2. НАЧИНИТЕ ЗА ИЗРАЗЯВАНЕ НА ОТНОШЕНИЕ КЪМ СЪБЕСЕДНИКА ОТ СТРАНА НА ОТПРАВИТЕЛЯ КАТО ИЗРАЗ НА ВЛАСТ И СОЛИДАРНОСТ

Борислав Георгиев

web | Значение и употреба на глаголи...

Начините, по които отправителят означава в изказването си отношението, зададено от съответен V_d, към своя събеседник, представляват интерес от гледна точка на това, което Р. Браун, A. Джилман (1990 [1960]) наричат "power semantic" ("властническа семантика") и "solidarity semantic" ("солидарническа семантика"). Тези два вида особена семантика авторите откриват по отношение на употребата на личните местоимения "ти/Вие", като употребата на местоимението "ти" изразява в изказването ‘солидарност’, а на "Вие" - ‘власт’.

За властническата семантика Р. Браун и A. Джилман казват следното:

One person may be said to have power over another in the degree that he is able to control the behavior of the other. Power is a relationship between at least two persons, and it is nonreciprocal in the sense that both cannot have power in the same area of behavior. The power semantic is similarly nonreciprocal; <...>

<...> the nonreciprocal power semantic only prescribes usage between superior and inferior, <...>

От тази гледна точка прагматиката може да бъде определена и като наука, която изследва как чрез словото в общуването упражняваме власт върху другия, най-малкото поради факта, че Лийч (1983: 5) извежда като един от основните постулати за разликата между семантиката и прагматиката на езика следния:

P₂ Semantics is rule-governed (=grammatical); general pragmatics is principle-controlled (=rhetorical).

На свой ред, Р. Блакар ([1979] 1987) отбелязва, че в някои случаи определени "потребители на езика" от позицията на властта могат да използват въплътената в езика идея за власт и да си служат с нея като инструмент за осигуряване на повече власт.

Идеята, залегнала в изследването на интересуващите ни конструкции, е че в тези конструкции също така можем да открием властническа семантика и солидарническа семантика, сочеща наличие/отсъствие на властова позиция, като на пръв поглед идеята за властническа и солидарническа позиция се носи или от липсата на употребени предлози, или от наличието на експлицирани/имплицирани предлози в изказването. Както отбелязва Л. Крисин (1986: 52) във връзка с анализ на друг езиков материал,

<...> положение говорящего как "творца" речевого акта - особое. Все, что в высказвании относиться к говорящему, имеет в некотором смысле более высокий ранг, нежели то, что относиться к личности слушающего или личностям третьих лиц, к свойствам объекта речи, условий общений и т.п. Это может проявляться в предпочтении одних форм выражения перед другими или, напротив, в запрете некоторых форм выражения <...> и в специфике понимания языковых единиц и их сочетаний друг с другом в определенных контекстах <...>

Така например в изказването

Наказвам те пет дена да не ядеш сладолед

максималната власт по отношение на събеседника е означена чрез лично местоимение във 2 лице, единствено число, винителен падеж, което от синтактична гледна точка е пряко допълнение. В случая не е от значение дали отправителят кодира зададеното му от глагола отношение към събеседника чрез "те", или чрез "Ви": противопоставянето между "те"-назоваването и "Ви"-назоваването като израз на солидарническа/властническа семантика се снема, защото глаголът "наказвам" задава общата идея за наличие и упражняване на власт върху събеседника.

Когато отправителят въвежда в изказването си и своя събеседник, използвайки пряко допълнение, той същевременно изразява, че има максимална власт върху него, тъй като действието, означено от съответен V_d, пряко въздейства върху събеседника. Ако използваме терминологията на Вацлавик, Бовин, Джексън (1967) отношенията между отправителя и събеседника му са "комплементарни"; отправителят е в позиция "one-up", а събеседникът - в позиция "one-down".

Отправителят изразява власт и тогава, когато въвежда в изказването си своя събеседник с конструкцията "НА + ИМЕ/МЕСТОИМЕНИЕ", която е непряко допълнение от гледище на синтаксиса, тъй като предлогът "на" изразява зависимост, подчиненост:

Казвам му на него.

Отправителят изразява солидарност, защото двамата събеседници взаимно контролират поведението си, тогава, когато събеседникът е въведен в изказването чрез конструкцията "С + ИМЕ/МЕСТОИМЕНИЕ", непряко допълнение от гледище на синтаксиса; в този случай от гледище на Вацлавик, Бовин, Джексън (1967) отношенията между отправителя и събеседника му са "симетрични" и двамата са с изравнени позиции:

Приказвам с него

Конструкциите, образувани с предлога "пред", които са от вида на

Казвам пред него

са по-особени от гледна точка на тези два вида семантика, въпреки че от синтактична гледна точка отново става въпрос за непряко допълнение. В случая идеята за власт/солидарност отсъства и въпреки че отправителят очевидно има за цел да упражни контрол върху поведението на получателя (т.е. да го направи свой събеседник и възприемател на изказването си), конструкцията посочва ситуация,в която получателят все още не е станал събеседник на отправителя и не е станал възприемател на неговото послание.

С други думи, тези конструкции показват доколко е важно и за интуитивното мислене разграничението, което се прави в науката, между ролите на получателя, от една страна, и на събеседника (възприемателя), от друга.

От друга страна обаче (както ще се види при изброяването по-долу на възможните конструкции), очевидно е, че не всички V_d свободно се съчетават в изказването по посочените по-горе четири начина и че има ограничения в тяхната съчетаемост с преки и косвени допълнения.

Ето защо, по-нататък ще се обсъди възгледът, че появата/непоявата на предлози и появата на определени предлози в тези конструкции е по-скоро следствие от нещо друго. Казано с други думи, теорията е, че в семантичната рамка¹ на конкретните V_d е закодирана идеята за власт/солидарност (или по-точно: за едностранен или двустранен контрол върху поведението на участниците в общуването или за липсата на такъв контрол), въвеждаща в изказването презумпция за наличието на власт у субекта на изказването².

Джон Остин (1975 [1996: 36]) описва идеята за презумпция за наличието на власт у субекта на изказването по следния начин:

<...> необходима част от нея [процедурата] е например това, че лицето, което е допълнението на глагола "Нареждам...", е длъжно - по силата на някаква друга негласна или словесна процедура - да е представлявало първо лицето, което придава право на власт на нареждащия, напр. като каже: "Обещавам да изпълнявам твоите нареждания".

Основания за подобна теория дава и споменатата вече статия на Л. Крисин (1986), в която той анализира от подобна гледна точка глаголи (но не V_d) и имена, изразяващи междуличностни отношения ("благоволявам", "гневя се" и др.). В заключението си той набляга върху следните неща:

Обычно социальные факторы интерпретиреутся как нечто внешнее по отношению к языку <...>

Однако факты, подобные тем, на которые мы обратили внимание в этой статье, как кажется, позволяют говорить о более глубоком проникновении социалного в ткань языка, в частности, о существенной роли сведений, касающихся социального взаимодействия людей, в семантическом описании языковых единиц: либо толкования последних должны в явном виде содержать такие сведения, либо информация социального характера должна определять ограничения в сочетаемости одних единиц с другими.

В. Живов и А. Тимберлейк (1997: 3-4), коментирайки недостатъчността на идеята за социалност в структуралистичната парадигма на лингвистиката, отбелязват следното:

Речевая деятельност (usage/parole) трактуется как несовершенное (испорченное) отражение языка (langue), существующего в сознании идеального носителя, а этот идеальный носитель, в свою очередь, отождествляется с коллективным бессознательным. Эти два взаимосвязанные приема позволяют Соссюру (так же как и Дюркгейму в социологии) избавиться от хаоса языка и вместе с тем сохранить позитивисткий дискурс, подменив метафизику социальной природой языка. Социальность, однако, приписана как внешний (рационализирующий) атрибут к (нео)платоническому эйдетическому (метафизическому, ноуменальному) пониманию языка и по существу представляет собой модернизирующую рационализацию метафизического представления о системности сознания. Языковая деятельность относится в этом случае к миру теней - отражений эйдетической реальности, ничего в этой реальности не меняющей.

Описанието на В. Живов и А. Тимберлейк, както и изводът на Л. Крисин, посочват, че адекватното описание от посочената гледна точка на значението и употребата на глаголи, описващи общуването, може да стане в парадигмата на прагматиката, още повече като се има предвид едно от определенията за прагматиката, което S. Levinson (1983: 9) дава:

Pragmatics is the study of those relations between language and context that are grammaticalized, or encoded in the stucture of language.

Накрая ще се обсъди и въпросът защо определени глаголи носят в себе си идеята за едностранна власт, за взаимна власт (солидарност) и за нерелевантност по отношение на категорията "власт/солидарност".

БЕЛЕЖКИ

1. Всъщност става въпрос за "рамка на семантичните представи", която за кратко наричаме "семантична рамка". [обратно]

2. Явлението е характерно за цялата индоевропейска култура; Е. Бенвенист ([1970] 1995), описвайки значението на индоевропейския корен *deik-, който дава например лат. "dico" (‘казвам’), казва, че буквалното му значение е ‘показвам със слово’ и че този корен може да бъде видян в лат. iu-dex (‘съдия’) и отбелязва следното: цялата история на лат. dicere (‘казвам’) изявява механизма на властта: само съдията има право да провъзгласява справедливост - dicere ius. Финалното тълкуване, което дава Е. Бенвенист на *dix, е следното: ‘посочвам чрез непрекъсваемо слово това, което трябва да се случи’, т.е. като правов императив. Това разсъждение на Е. Бенвенист, освен че показва защо "наказвам" < "казвам", "указвам < "казвам" и тясната семантична връзка между тях (въпреки че според БЕР (1979) "казвам" произлиза от друг индоевропейски корен), по-скоро описва следствие, отколкото причина и не обяснява защо ‘показвам със слово’ започва да включва и властнически измерения. [обратно]

© Борислав Георгиев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2006
Борислав Георгиев. Значение и употреба на глаголи и имена за описание на общуването. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Борислав Георгиев. Значение и употреба на глаголи и имена за описание на общуването. София, 1997.