ЧАЧИ

Андрея Илиев

web | Скици върху планшета

Един от най-колоритните образи в полка бе Чачи - началник-щаб на един от батальоните. Неординерността му започваше от външния вид - добряк с бирено коремче и коса някъде по тила, която веднъж на три месеца бръснарят със зор откриваше. По повод този Чачов белег Шипката - един от зевзеците на полка, бе констатирал:

- Когато Чачи започне да си бърше потта от челото, спира чак на дупето, щото там среща първите косми.

Интересни бяха и философските му размисли и изводи по оста началници - подчинени. Той например на полево занятие можеше да отиде без оръжие и секретни документи, но непременно слагаше в осигуряващия камион подвижна тоалетна.

- Един подчинен види ли интимните части на началника си - обясняваше той дълбокомислено, - този началник вече не е началник.

Спалното на свързочния взвод, за който той отговаряше, бе на втория етаж, точно срещу стълбите. Решил Чачи да ги провери внезапно и хване в "крачка". Дръпнал вратата и се вмъкнал бързо. В същия момент до ухото му със страшна сила се забил войнишки нож - свръзките се състезавали помежду си. Чачи изстинал... Повикал малко за авторитет, но никога повече не ги проверявал изненадващо. Още в началото на стълбите, от първия етаж викал предупредително:

- Свръзки, аз съм капитан Атанасов! Качвам се в спалното!...

Бяхме на бригада на строящия се нов металургичен комбинат край Дебелт. В Бургас дойде цирк и ръководството на строежа откупи едно представление за войниците. Напълнихме го с 400 човека. Мен и Чачи като началници ни сложиха в ложата.

По едно време излезе един от клоуните с огромно бутафорно шише с надпис "балсам" и обясни, че ако плешивец или остриган войник се намаже, до няколко минути му пораства коса. И за огромно удоволствие приближи до нас и "намаза" Чачи. Той се изчерви, но изтърпя гаврата и съпровождащия я кикот от войниците.

Но ударът дойде след малко - появи се другият клоун с огромен дървен гребен, към метър някъде. Застана гордо изпъчен пред Чачи и констатира:

- Косата му е пораснала.

И се обърна към публиката:

- Нали?

- Даа! - изреваха четиристотин гърла.

- Да го среша ли?

- Дааа!

Когато гребенът заглади Чачи по главата, шатрата остана да се държи само на магии...