* * *

web

Като храм с небесни сводове
е моят дом - кръстопът и убежище
на зверове, птици и странници.
Крадци влизат посред ден
през задния вход,
а нощем -
            през централния -
                                    духове.
Вдигам ръка за защита,
но тя се извива в милувка
и увисва във въздуха
                        яростта ми.

...Нощите станаха
безсънни видения,
събрали кошмара
на всички сънища.
Огромни сенки -
                      безлики
                                  безноги
като верни стражи
охраняват духа ти,
черни сенки -
                  безръки
                              неми
покорно чакат
да ги приема.

И нито стон,
нито вик
нито упрек сподавен,
само дъх затаен
и пулсираща мъка
витаят наоколо.

Безсилна да ви прогоня
мълчаливо,
            ви пускам до себе си,
в моя дом с врати отворени,
в моя дом - гъмжило
                        от призраци,
обрасъл в бръшлян
с вековни корени.

© Живка Свещарова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 02.09.2019, № 9 (238)

Други публикации:
Живка Свещарова. Мистерии. София: Асеневци, 2018.