НАШ ЧОВЕК ИЗБИРА

Андрея Илиев

web | Скици върху планшета

Когато се наливаха основите т.е. когато се трупаха зелените пари, сливенски старшинка стигна до Австрия дори, за да се сдобие с автомобил. Купи го, подкара го с добро предчувствие към родината. За беда на Дунав-мост го хвана едно от големите задръствания. Едва се стъмнило и влашките бизнесмени тръгнали по колите.

- Бате, мадама искаш ли?

Нашият кимнал уклончиво.

Като от мрака се родила за отрицателно време жената - ниска, черна и с патладжанени дебели джуки.

- Ти майтап ли си правиш с мене, бе! - ревнал той с наранено естетическо достойнство.

- Няма проблеми, бате! - вдигнал умолително ръце влахът. И докато ги снеме, ето ти ново цвете. Огледал го сливналията - абе два крака, две ръце, един нос, една уста, две очи, вероятно една и между... Нищо особено!

Поклатил глава недоволен.

Циганинът вдигнал ръка - и тая жена изчезнала; махнал надолу - като от пяната на европейската помия, течаща по Дунава, израснала чудна ромска Афродита! Години - най-много седемнайсет... очи - огън... крака - като на Клаудия Шифър, а циците - като на Ан-Никол Смит...

- Колко? - преглътнал нашият.

- Петдесет марки - мазно светнал с очи колегата-бизнесмен.

Всичките ганьовци в гените на сливналията 1300 години назад изпищели от възмущение! А той рекъл:

- Ти акъл имаш ли, бе? Аз за петдесет марки половин Ямбол ще очаткам!...