ШИПКАТА МЪДРУВА

Андрея Илиев

web | Скици върху планшета

Шипката бе една от забележителностите на кашишкото поделение. Дълъг и слаб, с характерни дартаняновси мустаци, с постоянен мерак и слаб ангел, остър език и пъргав ум, той бе фактор, с който всеки се съобразяваше.

Веднъж група проверяващи от щаба на дивизията го заварва да стои в градинката пред щаба. Наоколо - шаш и паника от тях.

- Хей - позачудили се те. - Какво правиш тук?

- Мисля - вдигнал рамене Шипката.

- Тъй ли? И какво мислиш?

- Снощи четох една книга. Там пишеше, че Господ раздавал дарбите под формата на целувки. Целуни те по главата - станеш учен. Целуни те по ръката - хоп! - художник. По краката - футболист!... И тъй нататък. Е, сега стоя и се чудя - къде ли е цункал нашия командир?...