 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
ОЩЕ ВЕДНЪЖ ЗА ДУШАТА
Андрея Илиев
Малчев беше офицер и бохем - като че ли оживял от старите хусарски балади. Като работеше - беше както трябва. Като пиеше - с цялото градче. Като тръгнеше с гадже - бе най-хубавото и никога над 18 години.
Веднъж в Ямбол седял на маса с приятел. Дошли две попрезрели хубавици. Едната решила, че Малчев е неин.
- Слушай - отрязъл я той. - Ако мислиш, че тази вечер ще спа с теб, няма да я бъде.
- Защо? - изумила се тя.
- Не ми харесваш.
- Че ти на жената само външността ли гледаш? - клъвнала го жената.
- Ами какво друго?
- Душата!
- Аз души не чукам - вдигнал безразлично рамене Малчев.
© Андрея Илиев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.11.2001
Андрея Илиев. Скици върху планшета. Варна: LiterNet, 2001