Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
НЮПОРТ, БЕЛГИЯ
web
Морето е само далечен спомен тук - нали е отлив.
Слънцето проявява снимката на тази внезапна свобода: медузи с крехки,
прозрачни тела, които вече не могат да парят, счупени рачешки черупки и
разноцветни миди, разпилени като играчките на някое разглезено дете.
Не мога да чуя как вълните издават въздишка на облекчение,
но се чувствам замаяна. Сякаш съм се озовала във фрагмент от мисъл,
сякаш съм пристъпила в тишината преди едно стихотворение да смени своя ритъм
или да приключи.
© Теодора Лалова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 08.11.2020, № 11 (252)
|