|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
БАЛЕЗДРАТА Андрея Илиев Балездрата бе русоляв, с недоизживяно детство и винаги мускарав като циганче. Беше известен сред войниците с това, че като скачал веднъж оградата на поделението, се изсипал на главата на дежурния офицер като божие проклятие и че много донаждаше за всичко край себе си. Той бе най-точният стрелец, най-големият сваляч, пушеше най-скъпите цигари, почиваше всяко лято в Гърция, пиеше стогодишно уиски и прочие... Веднъж нашият се прехвърлил през оградата в цивилни дрехи, наял се с череши във вилната зона и се курдисал за стоп на околовръстното шосе. На маханията му спрял очукан жълт вартбург. Вътре - шкембелия чичко с очила. - Къде? - В Бургас. Чака ме едно гадже - развързал торбата Балездрата. Тя била дъщеря на шефа на Нефтохима, карала червено - "ама такова червено няма друго в България" - БМВ и закусвала само във виенска сладкарница. Затова той бягал от казармата, а не тя идвала при него - тук нямало виенска сладкарница. - Ама ти войник ли си? - изненадал се шофьорът. - Ефрейтор - поправил го Балездрата. - И избяга? - Всяка неделя. Понякога и през седмицата. - Ами командирите ти не те ли търсят? - усъмнил се чичкото. - Абе, търсят... Като занеса на ротния бутилка стогодишно уиски "Сто гайди"... - Не мога да повярвам. - Абе, ако взема да ти разправям... Дядото колкото отпуска ми е купил - от триста дни казарма двеста съм бил в официална отпуска. - И каква е тарифата? - Петдесет марки на ден. - Че той ротният ти трябва пари да е натрупал. - Милионер е - кимнал уверено Балездрата. - Нали ти разправям, че само от мен има десет бона. - А от другите? - И от тях по толкова - убедено потвърдил нашият. Обаче в Бургас чичкото изведнъж млъкнал, свъсил вежди и още по-изведнъж спрял пред комендантството. - Аз съм командирът на дивизията - представил се той. - Искам да ми напишеш всичко, което ми разказа. Балездрата не загубил присъствие на духа: - Абе, аз съм най-големият лъжец в поделението. Що ми се връзваш?...
© Андрея Илиев |