|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
СЕКСТУРИЗМЪТ КАТО ФОРМА НА ПРОСПЕРИТЕТ Андрея Илиев Упадъкът на една държава проличава не само по цената на бензина, тока и хляба, но и от това дали е обект на секстуризъм. Идват ли чужденци да чукат в нея - мани я тая държава... Като Пуерто Рико - да е отишъл Чико в Америка да чука Шарън Стоун? Но бате ти Джони редовно прескача до Пуертото да опъне малката Долорес за жълти центове... Така че - чукат господарите, победителите, богатите, които уж плачели. А бяхме и ние от тях. И чукахме - от Прага до Владивосток. Половин Европа и цял Сибир. Той, Сибир, бе като Пуерто Рико - много евтин. Вървяха кервани чукачи /не чукчи!/ - от трудови колективи, научни институти, апеката, отряди учащи се... МНО също не остана назад. Ежегодно се организираше военен влак на дружбата, който обикаляше европейската част с 300 мъжкари с пагони и оставаше след себе си ревящи мамашки и неизбежен бум на раждаемостта след девет месеца. Помамени от перспективата да таковат, без да се пазят, за братската страна заминаха и капитаните Николай Ц. и Стефан Ш. След безкрайното обикаляне по мавзолеи, музеи и галерии, най-после групата бе разпусната да свърши истинската работа, за която бе дошла. С пачка рубли и сак с върла карловска анасонлийка и коняк "Слънчев бряг" за десерт двамата наши герои нахлуха в близкия ресторант. Там, на първата маса, вече чакаха да бъдат уловени жертвите - синеоки, руси, бели, засмени... Кратка спивка и ескадроните т.е. двойките потеглиха. В тоя момент Николай хлъцна и спря. - Стефане! - Какво? - едва успя да се обърне той от увитата около него рускиня. - Абе, моята куца! - Върви бе, върви! Няма да се надбягваш с нея, я!...
© Андрея Илиев |