Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

МЕЖДУНАРОДНИ КОНВЕНЦИИ ЗА ЦИТИРАНЕ НА ИЗТОЧНИЦИ ОТ ИНТЕРНЕТ

ПЪРВА ЧАСТ

Албена Вачева

web

В своето пето издание на наръчника Publication Manual of the American Psychological Association (2001) авторите на конвенцията APA (American Psychological Association) определят като най-широко разпространен формат (протокол) за разпространение и обмен на информация в интернет HTTP протокола, който ни дава достъп до графичен интерфейс, познат като World Wide Web.

Точният адрес, на който е разположен един или друг документ, се нарича uniform resource locator, по-известен с абревиатурата URL. Неговата структура е следната:

  • Protocol: http://
  • Host name: www.apa.org/
  • Path to document: monitor/oct00/
  • File name of specific document: workplace.html

    http://www.apa.org/monitor/oct00/workplace.html

Протоколът (Protocol) посочва методът, който браузърът (или друг тип софтуер) използва при обмена на информация. Протоколите, разпознавани от повечето браузъри са hypertext transfer protocol (http), hypertext transfer protocol secure (https), and file transfer protocol (ftp). Съществуват и други като telnet и gopher, за които горните три изисквания също са препоръчителни.

Името на хоста (Host name) посочва сървъра, на който е поместен документът. При неговото разпознаване, браузърите не отчитат главните и малките букви. От APA препоръчват все пак изписването да става само с малки букви.

Останалите елементи от адреса посочват пътя, по който се минава през директориите, до достигане на желания документ. За точността на адреса в тази му част има значение дали буквите са малки или главни - по тази причина трябва внимателно да се следи тяхното изписване и всякакъв вид пунктуация. Тази част на адреса е твърде важна с оглед на по-лесното ориентиране при идентифицирането на конкретния документ от страна на читателя. Ако не бъде въведена, а е посочена само Host name частта на адреса, има опасност читателят да попадне на страница с десетки или дори стотици препратки и да не успее да се ориентира сред тях. Създателите на APA-конвенцията съветват адресът да не се набира, а да се използват опциите (COPY) за копиране на адреса и (PASTE) за неговото поставяне в друг документ. Нещо, за което трябва да се следи при тяхното използване, е да не е включена опцията HYPHENATION (сричкопренасяне) в текстообработващите програми, тъй като това ще доведе до въвеждане на нови знаци в адреса и съответно ще го направи невалиден1.

Настоящата първа част представя пет от най-утвърдените конвенции за библиографско цитиране на най-широко разпространения формат - HTTP. Сред основните акценти са библиографското цитиране на електронни книги, списания, статии и рецензии. Останалите три формата file transfer protocol (ftp), telnet и gopher са представени във втората част на статията "Международни конвенции за цитиране на източници от интернет". В нея са разгледани и възможностите за цитиране на информация, получена чрез електронна поща - имейл (e-mail).

 

I. КОНВЕНЦИЯ MLA(Modern Language Association of America)

Стилът и форматът, утвърдени от конвенция MLA се използват предимно от автори на литературни, лингвистични и в най-широк план - хуманитарни изследвания. По отношение на формата авторът на “Handbook for Writers of Research Papers” Джоузеф Гибалди препоръчва източниците на цитиране да се “поставят в скоби в самия текст” и “в азбучен ред в края на изследователската разработка”, в специална част, озаглавена “Цитирани трудове” или библиография, която се помества преди различните видове приложения. Това, според приетата от MLA конвенция за цитиране, се запазва в най-голяма степен “увлекателността и целостта на текста”.

Когато използваният източник е от World Wide Web, препоръчва се да се даде колкото е възможно повече информация от вида на по-долу посочената:

Имената на автора, редактора, съставителя, преводача (ако такава информация е достъпна), подредени в азбучен ред по фамилия и съпътствани от необходимите съкращения като ред. (редактор) например:

  • В кавички се посочват заглавието на стихотворението, разказа, статията (или друг тип разработка от цялостния проект - сборник или периодично издание).
  • Заглавието на книгата, сборника или периодичното издание в курсив (Italic) или подчертано (Underline)
  • Името на редактора, съставителя или преводача на изданието (ако тази информация е налична и ако вече не е посочена по-рано в текста), последвана от специфичното съкращение като ред. (редактор) например.
  • Информация за предишно отпечатване (в хартиен вариант).
  • Заглавие на изследователския проект, базата данни (архив), или персонален или професионален уебсайт (в курсив или подчертано). Ако самият уебсайт няма заглавие, се поставя описателното Home page.
  • Името на ръководителя на проекта.
  • Номер на изданието (том І, например); за периодичните издания: брой, дата или друг идентификационен номер.
  • Датата на електронната публикация или тази на последното обновяване, ако е известна.
  • Името на институция или организация, подкрепяща или асоциирана към уебсайта.
  • Датата, на която сте имали достъп до посочения източник.
  • Точният адрес в <> скоби.

Авторите на конвенцията предлагат следните практически съвети към авторите:

1. Заредете на харддиска или отпечатайте на хартия всички интернет-материали, които използвате, за да избегнете случаи на невъзможност за достъп поради преместването им на друг адрес или поради временни технически затруднения;

2. Изписвайте точния URL-адрес - без да се използва сричкопренасяне.

ПРИМЕРИ2:

Персонални сайтове

Pellegrino, Joseph. Home page. 16 Dec. 1998. 1 Oct. 1999 <http://www.english.eku.edu /pellegrino/personal.htm>.

Професионални сайтове

The William Faulkner Society Home Page. Ed. Mortimer, Gail. 16 Sept. 1999. William Faulkner Soc. 1 Oct. 1999 <http://www.acad.swarthmore.edu/faulkner>.

NAIC Online. 29 Sept. 1999. National Association of Inventors Corporation. 1 Oct. 1999 <http://www.better-investing.org/>.

U. S. Department of Education (ED) Home Page. 29 Sept. 1999. US Dept. of Education. 1 Oct. 1999 <http://www.ed.gov/index.html>.

William Faulkner on the Web 7 July 1999. U of Mississippi. 20 Sept. 1999 <http://www.mcsr.olemiss.edu/~egjbp/faulkner/ faulkner.html>.

Електронни книги

(Електронни текстове, които могат да бъдат част от вече отпечатана книга (или цяла такава), както и текстове с обем на книга, достъпни единствено в интернет).

Bird, Isabella L. A Lady's Life in the Rocky Mountains. New York, 1881. Victorian Women Writers Project. Ed. Perry Willett. 27 May 1999. Indiana U. 4 Oct. 1999 <http://www.indiana.edu/~letrs/vwwp/bird/rocky.html>.

Bryant, Peter J. "The Age of Mammals." Biodiversity and Conservation. 28 Aug. 1999. 4 Oct. 1999 <http://darwin.bio.uci.edu/~sustain/bio65/lec02/b65lec02.htm>.

Harnack, Andrew, and Eugene Kleppinger. Preface. Online! A Reference Guide to Using Internet Sources. Boston: Bedford/St. Martin's, 2000. 5 Jan. 2000. <http://www.bedfordstmartins.com/online>.

Статии в електронни вестници (ejournal)

Joyce, Michael. "On the Birthday of the Stranger (in Memory of John Hawkes)." Evergreen Review 5 Mar. 1999. 12 May 1999 <http://www.evergreenreview.com/102/evexcite/joyce/nojoyce.html>.

Wysocki, Anne Frances. "Monitoring Order: Visual Desire, the Organization of Web Pages, and Teach the Rules of Design." Kairos: A Journal for Teachers of Writing in Webbed Environments 3.2 (1998). 21 Oct. 1999 <http://english.ttu.edu/kairos/3.2/features/wysocki/mOrder0.html>.

Статии в електронни списания (ezine)

Adler, Jerry. "Ghost of Everest." Newsweek 17 May 1999. 19 May 1999 <http://newsweek.com/nw-srv/issue/20_99a/printed/int/socu/ so0120_1.htm>.

Статии от вестници

Wren, Christopher. "A Body on Mt. Everest, a Mystery Half-Solved." New York Times on the Web 5 May 1999. 13 May 1999 <http://search.nytimes.com/search/daily/bin/fastweb?getdoc+site+ site+87604+0+wAAA+%22a%7Ebody%7Eon%7Emt.%7Eeverest%22>.

Прегледи и рецензии

Michael Parfit, review of The Climb: Tragic Ambitions on Everest, by Anatoli Boukreev and G. Weston DeWalt, New York Times on the Web 7 Dec. 1997, 4 Oct. 1999 <http://search. nytimes.com/ books/97/12/07/reviews/971207.07parfitt.html>.

Изследователски проекти или информационна база данни

Center for Reformation and Renaissance Studies. Ed. Laura E. Hunt and William Barek. May 1998. U of Toronto. 11 May 1999 <http://CITD.SCAR.UTORONTO.CA/crrs/index.html>.

The Internet Movie Database. May 1999. Internet Movie Database Ltd. 11 May 1999 <http://us.imdb.com>.

Текстове, част от по-големи проекти или база данни

Whitman, Walt. "Beat! Beat! Drums!" Project Bartleby Archive. Ed. Steven Van Leeuwen. May 1998. Columbia U. 11 May 1999 <http://www.bartleby.com/142/112.html>.

Според тази конвенция първият ред на всеки източник започва с известен отстъп навътре, докато всички следващи са подравнени по лявата граница на документа. Един от важните въпроси е този за точното цитиране на източника. Тъй като в голяма част от случаите идентификационни маркери като номер на страница или отделни глави липсват (с изключение на случаите, в които документът е публикуван в специфичен формат), конвенция MLA препоръчва използването на достатъчно маркери в самия текст, които да улеснят ориентирането на читателя в него.

 

II. КОНВЕНЦИЯ APA (American Psychological Association)

Петото издание на наръчника Publication Manual of the American Psychological Association (2001) цели да окаже помощ на пишещите в сферата на социалните науки. По тази причина то е насочено към автори, подготвящи ръкописи за професионални публикации в научни списания. Подобно на конвенция MLA и визираната тук съветва цитираните източници да бъдат извеждани в края на материала и подредени по азбучен ред, според фамилните имена на авторите.

Конвенцията за цитиране, която APA препоръчва в своето издание, признава позоваването на интернет-източници, като обръща вниманието на авторите върху следните основни неща:

1. Да насочват читателите максимално точно към източника на цитираната информация: ако е възможно, да се прави препратка към конкретен документ, а не към home pages или menu pages;

2. Да се посочват "работещи" адреси. (Като най-често срещана причина, поради която се получава препратка към несъществуващ адрес, авторите посочват неточното отбелязване на адреса или допускане на грешка при набирането или копирането на данните. Друга причина е унищожаване на документи или неговото преместване на друг адрес. Съществува и още една, наречена от Андрю Харнак "невидими корекции", която е свързана в известна степен с тези въпроси, но е от друго естество. По тази причина тя ще бъде разгледана отделно.);

3. След като документът ви е готов, преди да го предложите за публикация, уверете се лично, че всички адреси са валидни и работещи.

Тези общи изисквания конвенцията АРА се опитва да наложи както по отношение на различните видове протоколи, формати и документи, така и по отношение използването на информация, получена по имейл, въпреки че този въпрос се третира малко по-различно от авторите на АРА в сравнение с другите конвенции3.

Казаното в т. 2 е интересно, тъй като то е обвързано и със съвет към авторите, чийто текст ще бъде публикуван в интернет, да следят, ако това им е възможно, за състоянието на цитираните в техния текст адреси и да ги заменят (при необходимост) или да ги отстраняват, ако те не работят.

4. При позоваване на цял уебсайт, а не на конкретен документ, поместен на сайта, APA съветва да се посочи URL-адреса в самия текст. Примерът за начина на цитиране, който е посочен в този случай, е следният:

Rainbow MOO е виртуално пространство, специално създадено за ученици в началното училище и техните учители (http://it.uwp.edu/rainbow).

5. Когато се подготвя отделна публикация, информацията за цитираните източници трябва да бъде максимално пространна, съгласно следните параметри:

  • Имената на авторите. За разлика от конвенция MLA конвенция APA утвърждава следния стил при посочването на имената на авторите: Фамилно име, последвано от инициали. При MLA и личните имена се изписват напълно - срв. посочените примери.
  • В скоби се посочва датата на публикация, обновяване или поправяне.
  • Заглавие или описание на документа.
  • Заглавие на сборника или събраните съчинения. В този случай, APA-конвенцията е по-категорична от MLA и препоръчва да се използва курсив при цитирането на заглавието вместо то да бъде подчертано, за да не се допуска объркване с хиперлинковете, които също са подчертани.
  • Друга практическа информация (номер на том, номер на страница, брой и т.н). При невъзможност да се посочи номер на страница, да се даде максимално конкретен идентификационен маркер за цитирания текст.
  • Датата на последен достъп до материала.
  • URL-адрес.

ПРИМЕРИ

Книга

APA-конвенцията признава, подобно на MLA-конвенцията, цитирането на книги от интернет. Двата посочени по-долу примера са свързани с разграничението дали книгата има хартиено издание (което също се посочва) или е само в електронен вариант. В първия случай е посочено [Electronic version], за да се обозначи конкретно използваният, а не изобщо наличният източник.

Benton Foundation (1998). Losing ground bit by bit: Low-income communities in the information age [Electronic version]. Retrieved June 27, 2001, from http://www.benton.org/Library/Low-Income/two.html

Bryant, P. (1999). Biodiversity and Conservation. Retrieved October 4, 1999, from darwin.bio.uci.edu/~sustain/bio65/Titlpage.htm

Статия в електронен вестник (ejournal)

Fine, M., & Kurdek, L. A. (1993). Reflections on determining authorship credit and authorship order on faculty-student collaborations. American Psychologist, 48, 1141-1147. Retrieved June 7, 1999, from http://www.apa.org/journals/amp/kurdek.html

Резюме

Isaac. J. D., Sansone, C., & Smith, J. L. (1999, May). Other people as a source of interest in an activity. Journal of Experimental Social Psychology, 35, 239-265. Abstract retrieved June 7, 1999, from IDEAL database site http://www.europe.idealibrary.com

Статия в електронно списание (ezine)

Adler, J. (1999, May 17). Ghost of Everest. Newsweek. Retrieved May 19, 1999, from http://newsweek.com/nw-srv/issue/20_99a/printed/int/socu/so0120_1.htm

 

III. КОНВЕНЦИЯ ЧИКАГО

Основните принципи на конвенция Чикаго са изложени в The Chicago Manual of Style. Според тази конвенция, бележките се изразяват в поставяне на цифров индекс след всеки цитат, перифраза или резюме, който кореспондира с (отпраща към) използвания източник. Този тип бележки се наричат footnotes (бележки под линия), когато се намират в края на всяка страница, или endnotes, когато са поместени в края на цялата статия, глава от книга или дори на края на цяла книга. Ако бележките съдържат цялата необходима информация, конвенция Чикаго допуска да не се помества отделна библиографска справка, освен ако за поставянето й няма специфично изискване към автора. Ако се помества библиографска справка отделно от бележките, тя трябва да е съобразена с използваните в самия текст особености (размер на шрифта, формат и т.н.). Източниците се подреждат в отделна част, озаглавена “Цитирани трудове”, “Избрана библиография” и т.н. Подредбата става по азбучен ред на фамилните имена на авторите. За разлика от формата при поставянето на цифров индекс, тук имената се цитират по азбучен ред, като на първа позиция се поставя фамилното име на автора (при поставянето на footnotes или endnotes имената се изписват според стандартния ред - лично и фамилно; в някои случаи се отбелязва и първата буква от бащиното име). Друго изискване, в случай на обособена библиографска част, е поставянето на интервал между отделните библиографски единици. Третата особеност се състои в характерния три- или четириинтервалов отстъп, който трябва да се спазва при изписването на библиографската единица за всеки ред след първия. Т.е. началото на първия ред е съобразен с лявата граница на целия документ, докато всеки следващ ред започва с три или четири пункта по-навътре. При цитирането на източници с използване на бележки случаят е обратен - първият ред започва с малък отстъп навътре, докато всеки следващ ред е съобразен с лявата граница на документа.

Примерите по-долу дават нагледна илюстрация на казаното:

          1. Jason Crawford Teague, "Frames in Action." Kairos: A Journal for Teachers of Writing in Webbed Environments, 2, no.1, August 20, 1998, <http://english.ttu.edu/kairos/2.1> (7 October 1999).

Teague, Jason Crawford, "Frames in Action." Kairos: A Journal for Teachers of Writing in
          Webbed Environments
, 2, no.1, August 20, 1998, <http://english.ttu.edu/kairos/2.1> (7 October 1999).

Първият пример е за използването на footnotes или endnotes, докато вторият е елемент от сепарирана библиографска част.

При цитирането на интернет-източници, намиращи се в World Wide Web, конвенцията изисква следните данни:

  • Имената на авторите;
  • Заглавието на материала (в кавички);
  • Заглавието на целия труд (в курсив или подчертано);
  • Дата на публикацията;
  • Точен адрес на източника (в триъгълни скоби);
  • Дата на достъп (в кръгли скоби).

ПРИМЕРИ:

Персонален сайт:

Joseph Pellegrino, "Homepage." 12 May 1999, <http://www.english.eku.edu/pellegrino/default.htm> (12 June 1999).

Професионален сайт:

Gail Mortimer, The William Faulkner Society Home Page, 16 September 1999, <http://www.utep.edu/mortimer/faulkner/main faulkner.htm> (19 November 1999).

National Association of Investors Corporation, NAIC Online, 20 September 1999,
<http://www.better-investing.org> (1 October 1999).

Книга:

Peter J. Bryant, "The Age of Mammals." in Biodiversity and Conservation, April 1999, <http://darwin.bio.uci.edu/~sustain/bio65/index.html> (11 May 1999).

Статия в електронно издание (вестник) (ejournal)

Tonya Browning, "Embedded Visuals: Student Design in Web Spaces." Kairos: A Journal for Teachers of Writing in Webbed Environments, 3, no. 1 (1997), <http://english.ttu.edu/kairos/2.1/features/browning/index.html> (21 October 1999).

Статия в електронно издание (списание) (ezine)

Nathan Myhrvold, "Confessions of a Cybershaman." Slate, 12 June 1997, <http://www.slate.com/CriticalMass/97-06-12/CriticalMass.asp> (19 October 1997).

Статия във вестник

Christopher Wren, "A Body on Mt. Everest, a Mystery Half-Solved." New York Times on the Web, 5 May 1999, <http://search.nytimes.com/search/daily/bin/fastweb?getdoc+site+ site+87604+0+wAAA+%22a%7Ebody%7Eon%7Emt.%7Eeverest%22> (13 May 1999).

Преглед или рецензия

Michael Parfit, review of The Climb: Tragic Ambitions on Everest, by Anatoli Boukreev and G. Weston DeWalt, New York Times on the Web, 7 December 1997, <http://search.nytimes.com/ books/97/12/07/reviews/971207.07parfitt.html> (7 December 1999).

 

IV. КОНВЕНЦИЯ CBE

Конвенцията CBE сумира и препоръчва правилата, които автори от сферата на естествените науки трябва да съблюдават при подготовката на своите публикации. Шестото издание на Scientific Style and Format: The CBE Manual for Authors, Editors, and Publishers дава в обобщен вид изискванията на Council of Biology Editors, преименуван на Council of Science Editors.

Два са форматите, които припознава тази конвенция при цитиране на източници - на последователност на цитирането и на подредба според името и годината.

Първата от тях изисква поставянето на цифров индекс, поставен като надредов цифров маркер или като цифра в скоби. Графично първият вариант изглежда така Мишел Фуко1, а вторият - Мишел Фуко (1). И в двата случая индексите в текста препращат към източника, който е използван. Важно е да се подчертае, че мнозинството от авторите предпочитат първия от посочените начини на обозначаване. Ако един извод, резюме и др. в текста се отнасят към повече от един източник, те могат да бъдат посочени по един от следните начини: Мишел Фуко1,2,3, или Фуко1-3. (След запетаите не се поставят интервали.)

Когато се използва другият начин - автор-година в самия текст се поставят в скоби фамилното/фамилните име/имена на автора/авторите и годината на издаване на изследването му/им.

Откритието, че нормалните клетки на гените са в състояние да причинят рак, може да се приеме за километричен камък в развитието на този тип изследвания (Stehelin and others 1976). Последните разработки (Sarkar, Zhao, and Sarkar 1995) потвърждават важността на това откритие. Както отбелязват Bishop and Varmus (1985), редица резултати напоследък дават основание да се смята, че промени в тези гени могат да трансформират здрави клетки в ракови.

При този начин на цитиране източниците се подреждат по азбучен ред в края на статията, главата от книга или самата книга според фамилните имена на авторите (личното име е представено само от началната буква), последвани от годината на издаване по следния начин:

Bishop JM, Varmus HE. 1985. Functions and origins of retroviral transforming genes.
        In: Weiss R, Teich N, Varmus HE, Coffin J, editors. RNA tumor viruses.
        Cold Spring Harbor, NY: Cold Spring Harbor Laboratory Press. p 999-1019.

Sarkar T, Zhao W, Sarkar NH. 1995 Oct. Expression of jun oncogene
        in rodent and human breast tumors. World Wide Web J Biology 1(1).
        <http://www.epress.com/w3jbio/vol1/ sarkar/sarkar.html>. Accessed 1996 23 Oct.

Stehelin D, Varmus HE, Bishop JM, Vogt PK. 1976. DNA related to the transforming
        gene(s) of avian sarcoma viruses is present in normal avian DNA. Nature 260:170-73.

Цитирането на интернет-източници изисква според CBE-конвенцията следната информация:

  • Имената на автора;
  • Дата на публикацията или датата на последните поправки;
  • Заглавието на материала;
  • Заглавието на целия труд (ако е сборно издание);
  • URL-адрес в скоби;
  • Дата на последен достъп до материала.

ПРИМЕРИ:

Персонален сайт:

        1Pellegrino J. 1999 May 12. Homepage. <http://www.english. eku.edu/pellegrino/default.htm>. Accessed 1999 Nov 7.

Професионален сайт:

        1[CBE] Council of Biology Editors. 1999 Oct 5. CBE home page. <http://www.councilscienceeditors.org>. Accessed 1999 Oct 7.

Книга

        1Bryant P. 1999 Aug 28. Biodiversity and conservation. <http://darwin.bio.uci.edu/~sustain/bio65/index.html>. Accessed 1999 Oct 4.

Статия в електронно издание (вестник) (ejournal)

        1Browning T. 1997. Embedded visuals: student design in Web spaces. Kairos: A Journal for Teachers of Writing in Webbed Environments 3(1). <http://english.ttu.edu/kairos/2.1/features/ browning/bridge.html>. Accessed 1997 Oct 21.

Резюме:

        1Isaac J.D., Sansone C., Smith J.L. 1999 May. Other people as a source of interest in an activity [abstract]. In J Experimental Soc Psychol 35:239-65. IDEAL database <http://www.europe.idealibrary. com>. Accessed 1999 Jun 7.

Статия в електронно издание (списание) (ezine)

        1Myhrvold N. 1997 Jun 12. Confessions of a cybershaman. Slate. <http://www.slate.com /CriticalMass/97-06-12/CriticalMass.asp>. Accessed 1997 Oct 19.

        2Glockle W.G., Nonnenmacher TF. 1995. A fractional calculus approach to self-similar protein dynamics. Biophysical J Abstr 68(1):46. <http://www.biophysj.org/cgi/content/abstract/68/1/46>. Accessed 1996 Jul 25.

Статия във вестник:

        1Azar B, Martin S. 1999 Oct. APA's Council of Representatives endorses new standards for testing, high school psychology. APA Monitor. <http://www.apa.org/monitor/tools.html>. Accessed 1999 Oct 7.

 

V. КОНВЕНЦИЯ КОЛУМБИЯ

Тази конвенция припознава два стила на цитиране на източници: хуманитарен и научен. Разликата, както я виждат авторите Janice R. Walker and Todd Taylor в своята книга The Columbia Guide to Online Style (Columbia UP, 1998) се състои в това, че в първия от посочените се имат предвид елементи от конвенциите MLA и Chicago, докато вторият кореспондира с APA и CBE.

Особеностите, които конвенция Колумбия припознава в първия (хуманитарен) стил при цитиране в рамките на текста се изразяват в следното: фамилното име на автора и уеб страницата в източника. При втория стил се посочват името на автора, датата на публикацията и уеб страницата. При цитиране на интернет-източници в текста се посочва името на автора (ако то не е известно - името на материала) - при хуманитарния стил, и към това се добавят датите на публикация и на последен достъп - за научния стил. И в двата стила се допуска и прякото посочване в текста на URL-адреса, поставен в скоби.

При систематизация (за хуманитарния стил) източниците се подреждат по фамилните имена на авторите, последвани от пълно изписаното лично име. Следва заглавието на текста (в кавички), заглавието на цялото издание (ако е сборно) - в курсив или подчертано, номер на том, брой или друг идентификационен номер, дата на публикуване или на последно коригиране. Дава се точният адрес и датата на последен достъп до него. Това са особеностите на хуманитарния стил според конвенция Колумбия. Примерът, посочен от авторите е следният:

Burka, Lauren P. "A Hypertext History of Multi-User Dimensions." MUD History. 1993.
          http://www.utopia.com/talent/lpb/muddex/essay (2 Aug. 1996).

Научният стил има следните особености при систематизация: фамилно име на автора, последвано от инициала на личното. Датата на публикация, поставена в скоби. Следва точното заглавие на материала, като само първата дума и имената са с главни букви (уточнението се налага, тъй като повечето конвенции - с изключение на MLA - изискват с главни букви да се изписват всички пълнозначни думи в заглавията). След това се изписва в курсив или подчертано заглавието на целия труд (ако е сборно издание), брой, том или друг идентификационен номер - в скоби, точният URL-адрес на материала и накрая - датата на последен достъп, също в скоби.

Пример:

Burka, L. P. (1993). A hypertext history of multi-user dimensions. MUD history.
          http://www.utopia.com/talent/lpb/muddex/essay (2 Aug. 1996).

Втора част >>>

 

 

БЕЛЕЖКИ

1. Прегледът и преводът са направени по: Electronic reference formats recommended by the American Psychological Association. 09.08.1999. <http://www.apa.org/journals/webref.html> (20.08.2003). [обратно]

2. Всички примери са цитирани по: Harnack, Andrew, and Eugene Kleppinger. Preface. Online! A Reference Guide to Using Internet Sources. Boston: Bedford/St. Martin's, 5. Jan. 2000. <http://www.bedfordstmartins.com/online> (10.05.2003). [обратно]

3. Сравни например: Freier, Mollie. Tips for Citing Internet Sources. February 7, 2003. <http://www.library.carleton.edu/reference/researching/eciting.html> (10.05.2003). [обратно]

 

 

© Албена Вачева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 18.05.2003-01.08.2003, № 5-8 (42-45)