|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
В СВЕТА НА ПРИКАЗКИТЕТакухи Минасян
Неусетно малката палавница стигна до една пещера, от която се прокрадваше светлина. Пристъпи със страх към входа ѝ и продължи навътре, опирайки се на влажните ѝ стени. Пред нея се откри огромна стая с висок, висок таван, огряна от светлината на сто слънца. Малкото момиче възкликна при вида на изящнa кукла с плитки и корона, цялата в перли. Куклата държеше в ръката си кутия. Мери почувства като че ли нещо докосна рамото ѝ - не можеше да повярва: една от грациозните птички, които летяха над Арно, изведнъж се оказа в пещерата, кацнала на рамото ѝ. Мери се усмихна и чу странния глас на птицата: - Мери, вземи тази кутийка от ръцете на куклата и я отвори. - Коя си ти и как можеш да говориш с човешки глас - попита Мери. - Откъде знаеш името ми? - Аз съм твоята птица-хранител, завещана на теб от твоите предшественици да те пазя и напътствам - отвърна бялата хвърката. Мери недоумяваше за случващото се: - А какво означава предшественици? - Мила моя, твоите предшественици са твоите роднини, които са живели, преди ти да се родиш. Те са били малки като теб, после са пораснали като родителите ти и после са станали възрастни като баба ти и дядо ти, и после още по-възрастни, и на преклонна възраст са напуснали живота. И днес, когато тях ги няма, аз съм твоята закрилница и ти нося техния завет от миналото. Мери слушаше в захлас и с трепереща ръка отвори кутийката, която държеше царствената кукла. Златен пръстен с тъмночервен рубин блесна пред очите на момичето. Мери сложи пръстена на ръката си и не можеше да се нарадва на красотата му. Внезапно очите ѝ спряха върху златен лист, на който със светещи, лъскави камъчета беше изписана дума. Малката Мери сричаше буква по буква Т-А-Й-Н-А. Докато разчиташе и си повтаряше думата ТАЙНА, ТАЙНА, ТАЙНА, птичката излетя нависоко с нежно чуруликане. Мери я проследи с поглед и ѝ махна с ръка за сбогом, изпрати ѝ въздушна целувка и се запъти да излиза от пещерата. Бързайки към дома, тя нямаше търпение да разкаже на родителите си за случилото се. Майка ѝ я посрещна на вратата със загрижено лице: - Мери, много се забави, къде се скиташ до толкова късно? Красивите очи на Мери с цвят на въглен искряха. Малкото ѝ личице сияеше и тръпчинката на бузката ѝ ставаше все по-дълбока. Тя разказваше, задъхана, за разходката покрай реката, за живописната гора и вълшебната пещера. Думите ѝ кънтяха и историята ѝ впечатли и развълнува родителите ѝ, но те не повярваха на малката чародейка. Предупредиха я да не ходи сама в гората и да не влиза в пещерата. Мери се намръщи, но гладът надделя и започна с невиждана бързина да се храни, като че ли някой я гонеше. На следния ден Мери си играеше в градината пред блокчето, в което живееха. Любимите ѝ приятелки се присъединиха и Мери с голяма радост им сподели за чудатостите от предишния ден. - Заведи ни в гората, покажи ни пещерата, искаме да видим куклата с перлената хубост и да говорим с твоята птица-закрилник - викаха момиченцата дружно. Мери се бореше със себе си, тъй като беше обещала на родителите си да не ходи в гората, но реши, че с нейните приятелки ще бъде безопасно. Шумната група се запъти към дъбравата. Свиреха с уста като птички, гонеха пеперудите, късаха цветя - носеше се детска глъч в тихата гора, така влязоха в пещерата и се смаяха от светлината на стаята, огряна от сто слънца. Русокосата къдрокоса Шушан гледаше като хипнотизирана куклата с царската корона от перли. Очите на Шушан станаха още по-ярки, като изумруди. Мери предусети опасност и предупреди: - Който пипне куклата, го очаква беда.
- София, не бива да вземеш тази перла, без да ти е подарена. Не знаем на кого принадлежи тази малка царица, тя не е наша - хлипаше Мери. Но София се намръщи и не искаше да чуе отчаяната молба на приятелката си. Шушан продължаваше да гледа в захлас. Изведнъж се чу пръхкане във високото. Светлината в стаята бе толкова силна, че ослепяваше отправените към тавана погледи на момичетата. Чу се глас, нежен и напевен и постепенно приближаващ се към тях. Появи се птицата-закрилник и тревожно кръжеше в голямата стая и повтаряше: Денят ще стане нощ, денят ще стане нощ. Изведнъж започна да се стъмнява в стаята на стоте слънца. Отчаяна, Мери попита птицата-закрилник: - Моя закрилнице, моля те, помогни ни, посъветвай ни. Тогава птицата отговори: - Мери, вгледай се в пръстена, който носиш на ръката си и ще получиш своя отговор. Мери се вгледа в пръстена, но никакъв отговор не получи. Червеният камък светеше, но не можеше да говори. Тогава Мери се замисли и проумя думите на птицата. Пръстенът ѝ беше подарен с любовта на птицата-закрилник. Перлата, която София откъсна от короната, бе изтръгната със сила. Светлината в стаята намаляваше и възможността на момичетата да излязат от пещерата ставаше все по-малка. Мери погледна своите приятелки и почувства как една сълза се изтърколи по бузата ѝ. Шушан, която мълчаливо гледаше, се стресна и бързо се придвижи към София. Хвана ръката ѝ, в която София стискаше перлата и я помоли: - София, нека заедно върнем перлата на тази царствена кукла. София отпусна ръката си и заедно с Шушан протегнаха ръцете си към короната. Светлината в стаята се усили, лицата на момичетата отново грейнаха. Дочуха излитане на птица и радостно се запътиха към изхода. Момичетата не усетиха как са прекарали целия ден в пещерата. Навън беше тъмно. Обзе ги страх в тъмната гора. Мери почувства нещо шумолящо в джобчето на роклята си и се досети за златния лист. Издърпа го пред очите на момичетата. Всички засричаха на глас "Т-А-Й-Н-А" и се удивиха на блясъка на малките камъчета, които изписваха тази дума - ТАЙНА. Така пътеката в гората, през която колебливо вървяха, се осветяваше от камъните. Когато стигнаха края на гората, камъчетата на златния лист изписаха нова дума пред погледа на момичетата - ПРИЯТЕЛСТВО.
© Такухи Минасян Други публикации: |