Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЧАЧИ

Андрея Илиев

web | Скици върху планшета

Един от най-колоритните образи в полка бе Чачи - началник-щаб на един от батальоните. Неординерността му започваше от външния вид - добряк с бирено коремче и коса някъде по тила, която веднъж на три месеца бръснарят със зор откриваше. По повод този Чачов белег Шипката - един от зевзеците на полка, бе констатирал:

- Когато Чачи започне да си бърше потта от челото, спира чак на дупето, щото там среща първите косми.

Интересни бяха и философските му размисли и изводи по оста началници - подчинени. Той например на полево занятие можеше да отиде без оръжие и секретни документи, но непременно слагаше в осигуряващия камион подвижна тоалетна.

- Един подчинен види ли интимните части на началника си - обясняваше той дълбокомислено, - този началник вече не е началник.

Спалното на свързочния взвод, за който той отговаряше, бе на втория етаж, точно срещу стълбите. Решил Чачи да ги провери внезапно и хване в "крачка". Дръпнал вратата и се вмъкнал бързо. В същия момент до ухото му със страшна сила се забил войнишки нож - свръзките се състезавали помежду си. Чачи изстинал... Повикал малко за авторитет, но никога повече не ги проверявал изненадващо. Още в началото на стълбите, от първия етаж викал предупредително:

- Свръзки, аз съм капитан Атанасов! Качвам се в спалното!...

Бяхме на бригада на строящия се нов металургичен комбинат край Дебелт. В Бургас дойде цирк и ръководството на строежа откупи едно представление за войниците. Напълнихме го с 400 човека. Мен и Чачи като началници ни сложиха в ложата.

По едно време излезе един от клоуните с огромно бутафорно шише с надпис "балсам" и обясни, че ако плешивец или остриган войник се намаже, до няколко минути му пораства коса. И за огромно удоволствие приближи до нас и "намаза" Чачи. Той се изчерви, но изтърпя гаврата и съпровождащия я кикот от войниците.

Но ударът дойде след малко - появи се другият клоун с огромен дървен гребен, към метър някъде. Застана гордо изпъчен пред Чачи и констатира:

- Косата му е пораснала.

И се обърна към публиката:

- Нали?

- Даа! - изреваха четиристотин гърла.

- Да го среша ли?

- Дааа!

Когато гребенът заглади Чачи по главата, шатрата остана да се държи само на магии...

 

 

© Андрея Илиев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.11.2001
Андрея Илиев. Скици върху планшета. Варна: LiterNet, 2001