Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Ноември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

2. НАЧИНИТЕ ЗА ИЗРАЗЯВАНЕ НА ОТНОШЕНИЕ КЪМ СЪБЕСЕДНИКА ОТ СТРАНА НА ОТПРАВИТЕЛЯ КАТО ИЗРАЗ НА ВЛАСТ И СОЛИДАРНОСТ

Борислав Георгиев

web | Значение и употреба на глаголи...

Начините, по които отправителят означава в изказването си отношението, зададено от съответен Vd, към своя събеседник, представляват интерес от гледна точка на това, което Р. Браун, A. Джилман (1990 [1960]) наричат "power semantic" ("властническа семантика") и "solidarity semantic" ("солидарническа семантика"). Тези два вида особена семантика авторите откриват по отношение на употребата на личните местоимения "ти/Вие", като употребата на местоимението "ти" изразява в изказването ‘солидарност’, а на "Вие" - ‘власт’.

За властническата семантика Р. Браун и A. Джилман казват следното:

One person may be said to have power over another in the degree that he is able to control the behavior of the other. Power is a relationship between at least two persons, and it is nonreciprocal in the sense that both cannot have power in the same area of behavior. The power semantic is similarly nonreciprocal; <...>

<...> the nonreciprocal power semantic only prescribes usage between superior and inferior, <...>

От тази гледна точка прагматиката може да бъде определена и като наука, която изследва как чрез словото в общуването упражняваме власт върху другия, най-малкото поради факта, че Лийч (1983: 5) извежда като един от основните постулати за разликата между семантиката и прагматиката на езика следния:

P2 Semantics is rule-governed (=grammatical); general pragmatics is principle-controlled (=rhetorical).

На свой ред, Р. Блакар ([1979] 1987) отбелязва, че в някои случаи определени "потребители на езика" от позицията на властта могат да използват въплътената в езика идея за власт и да си служат с нея като инструмент за осигуряване на повече власт.

Идеята, залегнала в изследването на интересуващите ни конструкции, е че в тези конструкции също така можем да открием властническа семантика и солидарническа семантика, сочеща наличие/отсъствие на властова позиция, като на пръв поглед идеята за властническа и солидарническа позиция се носи или от липсата на употребени предлози, или от наличието на експлицирани/имплицирани предлози в изказването. Както отбелязва Л. Крисин (1986: 52) във връзка с анализ на друг езиков материал,

<...> положение говорящего как "творца" речевого акта - особое. Все, что в высказвании относиться к говорящему, имеет в некотором смысле более высокий ранг, нежели то, что относиться к личности слушающего или личностям третьих лиц, к свойствам объекта речи, условий общений и т.п. Это может проявляться в предпочтении одних форм выражения перед другими или, напротив, в запрете некоторых форм выражения <...> и в специфике понимания языковых единиц и их сочетаний друг с другом в определенных контекстах <...>

Така например в изказването

Наказвам те пет дена да не ядеш сладолед

максималната власт по отношение на събеседника е означена чрез лично местоимение във 2 лице, единствено число, винителен падеж, което от синтактична гледна точка е пряко допълнение. В случая не е от значение дали отправителят кодира зададеното му от глагола отношение към събеседника чрез "те", или чрез "Ви": противопоставянето между "те"-назоваването и "Ви"-назоваването като израз на солидарническа/властническа семантика се снема, защото глаголът "наказвам" задава общата идея за наличие и упражняване на власт върху събеседника.

Когато отправителят въвежда в изказването си и своя събеседник, използвайки пряко допълнение, той същевременно изразява, че има максимална власт върху него, тъй като действието, означено от съответен Vd, пряко въздейства върху събеседника. Ако използваме терминологията на Вацлавик, Бовин, Джексън (1967) отношенията между отправителя и събеседника му са "комплементарни"; отправителят е в позиция "one-up", а събеседникът - в позиция "one-down".

Отправителят изразява власт и тогава, когато въвежда в изказването си своя събеседник с конструкцията "НА + ИМЕ/МЕСТОИМЕНИЕ", която е непряко допълнение от гледище на синтаксиса, тъй като предлогът "на" изразява зависимост, подчиненост:

Казвам му на него.

Отправителят изразява солидарност, защото двамата събеседници взаимно контролират поведението си, тогава, когато събеседникът е въведен в изказването чрез конструкцията "С + ИМЕ/МЕСТОИМЕНИЕ", непряко допълнение от гледище на синтаксиса; в този случай от гледище на Вацлавик, Бовин, Джексън (1967) отношенията между отправителя и събеседника му са "симетрични" и двамата са с изравнени позиции:

Приказвам с него

Конструкциите, образувани с предлога "пред", които са от вида на

Казвам пред него

са по-особени от гледна точка на тези два вида семантика, въпреки че от синтактична гледна точка отново става въпрос за непряко допълнение. В случая идеята за власт/солидарност отсъства и въпреки че отправителят очевидно има за цел да упражни контрол върху поведението на получателя (т.е. да го направи свой събеседник и възприемател на изказването си), конструкцията посочва ситуация,в която получателят все още не е станал събеседник на отправителя и не е станал възприемател на неговото послание.

С други думи, тези конструкции показват доколко е важно и за интуитивното мислене разграничението, което се прави в науката, между ролите на получателя, от една страна, и на събеседника (възприемателя), от друга.

От друга страна обаче (както ще се види при изброяването по-долу на възможните конструкции), очевидно е, че не всички Vd свободно се съчетават в изказването по посочените по-горе четири начина и че има ограничения в тяхната съчетаемост с преки и косвени допълнения.

Ето защо, по-нататък ще се обсъди възгледът, че появата/непоявата на предлози и появата на определени предлози в тези конструкции е по-скоро следствие от нещо друго. Казано с други думи, теорията е, че в семантичната рамка1 на конкретните Vd е закодирана идеята за власт/солидарност (или по-точно: за едностранен или двустранен контрол върху поведението на участниците в общуването или за липсата на такъв контрол), въвеждаща в изказването презумпция за наличието на власт у субекта на изказването2.

Джон Остин (1975 [1996: 36]) описва идеята за презумпция за наличието на власт у субекта на изказването по следния начин:

<...> необходима част от нея [процедурата] е например това, че лицето, което е допълнението на глагола "Нареждам...", е длъжно - по силата на някаква друга негласна или словесна процедура - да е представлявало първо лицето, което придава право на власт на нареждащия, напр. като каже: "Обещавам да изпълнявам твоите нареждания".

Основания за подобна теория дава и споменатата вече статия на Л. Крисин (1986), в която той анализира от подобна гледна точка глаголи (но не Vd) и имена, изразяващи междуличностни отношения ("благоволявам", "гневя се" и др.). В заключението си той набляга върху следните неща:

Обычно социальные факторы интерпретиреутся как нечто внешнее по отношению к языку <...>

Однако факты, подобные тем, на которые мы обратили внимание в этой статье, как кажется, позволяют говорить о более глубоком проникновении социалного в ткань языка, в частности, о существенной роли сведений, касающихся социального взаимодействия людей, в семантическом описании языковых единиц: либо толкования последних должны в явном виде содержать такие сведения, либо информация социального характера должна определять ограничения в сочетаемости одних единиц с другими.

В. Живов и А. Тимберлейк (1997: 3-4), коментирайки недостатъчността на идеята за социалност в структуралистичната парадигма на лингвистиката, отбелязват следното:

Речевая деятельност (usage/parole) трактуется как несовершенное (испорченное) отражение языка (langue), существующего в сознании идеального носителя, а этот идеальный носитель, в свою очередь, отождествляется с коллективным бессознательным. Эти два взаимосвязанные приема позволяют Соссюру (так же как и Дюркгейму в социологии) избавиться от хаоса языка и вместе с тем сохранить позитивисткий дискурс, подменив метафизику социальной природой языка. Социальность, однако, приписана как внешний (рационализирующий) атрибут к (нео)платоническому эйдетическому (метафизическому, ноуменальному) пониманию языка и по существу представляет собой модернизирующую рационализацию метафизического представления о системности сознания. Языковая деятельность относится в этом случае к миру теней - отражений эйдетической реальности, ничего в этой реальности не меняющей.

Описанието на В. Живов и А. Тимберлейк, както и изводът на Л. Крисин, посочват, че адекватното описание от посочената гледна точка на значението и употребата на глаголи, описващи общуването, може да стане в парадигмата на прагматиката, още повече като се има предвид едно от определенията за прагматиката, което S. Levinson (1983: 9) дава:

Pragmatics is the study of those relations between language and context that are grammaticalized, or encoded in the stucture of language.

Накрая ще се обсъди и въпросът защо определени глаголи носят в себе си идеята за едностранна власт, за взаимна власт (солидарност) и за нерелевантност по отношение на категорията "власт/солидарност".

 

 

БЕЛЕЖКИ

1. Всъщност става въпрос за "рамка на семантичните представи", която за кратко наричаме "семантична рамка". [обратно]

2. Явлението е характерно за цялата индоевропейска култура; Е. Бенвенист ([1970] 1995), описвайки значението на индоевропейския корен *deik-, който дава например лат. "dico" (‘казвам’), казва, че буквалното му значение е ‘показвам със слово’ и че този корен може да бъде видян в лат. iu-dex (‘съдия’) и отбелязва следното: цялата история на лат. dicere (‘казвам’) изявява механизма на властта: само съдията има право да провъзгласява справедливост - dicere ius. Финалното тълкуване, което дава Е. Бенвенист на *dix, е следното: ‘посочвам чрез непрекъсваемо слово това, което трябва да се случи’, т.е. като правов императив. Това разсъждение на Е. Бенвенист, освен че показва защо "наказвам" < "казвам", "указвам < "казвам" и тясната семантична връзка между тях (въпреки че според БЕР (1979) "казвам" произлиза от друг индоевропейски корен), по-скоро описва следствие, отколкото причина и не обяснява защо ‘показвам със слово’ започва да включва и властнически измерения. [обратно]

 

 

© Борислав Георгиев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2006
Борислав Георгиев. Значение и употреба на глаголи и имена за описание на общуването. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Борислав Георгиев. Значение и употреба на глаголи и имена за описание на общуването. София, 1997.