|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
1. РЕЧНИК Борислав Георгиев web | Значение и употреба на глаголи... Обикновено елементите, които формират едно лексико-семантично поле, се съдържат било в синонимните речници, било в речниците тезауруси. Тъй като все още не е изработен речник тезаурус на българския език, единственият източник за информация са синонимните речници. В речника на Л. Нанов (1958) са изброени следните 49 синонима на глагола "казвам":
и следните 37 синонима на глагола "говоря":
В Нанов, Нанова (1987) броят на синонимите и на двата глагола е значително намален (12 - за "казвам" и 10 - за "говоря"), но за сметка на това като синоним на "казвам" се посочва и "наричам". Принципът, по който се организира един синонимен речник, се различава от идеографското описание на лексиката1, предполагащо наличие на ядро и периферия, ето защо синонимите, посочени в Нанов (1958), са само основа за идеографското класифициране на думите, което ще се извърши по-долу. 1.1. Ядро на речника Ядрото на речника от глаголи и имена, които определяме като Vd, се състои от един член - казвам (кажа). 1.2. Деривационен речник
Първоначалният деривационен речник, оформен въз основа на данните от ОР (1975)и ПР (1995), съдържа следните членове:
Уточнения: Доказвам1/докажа1 е ‘казвам докрай’; доказвам2/докажа2 е ‘потвърждавам’. Наказвам1/накажа1 е ‘казвам много неща’; наказвам2/накажа2 е ‘налагам наказание’. За сравнение нека видим как биха изглеждали префигираните деривати на глаголи, които съдържат в себе си идеята за говор: От "-говоря":
От "-говарям":
"Заговарям1" е ‘започвам да говоря’; "заговарям2" е ‘правя заговор’. "Преговорям1" е ‘повтарям нещо заучено’; "преговарям2" е ‘водя преговори’. "Разговарям1" е ’подбуждам някого да говори’; "разговарям2" е ‘водя разговор’. От "-говорвам":
От сравнението става ясно, че префигирането на "казвам" може в стандартните случаи да достигне до 3 представки: недоизказвам, позаприказвам, поизприказвам, понаприказвам, поразприказвам, поподсказвам - въпреки че има и случаи с пет префикса (из-по-на-по-при-казвам), оценявани като "екзотични" и като рядко употребяващи се. Префигираните глаголи, съдържащи в себе си идеята за говор, могат да получат най-много две представки в стандартните случаи. Ако представката, намираща се непосредствено пред корена (означавана като "първа") най-често модифицира значението на "казвам" или създава ново значение (срв. казвам - доказвам - разказвам - приказвам), втората и третата представка (с която започва съответният глагол) най-често доуточняват полученото модифицирано или ново значение. Всъщност последната констатация не се отнася до "преразказвам" и "недоизказвам" - "пре-" и "не-" образуват глаголи с ново значение. Ако сравним възможните префиксации на "казвам" с префигирани глаголи, съдържащи в себе си корена "-ре (-и-)к(-ч)-", ще установим, че и при това сравнение "казвам" държи първото място по брой представки:
Очевидно е, че за българина е твърде важно детайлно да артикулира за себе си как извършва действието, което се означава чрез глагола "казвам" и производните му префигирани глаголи: дали се намира в неговото начало, дали казва всичко или само част от това, което има да каже, дали е склонен да съобщава различни неща на околните, или не и т.н. С други думи, той добре е разчленил за себе си различните етапи, начини, модалности (например за него е важно дали е бил очевидец на това, за което разказва, или разказва разказ - отношение, което е кодирано не само в преизказването, но и в наличието на "разказвам" и "преразказвам") и т.н., през които преминава действието, означено чрез "казвам" и производните му. По каква причина се е създало това отношение към действието "казване", ще бъде направен опит да бъде обяснен в по-нататъшния анализ на "казвам" и производните му. Представките "из-", "при-", "раз1-", раз2-", "с-" и "на-", образуващи префигирани Vd , могат да бъдат разглеждани и като класификатори по отношение на тези глаголи. Vd с първа представката "из-" класифицират съответния глагол към подкласа на глаголите, концентриращи вниманието върху отправителя и върху доминиращото положение на емотивната функция на езика в изказването, което съдържа подобен глагол: изговарям, изговорвам, изричам, изрека, изявявам и т.н. Изключение в това отношение прави глаголът "изказвам", който може да означава както ‘казвам всичко’, така и ‘казвам [аз]’. Представките "при-", "раз1-" (в значение ‘осъществяване докрай на действието, в резултат на което обектът се дели на части), "с-" и "на-" посочват по различен начин събеседника в комуникацията, като съществува определено паралелизъм (както ще бъде показано по-нататък) между съответната представка и предлога, с който се означава отношението на отправителя към събеседника му. Особено забележително е поведението на "раз1-" и на "раз2-" (със значение ‘осъществяване на действието на основния глагол, довеждане на действието до резултат, който обхваща обекта като цяло’ - БТР (1994) при глаголите, производни от "казвам": "раз1-" е винаги първата представка, а "раз2-" е винаги непървата (най-често - втората) представка. "Раз-" в "разговоря се" е "раз2-", докато в "разговарям" може да е както "раз1", така и "раз2-"), от където са налице "разговарям1" и "разговарям2". Ако сравним префигираните глаголи с корен "ре(-и-)к(-ч)-" с досега разглежданите, ще установим, че само те могат да се съчетават в представката "в-" (вричам, врека, врека се), насочваща към вътрешния свят на отправителя - идея, която отсъства в другите Vd, "об-" (обрека, обричам, обричам се) и "пред-" като първа представка (предрека, предричам), въпреки че е налице съществително "предговор", предполагащо глагол "*предговоря". За отбелязване е също така фактът, че само тези глаголи могат да имат като съставна част в абсолютното си начало "само-" (самоотрека се, самоотричам се). С други думи, в самото образуване на Vd е закодирана определена картина на общуването, посочваща отправителя било като "социално лице", било като човек със свой вътрешен свят и събеседника, към когото отправителят изразява различно отношение с употребата на един или друг неприфигиран или префигиран Vd.
Префигираните глаголи, получени от "казвам", "говоря" и "река" и от техните аспектуални разновидности, представят само една част от полето на комуникацията. За да се добие представа за рамките на комуникативното поле, трябва да се изброят най-важните техни семантични деривати, а така също и най-важните формални и семантични девербативи, произлизащи от Vd.
БЕЛЕЖКИ 1. Така например именно при идеографското описание е възможно да се появят и имена, описващи общуването. [обратно]
© Борислав Георгиев Други публикации:
|