* * *

web

Не тъгувай,
лъжовност има в спомените,
в полумрак
от измислени слънца
се раждат те.
Погледни дърветата в гората -
едни до други
израстват поотделно.

Не тъгувай,
това което е било,
не е изгубено,
то те чака,
за да продължите
заедно нататък.

Търсещи и доверчиви,
ще тръгнете оттам,
отдето някога сте спрели.
С очи,
притворени за опасността,
ще навлезете отново
в хладните води
на вашата самотност,
една самотност без брегове,
издъхваща от болка и копнеж
като изтръгнато дърво,
което бурята отнася,
което бурята ще върне
към корените му
в оная мнима смърт -
покой и осъзнаване,
за да укрепне волята изнемощяла,
за да пребъде поривът
                        неясен, съкровен
към проблясващите светлини
там някъде, в далечината.

Не тъгувай...

© Живка Свещарова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 02.09.2019, № 9 (238)

Други публикации:
Живка Свещарова. Мистерии. София: Асеневци, 2018.