3.2. КАЗВАМ СЕ

Борислав Георгиев

web | Значение и употреба на глаголи...

В рамките на това, че глаголът "казвам" беше определен като основен V_c и V_i, интересна интерпретация може да придобие значението и употребата на "казвам се".

Очевидно е, че

Казвам се = Аз съм.
Казвам се Борислав = Аз съм Борислав.

Това уравнение ни дава право да открием и да разсъждаваме върху АТАВИЗМИТЕ В ЧОВЕШКАТА КОМУНИКАЦИЯ и мястото им в нея: говоренето на днешния човек е синкретично - в него се преплитат и твърде интелектуални, и твърде архаични възгледи за човека и за света.

Ясно е, че и до ден-днешен при представяне в началото на един комуникационен процес се възпроизвежда архаичното виждане, че познавайки истинското име на човека, събеседникът му може да упражнява власт върху самия човек, защото е узнал неговата същност. Когато двама непознати се срещнат и започнат да разговарят, до момента, в който те не се запознаят (т.е. не си кажат имената или не произнесат обредната фраза "Казвам се еди-как си"), разговорът, общо взето, протича твърде формално и информация по същество не се обменя. Запознанството е знак, че е възможно да започне и да се осъществи комуникация по същество, защото всеки един от събеседниците познава ("владее") останалите, знаейки имената им.

Същевременно човек има повече от една възможност да изпълни това обредно задължение, ако иска да започне комуникация по същество с непознат му до момента събеседник:

1. Казвам се Борислав.
2. Аз съм Борислав¹.
3. Борислав съм.
4. Името ми е Борислав.
5. Наричат ме "Борислав".
6. Викат ми "Борислав".

но

7. *Наричам се Борислав.
8. *Назовават ме Борислав.

Аналогични особености можем да забележим не само когато става въпрос за хора, но и за домашни животни:

9. Котката ми се казва Маца.
10. Котката ми се нарича Маца.
11. Името на котката ми е Маца.

но

12. *Това е Маца.
13. *Котката ми се назовава Маца.

Същите особености можем да забележим и тогава, когато става въпрос за обекти от неживата природата:

14. На български "pencil" се казва "молив".
15. На български "pencil" се нарича "молив".
16. Това е молив.
17. Това се нарича молив.

но когато изразяваме възхищение, можем да кажем:

18. Това се нарича/се казва/е молив!

Възможните въпроси, които са в състояние да породят горните случаи като отговори, са следните:

19. Как се казва това на български?
20. Как се нарича това на български?
21. Как се нарича това?
22. Какво е това?

като възможните отговори на (21) и на (22) са както (17), така и (16).

Същевременно, трябва да си даваме сметка и за следното. Когато един човек казва "Казвам се еди-как си", събеседникът му има всички основания да повярва, че това име е истинското. Когато човек се представя, като употребява конструкциите "Наричат ме еди-как си", "Викат ми еди-как си", той по-скоро дава да се разбере, че това е неистинското му име (прозвището, прякора му), срв. с

23. Казвам се еди-как си, но ме наричат/ми викат еди-как си.

Сега да разгледаме следните случаи:

24. Тази местност се нарича еди-как си.
25. Тази местност се казва еди-как си.

Изборът между "се нарича" и "се казва" може да не е преднамерен и в него да не се въплъщава някакъв особен смисъл.

Може обаче да съществува и противоположното гледище - че изборът е преднамерен, осъзнат и съдържа особен смисъл. Човек, който е пришълец (т.е. не е местен жител), по мои наблюдения би си послужил по-скоро с конструкцията, съдържаща в себе си "се нарича", докато местният жител по-скоро би употребил в определени случаи конструкцията със "се казва". Причината, поради която е възможна замяната на "се нарича" със "се казва", е следната: отправителят метафоризира антропоморфно местността, като й приписва чисто човешки качества - минало, злокобност/незлокобност и др. Когато аз съм местен жител и знам всички истории, свързани с дадена местност, и им вярвам, ще употребя "се казва" тогава, когато искам да внуша у събеседника си моето страхопочитание или друг вид отношение към мястото, на което го водя. Когато при същите условия употребя "се нарича", аз съм емпатичен в говоренето си спрямо моя събеседник, т.е. възпроизвеждам неговата гледна точка върху нещата, за когото местността е просто "една местност". Срв. също и със следните случаи:

26. Това село се нарича Разбойна, защото навремето от него са излезли много разбойници.
27. Това село се казва Разбойна, защото навремето от него са излезли много разбойници.

(26) съобщава просто за някакъв факт, съпътстван от интересна подробност. (27) освен всичко това цели и да внуши респект у получателя, като оставя и неясен момента дали и сега от него не се раждат разбойници, т.е. може да бъде разбрано и като косвено предупреждение към получателя, защото имплицитно се разкрива истинската същност на жителите в селото.

Конструкции, в които участва и съществителното "име" ("Името ми е еди-как си"; "Името на тази местност е еди-как си"; "Името на това село говори за...") не почиват върху схващането ,че името - това е същността, а по-скоро експлицират виждането, че името е условно и няма нищо общо със същността на нещата или на хората. Това разделение между името и същността е обговорено в прословутата спекулация на Шекспировата Жулиета върху същността на името:

‘This but thy name that is my enemy:
Thou art thyself, though not a Montague,
What’s Montague? It is nor hand nor foot,
Nor arm nor face, nor any other part
Belonging to a man. O be some other name.
What’s in a name? That which we call a rose,
By any other name would smell as sweet,
So Romeo would were he not Romeo call’d,

...

(‘Romeo & Juliet’, II, 2).

Такава позиция бихме могли да определим като "рационалистична", защото (в противовес на интуитивната) разделя името от същността на човека, изразяваща се в единството от тяло и душа.

Същевременно, съществуват случаи като

28. Излезе му име на крадец.
29. На селото му излезе име като на/че е опасно място.

в които името не е име в общоприетия днес смисъл, а е негативна квалификация, изведена като родово определение на същността: зад (28) стои твърдението "Той е крадец", превърнало се в конвенционално; зад (29) стои твърдението "Това село е опасно място", превърнало се също така в конвенционално. С други думи, тук отново е налице схващането, че името е същността, само че в случая името не е изразено чрез съществително собствено.

Ето защо бихме могли да изведем следните зависимости по отношение на "казвам се", "наричам се" и "името ми е":

"казвам се" ( имплицира ’одушевеност’) истинско име; истинска същност;
"наричам се" (имплицира ‘неодушевеност’ и ‘неистинска същност’) "условно" име;
"името ми е" името > същността.

От гледище на езиковите функции глаголът "казвам се" е основният глагол, който задейства фатичната функция, т.е.

казвам се PhF.

Чрез "наричам се" се задействат две езикови функции - фатичната и метаезиковата, като доминираща е метаезиковата, т.е.

наричам се MLF + PhF.

БЕЛЕЖКИ

1. Трябва да отбележим, че (2) както може да е еквивалент на (1), така може и да изпълнява функцията на представяне, която в някои случаи е различна от запознаване. [обратно]

© Борислав Георгиев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2006
Борислав Георгиев. Значение и употреба на глаголи и имена за описание на общуването. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Борислав Георгиев. Значение и употреба на глаголи и имена за описание на общуването. София, 1997.