ПРЕДСЕДАТЕЛ НА АПК ВЛАЧИ И ЗА ВКЪЩИ

Андрея Илиев

web | Скици върху планшета

Ангел Димов бе строен като Чърчил и къдрокос като Стамболийски. И вървеше по дирите им - засега бе стигнал до председател на местната централа на една от основните политически сили. Отдавна да я бе надскочил, ама пуста лакомия... Тия килограми не се трупат от туршия и зелена маруля.

Връща се господин Димов една сутрин към седем часа от среща с избиратели, която започнала предния ден на обяд и звъни на вратата на апартамента. Жена му била в банята.

- Нали имаш ключ, отвори си.

- Ела, ела - уморено настоял той. - Ръцете ми са заети.

Тя се засуетила пред вратата, мърморейки:

- Какви ли глупости пак мъкнеш...

А Ангел Димов отвън пояснил все така бавно:

- Едно агне и една каса бира.

Отворила, гледа го - подпрял се на стената и стиска корема си.

- Къде са, бе? - ядосала се тя на лъжата.

А той се ухилил и раздрусал сланините в ръцете си.

- Тука, тука...