Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Май  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЗА СБОРНИКА С РАЗКАЗИ НА АЛБЕРТ ВАШ "МЪРТВА ПОЩА"

Васил Лазаров

web

Алберт Ваш. Мъртва поща. РазказиКогато прочетох книгата с разкази "Мъртва поща" от Алберт Ваш, се замислих колко общи неща имат историите на България и Унгария. Двете страни са съюзници на Германия през първата и втората световни войни. След 1944-та година и двете са в съветската сфера на политическо влияние с всички последици за икономическия, политически и нравствен аспект от живота на всяка една от тези страни.

Алберт Ваш е политически емигрант, което, от една страна, помага произведенията му да не са повлияни от някаква цензура, така както на неговите братя по перо, останали в Унгария, и би следвало да очакваме, че историите в книгата "Мъртва поща" са пресъздадени обективно. От друга страна, трябва да имаме предвид, че всяка творба, малко или много, е обременена от светогледа и ценностите на автора, но най-вече от вътрешните тежнения на преживяното.

Алберт Ваш е с аристократично потекло, завършил е Сорбоната, участва във Втората световна война на страната на Тройната ос. Когато настава мир, той емигрира в Германия, а после в Америка. Румънските власти го осъждат на смърт заради съдържанието на някои негови творби и искат от САЩ екстрадирането му, но получават отказ. Алберт Ваш желае да се върне в родината си през 1990 година, но не получава разрешение. След смъртта си през 1998 година е изцяло реабилитиран и признат от унгарците. Издигат му паметник, а самият факт, че финансирането на превода и издаването на книгата "Мъртва поща" се извършва от Унгарския културен институт, който е на подчинение на Унгарското външно министерство, красноречиво говори за сегашното отношение на унгарските власти към този бележит автор.

След като се запознаем с биографията му, можем да си помислим, че неговата личност е доста противоречива, но изхождайки от повествованията на "Мъртва поща", това чувство се смекчава, защото, както се казва в разказа "Някой чака на брега", писателят трябва да служи на истината. Ако някой трябва да обвинява Алберт Ваш, това ще е, защото той неотменно е отстоявал тази истина.

Чрез разказите си писателят ни отвежда някъде далече в годините на Втората световна война. Той е свидетел на нейните ужаси и точно тази гледна точка стряска с натурализма на сцените си. Преди да се разгледат по-подробно някои отделни творби, важно е да се изтъкнат някои общи черти в произведенията.

Разказите от книгата "Мъртва поща" са проектирани на фона на войната, разрухата, страданието и смъртта. Те не проследяват самите военни действия, а последиците от нея за мирното унгарско население. Хората започват да се примиряват, да свикват с разрухата, хаоса, глада, смъртта и да губят вярата в човечността. Това е "неестествен" живот съгласно Божия ред на земята, но някак "естествен" за времето на война.

Нарушението на този ред е описано с най-черни краски и сгъстени от мрак сцени на скръб и мъки. В мислите на героите не присъстват стремежът и поривът към бъдещето. За тях има само "днес" и "преди", а мисълта за това, какво ще бъде утре, отсъства. В разказа "Крищоф Пап" надеждата на унгарските емигранти съвсем се е стопила и неясното бъдеще се свежда до отчаяната мисъл, че единственият начин да се върнат в родината е чрез полудяване или чрез смъртта. Тялото поболява или умира, но за духа на мъртвия или полуделия няма пречки да "отлети" към родното място, да "види" родното селище, кметството, църквата, окръжието, училището, родния дом и всяка една подробност в него - картините, писалището, овошките в градината.

Декор на няколко разказа е общото помещение, побрало няколко семейства унгарски емигранти и наподобяващо затвор. То се превръща в символ на мизерията, на нарушения естествен порядък на живота и на вътрешния мир в душите на героите.

Лайтмотивът в разказа "Някой сбърка" е хаосът на войната, в която няма добра и лоша страна. Семената на злото са посети и най-добрите намерения водят до гибел и провал. Главният герой е американски пилот, който пуска бомби и позиви от небето. Самолетът му е отстрелян и той се приземява с парашут върху една разрушена сграда. Докато размишлява какво да предприеме, дочува звуци някъде от под земята - някой сигнализира за помощ, чрез чукане по камък. Американецът успява да размести и разкърти част от руините и спасява осем затиснати унгарци. Една от тях, негова връстничка, разбира английски, кани го в дома си и го укрива. След няколко седмици войските на Съветската армия превземат града и няколко руснаци нахлуват в къщата. Първоначално вниманието им е насочено към американеца, но веднага след това към момичето, което междувременно се е влюбило в пилота и планират да се оженят. Руснаците се втурват да я изнасилват, като разстрелват пречещите им - бащата на девойката и нейния годеник. Разказът завършва с това, че автоматите, с които са убили американеца, са подарени на руснаците от САЩ - на тях е изписано "Made in USA".

В този разказ се преплитат много мотиви, но квинтесенцията е, че посятото зло е неконтролируемо, от него страда най-вече мирното население, но негови жертви физически и духовни са всички участници във войната.

В разказа "Правдата на Витяз" чифликът символизира унгарската държава. Всеки, който е дошъл като гост, е добре дошъл, но собственикът Витяз, който е колективният образ на унгарския народ, не е съгласен в неговия дом да се убива. Той укрива в дома си ранени трима войници от три воюващи държави. С американеца намира някакво разбирателство, но с германеца и с руснаците е невъзможно. Руснаците го пребиват до смърт и опожаряват чифлика му. В предсмъртните си мигове Витяз прошепва на сина си, който олицетворява новото поколение и бъдеще на Унгария, да търси истината, защото тя в конкретния момент отсъства.

Мотивът за истината можем да открием в доста разкази освен в гореспоменатия, още в "Мъченикът от Уйарад" и "Някой чака на брега". Унгария е прегазена, първо от германците, после от руснаците, бомбардирана е от американци и всички тези нашественици имат свои убеждения и идеологии, като усърдно се стараят да ги издигнат на пиедестала на истината. В последния разказ писателят заключава чрез един от своите герои: "Истината е една и тя е от Бога. Друга истина няма."

Друг съществен мотив в "Мъртва поща" е идеята за "свободата". Алберт Ваш има специфичен за унгарците и характерен за времето си (40-те години на XX век) възглед за тази философска категория. От позицията на днешния ден, когато все повече хора се чувстват "граждани на света", може би няма да сме напълно съпричастни с всички негови внушения, но всеки би се впечатлил от неговия забележителен патриотизъм.

Когато четем "Мъртва поща", оставаме доволни от текста. Той се чете леко и с увлечение, заслугите за което са на преводача Георги Михалков. Обикновено преводачът остава незабележим, когато работата му е безупречна. Ние, читателите, имаме склонност да потърсим името му само тогава, когато има пропуски в неговата работа, което е съвсем несправедливо. Превеждането на художествена литература предполага напълно различен набор от умения и най-вече талант. Михалков ги притежава. Той владее добре изразните средства и благодарение на това е успял ясно да изложи посланията, атмосферата и чувствата на героите. Наред с всичко изброено трябва да отбележим, че качественият превод на "Мъртва поща" не би бил възможен без достатъчна посветеност на работата, без интелектуална и емоционална ангажираност и без решимостта да се постигне най-доброто.

 


Алберт Ваш. Мъртва поща. Разкази. Прев. от унг. език Георги Михалков. София: Литературен форум, 2018.

 

 

© Васил Лазаров
=============================
© Електронно списание LiterNet, 15.02.2019, № 2 (231)