КАФЕТО - НОВ НАЧИН НА УПОТРЕБА

Андрея Илиев

web | Скици върху планшета

Само служилите в едно от кьошетата на България са запознати с вид аборигени, добили популярност сред целокупното население на родината с името кукери. В красивата Кукерландия пред завършващите местната гимназия момичета стоят два пътя: да продължат образованието си или да се омъжат за лейтенант. Всичко друго се счита за фал в живота.

Що се касае до войската, една част от изпратените там млади офицери успяват да се интегрират т.е. да се оженят там и след известно време биват претопени. Друга част минават набързо оттам и в живота им остава кошмарен спомен, който ги стряска и на сън. Трета пък приема съжителството философски и смята, че кукер не е определение, а диагноза.

Та навремето един лейтенант събра живота си с прелестно създание от тоя край. Още първата неделя отидоха на гости в селото на момичето. Весо, като очовечен варналия, пушеше вносни цигари и пиеше нес кафе. Естествено, занесе при дядото и бабата и от двете. Хапнаха, пийнаха, мъжете изпушиха по цигара от "чужденешките". Младите набързо изпиха кафето и тръгнаха да си лягат.

- Има кафе и за вас - напомни им дъщерята. - Водата е на котлона.

- Как се пие, ма? - почуди се старата.

- Кат чая ма, мамо!

Зетят се събуди посред нощ и излезе до тоалетната в двора. Бабата предеше ококорена, а дядото ходеше пред къщата като преял кон.

- Абе - изкашля се той, - спя инак като заклан, ама тая вечер нещо...

- Сигурно е от нес кафето - затюхка се Весо.

- Кавето ли?... Кво ще е... Само една паничка изсърбах.

- Паничка ли? - зяпна зетят.

- Ей такава - от длъбочките. Донка нали каза като чая се ядяло. Аз всяка вечер си дробя липов чай. Тая си надробих каве...