, че "нещо = ‘невсичко’. От друга страна, нещото, което казвам, може да бъде всичкото, което имам да изпратя като информация на своя събеседник, т.е. "нещо" да съвпадне с "всичко". Това обаче е по-малкият проблем.

По-големият проблем е следният: в горната дефиниция на глагола "изказвам" не биха могли да се вместят употреби като:

1. Изказвам най-искрените си съболезнования.
2. Изказвам мъката си.
3. Изказвам радостта си.
4. Изказвам поздравленията си.
5. Изказвам възхищението си.
6. Изказвам болката си.
7. Изказвам притесненията си.
8. Изказвам подозренията си.
9. Изказвам предположението (си), че...
10. Изказвам мисълта (си), че...
11. Изказвам любовта си.
12. Изказвам омразата си.
13. Изказвам ненавистта си.
14. Изказвам приятелството си.

Ето защо, именно тези употреби на глагола "изказвам" ще бъдат предмет за описание и анализ по-долу.

Припокриването между реалните употреби на конструкциите, в които е възможно да участват "казвам" и "изказвам", е почти пълно, с изключение на случаите, в които участва предлогът "за":

*Изказвам (Х) за нещо на Y.
*Изказвам (Х) за нещо пред Y.

Причината за тази аномалия се съдържа в предмета на "казването" и на "изказването" - може да се казва всичко от съдържателна гледна точка, но да се изказват определени неща. Ограничеността на нещата, които могат да се из-кажат, очевидно се дължи на представката "из-", която в случая е употребена със следното нейно значение:

2. Насочване на действието навън от някакво пространство или среда.

В случая пространството/средата е личната сфера на говорещия, извън която се насочва действието "изпращане на информация".

В горния списък от употреби във всички случаи глаголът "изказвам" подлежи на синонимна замяна, с изключение на два:

Изказвам най-искрените си съболезнования.
Изказвам мъката си. Изразявам мъката си.
Изказвам радостта си. Изразявам радостта си.
Изказвам поздравленията си.
Изказвам възхищението си. Изразявам възхищението си.
Изказвам болката си. Изразявам болката си.
Изказвам притесненията си. Изразявам притесненията си.
Изказвам подозренията си. Изразявам подозренията си.
Изказвам предположението (си), че... Изразявам предположението (си), че...
Изказвам мисълта (си), че... Изразявам мисълта (си), че...
Изказвам любовта си Изразявам любовта си.
Изказвам омразата си Изразявам омразата си.
Изказвам ненавистта си Изразявам ненавистта си.
Изказвам приятелството си Изразявам приятелството си.

Същевременно правомерен би бил въпросът доколко някои от въпросните употреби не могат наистина да се вместят в рамките на цитираните речникови дефиниции. Тъй като теорията за тези употреби предполага глаголът "изказвам" да се употребява със значение ‘като казвам, извеждам наяве отношението си към нещо/някого’, можем да подложим на проверка дали това е така, като в тези употреби заменим "изказвам"/"изявявам" с "показвам":

Изказвам мъката си. Изразявам мъката си. Показвам мъката си.
Изказвам радостта си. Изразявам радостта си. Показвам радостта си.
Изказвам възхищението си. Изразявам възхищението си. Показвам възхищението си.
Изказвам болката си. Изразявам болката си. Показвам болката си.
Изказвам притесненията си. Изразявам притесненията си. *Показвам притесненията си.
Изказвам подозренията си. Изразявам подозренията си. *Показвам подозренията си.
Изказвам предположението (си), че... Изразявам предположението (си), че... *Показвам предположението си.
Изказвам мисълта (си), че... Изразявам мисълта (си), че... *Показвам мисълта си, че...
Изказвам любовта си Изразявам любовта си. Показвам любовта си.
Изказвам омразата си Изразявам омразата си. Показвам омразата си.
Изказвам ненавистта си Изразявам ненавистта си. Показвам ненавистта си.
Изказвам приятелството си Изразявам приятелството си. Показвам приятелството си.

Очевидно е, че думи като "съболезнования", "поздравления", "притеснение", "подозрение", "предположение", "мисъл" и т.н. (вероятно има и други) предопределят избора на точно определен глагол, с който те да образуват конструкция, и невъзможността тези думи да се съчетават с други (или с останалите възможни синоними) на избрания глагол.

Обяснението за ограничения избор, който налагат думите "съболезнования" и "поздравления", е най-лесното - конструкциите "Изказвам съболезнованията/поздравленията си" в общуването са конвенционален речев акт, който се изпълнява при точно определени условия и точно определени ситуации (на публично място, при погребение/тържество).

Две неща правят впечатление тук. Първо, множественото число на двете съществителни¹. Второ, "изказвам/изкажа" би се употребил по-скоро от трето лице, което наблюдава (е наблюдавало) какво става и описва наблюдаваното. Когато отправителят иска да употреби точно тези думи в конструкция, предизвикваща речев акт, той по-скоро ще каже

Изказвам ви най-искрените си съболезнования.

или

Приемете [вие] моите най-искрени съболезнования.

или

Моите най-искрени съболезнования за/по повод смъртта на...

Първите два варианта имплицират комплементарни отношения между участниците в комуникацията, като събеседникът е в позицията "one-up", докато третият предполага по-скоро симетрични отношения между общуващите.

В случая, когато става въпрос не за съболезнования, а за поздравления, отправителят по-скоро би казал

Поздравявам ви!
Приемете моите най-искрени поздравления!

и дори

Поздравления!

Интересно е да се отбележи дефектността в парадигмата от възможни конструкции на съболезнователния речев акт по отношение на парадигмата на поздравителния речев акт, т.е. липсата на глагол като *съболезновавам в речника², което може да послужи за интересни етнолингвистични спекулации по въпроса защо апаратът на съболезнователния речев акт не е толкова развит, колкото апаратът на поздравителния, както и от възглас от вида на "Поздравления!" - например, "*Съболезнования!"³. Същевременно, ако приемем, че "поздравления" може да послужи и за наименование на съответния речев акт, то чрез съществителното "съболезнования" можем да обозначим речевия акт "изказване на съболезнования".

Що се отнася до въпроса защо притесненията, подозренията, предположенията и мислите могат да се "изказват" и да се "изразяват", но не и да се "показват", обяснението би могло да бъде и следното. Значенията на думи като "притеснение", "подозрение" и "предположение" могат да бъдат сведени до примитива "мисъл". Когато се притеснявам, аз конструирам мисловно какво би могло да се случи на някого. Когато подозирам някого в нещо или когато подозирам нещо, аз строя мисловни конструкции за това какво всъщност се е случило/ще се случи или какво някой е направил/ще направи, излизайки от презумпцията, че обектът на моето подозрение е нарушил някаква морална и/или правова норма. Когато предполагам нещо, аз правя същото, без обаче да излизам от презумпцията, че обектът на моето предположение е нарушил някаква морална и/или правова норма, защото тази презумпция е или нерелевантна, или аз нямам право да я изявявам в общуването: официално, аз мога само да предполагам, че някой е извършил престъпление, и трябва съдът да се произнесе дали моето официално предположение (или интимно подозрение) е истинно.

Иначе казано, думи, като посочените по-горе, отпращат към мисловни дейности, чийто резултат не притежава качеството да бъде показван, а само - из-казван или из-разяван.

Същото обстоятелство обаче не съществува по отношение на емоциите - напълно нормално е да покажа (или да изявя) мъката си, радостта си, любовта си и т.н. Причината за това е, че аз мога да тъжа, да се радвам и т.н., като използвам и несловесни знакове: ако сълзите са израз било на мъка, било на радост, то аз наистина показвам/изявявам/изразявам мъката и радостта си. Същевременно аз мога и да изкажа мъката си, като обясня колко ми е мъчно за нещо/някого и като кажа причините, поради които ми е мъчно за нещо/някого. Всъщност, когато някой ме види, че плача, той може да констатира наличието било на мъка, било на радост, но не може да узнае причините, поради които ми е мъчно или радостно - тях той може да научи само като му изкажа причините за мъката/радостта си.

Ето защо в случая е съмнително положението доколко всъщност става въпрос за синонимна замяна: най-подходящият начин да изразя мъката/радостта си е несловесният; най-подходящият (и единственият) начин да обясня мъката/радостта си е словесният. Следователно, в случаи като разглежданите, "изказвам", "изразявам", "изявявам" са в допълнителна дистрибуция и носят различна информация на събеседника ми за моето емоционално състояние.

Очевидно е, че глаголът "изказвам" е в състояние да задейства същите езикови функции като глагола "казвам", с тази само разлика, че емфазата върху емотивната функция на езика, изразена чрез представката "из-", е свръхдоминираща.

3.3.2. От глагола "изказвам" е образувано съществителното "изказ". БТР (1994) обяснява това съществително по следния начин:

1. Изказване, изричане. 2. Словесен израз; изречение.

Съмнително е доколко е валидно първото значение, защото

*Той направи изказ на събранието

но

Той направи изказване на събранието.

още повече, че е очевидно, че

изказване > изказвам се

Всъщност съвременната лингвистична наука изисква детайлно да се разграничат значенията и употребите на думите "изказ" и изказване" поради факта, че те се терминологизират и започват да се употребяват наред с традиционния термин "изречение". Няма да навлизаме в детайли в дискусията за разликата между изказването и изказа, от една страна, и изречението, от друга; само ще отбележим, че вече е аксиоматично положението, че за основна словесна единица на комуникацията се сочи не изречението, а изказът или изказването.

Съществуват няколко варианта за обяснение на разликата между "изказ" и "изказване". Първият от тях е, че "изказ" е събирателно по отношение на "изказване", т.е. че идеята за изказа на някого може да се създаде въз основа на всички реални или възможни негови изказвания. От тази гледна точка оценки от вида на следната:

Изказът му е блестящ.

реферира към съвкупността от реални и възможни конкретни изказвания на даден човек, докато

Изказването му е блестящо.

реферира към конкретно изказване, произведено в определен контекст.

Втората гледна точка е, че ИЗКАЗ = ГОВОР, като е очевидно, че ГОВОР = 'НАЧИН НА ГОВОРЕНЕ'. Обаче като необичайна и дори като невъзможна би била оценена употреба от вида на

Говорът му е блестящ.

което навежда на следната мисъл: въпреки че можем да представим и "говор" като ‘съвкупност от всички реални и възможни изказвания на даден човек’, очевидно е, че емфазата не се поставя точно върху този факт, а върху нещо друго. Тук трябва да напомним и за следното: възможен е въпросът

Защо ми говориш така [троснато, ядосано, нервно, грубо, ласкаво]?

но не и въпросът

*Защо ми казваш/изказваш/се изказваш така?

Същевременно напълно заменими са "изказ" и говор" в случаи като:

Говорът му/изказът му е плавен/спокоен/мелодичен/забързан

Налага се да си зададем въпроса, какво всъщност казваме, когато оценяваме нечий изказ като "блестящ", за да можем да разграничим случаите, в които "говор" и "изказ" са взаимно заменими, и случаите, в които те не са взаимно заменими.

Оценката "блестящ" не включва в себе си само начина на говорене: освен него се оценява и казаното от съдържателна гледна точка - доколко е ново, интересно, остроумно⁴ и т.н.

С други думи, "ГОВОР" се употребява по отношение на отделен човек тогава, когато искаме да кажем нещо по отношение на стила, който обикновено характеризира неговите реални или възможни изказвания, като в тези случаи е напълно възможно да редуваме "говор" с "изказ".

"ГОВОР" се употребява и по отношение на повече от един човек и тогава чрез това съществително се означават изговорните особености на общност от хора, оформила се по териториален принцип ("Говорът на с. Кортен", например).

"ИЗКАЗ" е събирателно съществително е представя обобщена (и следователно - идеализирана) представа за конкретните реални или възможни изказвания на един човек.

Същевременно "ИЗКАЗ" насочва вниманието към конкретни особености на тези реални или възможни изказвания, срв.

В изказа му преобладават чуждиците./*В говора му преобладават чуждиците.

"ИЗКАЗВАНЕ" е конкретната словесна единица, която реално участва в комуникацията. Изказванията, от своя страна, могат да бъдат твърдения, констатации, въпроси и т.н.

Възниква обаче въпросът, какво е "ГОВОРЕНЕ" и дали то се характеризира със същата степен на конкретност, както "ИЗКАЗВАНЕ". Ако си представим употреби от вида на:

От говоренето му ме заболя глава

очевидно е, че "говорене" има също така събирателно значение, което обаче е различно както от събирателното значение на "говор", така и от събирателното значение на "изказ". С употребата на думата "говорене" се обозначава съвкупността от реални и възможни изказвания, отнасящи се до една област от действителността и произведени от различни хора, напр. "говорене в областта на политиката", "говорене в областта на дипломацията", говорене в областта на икономиката", "говорене в различни субкултури", "говорене в кръчмата" и т.н.

3.3.3. Тук е мястото да се разкрие и съотношението между думите "изказ", "изказване", "говор", "говорене" и "реч".

"Реч" е съществително, образувано от глагола "река". От този глагол е образуван глаголът "изрека/изричам", който става основа за образуване на съществителни като "речник" "изречение".

Думата "реч" е отбелязана в Младенов (1941) и се сочи нейният пълен старобългарски адекват - рчь.

Съществителното "реч" е отбелязано и тълкувано в речника на Найден Геров, среща се и в народни песни, срв.

Ясна зора реч прифана.
Момина майка реч прифана.

в пословици и поговорки, срв. напр.

Блага реч железни врата отваря

Общо взето обаче, от прегледа на народното творчество, публикувано в Арнаудов (съст.) (1976-78), се оказва, че съществителното "реч" не е от най-често използваните съществителни. Така например горната поговорка е единствената публикувана в сборника поговорка, отнасяща се до езика и общуването, в която е употребено съществителното "реч". Трябва също така да си даваме сметка, че е възможно тази поговорка да се срещне и като

Блага дума железни врата отваря

В Банков (1987) са отбелязани само пет употреби на съществителното "реч" в съвременния превод на Светото писание, от които в изданието от 1991 г. са налице само четири:

Ще се оправдава ли с безполезни думи и с реч, нямаща никаква сила (Иов 15: 3)
Ако той отправяше думите си към мене, аз щях да му отговарям не с вашите речи (Иов 32: 14)
На глупец важна реч не прилича, още повече на велможа - лъжливи уста (Притчи 17: 7).
Когато свърши всичките Си речи към народа, който слушаше, Той влезе в Капернаум (Лука 7: 1)

Петата употреба на "реч" според Ст. Банков се намира в Деяния на апостолите и според него 21. стих на 12 глава би трябвало да изглежда по следния начин

В определения ден Ирод се облече в царска дреха, седна на трона и държа пред тях реч;

въпреки че и в изданието от 1924/25, и в изданието от 1991 "държа пред тях реч" е заменено от "говореше пред тях".

"Реч" е съществително събирателно и представя обобщена (т.е. идеализирана) представа за думите, с които си служи даден човек, защото представата за "реч" като обобщена представа за реалните и възможните изречения, с които е в състояние да си служи един човек, е доста по-късна и е плод на научното осмисляне на словесното общуване."Реч" практически може да се употребява вместо всички останали съществителни, но от позицията на противопоставянето "реч - думи". При употребата на "реч" и дума" обаче, се забелязват същите процеси на интерференция, както при "казвам" и "говоря", които посочват, че и в този случай думите могат да се метафоризират като "реч", а речта - като "думи".

БЕЛЕЖКИ

1. В БТР (1994) като заглавка е посочена формата "съболезнование", въпреки че моите проучвания на реалните употреби сочат, че става дума за Pluralia tantum - винаги се изказват "съболезнования", а не "съболезнование". БТР (1994) сочи също така, че изразът "Изказвам съболезнование" е руска заемка в български. Този факт не променя по същество нещата, тъй като не съществува друга конвенционална речева формула (разбира се, изключват се различните варианти на "Изказвам съболезнованията си" от вида на "Приемете моите съболезнования" или "Моите съболезнования по повод смъртта на...") , която да се използва в тези случаи. [обратно]

2. Въпреки че е съвсем възможно да се каже Съболезновавам на еди-кого си за нещо, като "нещо" не е задължително ‘смърт’. [обратно]

3. Става въпрос за неуместността на този израз по време на погребална церемония, а не за неговата преносна и експресивна употреба, напр. като в следния диалог: А: През този месец са ми сложили десет дежурства!/ Б: Съболезнования! [обратно]

4. Впрочем, "остроумно" като че ли е по-скоро начин на говорене, а не оценка за съдържанието на изказванията: въпреки че е необичайно да чуем Говорът му е остроумен, съвсем нормално е да кажем Той говори остроумно. Ако обаче "остроумно" означава ‘необичаен начин за свързване нещато в едно в изказа на някого’, очевидно е, че "остроумен" има съдържателни, а не модални измерения. [обратно]

© Борислав Георгиев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2006
Борислав Георгиев. Значение и употреба на глаголи и имена за описание на общуването. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Борислав Георгиев. Значение и употреба на глаголи и имена за описание на общуването. София, 1997.