Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Юли  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

РАЗБИРАМЕ ЛИ БОРХЕС?
Размисли върху "Пиер Менар, автор на Кихота"1. Между close reading и текстов анализ

Росица Митрева де Зулли

web


Резюме: Настоящата статия разглежда постепенно и фрагментарно композиционната структура на този кратък, но извънредно комплексен разказ. За целта текстът е разделен условно на кратки пасажи, които са озаглавени и коментирани. Авторката си поставя за задача да подчертае основни аспекти и послания, да обсъди стилистичните особености и да анализира ролята на интертекстуалността в текста, както и разказвателната техника на Борхес. Основната теза на статията е: Разказът за Пиер Менар е една комбинация от романтични схващания за фигурата на автора и за авторството въобще, примесени с естетиката на авангардистична дързост.

 

...беше нещо парадоксално. Виждах, че Сервантес
го обича, но в същото време го напада. [...].
Сервантес не изпитва симпатия нито към свещеника,
нито към учения, нито към херцога, но той храни топли
чувства към Алонсо Кихано. Много странна книга.

(Борхес 2011)2

 

Честото присъствие на Мигел де Сервантес и неговия Дон Кихот в творчеството на Борхес под формата на есета, размисли или интертекстуални препратки е повече от забележимо.

Според Ана Ферари първият подобен референтен текст се появява през 1925 г. под заглавие "Упражнение по анализ [на текст]" (El ejercicio de análisis). В него Борхес разсъждава върху "съществената функция на литературата" (Ферари 2005: 254). Скоро след това - през 1928 г. - в книгата си "Езикът на аржентинците" (El Idioma De los Argentinos) Борхес му посвещава цяла глава: "La conducta novelistica de Cervantes" (Писателският похват на Сервантес). Но всъщност още в началото на първата глава "Негодуванието на думата" (La Indignation De La Palabra) Борхес се занимава със Сервантес, като подлага всяка речева единица от първото изречение на романа "Дон Кихот" на своеобразен анализ, философствайки относно психологическото и граматическото значение на всяка една отделна дума.

Метафикционалният разказ "Пиер Менар..." въвежда Сервантесовия Дон Кихот в една типична Борхесова игра. Този кратък разказ е една почти епична история, в която фиктивният писател е представен като герой на своето време. С фигурата на Пиер Менар Борхес създава един вид нов Дон Кихот - един Алонсо Киxано в едно новo време и с едно друго призвание: Менар е един рицар на литературата, живеещ в XX век, неразбран заради своята визионерска природа.

Борхес гледа на Сервантес, от една страна, като на ментор, на когото се възхищава, от когото много е научил и в същото време като на негов вечен спътник в живота, когото той разбира емпатично и от когото Борхес сe чувства разбиран. Казано кратко - приятел в най-комплексното и романтизирано значение на думата.

 

1. Tекстов анализ или Close Readind/четене отблизо

1.1. Първи абзац: Противоречива обективност

Както обикновено при Борхес, още встъпителното изречение е едновременно информативно и вълнуващо-загадъчно. Тук хомодиегетичният разказвач лаконично съобщава, че този писател на романи (исп. novelista), за когото иде реч, не е оставил много произведения след себе си. Любопитство събужда определянето на оставените от него творби като "видими". Това прилагателно е графично подчертано в оригиналния текст, и внушава, че има други, "невидими" произведения на автора и че невидимото негово литературно наследство е по-важно и по-комплексно в сравнение с "видимото".

Разказвачът обаче не отделя веднага време, за да хвърли светлина върху този феномен. Вместо това той изразява голямото си възмущение по метадиегетичен начин и използва емоционално зареден, иронично-критичен език и дори обидни думи. Читателят разбира, че авторът Пиер Менар е вече покойник, а творбите му са били каталогизирани от една дама и публикувани от нея във вестник. Проблематична обаче е верността на този каталог. В своето възмущение от "недопустимите пропуски и прибавки" разказвачът нарича не само каталога лъжовен, но атакува и вестника заедно с неговите малобройни и "достойни за съжаление" читатели, които според разказвача принадлежат към някакво съмнително затворено общество, което дори не заслужава да бъде конкретизирано.

Изказването "Истинските приятели на Менар посрещнаха този каталог с тревога и дори с известна тъга." (Борхес б.г.б), отваря текста и към друга тема: темата за автентичността на хората. Негодуванието на разказвача явно представя възмущението на няколко лица, като внушава, че той също принадлежи към истинските приятели на покойния Менар.

 

1.2. Втори абзац: Социалната зависимост на всеки автор

В началото на втория абзац разказвачът споделя личните си възгледи и страхове. Чувства се несигурен и зависим от подкрепата на някакви хора, които явно се ползват от по-висок авторитет в кръговете, в които Менар и самият разказвач се движат. Това са хора, чиято дума явно има тежест в решенията за това, кое е правилно или грешно, ценно или безполезно, въпреки че явно личният морал и компетентност на тези влиятелни хора е доста съмнителен. Алюзията за скрита репресия в рамките на това считано за елитно общество е изразена доста добре в този пасаж.

Това елитно общество, което се интересува от литературни дела, не е представено тук нито като автентично, нито като интелигентно или пък хуманно, нито като достойно за уважение. Тънката ирония и критика към зависимостта на човек, занимаващ се с литература, от тези влиятелни, меценатски кръгове на обществото, добре илюстрира сложността на ситуацията.

Карикатурното описание е подчертано и с избора на името на покровителката графиня ди Баньореджо (Comtessa di Bagnoregio), което е италианско-испански каламбур и може да се преведе като "графинята на добре изпраното", въпреки че на пръв поглед изглежда съвсем безобидно, тъй като в Италия съществува град със същото име - Чивита ди Баньореджо. В допълнение към нейното маниерничене, съвсем между другото, е споменат и новият ѝ съпруг, който е "международен филантроп", чиито благотворителни дейности обаче явно имат доста съмнителен и дори криминален характер. Тези противоречивости във висшето общество се споменават само с малки, дружелюбно-иронични забележки - все пак читателят не трябва да забравя, че разказвачът също зависи от добрата воля на тези хора.

 

1.3. Трети абзац: Списъкът на видимото

След това малко объркващо въведение идва реалното изброяване на съчиненията на Менар, като разказвачът отново заявява, че това са само видимите произведения и те са "лесно изброими". Разказващият също така уверява, че самият той е прегледал архива на Менар. Този списък включва деветнадесет заглавия, подредени в хронологичен ред и номерирани чрез букви по азбучен ред.

Това е колекция от въображаеми творби на въображаем автор. Твърдението, че предоставя пълен преглед на творбите, придава енциклопедичен характер на списъка. Подобни литературни мистификации по принцип не са нищо ново. Такъв пример в българската литература е известната фикционална мистификация на Пенчо Славейков "На острова на блажените" от 1910 г., където авторът представя под формата на антология деветнадесет измислени автори с техните биографии и творби. Импулс за това той намира в двутомното произведение на Реми дьо Гурмон "Книга на маските".

Прави впечатление, че в старателно подреденият списък от реализирани творби на този представян като писател на романи (исп. novelista) автор, не може да се намери нито един роман. Освен две споменавания на няколко сонета, изброени под a) и р), написаното от Менар е по-скоро с характер на литературна критика, докато пък писането на сонети говори повече за това, че е поет. Това обаче очевидно не е най-големият талант или принос към литературата.

Останалите седемнадесет въображаеми творби на Менар от този списък са относно действителни автори и произведения, които са тясно свързани с интелектуалните интереси на Хорхе Луис Борхес. Тази преплетена интертекстуалност, демонстрирана чрез този измислен списък, е типична за аржентинския писател.

В тази фиктивна библиография на Менар откриваме писания относно философия, семиотика, математика, метрика и шахмат, както и два литературни превода. Всичко това говори по-скоро за универсален учен, философ с филологично-аналитична тенденция, съвсем в духа на естествената философия3 от периода на романтизма.

 

1.4. Четвърди абзац: Проблемът за съвършенството

След това предимно обективно поддържано изброяване започва реч за истински важното дело на автора: Единственият роман, който този романист е възнамерявал да напише, но никога не е написал.

Това невидимо произведение на Менар според разказвача е "най-важното/забележителното за нашето време". Тук той представя, обяснява и "оправдава" основният проект на своя приятел. В този абзац се възпява и възхвалява неписаният роман на Менар като най-високото и специално постижение в историята на литературата. Този роман е "неизмеримо героичен и безподобен". Но има и един трагичен недостатък: да се произведе такава възвишена и съвършена творба надхвърля възможностите на всяко човешко същество. И отново, както в много други текстове на Борхес, се тематизира ограничеността на човешките възможности. Чрез възклицанието "О!" се внушава трагичното, дори голямото страдание и състрадание на разказвача в стила на класическа трагедия. Конкретните части на Сервантесовия Дон Кихот, върху които се основава романът на Менар, са коментирани в този параграф съвсем набързо.

 

1.5. Пети абзац: Менаровият начин на мислене и зараждането на неговата идея

Обяснено е, че амбицията на Менар да напише такъв роман е провокирана от два много различни, дори противоположен тип текстове: едните събуждат в него възхищение, другите - отвращение.

Първият текст е филологичен трактат от периода на ранния романтизъм: Първоначалната, подбудителна идея, която Менар се опитва да реализира, е вдъхновена от немския поет и естествен философ от XVIII век Новалис. Тя се е заложена в творбата "Поети относно собствената си поезия", където Новалис изразява идеята, че единственият начин да се разбере един автор е да се действа според неговото усещане за света4. Този текст на философска рафинираност от представителя на ранно-романтичната епоха е подтикнал Менар към писането на неговия така специален роман.

Обяснението относно втория подбудителен за Менар текст е по-малко конкретизирано. Тук по-скоро e визиран стил на писaне, а не конкретна книга. Става дума за модернистичния стил на писане, всъщност точно този модерен начин на писане, при който историческите личности или събития биват взети от контекста на своята епоха и свободно поставени в друга, като по този начин историческото пространство и време се смесват свободно и "анахронично". Разказвачът изказва дълбоката ненавист, дори "отвращение" на Менар към такива творби, като дори цитира негови конкретни думи, че те са "годни само да предизвикат с анахронизма си плебейско удоволствие или (а това е още по-лошо) да ни изумят с примитивната мисъл, че всички епохи са еднакви или пък че са различни" (Борхес б.г.б), т.е. в своя опит за опростяване, те биха могли да бъдат само измамни. Това отново илюстрира ограниченията на човека, но този път това е изказано с раздразнение и по изключително критичен и пристрастен начин.

Пример за литературен проект, оценен по-високо от Менар, въпреки че е също толкова противоречив по своята същност, е идеята на Алфонс Дoде да обедини противоположните личности на Дон Кихот и Санчо Панса - романтичния извисен мечтател и простичкия чревоугодник, иначе казано възвишеният и плебеят - напук на всичките им противоречия в един образ. Менар намирa това за интересно, вероятно иновативно за времето си, защото става въпрос за представители на несъвместими социални класи. В този случай имаме отново наистина съществуващ писател и поредна интертекстуална препратка към неговия роман-трилогия "Тартарен Тарасконски".

И отново, в последното изречение на този раздел, разказвачът изразява изумлението си относно тези, които са твърде плиткомислещи, твърде безразсъдни и простодушни, за да разберат какво и как е имал предвид Менар с писането на своя Кихот.

 

1.6. Шести абзац: Метафикция в Менаровия "Кихот" и гласът на самия Менар

Обяснението в този абзац обаче може в началото да изглежда доста объркващо: Менар искаше да "съчини не друг Кихот" (Борхес б.г.б), нито искаше да напишe друга книга с "механично копиране на оригинала" (Борхес б.г.б). Първоначалнoто му хрумване е "да създаде няколко страници", които да са абсолютно идентични с тези, написани от Сервантес, но разбирани по различен начин.

Цитатът от писмото на Менар прави идеята му много по-разбираема. Неговият визионерски начин му позволява да вижда света с всички малки детайли, но в същото време да ги изобрази в пълната им сложност и свързаност помежду им - съвършено всеобхватно. Той иска да постигне невъзможното - да създаде нещо в пълното му съвършенство. Утопик? Философ? Писател? Литературен критик? Бог? Или просто романтик? На читателя е позволено да реши сам.

Всичко това подсказва, че Менар "притежава метафизичната потребност на човека", описана в глава 17 на том 2 от "Светът като воля и представа" от немския философ Артур Шопенхауер: човекът, осъзнаващ себе си, собствената си смъртност, т.е. осъзнаващ ограничеността, крайността на собствения си живот и по този начин също и ограничеността на своите действия, но стремящ се към необятното.

Цитирането на писмо, в което Менар обяснява на своя приятел - разказвача - лично намеренията си, не само засилва достоверността на разказаното, а също така показва интимните, дълбоки размисли, желанието да се представи най-точно волята на автора. Тук се разкриват възгледите на Менар относно написаната, съществуващата в света литература. Становището на Менар, е, че никое написано на хартия произведение не може да бъде перфектно или пълно, то може да бъде само един етап, един фрагмент или една част от подхода към дадена тема.

 

1.7. Осми абзац: Интимни разкрития от мисловния процес

Описанията на началния метод, избран от Менар, хвърля светлина към въпроси, засягащи теми като авторство, плагиатство, авторско достойнство и автентичност на всеки писател: "да си остане Пиер Менар и да достигне до Кихота чрез преживяванията и житейския опит на Пиер Менар" (срв. Борхес б.г.а), т.е. един Кихот, който трябва да се появи независимо от Кихота на Сервантес и независимо от житейската история на Сервантес. В този момент става абсолютно ясно какво представлява Кихот за Менар: а именно Кихот като прототип или символ на определен тип хора, на философско мислене, достигнато чрез преживяното, като нещо живо, формиращо се и съществуващо без връзка с някакво конкретно пространство, време или персонаж. T.e. че Кихот не е създаден от Сервантес: Той е съществувал преди Сервантес и ще продължи да съществува след Сервантес, тъй като той е в една самостоятелна личност или дори състояние на духа, която ще продължи да съществува, независимо дали някой иска да го опише в книга, или не.

Тази концепция разкрива един символистичен подход par excellence. Романът на Менар не трябва да е за Дон Кихот де ла Манча, Името или думата "Кихот" е всъщност символ на едно цяло, определен вид светоусещане и този "Кихот" също е част от собствения вътрешен свят на Менар. В това отношение "Кихот" напомня на символистичен мотив в смисъла на детска невинност, каквато е невинната млада принцеса, срещана често в символистични произведения като олицетворение на чувствителната, уязвима душа на писателя. И за пореден път темата за безкрайното или вечното се появява в контраст с човешките ограничения или смъртността, както и с конфликта между реалността и вътрешния свят на човешкото същество. В тази връзка можем да дадем пример с поемата на Димчо Дебелянов "Разблудната царкиня".

 

1.8. Девети абзац: Символистът, който роди символистите

Преплетеността на наратива продължава и тук. Разказвачът е запленен и дори заплетен в мисли и размисли на пламенен поклонник на покойния Менар и напомня на Дон Кихот, или по-скоро на Алонсо Кихaно в неговото постоянно прескачане между света на рицарските романи и реалния свят. Решаващо тук е да се усети емоционалната връзка, която произтича от възхищението, както и от радостта от възможността да се идентифицирате с някого (с неговия вид битие), и така емоционалната градация избухва в пламъци от факти, лица, имена и т.н. Емоцията на разказвача е толкова необуздана и жива, че неизвестният символист от Прованса се смесва в думите на разказвача със Едгар Алан По, създател, предшественик на утвърдени поети като Бодлер и Маларме - които всъщност се смятат за бащи на символизма, както и на Пол Валери и неговата измислена фигура "Mосю Тесте". На този етап феноменът на сливането на Дон Кихот с Кихано и Сервантес се прехвърля и започва да важи с пълна сила и за връзката между Пол Валери и неговия герой Мосю Тесте. За Мосю Едмонд Тесте започва да се говори като за истински човек, който е абсолютно равноправен със своя създател, т.е. автор, но и равноправен с всеки писател на своето време.

Отхвърлянето на Саламбо от Густав Флобер е ясно твърдение, че на Менаровия Кихот не трябва в никакъв случай да се гледа като на исторически роман.

Цитатът от стихотворението на Едгар Алан По "На Хелън" (1831) отново е илюстрация на възгледите на Mенар за литературата като цяло, която има възможност и право да използва фантазията и магическото. По-нататък споменатите произведения като "Пияният кораб" от Артур Рембо и "Баладата за стария моряк" от Самюел Тейлър Колридж - баладата, която се смята за начало на английския романтизъм, играят ролята на примери, които могат да покажат мисленето, светогледа на Менар като автор.

 

1.9. Десети абзац: Разграничаване на Менарoвия Кихот

В този отрязък от разказа независимостта на Менаровия Кихот се подчертава чрез абстрахирането от пространството, времето, нацията или държавата. В този абзац са споменати Лопе де Вега - съперникът на Мигел де Сервантес, както и морската битка при Лепанто като символи на епохата и обстоятелствата на живота на Мигел де Сервантес. Но разказвачът отново дава да се разбере, че този испански местен колорит може лесно да бъде оставен встрани и че в никакъв случай не е задължителен или неотменен при формирането на характера или личността на Кихота.

 

1.10. Единадесети абзац: Quevedo u Valèry - Обяснение чрез интертекстуалност

В допълнение към многобройните имена на известни автори, Quevedo и Valèry са в центъра на вниманието на този параграф. Кeведо е свързан със Сервантес, Валери - с Менар. И двамата автори също фигурират в списъка на Менар за "видими произведения": съответно под k) и p).

Интересен в този контекст е отговорът, даден от Борхес относно Франсиско Кeведо (1580-1645 г.) в интервю пред испанската телевизия RTVE от 1976 г. Дълго време Борхес се е възхищавал и прехласвал пред Кeведо като пред полубог на писателството, като пред нещо по-висше, непостижимо в областта на литературата, докато Сервантес е бил възприеман от него като добър приятел, с когото би могъл да се закача и след това да се смее с него5. Това, което прави впечатление, е, че при Менар тези двама автори са равнопоставени, сдобрени, съмишленици.

Авторът-символист Пол Валери (1971-1945), от своя страна, е показан като пример за съмишленик на Менар. Противоречивостта и поставянето под въпрос на вече установени норми е представено като характерно за епохата на Менар и символизма. Този вид светоусещане отхвърля всяка власт и е фундаментално за цялата епоха на модернизма с всичките му течения - от символизма до авангарда.

 

1.11. Дванадесети абзац: Сравнение на текстовете от Менар и Сервантес

Въз основа на цитата на частта от романа на Сервантес и тази на Менар, разказвачът ни позволява да направим лично конкретно сравнение между двете творби. Текстовете са идентични, но има разлики: Те са написани в различни епохи и от различни автори. Разликите, които би трябвало да се усетят, са в естеството на достъпа до дадена тема и отношението към нея, които се основават на принадлежността им към определена епоха и нейните културни влияния. Това се отнася както за авторите, така и за читателите.

 

1.12. Тринадесети и четиринадесети абзац: Превъзмогнат нихилизъм?

Философските размисли за значението или смисъла от всяка една интелектуална дейност отново подсказват широкия спектър от съображения и взимането под внимание на всички аргументи, които могат да възникнат при написването на книга. Нихилистичните настроения обикновено носят след себе си меланхолия.

Преодоляването на нихилистичните мисли въпреки всички контрааргументи е представено по динамичен начин. Волята и решителността на Менар да създаде тази важна книга са илюстрирани с помощта на поредица глаголи в минало свършено време: "той реши", "предприе", "пожертва", а дългия трескав процес - с глаголи в минало продължително: "упорито поправяше" и "късаше" (Борхес 2017: 44). Но неговата нетърпеливост и решимостта му да реализира намерението си не спира със завършването на произведението. Със същия динамизъм и страст, с които го създава, той напълно го унищожава, защото е наясно, че постигането на истинска завършеност е невъзможно. "Не разреши на никого да ги прегледа и се погрижи те да не го надживеят" (Борхес б.г.б.).

В този параграф е вградена една многопластова символика. Практичната енергия на Менар напомня енергията на мълчаливия, сив човек от "Кръглите развалини"6 на Борхес. Кръговратът на живота е представен чрез спиралата на писане и унищожаване на написаното. Това, че романът на Менаровия живот не може да оцелее, е допълнителна опора за идеята, че самият Менар всъщност е Кихот, героят, когото описва. Символиката на жизнения цикъл е ясно разпознаваема.

 

1.13. Петнадесети абзац Манифест на свободата на мисълта

Посланието в този раздел относно свободата на мисълта - толкова важна за всеки автор - е изказана тук чрез пряка манифестна форма. Посланието, оставено от Менар, звучи като завещание на разказвача към читателя на този разказ: Призив към всеки - да се включи в нечие въображение и да не пречи на другите хора да се наслаждават на такава възможност. То е също призив за толерантност и протест срещу тесногръдието, срещу едноизмерното мислене.

 

1.14. Шестнадесети абзац: Иновации в човешкия интелект

След като Менар и неговият роман-изявление са вече покойници, идва време за дълбок размисъл. Този размисъл ражда надежда, черпейки от миналото, да достигнем до нови светове: В конкретния случай - да се намерят нови начини за четене, разбиране и разглеждане на литературата. Последното изречение на разказа ясно разкрива конфликта между консервативния и иновативния начин на мислене. "Да припишем на Луи Фердинан Селин или на Джеймс Джойс "Imitatio Christi" - нима това не би освежило значително тези проникновени духовни послания?" (Борхес б.г.б), като непосредствено преди това е отново леко осмяна, чрез споменаването относно мадам Анри Башелие7, тогавашната съвременна консервативна интелигенция.

 

2. Посвещения и епиграфи при Борхес

Друга характерна особеност на Борхесовите разкази е, че почти всички започват с посвещение или цитат-епитаф. Те играят роля на въведение в текста. Разказът за Пиер Менар е посветен на неговата много близка приятелка и колежка Силвина Окампо, която е и съпруга на приятеля му Адолфо Биой Касарес. Анализът на това посвещение би могъл да послужи като допълнително указание-препратка и да разшири възможностите за интерпретация, което може да хвърли нова светлина върху произведението. Може би за Борхес Силвина Окампо също е един Дон Кихот на нейното време.

На една от тези "Vendredis"8 (Борхес б.г.б), организирани от нейната сестра Виктория Окампо в имението на родителите им в покрайнините на Буенос Айрес, Борхес се запознава със Силвина. Възможно е Виктория да е първообразът на мадам Анри Башелие или пък на Баронеса дьо Бакур. От една страна, благодарение на сестра си Силвина, е имала ранен достъп до европейските и латиноамериканските интелектуални кръгове, от друга страна, Силвина е живяла донякъде в сянката на сестра си. Виктория е тринадесет години по-възрастна и е добре позната като сценарист, преводач, културен мениджър и редактор. През 1931 г. Виктория основава списание "Sur" (Юг), в което Борхес през 1939 г. публикува и своята история за Пиер Менар.

 

3. Фигурата на разказвача

Разказът е написан във форма на есе в журналистически стил, който може дори да се интерпретира и като защитна реч. От преобладаващaта позиция на хомодиегетичeн разказвач този представител на истинските приятели на починалия писател Менар описва същността на неговото дело, за да защити честта му.

Историята е написана от лична повествователна перспектива. Разказващият често допуска лични забележки и обиди, въпреки че има претенции за обективност. Това взаимодействие на точност и дълбочина, смесено с емоционални изблици, е типично за журналистическия, вестникарския стил, защото той трябва да притежава както фактологическа, така и емоционална убедителност. Ефектът върху читателя зависи от това, как са поднесени доказателствата. Важна роля в интелектуалните разсъждения играят цитати от известни и реномирани източници, както и цитати от популярни книги или учени.

Но трябва ли читателят да търси фактологическа истина до най-малкия детайл, или тук става въпрос за внушение чрез метафоричен израз в стила на завещанието или легендата, която представя важно езоповско послание?

 

4. Колко измислен е Пиер Менар?

Въпросът дали Пиер Менар от разказа на Борхес е просто една фиктивна, измислена фигура, или конкретен човек, е бил обект на множество дискусии през годините. Всъщност са съществували няколко художници с такива фамилни имена. В тази връзка си заслужава да се спомене Луи-Николас Менар (1822-1901), който не само е бил писател и поет, но също и съученик на Шарл Бодлер в Lycèe Louis-le-Grand, както и чичо на художника-символист Émile-René Ménard. През 1846 г., под псевдонима Луи дьо Сеневил, Луи-Николас Менар публикува своя превод на "Освободеният Прометей" (Prometheus unbound) от Пърси Биш Шели, докато книгата му от 1876 г. "Измислиците на един мистичен герой" (Rêveries D'un Païen Mystique) дава израз на синкретичните му идеи.

По-късно той започва да се занимава с живопис и през 1895 г. получава званието "Професор по универсална история" от института за декоративни изкуства (École des Arts dècoratifs). Това, че Борхес е визирал него или друг наистина съществуващ човек като прототип на своя разказ, не е изрично доказано.

Главният герой Пиер Менар очевидно притежава някои черти на Луис Менар - символист, французин, полимат. Възможно е също неговият живот или типаж да са дали определени импулси на Борхес. Но също посвещението на Силвина Окампо, а и други детайли в разказа, говорят повече за една символична стойност на името Пиер Менар.

 

5. Заключение

Една от главните теми в разказа са различните начини за рецепция, за подход при четенето на нещо написано. В този негов текст Борхес не само предлага, но и провокативно демонстрира безкрайно разнообразните възможности за четене, тълкуване или разбиране на текст, както и извличане на допълнителни текстове от него чрез така наречения "продуктивен прием" или още "продуктивно четене".

Същинската история е рамкирана с размишления, мисли и емоции на разказвача. Още в първия абзац, докато споделя многобройна конкретна фактологична информация, той дава израз и на собственото си емоционално отношение към темата. Точно по същия начин е конструиран и краят на текста.

Много интересна е играта на Борхес с интертекстуалността. Интертекстуалните препратки играят често ролята на метафори и имат важна символична стойност. Споменаването на емблематични текстове, както и на ключови автори, представители на епохи и литературни стилове, стимулира отварянето на ума на читателя. Точно както силният индивидуализъм превръща Едмънд Тесте и Дон Кихот в автономни, независими фигури, така и читателите на Борхес трябва да освободят мисленето си и да изграждат свой личен, индивидуален опит с всяко четене.

Това е една прекрасна игра с читателя, която подтиква към интелектуално обогатяване и интелектуален диалог, както и към диалог със себе си, с автора, със света. При поканата за игра, която Борхес отправя чрез този текст, се усеща едно закачливо приятелско намигване. Характерно за Борхес също е, че всичко едновременно е ясно и неясно, двусмислено, многосмислено, но и простичко в своята комплексност. Измислицата и реалността се сливат една в друга и след това се разклоняват, докато не се намерят отново. Всичко е и вярно, и невярно, защото става въпрос за големи философски въпроси, които могат да се крият и в дребни детайли от конкретна ежедневна ситуация.

 

 

БЕЛЕЖКИ

1. Статията използва испанския оригинал на разказа, чието заглавие гласи "Pierre Menard autor del Quijote", точният превод на което е "Пиер Менар, автор на Кихота", а не "на Дон Кихот". [обратно]

2. Борхес (2011):

[...]que impresión le causó Don Quijoteentonces? Borges: Al principio era algo paradójoco. Lo que yo admiraba en el Quijote Cervantes lo amaba, pero sin duda tambien lo atacaba. [...] Porque sin duda Cervantes no siente ninguna simpatía por el cura, por el bachiller, por los duques. El siente simpatía por Alonso Quijano. Un libro rarisimo.

(Борхес 2011: 17:28-17:52). [обратно]

3. Също известна като натурфилософия (на лат.: philosophia naturalis). [обратно]

4. Срв. Новалис, цит. в: Кристал (2002: 158). [обратно]

5. Срв. Борхес (2011):

Водещ: "Pero a Ud. le gustaba mas Quevedo [que Cervantes] de todas maneras?"

Борхес: "Si, pero ahora pienso que estaba equivocado. Creo que ahora me gusta mas Cervantes. A Quevedo yo lo admiro, pero uno admira un dios o un objeto... Pero Cervantes y Alonso Quijano, que quizo ser Don Quijote y una vez lo fue, son amigos personales mios. Es una relacion de amistad, que no se establece nunca non Quevedo.Nadie se siente amigo con Quevedo... [...]". [обратно]

6. В оригинал "el hombre gris" в разказа на Борхес (1940) "Las ruinas circulares", преведен на български - "Кръглите развалини". [обратно]

7. Самото име "Madame Henri Bachelier", също би могло да бъде обект на интерпретации. [обратно]

8. Петъчни вечеринки - литературни вечери. [обратно]

 

 

БИБЛИОГРАФИЯ

Борхес б.г.а: Borges, J. L. Jorge Luis Borges (1899-1986). Pierre Menard, autor del Quijote (El jardín de los senderos que se bifurcan (1941; Ficciones, 1944) (1939). // literatura.us, б.г. <https://www.literatura.us/borges/pierre.html> (04.06.2020).

Борхес б.г.б: Борхес, Х. Л. Пиер Менар, автор на "Дон Кихот". Прев. Десислава Николаева (2004). // Chitanka: <https://chitanka.info/text/31576-pier-menar-avtor-na-don-kihot> (04.06.2020).

Борхес 1928: Borges, J. L. La Conducta Novelista De Cervantes. // El Idioma De Los Argentinos. Buenos Aires: Ediciones Nepeus, 1928.

Борхес 2011: Borges, J. Entrevista a Jorge Luis Borges en 'A Fondo' (1976). // Radio y Television Espanola (RTVE), 31.05.2011 <https://www.rtve.es/alacarta/videos/a-fondo/jorge-luis-borges-fondo-1976/1116621> (04.06.2020).

Валери 1965: Valéry, P. Herr Teste. Übersetzt von Max Rychner. Frankfurt am Main: Suhrkamp, 1965.

Дебелянов б.г.: Легенда за разблудната царкиня (1911). // Словото, б.г. <https://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=180&WorkID=10350&Level=1> (04.06.2020).

Кристал 2002: Kristal, E. Invisible work: Borges and translation. Nashville: Vanderbilt Univ. Press, 2002.

Славейков 1910: Славейков, П. На острова на блажените. София, 1910.

Ферари 2005: Ferrari, A. J. Borges autor de Cervantes. // La literatura hispanoamericana con los cinco sentidos. V Congreso internacional de la AEELH. E. Valcarel (ed.). Coruña: Universidade da Coruña, 2005.

Франк и др. 2001: Frank, S. et al. Mystifikation - Autorschaft - Original. Tübingen: Gunter Narr, 2001.

 

 

© Росица Митрева де Зулли
=============================
© Електронно списание LiterNet, 04.06.2020, № 6 (247)