A SUNLIT INTERIOR*

web

Дървото пред прозореца ни изсветлява като свещ -
светлината изяжда листата му от върха надолу. Има силен вятър
и то трепери - вихър от сенки, слънце и зелено; клоните са тънки пръсти.
Шумът напомня за много по-широки пространства -
гора и спотаена река, а също и за лято, макар денят да се скъсява.

Ние разопаковаме багаж, опитомяваме един адрес.
Все още липсват всички нужни мебели, книгите биват пръснати по пода,
чашите се скупчват на перваза, аз нещо се препирам.

Скоро ще открием, че предишния наемател е забравил
часовник, който тиктака най-тежко преди да заспим, а завесите в спалнята
не пропускат светлина - всяка сутрин ще си мисля, че вали.

Но сега вдигаме ръце от дрехите, закачалките и празните шкафове,
и се заслушваме в шума на дървото отвън. Главата ми е на твоето рамо,
слънцето ляга в краката ни.

© Теодора Лалова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 08.11.2020, № 11 (252)