 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
1. РЕЧНИК
Борислав Георгиев
web | Значение и употреба на глаголи...
Обикновено елементите, които формират едно лексико-семантично поле, се съдържат било в синонимните речници, било в речниците тезауруси. Тъй като все още не е изработен речник тезаурус на българския език, единственият източник за информация са синонимните речници.
В речника на Л. Нанов (1958) са изброени следните 49 синонима на глагола "казвам":
говоря, думам (нар.), хортувам (диал.), хоратя (диал.) викам (нар.) мълвя, бъбря, мърморя // произнасям, изказвам, издумвам (разг.) изразявам, изговорвам, изричам, споменувам, изхортувам, (диал.) измъмрям (нар.), измърморвам, изказвам се, изразявам се, излагам се // разговорвам се, раздумвам се (нар.), разбъбрям се, наговорвам, надумвам (нар.) нахортувам (диал.) // поговорвам, подумвам (нар.), поприказвам, поиздумвам, (нар.) поразговорвам се // проговорвам, продумвам (нар.), промълвям, промърморвам // доразказвам, доизричам, доизказвам, // заявявам, твърдя, поддържам, уверявам, потвърдявам // обаждам, съобщавам, известявам, издавам, разкривам
и следните 37 синонима на глагола "говоря":
казвам, думам (нар.), гълча (нар.), хортувам (диал.), приказвам, разказвам, разговарям, обяснявам, беседвам, проговорвам, продумвам (нар.), изговарям, произнасям, мълвя, промълвям, шепна, прошепвам, наговорвам, понаговорвам се, понаприказвам се, хоратя (диал.), глаголствувам (разг.), многоглаголствувам (разг. ирон.), водя разговор, казвам си, вземам думата, казвам си думата, излагам се, изразявам се, изказвам се, конферирам (книж.) // съветвам, увещавам, въздействувам, // свидетелствувам // нареждам (диал.), занареждам (диал.).
В Нанов, Нанова (1987) броят на синонимите и на двата глагола е значително намален (12 - за "казвам" и 10 - за "говоря"), но за сметка на това като синоним на "казвам" се посочва и "наричам". Принципът, по който се организира един синонимен речник, се различава от идеографското описание на лексиката1, предполагащо наличие на ядро и периферия, ето защо синонимите, посочени в Нанов (1958), са само основа за идеографското класифициране на думите, което ще се извърши по-долу.
1.1. Ядро на речника
Ядрото на речника от глаголи и имена, които определяме като
Vd, се състои от един член - казвам (кажа).
1.2. Деривационен речник
1.2.1. Префиксация
Първоначалният деривационен речник, оформен въз основа на данните от ОР (1975)и ПР (1995), съдържа следните членове:
|
0 |
0 |
до- |
--казвам1 |
-кажа1 |
|
|
0 |
0 |
до- |
--казвам2 |
-кажа2 |
|
|
0 |
по- |
за- |
- |
-кажа |
|
|
0 |
0 |
за- |
-казвам |
-кажа |
|
|
не- |
до- |
из- |
-казвам |
-кажа |
|
|
0 |
до- |
из- |
-казвам |
-кажа |
|
|
0 |
по- |
из- |
-казвам |
-кажа |
|
|
0 |
0 |
из- |
-казвам |
-кажа |
|
|
0 |
0 |
из- |
-казвам |
-кажа |
се |
|
0 |
по- |
-на- |
-казвам |
-кажа |
(се) |
|
0 |
0 |
-на- |
-казвам1 |
-кажа1 |
|
|
0 |
0 |
-на- |
-казвам2 |
-кажа2 |
|
|
0 |
0 |
о- |
-казвам |
-кажа |
|
|
0 |
по- |
-от- |
-казвам |
-кажа |
(се) |
|
0 |
по- |
-от- |
|
-кажа |
|
|
0 |
0 |
от- |
-казвам |
-кажа |
(се) |
|
0 |
0 |
от- |
-казвам |
-кажа |
|
|
0 |
0 |
по- |
-казвам |
-кажа |
|
|
0 |
0 |
под- |
|
-кажа |
|
|
по- |
за- |
-при- |
-казвам |
-кажа |
|
|
0 |
за- |
-при- |
-казвам |
-кажа |
|
|
0 |
за- |
-при- |
-казвам |
-кажа |
(се) |
|
по- |
из- |
-при- |
-казвам |
-кажа |
|
|
0 |
из- |
-при- |
-казвам |
-кажа |
(се) |
|
по- |
на- |
-при- |
-казвам |
-кажа |
|
|
0 |
на- |
-при- |
-казвам |
-кажа |
|
|
по- |
над- |
-при- |
-казвам |
-кажа |
|
|
0 |
над- |
-при- |
-казвам |
-кажа |
|
|
0 |
по- |
-при- |
-казвам |
-кажа |
|
|
по- |
раз- |
-при- |
-казвам |
-кажа |
се |
|
0 |
раз- |
-при- |
-казвам |
-кажа |
|
|
0 |
раз- |
-при- |
-казвам |
-кажа |
се |
|
0 |
с- |
-при- |
-казвам |
-кажа |
(се) |
|
0 |
с- |
-при- |
-казвам |
-кажа |
се |
|
0 |
0 |
-при- |
-казвам |
0 |
|
|
0 |
до- |
-раз- |
-казвам |
-кажа |
|
|
0 |
за- |
-раз- |
-казвам |
-кажа |
|
|
0 |
по- |
-раз- |
-казвам |
-кажа |
|
|
0 |
пре- |
-раз- |
-казвам |
-кажа |
|
|
0 |
Æ |
раз- |
-казвам |
-кажа |
|
|
по- |
под- |
-с- |
-казвам |
-кажа |
|
|
0 |
под- |
-с- |
-казвам |
-кажа |
|
|
0 |
пред- |
-с- |
-казвам |
-кажа |
|
|
0 |
0 |
-с- |
-казвам |
-кажа |
|
|
0 |
0 |
у- |
-казвам |
-кажа |
|
|
0 |
0 |
|
-казвам |
0 |
се |
Уточнения: Доказвам1/докажа1 е ‘казвам докрай’; доказвам2/докажа2 е ‘потвърждавам’. Наказвам1/накажа1 е ‘казвам много неща’; наказвам2/накажа2 е ‘налагам наказание’.
За сравнение нека видим как биха изглеждали префигираните деривати на глаголи, които съдържат в себе си идеята за говор:
От "-говоря":
|
0 |
0 |
говоря |
0 |
|
0 |
до- |
-говоря |
(се) |
|
0 |
за- |
-говоря |
(се) |
|
по- |
за- |
-говоря |
|
|
0 |
из- |
-говоря |
|
|
по- |
из- |
-говоря |
|
|
0 |
на- |
-говоря |
|
|
по- |
на- |
-говоря |
|
|
0 |
над- |
-говоря |
|
|
0 |
от- |
-говоря |
|
|
по- |
от- |
-говоря |
|
|
0 |
по- |
-говоря |
|
|
0 |
под- |
-говоря |
|
|
0 |
пре- |
-говоря |
|
|
по- |
пре- |
-говоря |
|
|
0 |
про- |
-говоря |
|
|
по- |
про- |
-говоря |
|
|
0 |
раз- |
-говоря |
(се) |
|
по- |
раз- |
-говоря |
(се) |
|
0 |
с- |
-говоря |
(се) |
|
0 |
у- |
-говоря |
|
От "-говарям":
|
0 |
до- |
-говарям |
(се) |
|
0 |
за- |
-говарям1 |
(се) |
|
0 |
за- |
-говарям2 |
|
|
по- |
за- |
-говарям |
|
|
0 |
из- |
-говарям |
|
|
по- |
из- |
-говарям |
|
|
0 |
на- |
-говарям |
(се) |
|
по- |
на- |
-говарям |
|
|
0 |
над- |
-говарям |
|
|
0 |
поз- |
-говарям |
|
|
0 |
пре- |
-говарям1 |
|
|
0 |
пре- |
-говарям2 |
|
|
по- |
пре- |
-говарям |
|
|
0 |
про- |
-говарям |
|
|
по- |
про- |
-говарям |
|
|
0 |
раз- |
-говарям1 |
|
|
0 |
раз- |
-говарям2 |
|
|
по- |
раз- |
-говарям |
(се) |
"Заговарям1" е ‘започвам да говоря’; "заговарям2" е ‘правя заговор’. "Преговорям1" е ‘повтарям нещо заучено’; "преговарям2" е ‘водя преговори’. "Разговарям1" е ’подбуждам някого да говори’; "разговарям2" е ‘водя разговор’.
От "-говорвам":
|
0 |
за- |
-говорвам |
|
0 |
на- |
-говорвам |
|
0 |
по- |
-говорвам |
|
по- |
пре- |
-говорвам |
|
0 |
про- |
-говорвам |
От сравнението става ясно, че префигирането на "казвам" може в стандартните случаи да достигне до 3 представки: недоизказвам, позаприказвам, поизприказвам, понаприказвам, поразприказвам, поподсказвам - въпреки че има и случаи с пет префикса (из-по-на-по-при-казвам), оценявани като "екзотични" и като рядко употребяващи се. Префигираните глаголи, съдържащи в себе си идеята за говор, могат да получат най-много две представки в стандартните случаи. Ако представката, намираща се непосредствено пред корена (означавана като "първа") най-често модифицира значението на "казвам" или създава ново значение (срв. казвам - доказвам - разказвам - приказвам), втората и третата представка (с която започва съответният глагол) най-често доуточняват полученото модифицирано или ново значение. Всъщност последната констатация не се отнася до "преразказвам" и "недоизказвам" - "пре-" и "не-" образуват глаголи с ново значение.
Ако сравним възможните префиксации на "казвам" с префигирани глаголи, съдържащи в себе си корена "-ре (-и-)к(-ч)-", ще установим, че и при това сравнение "казвам" държи първото място по брой представки:
|
0 |
в- |
река |
се |
|
по- |
в- |
река |
|
|
0 |
до- |
река |
|
|
0 |
за- |
река |
(се) |
|
по- |
за- |
река |
|
|
0 |
из- |
река |
|
|
до- |
из- |
река |
|
|
по- |
из- |
река |
|
|
0 |
на- |
река |
|
|
по- |
на- |
река |
|
|
0 |
над- |
река |
|
|
0 |
об- |
река |
|
|
0 |
от- |
река |
|
|
само- |
от- |
река |
се |
|
0 |
по- |
река |
|
|
0 |
пред- |
река |
|
|
0 |
с- |
река |
|
|
0 |
|
река |
|
|
0 |
в- |
ричам |
|
|
по- |
в- |
ричам |
|
|
0 |
до- |
ричам |
|
|
0 |
за- |
ричам |
|
|
по- |
за- |
ричам |
|
|
0 |
из- |
ричам |
|
|
до- |
из- |
ричам |
|
|
по- |
из- |
ричам |
|
|
0 |
на- |
ричам |
|
|
по |
на- |
ричам |
|
|
0 |
над- |
ричам |
|
|
0 |
об- |
ричам |
|
|
0 |
от- |
ричам |
(се) |
|
само- |
от- |
ричам |
|
|
0 |
пред- |
ричам |
|
|
0 |
про- |
ричам |
|
|
0 |
с- |
ричам |
|
|
за- |
с- |
ричам |
|
|
из- |
с- |
ричам |
|
Очевидно е, че за българина е твърде важно детайлно да артикулира за себе си как извършва действието, което се означава чрез глагола "казвам" и производните му префигирани глаголи: дали се намира в неговото начало, дали казва всичко или само част от това, което има да каже, дали е склонен да съобщава различни неща на околните, или не и т.н. С други думи, той добре е разчленил за себе си различните етапи, начини, модалности (например за него е важно дали е бил очевидец на това, за което разказва, или разказва разказ - отношение, което е кодирано не само в преизказването, но и в наличието на "разказвам" и "преразказвам") и т.н., през които преминава действието, означено чрез "казвам" и производните му. По каква причина се е създало това отношение към действието "казване", ще бъде направен опит да бъде обяснен в по-нататъшния анализ на "казвам" и производните му.
Представките "из-", "при-", "раз1-", раз2-", "с-" и "на-", образуващи префигирани Vd , могат да бъдат разглеждани и като класификатори по отношение на тези глаголи. Vd с първа представката "из-" класифицират съответния глагол към подкласа на глаголите, концентриращи вниманието върху отправителя и върху доминиращото положение на емотивната функция на езика в изказването, което съдържа подобен глагол: изговарям, изговорвам, изричам, изрека, изявявам и т.н. Изключение в това отношение прави глаголът "изказвам", който може да означава както ‘казвам всичко’, така и ‘казвам [аз]’. Представките "при-", "раз1-" (в значение ‘осъществяване докрай на действието, в резултат на което обектът се дели на части), "с-" и "на-" посочват по различен начин събеседника в комуникацията, като съществува определено паралелизъм (както ще бъде показано по-нататък) между съответната представка и предлога, с който се означава отношението на отправителя към събеседника му. Особено забележително е поведението на "раз1-" и на "раз2-" (със значение ‘осъществяване на действието на основния глагол, довеждане на действието до резултат, който обхваща обекта като цяло’ - БТР (1994) при глаголите, производни от "казвам": "раз1-" е винаги първата представка, а "раз2-" е винаги непървата (най-често - втората) представка. "Раз-" в "разговоря се" е "раз2-", докато в "разговарям" може да е както "раз1", така и "раз2-"), от където са налице "разговарям1" и "разговарям2".
Ако сравним префигираните глаголи с корен "ре(-и-)к(-ч)-" с досега разглежданите, ще установим, че само те могат да се съчетават в представката "в-" (вричам, врека, врека се), насочваща към вътрешния свят на отправителя - идея, която отсъства в другите Vd, "об-" (обрека, обричам, обричам се) и "пред-" като първа представка (предрека, предричам), въпреки че е налице съществително "предговор", предполагащо глагол "*предговоря". За отбелязване е също така фактът, че само тези глаголи могат да имат като съставна част в абсолютното си начало "само-" (самоотрека се, самоотричам се).
С други думи, в самото образуване на Vd е закодирана определена картина на общуването, посочваща отправителя било като "социално лице", било като човек със свой вътрешен свят и събеседника, към когото отправителят изразява различно отношение с употребата на един или друг неприфигиран или префигиран Vd.
1.2.2. Синоними; формални и семантични девербативи
Префигираните глаголи, получени от "казвам", "говоря" и "река" и от техните аспектуални разновидности, представят само една част от полето на комуникацията. За да се добие представа за рамките на комуникативното поле, трябва да се изброят най-важните техни семантични деривати, а така също и най-важните формални и семантични девербативи, произлизащи от Vd.
|
казвам казвам се |
име, прозвище, прякор, псевдоним |
|
доказвам1 (докажа1) потвърждавам (потвърдя) |
доказване, доказателство потвърждение |
|
недоизказвам( недоизкажа) премълчавам (премълча) |
недоизказване; недоизказаност;
премълчаване |
|
изказвам (изкажа) изявявам (изявя) произнасям (произнеса) |
изказване; изказ; изява, изявление произнасяне, произношение |
|
наказвам1 (накажа1) осъждам (осъдя) |
наказване; наказание; присъда |
|
отказвам (откажа) |
отказване; отказ |
|
показвам (покажа); излагам (изложа) |
показване; показ; излагане; изложба |
|
приказвам (прикажа) |
приказване; приказка, приказен, приказлив, приказливост |
|
преразказвам (преразкажа) |
преразказване; преразказ |
|
разказвам (разкажа) |
разказване; разказ |
|
подсказвам |
подсказване |
|
предсказвам (предскажа) гадая; позная, познавам, гледам, пророкувам |
предсказване; предсказание; гадаене; гадаене, гадание; гадателство; загадка; предсказване, предсказание; гледане; пророкуване, пророчество |
|
скажа |
сказка; сказание (сказ?) |
|
указвам (укажа) постановявам (постановя)
|
указване, указание; указ; постановка; постановление; закон |
БЕЛЕЖКИ
1. Така например именно при идеографското описание е възможно да се появят и имена, описващи общуването. [обратно]
© Борислав Георгиев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2006
Борислав Георгиев. Значение и употреба на глаголи и имена за описание на общуването.
Варна: LiterNet, 2006.
Други публикации:
Борислав Георгиев. Значение и употреба на глаголи и имена за описание на общуването.
София, 1997.