Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Юли  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ИЗСЛЕДВАНЕ НА МЕДИЙНАТА ГРАМОТНОСТ НА УЧЕНИЦИТЕ ОТ ГОРЕН КУРС НА СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ ЧРЕЗ МЕДИЕН ТЕКСТ С ВИСОКА СТЕПЕН НА ИНФОРМАТИВНОСТ

Нели Илиева

web


Резюме: Настоящата работа представя онази част от по-мащабен експеримент, в която учениците работят с медиен текст с висока степен на информативност. Очертани са очакванията за неговото разбиране и е изготвен въпросник, чрез който да се провери как учениците четат, възприемат, осмислят и интерпретират прочетеното. Анализът показва, че учениците от горен курс нямат достатъчно читателски опит и формирани чрез него умения за четене и разбиране на медиен текст с висока степен на информативност. Медийният текст е ключов фактор за изграждането на умения за четене в съвременния свят и заслужава специално внимание от страна на специалистите по образование.

Ключови думи: медийна грамотност, медиен текст, експеримент


 

Това изследване е част от експеримент, който измерва медийната грамотност на учениците от горен курс на средното училище. Целта на експеримента е с въпросници върху различни по обем, проблематика, степен на информативност, стилови и езикови особености медийни текстове да се проучат механизмите и равнищата на възприемане и осмисляне на медийните текстове, да се проверят уменията на гимназистите за четене и разбиране.

Настоящата работа представя онази част от експеримента, в която учениците работят с медиен текст с висока степен на информативност. На текста е направен предварителен анализ, в който са изследвани различни негови равнища - смислово, композиционно, стилово и езиково. Очертани са очакванията за неговото разбиране и е изготвен въпросник, чрез който да се провери как учениците четат, възприемат, осмислят и интерпретират прочетеното.

Текстът на Любослава Русева "До понеделник, в шест часа след края на света" (Приложение 1.), препечатан в сайта на "Дневник" от сайта на "Дойче веле", е избран по следните причини:

  1. Нито медията, нито името на журналистката са популярни сред гимназистите. Вероятността текстът да им е познат, да е обсъждан и коментиран предварително, е минимална.

  2. Темите, с които се занимава, са сериозни и обществено значими, но не са злободневно актуални. Така се избягват затруднения, които биха произлезли от непознаването на конкретни събития, факти или личности, както и опасността текстът да изгуби своята актуалност в процеса на изследването.

  3. Не засяга неподходящи за училищна среда теми, не изразява крайна или скандална позиция по политически, етнически, религиозни или сексуални въпроси.

  4. Проблемите, които поставя, са съществени за осмислянето на съвременната българската действителност, на сложната смесица от социално-битови и екзистенциални въпроси, които засягат и би трябвало да интересуват младите хора.

  5. Посланията му не са заявени пряко. Алегоричният му характер благоприятства проверяването на по-високи умения за четене и разбиране на медиен текст.

  6. За да бъде прочетен, е необходимо по-високо ниво на владеене на езика от страна на читателя; дава възможност за проверяване на различни равнища на функционалната грамотност на учениците.

  7. Прави няколко недвусмислени отпратки към образци на световната литература, чието разпознаване и обвързване с идеите на медийния текст е сигурен знак не само за литературна, но и за обща култура.

  8. Съдържа разнопосочни, многобройни и сериозни послания, но всъщност е лек за четене, по-скоро достъпен, защото е експресивен и необременен с висока лексика, тежък синтаксис, прекалено голям обем, сложна композиция, липса на акценти.

  9. Изгражда внушенията и посланията си чрез категорията смешно, чието отчитане е свидетелство за специфични умения за работа с медиен текст.

  10. Може да предизвика различни читателски реакции - от крайно неразбиране и отрицание до задълбочен прочит и възхищение, следователно благоприятства целите на настоящото изследване.

 

Методика

Анкетата (Приложение 2) съдържа 30 въпроса. От тях 10 са с избираем отговор - 2., 4., 10., 11., 13., 15., 16., 25., 26., 29. При 8 от тези въпроси се изисква посочването на един отговор, при два - 11. и 26., могат да се посочват няколко отговора, при 1.-4. се изисква аргументиране на избора и при 1.-26. се дава възможност за добавяне на отговор. Останалите 20 въпроса са със свободен отговор. Преобладава броят на отворените въпроси, тъй като изследването цели да провери както уменията на учениците да извличат информация от медиен текст с висока степен на информативност, така и уменията им да интерпретират медиен текст, да изразяват отношение, да формулират мнение. Отворените въпроси дават пълна свобода на анкетираните да споделят впечатленията си от текста и да изразяват позиция, и осигуряват на изследването възможност да проучи възприятия и нагласи, които не биха могли да бъдат предвидени във въпроси от затворен тип.

Анкетата е проведена със 100 ученици от 12. клас в средно училище с чуждоезиков профил в рамките на 2 учебни часа по 40 минути в началото и в средата на учебния ден според седмичното разписание на часовете по български език и литература. Анкетирани са 74 момичета и 26 момчета.

Настоящото изложение редува части от предварителния анализ на медийния текст с представяне на резултатите от проведените анкети.

 

Смисловите акценти в медийния текст

Още в заглавието на текста е фиксирана темата за края на света. Видно е, че заглавието е провокативно, атрактивно и със сигурност съзнателно извеждащо на преден план тема, която периодично се появява в публичното пространство и занимава медиите, защото занимава общественото съзнание. А занимава общественото съзнание, защото силно присъства в медиите. Но дали Любослава Русева разработва темата за края на света, или всъщност иронизира интереса към нея (включително медийния)? Дали чрез заглавието си обещава на своите читатели да буди и да потиска страховете им, или бърза да им подскаже, че краят на света, както най-често се случва, пак се отлага? Или всъщност заявява, че изобщо няма да става дума за края на света? За посветения читател парадоксът в заглавието е очевиден: Ако има край на света, няма как да има "в понеделник, в шест часа след...", а ако все още има понеделници и часовниците работят, значи краят на света не е настъпил. Но дали парадоксът е очевиден за всички читатели, какви очаквания към текста поражда той и какво е четенето, ако не е забелязан - това са част от въпросите, които анализът на заглавието поражда.

Следва въпросът защо изобщо става дума за края на света. Текстът е от декември 2011 г. Както става ясно от самия него, според календара на маите краят на света се очаква на 21.12.12 г. и явно, година преди това темата е заела подобаващо място в медийното пространство. Без да е особено оригинална, Любослава Русева използва темата за края на света, за да внуши, че Апокалипсисът не е в бъдещето, а е в настоящето, че го живеят жителите на един голям български град. Мистиката, предсказанията и страховете пред неизвестното бъдеще биват изцяло изместени от теми като абсурдното градоустройство и още по-абсурдното общинско управление, усещането за безвремие и за безнадеждност, произтичащо от апокалиптичния пейзаж, човешките усилия за оцеляване и включването в този процес на гротеската, самоиронията, технологиите, медиите, историческия опит и световната литература. Ще разпознаят ли читателите алегорията, ще си послужат ли със знанието за нея, за да разберат текста - още въпроси, чиито отговори ще търси изследването.

Сред внушенията на текста е и това, че чужденците си нямат такъв Апокалипсис, че за тях той би могъл да бъде туристическа атракция, че неназованият български град е място "където хора от цял свят ще имат възможност предварително да се запознаят с последствията от Апокалипсиса". Не по-малко любопитно е ще свържат ли учениците метафорите и алегориите в текста с конкретно българско място. От коментарите в сайта на "Дневник" става ясно, че някои читатели смятат, че става дума за град Сливен и за управлението на кмета Йордан Лечков, други възприемат града като обобщен образ. Ще се опитат ли днешните гимназисти да конкретизират мястото и как ще се аргументират, ще отчетат ли липсата на конкретност и как ще я изтълкуват - поредните въпроси, очакващи отговор в хода на изследването.

Сред смисловите акценти в текста се открояват и допълнителни теми като обезличаването на човека в големия, но неуреден и вероятно провинциален български град; пребиваването на същия този човек като турист в града, който всъщност обитава; абсурдната надпревара с битовите неуредици и с чиновническото бездушие; заплашителното разрастване на административната машина и смайващата неефективност от работата ѝ; обречеността на гражданската активност в апокалиптичния град; ниския стандарт на живот; високите културни образци и културните клишета; човешкото и професионалното общуване... Колко от тях ще успеят да уловят учениците от горен курс, имат ли нужда от насоки, за да го направят, как ще коментират отделни подтеми, които забележат - все въпроси, чиито отговори ще се търсят в хода на изследването.

 

Резултати от проведената анкета:

На първия въпрос (Фиг. 1.) от анкетата учениците отговарят, преди да са прочели текста. Въпросът е Какво очаквате да прочетете в медиен текст със заглавие "До понеделник, в шест часа след края на света"?

Фиг. 1. Резултати от анализа на отговорите на 1. въпрос

Фиг. 1. Резултати от анализа на отговорите на 1. въпрос

1) 37 ученици смятат, че текстът е свързан с края на света; 2) 18 забелязват парадокса в заглавието и предполагат, че текстът ще е смешен; 3) 9 съсредоточават очакванията си върху медийния характер на текста и предполагат пряка връзка с новини; 4) 11 предполагат, че текстът е свързан с телевизионно предаване, филм или литературно произведение; 5) 7 свързват заглавието с редуването на работната седмица и почивните дни; 6) 2-ма не разбират смисъла на заглавието, но възприемат края на света като значимо събитие; 7) 2-ма също не разбират смисъла на заглавието, но улавят парадокса в него; 8) 2-ма свързват заглавието с любовен сюжет; 9) 12 отговарят неясно.

Видно е, че повече от половината ученици възприемат като смислов акцент в заглавието "края на света". Тези, които улавят парадокса, допускат, че текстът ще има алегоричен характер или че ще е смешен, или и двете. В някои от отговорите са посочени очаквания в текста да става въпрос за нещо фатално, за природни бедствия, икономически кризи, нравствени катастрофи. Тревожно е обаче, че малко по-малко от половината ученици изместват акцента в заглавието в непредвидими посоки и изобщо не улавят парадокса в него. Някои от тях все пак, явно, предполагат алегорични внушения, според които "краят на света" би могъл да означава "любовна история", "работен ден", "уикенд". Причината за подобни предположения е тълкуването на първата част на заглавието - "до понеделник в шест часа". Най-тревожни са отговори като: "Очаквам текст, свързан с астрономията", "Очаквам да прочета някаква история за някакъв живот на даден човек", "Очакванията ми са много, тъй като няма конкретна информация за това, какво може да съдържа текстът" - логически несъстоятелни, прекалено общи. Любопитно е как в отговорите на този въпрос проличава отношението на учениците към медийния текст. Съобразявайки се с уточнението във въпроса, че текстът, който предстои да прочетат, е медиен, част от учениците очакват той да е свързан с новини, да е сериозен, да е критичен. Други обаче очакват да е спекулативен, да манипулира, да лъже - "поредната медийна измислица", "за пореден път ни лъжат за края на света". Около една трета от анкетираните пък, явно, игнорират информацията, че текстът е медиен, и проектират очаквания, по-подходящи за художествен текст - да прочетат фантастична, приказна, невероятна история. Особено показателни са онези 11 отговора, в които се предполага, че текстът е свързан с филм, телевизионно предаване, шоу. Те всъщност са опити да се срещнат представите за медийност с усещането за фикционалност, за небивалица, което заглавието поражда. Разбира се, очакванията, породени от заглавието, може би са най-нестабилният ориентир за уменията на учениците. Но пък четенето на медийния текст е силно свързано с възприемането на неговото заглавие и отговорите на този въпрос имат свое място сред общите резултати от анкетата.

На втория въпрос (Фиг. 2.) анкетираните отговарят, след като са прочели текста. Въпросът е: Отговаря ли текстът на Вашите очаквания?

Фиг. 2. Резултати от анализа на отговорите на 2. въпрос

Фиг. 2. Резултати от анализа на отговорите на 2. въпрос

Само 1 ученик не е отговорил, 64 са отговорили "Не", 31 - "Да", 2-ма са посочили и двата отговора, 1 е написал "Почти" и 1 - "Донякъде". Съотнасянето на тези резултати към резултатите от отговорите на първия въпрос показва, че дори и сред тези, които изказват логични предположения на базата на заглавието, има такива, които преценяват текста като неотговарящ на очакванията им.

Третият въпрос (Фиг. 3.) - Ако на предишния въпрос сте отговорили "Не", посочете кое е най-неочакваното за Вас в текста?, е получил следните отговори: 1) 38 ученици не са отговорили; 2) 13 квалифицират текста като "неразбираем", "объркан", "безсмислен", "прекалено разхвърлян"; 3) 3-ма директно изразяват негативно отношение - "Плоската тема", "Не ми хареса", "Че ще е толкова скучен"; 4) 3-ма са отговорили "Всичко", 5) 1 - "Няма нищо общо с това, което си мислех", 6) 1 - "Цялата история"; 7) 44 посочват цитати или са изненадани, че всъщност не става въпрос за края на света, а се разискват социални теми.

Фиг. 3. Резултати от анализа на отговорите на 3. въпрос

Фиг. 3. Резултати от анализа на отговорите на 3. въпрос

Като особено изненадваща е посочена темата за дупките и от повечето отговори става ясно, че не се открива връзка между представата за Апокалипсиса и състоянието на българския град: "И дупките по пътя нямат нищо общо с края на света." Отговорите, които представляват цитати, в някои случаи са придружени с коментари, които също издават неразбиране: "След като на шега съм я поздравила с края на света" - "Кой се шегува с подобно нещо!?". Сред отговорите има и уточнения като: "Очаквах да има нещо по-фантастично" и "Мислех, че ще е по-сериозен". Въпросът всъщност цели не само да провери кое за учениците се оказва неочаквано, но и как се приема то. Като се има предвид, че текстът е многопластов, алегоричен, провокативен, не е чудно, че той изненадва. Но явно, провокативността му остава неразбрана, а част от информацията му - недостъпна. Неразбирането пък се превръща в причина текстът да бъде определян като неразбираем. Учениците, явно, не отчитат като проблем собствената си неспособност да разбират, а смятат, че текстът е зле организиран и поднесен.

На четвъртия въпрос (Фиг. 4.) - Подходящо ли е заглавието на текста?, не са отговорили 11 от анкетираните. Отговор "Да" са посочили 61, отговор "Не" - 22-ма. 5-ма са посочили и двата отговора, изборът на 1 ученик е неясен.

Фиг. 4. Резултати от анализа на отговорите на 4. въпрос

Фиг. 4. Резултати от анализа на отговорите на 4. въпрос

Веднага прави впечатление противоречието между отговорите на предишния и на този въпрос - 62-ма ученици твърдят, че текстът не отговаря на очакванията им, базирани на заглавието, а едва 22 смятат, че заглавието е неподходящо. Причините за противоречието обаче стават ясни, като се проследят аргументите за съответните отговори. Част от положителните са подкрепени с аргументи, отчитащи връзката между ключовите думи в заглавието и съдържанието на текста, алегоричния му характер, чувството за хумор, стремежа към оригиналност и желанието да се привлече вниманието на читателя. Други обаче явно издават неразбиране както на заглавието, така и на текста - "краят на света символизира войната", "двете жени се уговарят за тогава", "понеделникът е представен като края на света", "в текста се твърди, че в понеделник в шест часа идва краят на света". Около една трета от положителните отговори пък са толкова общи, че не могат да бъдат показателни за възприятията на учениците, защото всъщност могат да бъдат отнесени към всеки текст и неговото заглавие и вероятно са дадени формално, например: "Да, защото е свързано с текста" или "Да, защото разкрива основната идея/ тема на текста". При отрицателните отговори броят на тези, които показват неразбиране на връзката между заглавието и текста, е още по-голям. Някои твърдят, че в текста "няма нищо конкретно за края на света", а се говори "само за проблемите в големия град", други - че между заглавието и текста "няма нищо общо", трети смятат, че "няма никакъв смисъл и в самия текст, и в заглавието му", "няма никаква логика и не отговаря на това, за което се разказва". В 2/3 от аргументите на отрицателните отговори се откроява позицията, че текстът е неразбираем, безсмислен, нелогичен - явно, учениците не разбират иносказателния му характер и не възприемат разнопосочните му отпратки като сполучливи и интригуващи. Напротив, дразнят се от тях, смятат ги за недостатък.

Петият въпрос - Какво друго заглавие бихте предложили на същия текст?, не е получил отговор от 30 ученици, от които 2-ма категорично са написали "Не знам". Най-много са предложенията, които всъщност са близки до оригиналното заглавие и съдържат същите ключови думи - "края на света" и "понеделник", или думата "Апокалипсис". В част от тях е направен опит да се загатне необичайното, парадоксалното - "Безкрайният край на света", "След Апокалипсиса". Малко по-малък е броят на предложенията, които акцентират върху социалния проблем - "Проблемите на едно общество", "Българският град с многото дупки", "Проблемът с дупките". От една страна, от тях става ясно, че четящият е разбрал добре, че текстът поставя социални въпроси. От друга, видно е, че те се възприемат по-скоро съвсем буквално, отколкото като алегории. Срещат се и предложения като "Безхаберието в България", "Безкрайността на пропадането", "На екскурзия из дупките на България", "Неволите на един гражданин в България", от които личи по-висока степен на разбиране. Има и предложения, които са съвсем неуместни - "Краят на седмицата", "Телевизията", "Любов и смърт юнашка", "Коя всъщност е В.?", както и няколко, които изразяват негативно отношение към текста - "Безсмислица", "5-минутна загуба на време", "Една история, която няма да разберете". Безспорно формулирането на заглавие е трудна задача и целта не този въпрос не е да проверява имат ли специфични творчески умения учениците, а да установи доколко разбират текста - улавят ли темите и посланията му, какво открояват като най-значимо, как биха искали той да бъде представен още чрез заглавието, съзнават ли ролята на заглавието изобщо и на заглавието на медийния текст в частност. Резултатите показват, че повече от половината ученици не разбират основни внушения на текста, а при по-голямата част от останалите разбирането е частично, едностранчиво и най-често буквално. Там, където се забелязва усет за иносказанието, той обикновено е смътен. Не повече от десетина ученици и усещат, и осъзнават сложността и дълбочините на текста.

По-нататък в анкетата са включени въпроси, изследващи по-детайлно умението на учениците да разпознават и да назовават теми и микротеми, да открояват и да осмислят смислови ядра в медиен текст. Десетият въпрос? (Фиг. 5.) - Коя от изброените теми липсва в текста, предлага следните избираеми отговори: А) Страхът от приближаващия край на света; Б) Градоустройството и общинското управление; В) Човешките усилия за оцеляване в делника; Г) Безвремието в един голям български град. Не са отговорили 6-ма. Верен отговор са посочили 79, а грешен - 14. Един ученик е посочил два отговора - А и Г. Грешните отговори се разпределят така: Б - 6; В - 5; Г - 3.

Фиг. 5. Резултати от анализа на отговорите на 10. въпрос

Фиг. 5. Резултати от анализа на отговорите на 10. въпрос

Освен че е въпрос с избираем отговор, този въпрос предлага на учениците три срещащи се в текста микротеми и една липсваща. Видно е, че повече от 3/4 са дали верен отговор, т.е. са способни да разпознаят неточната или невярната формулировка.

Единадесетият въпрос (Фиг. 6.) иска от анкетираните да отбележат микротемите, които се срещат в текста. Отговорите изглеждат така: 1) Обезличаването на човека в големия град - 32-ма; 2) Неуважението към жената в съвременното общество - 17; 3) Трудностите на живота през зимата - 16; 4) Чиновническото бездушие - 33; 5) Безхаберието на администрацията - 82-ма; 6) Празнуването на Коледа в града - 30; 7) Изпитанията пред гражданската активност - 68; 8) Ниският стандарт на живот - 33-ма. 9) Не са отговорили 9 от анкетираните.

Фиг. 6. Резултати от анализа на отговорите на 11. въпрос

Фиг. 6. Резултати от анализа на отговорите на 11. въпрос

Възможността да се избира от предложени формулировки и в този случай води до голям брой уместни отговори. Микротемите, които са наистина водещи в текста, са отбелязани най-много пъти. Неясно е обаче защо микротемата Безхаберието на администрацията е отбелязана 82 пъти, а Чиновническото бездушие - само 33, защо Празнуването на Коледа в града е избрана почти колкото Обезличаването на човека в големия град, защо Неуважението към жената в съвременното общество има толкова много отметки. Видно е, че учениците разбират основните внушения и послания на текста и че когато ги срещат назовани, ги разпознават. Но също така е видно, че дори и в този случай преценките им се отклоняват от очакванията за задълбочено и цялостно разбиране на текста.

Следващият, дванадесети въпрос (Фиг. 7.), приканва анкетираните да посочат други микротеми, които откриват в текста. Не са отговорили 40, а други 11 са отговорили "Няма", "Не искам", "Не знам", "Не откривам", "Нямам идея".

Фиг. 7. Резултати от анализа на отговорите на 12. въпрос

Фиг. 7. Резултати от анализа на отговорите на 12. въпрос

Веднага прави впечатление драстичната разлика между справилите се добре с десетия въпрос, който предлага избираеми отговори, и с този, който е отворен. Тук половината ученици изобщо не са отговорили, а сред отговорите на останалите или се повтарят вече посочени микротеми - "Безразличие и трудности в големия град", "Проблемите в големия град", "Безпорядъкът, който е настъпил в българския град", "Еднообразното ежедневие на човека"..., или се правят неуместни предложения като "Ние, врабчетата", "В. с високи обувки", "Страхът от смъртта", "Целенето на перфекционизъм". Срещат се и предложения, които не изпълняват поставената задача като "Чувството за хумор на героините" - не е посочена микротема на текста, а е направена констатация за наличието на чувство за хумор у героините. Дали ученикът не забелязва други микротеми, или е неспособен да назове това, което забелязва, резултатът при всички случаи е смущаващ и тревожен. Защото сред всичките 49 отговора всъщност няма нито един, който да посочва микротема, непосочена в избираемите отговори на предишните въпроси. А текстът е обемен и богат и в него могат да бъдат открити не водещи, но безспорно съществуващи микротеми.

Тринадесетият въпрос (Фиг. 8.) от анкетата насочва по-конкретно към особеностите на българския свят през погледа на чужденците - една от безспорните микротеми на текста. Въпросът гласи: Според текста българският град може да бъде туристическа атракция за чужденците, защото: А) Общината се е погрижила градът да изглежда добре. Б) Чужденците харесват българските традиции. В) Чужденците не са виждали такъв градски пейзаж. Г) Климатът в България е подходящ за зимен туризъм.

Фиг. 8. Резултати от анализа на отговорите на 13. въпрос

Фиг. 8. Резултати от анализа на отговорите на 13. въпрос

Не са отговорили 6-ма, верния отговор В са посочили 67, грешните отговори са разпределени така: Б - 13, А - 9, Г - 4-ма. Един участник е посочил два отговора - В и Г. За пореден път се забелязва, че въпросите с избираем отговор са по-лесно изпълними за учениците, но всъщност едва 2/3 са отговорили вярно, а грешният избор на останалите е свидетелство за невнимателно четене или за липса на разбиране. Защото в този въпрос пък неверните отговори са категорично неверни в контекста. За най-многократно отбелязания отговор Б например няма никакво основание в текста, но пък извън контекста изглежда напълно приемлив, т.е. той вероятно е посочен не защото в текста са открити аргументи за него, а поради предположението, че е верен, дължащо се на извънтекстови фактори.

Въпрос, свързан със смисловите акценти на текста, е зададен и в края на анкетата. След като вече са се опитвали да отговорят на останалите въпроси, във въпрос двадесет и девети (Фиг. 9.) учениците са попитани кой от следните изводи не може да бъде направен от текста. Могат да избират от следните отговори: А) Предсказанията за края на света винаги предизвикват страх и паника сред хората, които не са достатъчно образовани. Б) Апокалипсисът не е в бъдещето, а е в настоящето - преживяват го жителите на един голям български град. В) Субективното саморазкриване на двете героини се превръща в обективно свидетелство за тях и за тяхното настояще. Г) Краят и безкраят са както сложни, така и прости понятия, а усещанията за тях могат да бъдат породени всякога и от всичко.

Фиг. 9. Резултати от анализа на отговорите на 29. въпрос

Фиг. 9. Резултати от анализа на отговорите на 29. въпрос

Не са отговорили 15 ученици, верният отговор А е посочен от 56, 3-ма са посочили по два отговора - 2-ма - Б и Г и 1 - А и Г. Грешните отговори се разпределят така: Б - 11, В - 9, Г - 6. За разлика от възможностите за избор в десетия въпрос, тук формулировките са по-сложни и посочват не теми, а изводи. Явно, това затруднява учениците и резултатите се оказват по-скоро съизмерими с резултатите от някои отворени въпроси, при които само около половината от анкетираните показват, че разбират текста, и изпълняват добре задачите, които са им поставени.

В хода на анализа естествено се налагат и някои наблюдения за мнението на учениците по въпроси, незададени в анкетата. Например в нея умишлено не се пита за кой български град става дума в текста. Не само защото въпросът няма еднозначен отговор, но и защото е интересно да се провери дали учениците сами си задават този въпрос. От няколко отговора става ясно, че като място на действието учениците разпознават София, въпреки че текстът не дава такава информация нито пряко, нито косвено. Нищо в тези отговори обаче не дава и основание да предположим, че според така мислещите ученици София е "краят на света", а "центърът" например е някъде извън България. Неотчитането на провинциалната атмосфера, която текстът изгражда, е по-скоро знак за невнимателно и незадълбочено четене, за незабелязване на някои логически връзки, за неразбиране на основни внушения на текста.

Заслужава специално внимание и честото възприемане на текста като актуален. Безспорно част от проблемите, които той поставя, наистина продължават да са актуални за българската действителност. Но няма съмнение и че самият текст съвсем ясно се обвързва с 2012 г. Не повече от 5-ма ученици забелязват тази подробност, а дори и тези, които я забелязват, не я свързват с въпроса за актуалността на текста, а само с факта, че подобно предсказание съществува в календара на маите. Още един аргумент в подкрепа на твърдението, че гимназистите четат незадълбочено и че трудно боравят с информация, която не е поднесена директно.

 

Жанрът, сюжетът, героите и българският свят в текста

Текстът на Любослава Русева е от онези медийни текстове, чиито жанр не може да бъде определен напълно еднозначно. Той притежава предимно особености на фейлетон, но в него се забелязват характеристики и на есе, и на репортаж, и на очерк. Независимо от понятието, с което ще бъдат назовани, жанровите му характеристики го открояват като сложен медиен текст с множество смислови и стилистични пластове, който изисква високи умения за четене и разбиране.

В основата на сюжета му е диалогът "по скайп" между жената, която разказва, и нейната събеседничка В., жителката на големия български (апокалиптичен) град. Свойското общуване между двете жени дава основание да се предположи, че са приятелки, въпреки че текстът (може би съвсем съзнателно) не ги представя като такива. Дали са колеги и какво точно работят, познават ли се извън скайп и откога общуват помежду си, всъщност не става ясно. Сигурно е обаче, че са образовани съвременни жени, социално ангажирани, с чувство за хумор. Не е конкретизирана възрастта им, не са посочени професионалните им занимания, образованието им, семейното им положение и никакви факти от биографиите им с изключение на срещите им с литературни текстове и герои. Става ясно обаче, че В. "обитава средностатистически панелен апартамент в голям български град", че носи "дамска чанта с размерите на средноголям сак", че вероятно се облича от втора употреба, но упорито се преобува с "обувки на токче", "за да бъде винаги елегантна", че е способна да посети общината, за да постави макар и "плахо" въпросите, които я вълнуват, че отчайващият отговор на служителката не пречи на поредното ѝ преобуване зад кривия фикус и буди асоциация с Маркес...

Портретът на нейната събеседничка е още по-лаконично изграден, но няма съмнение, че общуването им е пълноценно, а диалогът помежду им - непринуден, свидетелстващ, че са равнопоставени участници в него.

Съществен е фактът, че този диалог се води по скайп - от разстояние, вероятно между другото, с прекъсвания, с обстойни репортажи от далечния град, накрая и с емотикони. И именно така, не само с това, което се казва с него, но и със самото му наличие, и със средствата, с които си служи, изгражда цялостна картина на българското настояще. Според нея една вероятно все още млада, социално активна, начетена жена живее в абсурдна действителност "на края на света", но се опитва да ѝ противостои, може да я иронизира, да я споделя, да ѝ се гневи и същевременно да бъде елегантна, гостоприемна, дружелюбна и ведра въпреки нея. А някъде в пространството има кой да я чуе, да разкаже за нейния град и да изпита всички възможни чувства, които предизвиква нейното "весело цвете от самия край на света".

Диалогичният характер на текста е основна причина за неговата експресивност, убедителност и четивност. Диалогът предпазва от еднозначни тези, от декларативни коментари, от самоцелни обобщения. Субективното саморазкриване на двете героини се превръща в обективно свидетелство за тях и за тяхното настояще. Диалогът обаче функционира и като фино средство за прокарване на недиректни послания, като възможност за силно въздействие върху адресата, което невинаги е разпознаваемо. Способни ли са учениците да разберат ролята на диалога и да интерпретират образите на героините - важни въпроси в предстоящото изследване, чиито отговори ще осветлят медийната грамотност на гимназистите.

 

Резултати от проведената анкета:

На шестия въпрос (Фиг. 10.) от анкетата - Какъв е жанрът на текста?, 32 не са отговорили или са написали "Не знам"; 31 отговарят "медиен" или "публицистичен"; 9 - "разказ"; 1 - "публицистичен, медиен, с нотки на разказ, приказка"; 18 са отговорили неточно, но става ясно, че разбират художествения характер на текста; 5-ма го определят като хумористичен; 1 - "за мен е жанрово нееднозначен"; 3-ма смятат, че е "разговорен", "битов" и 1 - че е "научен".

Фиг. 10. Резултати от анализа на отговорите на 6. въпрос

Фиг. 10. Резултати от анализа на отговорите на 6. въпрос

Видно е, че учениците не разполагат с понятиен апарат, с който да си послужат в опита си да назават жанра, но пък боравят с термини, които назовават сфери на общуване и функционални стилове, според терминологията, с която си служат учебните програми и учебниците по български език. По-смущаващ в случая е големият брой на неотговорилите. А отговорите "медиен" и "публицистичен" не са свидетелство за особена компетентност, тъй като още в първия въпрос е казано, че текстът е медиен. Този отговор всъщност не е за предпочитане пред липсата на отговор, защото за неотговорилия може да се предположи, че прави разлика между жанр и стил, например. Тревожен е и фактът, че само 18 ученици отчитат художествените елементи в текста и макар че никой не си служи с понятието фейлетон, се предполага, че усещат съчетаването на публицистични и на белетристични особености. Единственият медиен жанр, който се среща в отговорите е "статия". Останалите жанрови понятия се отнасят за художествения стил. Явно, учениците имат по-добра осведоменост за художествените жанрове от обучението си по литература. Но за съжаление, отговорите им не показват добро владеене и на тези понятия. Ако са относително основателни и затова приемливи десетината твърдения, че текстът е разказ, другите използвани жанрови понятия са неуместни: повест, роман, комедия, елегия, поема, пиеса. Оказва се, че учениците използват понятия, чието значение не им е ясно, или пък толкова не разбират текста, че го причисляват към жанрове, чиито особености той не притежава. Възможно е например да го определят като комедия не защото не знаят какво точно е комедия, а защото забелязват смешното в текста и същевременно усещат в него известна драматургичност.

Петнадесетият въпрос (Фиг. 11.) насочва вниманието към героините на текста - Коя от следните характеристики НЕ се отнася за героините на текста? Избираемите отговори са: А) образовани съвременни жени; Б) социално ангажирани; В) с чувство за хумор; Г) с ниско самочувствие.

Фиг. 11. Резултати от анализа на отговорите на 15. въпрос

Фиг. 11. Резултати от анализа на отговорите на 15. въпрос

Не са отговорили 6-ма, а верният отговор Г е посочен от 63-ма. Един ученик е посочил два отговора - В и Г, грешните отговори се разпределят така: А - 10, Б - 10, В - 9. Потвърждават се констатациите от другите въпроси с избираем отговор - малко повече от 1/3 от анкетираните не са отговорили или са отговорили грешно. А че първите три характеристики са присъщи на героините е съвсем ясно както от текста, така и от някои от въпросите в анкетата. Следователно четенето е невнимателно, незадълбочено, без разбиране.

Отново за героините пита и следващият, шестнадесети въпрос (Фиг. 12.) - С кое от предложените допълнения е вярно твърдението: Текстът дава конкретна информация за ................ на героините. А) възрастта; Б) семейното положение; В) професията; Г) литературната култура.

Фиг. 12. Резултати от анализа на отговорите на 16. въпрос

Фиг. 12. Резултати от анализа на отговорите на 16. въпрос

Не са отговорили 6-ма, верния отговор Г са посочили 53-ма, 1 ученик е посочил два отговора - Б и Г, грешните отговори се разпределят така: В - 25, Б - 8, А - 7. В този случай броят на грешно отговорилите е още по-голям, като сред тях определено преобладават избралите отговор Б. А текстът не само не дава никаква конкретна информация за професията на героините, но и съвсем категорично подчертава тяхната литературна култура - в разговора между тях се открояват литературните отпратки. Откроява ги и анкетата. Явно обаче учениците не ги забелязват и затова избират отговор, за който нямат никакви опори в текста. Важно е да се отбележи, че в някои от отговорите на отворените въпроси се забелязва подчертано отношение към биографията на героините. Във всички случаи, когато се проявява, то показва, че се отчита липсата на информация и че тя се възприема негативно. Учениците не харесват или изобщо не съобразяват, че текстът умишлено не навлиза в биографични подробности, че само маркира красноречиви детайли, че умело балансира между типизирането и индивидуализирането на героините.

Двадесет и петият въпрос (Фиг. 13.) е свързан с диалогичния характер на текста. Той гласи: Посочете НЕВЯРНОТО твърдение. Диалогичният характер на текста е предпоставка за неговата: А) експресивност Б) декларативност В) убедителност Г) четивност.

Фиг. 13. Резултати от анализа на отговорите на 25. въпрос

Фиг. 13. Резултати от анализа на отговорите на 25. въпрос

Не са отговорили 16 ученици, верния отговор Б са посочили 19, 1 е посочил два отговора - А и Г; грешните отговори се разпределят така: А - 23-ма; В - 23-ма; Г - 18. Изненадващо малък е броят на отговорилите вярно, а броят на неотговорилите и начинът, по който са разпределени грешните отговори, водят към извода, че учениците масово не разбират ролята на диалога за изграждането и за въздействието на текста. Като се имат предвид и твърденията, че текстът е скучен и безсмислен, може да се предположи, че анкетираните не споделят мнението, че текстът е ескпресивен, убедителен и четивен, независимо от ролята на диалога за това. Без значение обаче дали не отчитат приноса на диалога за експресивността, за убедителността и за четивността на текста, или изобщо не смятат, че той притежава тези качества, учениците, явно, не усещат и не разбират цялостното му въздействие.

 

Композицията, структурата и графичното оформление на текста

Известно е, че композицията, структурата и графичното оформление на медийния текст са сред основните му характеристики и фактори за въздействие. В текста на Любослава Русева и трите елемента са силно изразени и съществени за възприемането му. Прави впечатление композиционната рамка, изградена на базата на мотива за "прекъсването". Шестгодишното "прекъсване" на телевизионните излъчвания в Англия по време на Втората световна война, за които става дума в първия абзац, и уговорката "Ако не ни прекъснат внезапно..." от финала безспорно са умишлено свързани. Създава се усещането, че човешкото общуване периодично бива прекъсвано от едни "тях", но това никога не е окончателно. Дали някоя световна война, дали някой Апокалипсис, все нещо нарушава "излъчванията" на човеците. Но рано или късно и "прекъсването" свършва, и животът продължава. Краят и безкраят са както сложни, така и прости понятия, а усещанията за тях могат да бъдат породени всякога и от всичко.

Краят и безкраят, Апокалипсисът и отпращащите към него образи и внушения са изведени като лайтмотив на текста. Достатъчно е само да проследим заглавията на отделните части, за да открием там лексикални повторения, които се превръщат в смислови акценти, или метафори, натоварени със същите или много близки конотации. "Безкрайни са само понеделниците", "В шест след края...", "Цвете от самия край на света" са онези, които още три пъти повтарят думата край от заглавието. "С пита и шарена сол след Апокалипсиса", "Внимание, пропадане" и "Преброяване на дупките" са другите, които акцентират върху апокалиптичното, опасността, движението надолу, липсата. В съчетание със съдържанието на всяка от частите, където ключовите понятия от заглавията също доминират и влизат във връзка с други, които подсилват и доизграждат внушенията им, композиционните, структурните и графичните особености на текста функционират като неделима част от цялостното му въздействие, в която са кодирани съществени негови послания. Дали гимназистите успяват да забележат това и как то се отразява на начина, по който възприемат и разбират текста, е също нещо, което настоящото изследване иска да провери.

 

Резултати от проведената анкета:

На седмия въпрос (Фиг. 14.) - Защо текстът е разделен на части?, 18 не са отговорили, а други 8 заявяват "Не знам", "Нямам идея".

Фиг. 14. Резултати от анализа на отговорите на 7. въпрос

Фиг. 14. Резултати от анализа на отговорите на 7. въпрос

Сред отговорите се обособяват три групи. Най-многобройни са тези, които твърдят, че отделните части "представят различни аспекти на проблема", "разказват различни истории", "отделят моменти". По-малка част от отговорите съдържат твърдения, които издават явно неразбиране на текста - "част от текста са реплики", "защото са реплики от сценарий", "защото са реплики от пиесата", "по преценка на автора, за да ни обърка и да си направи някакъв експеримент", "за да се засили чувството на тъжните елементи в творбата". Сред тях често се срещат и мнения, че текстът е "несвързан", които се появяват и в отговорите на други въпроси. И само в 3 отговора се забелязва разбирането, че текстът е разделен "за повече удобство при четене", "за да се поставят акценти", "за да се въздейства на читателя". В статията "Проблеми на общата текстова типология" Добрин Добрев отбелязва, че "при текстовете за масова комуникация, в повечето случаи при текстопроизводствения процес, целта въздействие преобладава над целта информация и това обстоятелство намира отражение в структурирането на текстовете" (Добрев 1992: 63). Като се има предвид, че по-обемните медийни текстове често са разделени на части именно с цел въздействие, става ясно, че учениците не само нямат опит във възприемането на подобно графично оформление, но и не успяват да усетят произтичащото от него въздействие. Нещо повече - вместо да им помага при четенето, графичното оформление всъщност им създава усещане, че текстът е "несвързан" и затруднява разбирането им.

Осмият въпрос (Фиг. 15) гласи: Какво се повтаря в заглавията на отделните части на текста.

Фиг. 15. Резултати от анализа на отговорите на 8. въпрос

Фиг. 15. Резултати от анализа на отговорите на 8. въпрос

Не са отговорили 8 от анкетираните. Трима смятат, че "нищо" не се повтаря, а един - че "всичко" се повтаря. Сред останалите отговори категорично преобладават тези, в които се твърди, че се повтаря думата "край", следвани от тези, които заявяват, че се повтаря думата "дупка". В един от отговорите е отбелязана алитерация на "р", а в друг - че преобладават съобщителни изречения. Малък е броят на прекалено общите или неверните отговори като "Характерната основна тема на съответната част", "Темата за българския град", "Отлагането на работата", "Отчаяние", "Отчаянието от работата". Видно е, че повторенията се забелязват от повечето ученици, макар че съвсем не всички отчитат и разбират тяхната функция.

На деветия въпрос (Фиг. 16.) - Кое е общото между началото и края на текста, не са отговорили 20 от анкетираните. Четирима са написали "Не знам", 7 смятат, че "няма нищо общо". Сред останалите отговори около 1/3 отчитат като общ мотивът за прекъсването, другите посочват като сходство темата за края на света или разговора между героините.

Фиг. 16. Резултати от анализа на отговорите на 9. въпрос

Фиг. 16. Резултати от анализа на отговорите на 9. въпрос

За разлика от предишния въпрос, който проверява дали се забелязват лексикалните повторения, този изследва усета за смисловите. Видно е, че те се улавят по-трудно от гимназистите, че не се назовават достатъчно прецизно.

 

Литературните отпратки в медийния текст

Две заглавия на литературни творби, няколко имена на литературни герои, кратки цитати или перифрази на литературни текстове и една имитация на литературен жанр са вплетени в медийния текст. Всички те категорично изискват вледеене на код, без който част от посланията със сигурност ще останат неразбрани. И творбите, и героите, и жанрът са изключително популярни и авторката именно затова се позовава на тях. Не е случаен и фактът, че тя не споменава имената на авторите Йордан Радичков, Габриел Гарсия Маркес, Ярослав Хашек. Не споменава и заглавието "Приключенията на храбрия войник Швейк". Прави го, от една страна, защото в диалога на нейните героини това не е необходимо - те владеят кода. От друга, защото се надява и аудиторията ѝ да го владее. За посветения читател е ясно и още нещо - Радичков, Маркес и Хашек могат да бъдат обединени в плоскостта на магическия реализъм и на абсурда. А съотнесени със съвременната действителност, магическият реализъм и абсурдът са удобно средство за изграждане на внушението, че днешното българско живеене е абсурдно, гротескно, едновременно постигнало Апокалипсиса и успяващо да се оттласне от него, едновременно пропадащо и по чудо оцеляващо, способно да размие границите между разруха и атракция, между отчаяние и оптимизъм. Как обаче се чете този текст без познания за Радичков, Маркес и Хашек? Какви врабчета, какви плашила, какви бегонии? Кои са Аурелиано и Хосе-Аркадио Буендия, Водичка и Швейк? Какво е "При чашата"? Имат ли гимназистите познания за три от безспорните шедьоври на световната литература? Какви познания имат - задълбочени или съвсем повърхностни? Доколко успяват да си послужат с тях, за да прочетат медийния текст? Как го четат, ако не знаят нищо за Радичковите врабчета, за стогодишната самота на Маркес и за приключенията на Швейк? Това са само част от въпросите, които възникват във връзка с литературните отпратки в текста.

Не по-малко интересно е и как ще се извърши четенето на "сценария". Предполага се, че кинокултурата на съвременния български гимназист е сравнително по-висока от литературната. Но ще му помогне ли тя да разпознае клишетата, да улови натрапчивите аналогии между реалността и "сценария", да се запита животът ли влияе на изкуството или обратното и как медийният текст посредничи между тях? Има ли разлика между делничното, литературното и медийното говорене? Възможно ли е, четейки медиен текст с литературни препратки, да прочетем за настоящето, за нашите собствени дни и светове, за себе си?

 

Резултати от проведената анкета:

Седемнадесетият въпрос (Фиг. 17.) насочва вниманието на учениците към литературните отпратки - В текста са споменати две заглавия на литературни творби - "Ние, врабчетата" и "Сто години самота". Кои са техните автори? 39 от анкетираните не са отговорили. 33-ма са отговорили Йордан Радичков, 14 - Габриел Гарсия Маркес. 13 от посочилите Маркес са посочили и Радичков.

Фиг. 17. Резултати от анализа на отговорите на 17. въпрос

Вместо името на Радичков са предложени имената на Йордан Йовков, Ангел Каралийчев, Никола Вапцаров, а вместо името на Маркес - на Мигел де Сервантес и Джани Родари. Видно е, че само 1/3 от анкетираните разпознават българския литературен текст, а само половината от тях - и световния. Извън обсега на изследването остава въпросът познават ли учениците самите творби, или само са чували за тях и за техните автори, но е сигурно, че за останалите 2/3 от анкетираните литературният код е напълно недостъпен. Няма съмнение, че подобна празнота се отразява съществено на четенето и разбирането. На това място в текста в помощ на неговите послания идват внушенията на литературните творби. Очевидно учениците, които не знаят дори кои са авторите на "Ние, врабчетата" и на "Сто години самота", не могат да се възползват от аналогията, нито да оценят специфичния език, чрез който текстът общува с тях.

На осемнадесетия въпрос (Фиг. 18.) - Кой е Швейк, 59 ученици не са отговорили или са написали "Не знам". Един ученик е отговорил "Герой на Ярослав Хашек" и един - "Герой на чешки писател". Един - "Герой от руска книга", 9 - герой от литературна творба/ роман/ книга; 13 - "войник", "сапьор", "приятел на сапьора". Сред останалите отговори правят впечатление "Швейк е В.", "личност", "човек от текста", "служител в полицията", "общински съветник".

Фиг. 18. Резултати от анализа на отговорите на 18. въпрос

Фиг. 18. Резултати от анализа на отговорите на 18. въпрос

Тук впечатляващото е, че единици от отговорилите са отговорили правилно. Останалите са отговаряли, ползвайки информацията от самия текст. Очевидно е, че нямат предварителни знания за героя на Хашек, с които да си послужат при четенето на текста. Очевидно е също, че много от казаното в тази част на текста се оказва недостъпно за тях и остава напълно неразбрано или силно изопачено в представите им.

Деветнадесетият въпрос (Фиг. 19.) гласи: За какво допринася споменаването на литературните творби в медийния текст?

Фиг. 19. Резултати от анализа на отговорите на 19. въпрос

Фиг. 19. Резултати от анализа на отговорите на 19. въпрос

Не са отговорили 41, 4-ма са написали "Не знам". Петима смятат, че споменаването на литературните творби с нищо не допринася за медийния текст. По-тревожно е, че от другата половина от анкетираните всъщност никой не успява да формулира какво се постига чрез споменаването на литературните творби в медийния текст. От отговорите става ясно, че за литературата се мисли като за източник на примери, на "литературна грамотност", на "повече обща култура". В няколко отговора се изказват мнения, насочващи към чувството за хумор, забавата, предизвикването на интерес. Други няколко имат сред ключовите си думи "сравнение", "живот", "друга гледна точка". И само два от отговорите изразяват мнение, че литературните заглавия служат за "по-задълбочено обхващане на темата", за "алегорично допълнение" по темата.

Анализът на отговорите на трите въпроса, насочени към литературните отпратки, показва, че у 2/3 от анкетираните липсват предварителни знания за споменатите творби и герои и че тази липса определено затруднява четенето и разбирането на медийния текст.

 

Смешното в текста

Независимо от сферата на общуване и стила на текста, няма съмнение, че най-трудни за четене и разбиране са текстовете, които си служат с различни нюанси на смешното. Текстът на Любослава Русева го прави едновременно явно и ненатрапчиво. Още в началото му е въведено уточнението "В. ми пише това по скайпа, след като на шега съм я поздравила с наближаващия край на света." "На шега" общуват не само пишещите си по скайп героини, "на шега" общува и журналистката със своята аудитория. И в двата случая, разбира се, "на шега" се оказва съвсем на сериозно. Както изключително сериозно е смешното у Радичков, Маркес и Хашек. Иронията се проявява както на повествователно, така и на стилистично равнище: "Но ето че в навечерието на Коледа в разкопания голям български град започнали да се случват чудеса... Е, не чак толкова големи като запълването на дупките, да речем, но все пак пряко свързани с дупките." Текстът методично и целенасочено изгражда смешен свят със смешен език. Табелите "Внимание, дупка!", обичайният чиновнически отговор "Елате пак в понеделник", посрещането с "пита и шарена сол", метафората "дупка", явлението "работна група" и езиковият каламбур "работните групи продължават да си работят", който всъщност е начин да се каже, че не работят, са само част от примерите за присъствието и функционирането на смешното в текста. Доколко то се разпознава от гимназистите и как се отразява на тяхното възприемане на текста, е следващият много важен въпрос. Защото без умението да се чете смешният пласт на текста, четененето и разбирането ще бъдат силно затруднени, а посланията му - ако не неразбрани, то със сигурност изопачени.

 

Резултати от проведената анкета:

Още при анализа на отговорите на първия въпрос беше отбелязано, че 18 ученици забелязват парадокса в заглавието и предполагат, че текстът ще е смешен. Част от техните отговори гласят: "Очаквам да разбера, че някой се шегува с наближаването на края на света", "Очаквам да прочета една весела и иронична история за "края на света", "Това може би е иронично заглавие", "Очаквам да прочета текст с много ирония, съдържащ хумор в него и евентуално осмиващ фалшиви, "жълти" новини."

Фиг. 20. Резултати от анализа на отговорите на 27. въпрос

Фиг. 20. Резултати от анализа на отговорите на 27. въпрос

След като са прочели текста, само 23 ученици са посочили сред определенията, предложени в двадесет и шестия въпрос, че текстът е смешен. А когато двадесет и седмият въпрос (Фиг. 20.) иска от тях да обосноват избора си, трима не отговарят. Останалите отново посочват като аргумент иронията - явно, устойчиво разпознаваема, макар и за малка част от анкетираните. Смешното се отъждествява и със забавното, веселото, интересното. Но са само единици тези, които отбелязват изобличителния му характер и откриват връзката между чувството за хумор и активната гражданска позиция. В два отговора се среща глаголът "осмивам", в един - понятието "сарказъм". Един отговор уточнява "Смешен не в добрия смисъл на думата, а по-скоро заради плачевното положение, в което страната се намира", а друг - "Няма нищо смешно. Текстът показва жалки картини". Очевидно гимназистите възприемат смешното предимно като забавно и подценяват или не познават неговата сатирично-изобличителна функция.

 

Езиковите особености на текста

Текстът притежава езикови характеристики, чието наблюдаване е важно в процеса на четене. Декодирането на езиковите знаци всъщност е същинското грамотно и задълбочено четене. Ето някои езикови особености, които си струва да бъдат наблюдавани в изследването:

Основното глаголно време на текста е сегашно репортажно. Чрез него се постига усещане за достоверност, живост и истинност на пресъздадената ситуация. Чрез преизказни форми са поднесени някои от разказите на В. Преизказването не само маркира несвидетелската позиция на събеседничката ѝ, но и подсилва усещането за играждане на друга реалност. В частта "Внимание, пропадане" преизказните форми обединяват разказа на В. за табелите върху дупките с препредаването на Радичковия сюжет от "Ние, врабчетата". По-нататък в текста чрез преизказване са предадени срещата с общинските чиновници и пораждането на асоциацията с романа на Маркес. Но пък самият Маркес е цитиран и въпреки миналото време на това място за кратко отново текстът е в изявително наклонение - героите от "Сто години самота" сякаш се чуват по-силно от героините на Любослава Русева. По-късно диалогът между В. и нейната събеседничка и диалогът между Водичка и Швейк преливат един в друг. Прави впечатление, че сегашното време се запазва дори когато става дума за бъдещи събития. "Сценарият", както предполага и жанрът му, е предаден като репортаж, а следващите идеи за бъдещи действия звучат така: "Разбрахме се тя да оглави първата, аз - втората. Сетне да слеем двете в работна група...". Формите са сложни повелителни и са образувани от частицата да и глаголи в сегашно време.

В синтактично отношение текстът се отличава с превес на съобщителните изречения. Значително по-рядко присъстват въпросителни и възклицателни - само когато естественият ход на диалога го налага. Изреченията са различни по състав - прости, сложни съчинени, сложни съставни и сложни смесени, но никъде няма тромави синтактични конструкции, затрудняващи четенето и разбирането. Напротив, забелязват се синтактични елементи на разговорност, които улесняват възприемането. Сред тях най-чести са вметнатите думи и изрази ("така да се каже", "да речем") и повтарящите се синтактични конструкции ("...я с преобуването, я в магазина за дрехи..." или "работна група, която да преброи дупките; работна група, която да ги измери на широчина; работна група, която да ги измери на дължина"). На отделни места се срещат елиптични конструкции: "Във вторник дупките с такива табели били две, в сряда - три, а в навечерието на Рождество Христово - десетки."

Съобщителните изречения изграждат предимно текст повествование, в който е вплетен диалогът, а той от своя страна също е наситен с повествования. В някои от неговите части, особено в "сценария" присъстват и елементи на описание: "пясък, сухи листа, фасове и някои по-едри боклуци". Най-редки са елементите на разсъждение: "А това, особено на фона на високата планина край големия български град, допълнително усилва усещането за пропадане" или "...отговорили от общината, без да уточняват годината". Преобладаващото повествование подобно на диалога предпазва от декларативност. Социалните проблеми са поднесени в сюжети и образи, чрез детайли и картини. Оценките са спестени или завоалирани, въздействието е повече емоционално, отколкото чрез рационални аргументи. Метафори като "дупката", "пропадането", "кривия фикус", "преобуването" постепенно изграждат цял символно-алегоричен свят, за който се говори като в научен текст: "Там, където има много дупки и много работни групи, винаги е понеделник. Това е денят на добрите намерения. Денят, в който всичко започва и всичко приключва." Усещането за научност се допълва и от назоваването на размислите на В. "Теория за понеделниците".

На лексикално равнище емоционалността се подсилва от разговорни експресивни думи и изрази като "напъхана", "нещо да се замота", "нахвърлям (сценария)", "разправя ми", "нервира се", "давам си сметка", "тъп въпрос". В съчетание с умалителни ("найлоново пликче", "обувки на токче", "емотиконче"), изброявания ("гуменки, пантофки, налъми, чехли, джапанки"), коренови повторения ("да анализира анализа", "...по техния край краят отдавна бил настъпил"), клишета ("ще имат възможност предварително да се запознаят", "местната администрация вече не полагала грижи"), те обговарят абсурдния свят, в който съжителстват традиционното и съвременното, човешкото и административно-бездушното, битовото и официалното. Интересен пример е словосъчетанието "туристически калеври". В него се забелязва една лексикална непрецизност, която едва ли е съзнателна. Думата "калевра" е остарял турцизъм, който означава "плитка кожена обувка, пантоф". "Туристически калеври" всъщност не съществуват. Ясно е обаче, че на това място авторката търси дума, чрез която да назове необичайни за съвременното градско живеене обувки и същевременно да подчертае тяхната връзка с нашенското, непонятното за чужденците, да придаде екзотичност. И думата "калеври" може би свършва тази работа, защото съвременният читател едва ли знае нейното точно значение. Тежнението на текста към разговорно-битовото и диалектното се проявява и в думи и изрази като "гявол", "досущ", "сетне", "надлъж и нашир". Редом с тях се срещат сложни думи като "средностатистически" и "средноголям", които звучат официално, дистанцирано, административно, чиновнически.

Езиковите особености на текста дават големи възможности за проверка на езиковата култура на гимназистите и на уменията им да свързват езиковите характеристики на текста с въздействието, което той оказва върху тях.

 

Резултати от проведената анкета:

На двадесетия въпрос (Фиг. 21.) - Какво е Апокалипсис, не са отговорили 8 ученици. Почти всички отговорили са посочили "край на света", "бедствие", "разруха", "хаос", "срив", "пропадане", "погром", "разпад", "унищожение". Само в три от отговорите обаче проличава познание за библейския произход на понятието.

Фиг. 21. Резултати от анализа на отговорите на 20. въпрос

Фиг. 21. Резултати от анализа на отговорите на 20. въпрос

С лексикалното значение на думите е свързан и двадесет и третият въпрос (Фиг. 22.) - Обяснете значенията на следните думи, употребени в текста: калеври, бегонии, сапьор, гявол. За думата "калеври" 35 не са отговорили, 44 са посочили обяснения като "обувки", "ботуши", "цървули", "туристически обувки", а 21 - "джентълмен", "групи", "мъже", "магазинчета". За думата "бегонии" не са отговорили 40, 59 са посочили "цветя", а 1 - "Трябва да бягаш". За думата "сапьор" не са отговорили 42-ма, 49 са посочили "човек, който обезврежда бомби/ мини", а 9 - "военен служител", "човек, който улеснява движението", "въоръжени хора, които стрелят". За думата "гявол" 54-ма не са отговорили, 28 са отговорили "дявол", 10 - "хитрец", 8 - "селянин", "земеделец", "човек", "обидна дума", "орач", "откачен човек", "стопанин".

Фиг. 22. Резултати от анализа на отговорите на 23. въпрос

Фиг. 22. Резултати от анализа на отговорите на 23. въпрос

На двадесет и първия въпрос (Фиг. 23.) - Кои думи и изрази, употребени в текста, са пряко свързани с представите за опасност, движение надолу, липса, 33-ма не са отговорили, а 3-ма са написали "Не знам". Почти всички останали са посочили думите "дупка", "пропадане", "край", словосъчетанието "Внимание, дупка!". Един ученик е посочил името на Водичка, а други двама са цитирали изрази от текста като "Всичко почва и всичко приключва" - явно, защото съдържат усещане за край.

Фиг. 23. Резултати от анализа на отговорите на 21. въпрос

Фиг. 23. Резултати от анализа на отговорите на 21. въпрос

Резултатите от тези три въпроса показват по-скоро добро познаване на лексикалното значение на думите дори когато те са архаични, диалектни или се употрабяват рядко. Явно, гимназистите в повечето случаи успяват да разберат в контекста лексикалните значения на непознатите думи и лексикалните пропуски и неточности не се отразяват съществено на четенето и разбирането на медийния текст. Съществуват, разбира се, и случаи, в които отговорите са напълно необясними и безпочвени и свидетелстват за неразбиране и лоша ориентация в контекста.

На двадесет и втория въпрос (Фиг. 24.) - Дайте примери за думи и изрази, употребени в текста с преносно значение, не са отговорили 46 ученици, 1 е написал "Не знам" и 1 - "Няма да дам". Интересно е, че в отговори на други въпроси учениците си служат с понятието метафора макар и невинаги уместно. Предполага се, че на тази възраст имат ясна представа за метафоричните употреби във всички стилове на езика. В текста на Любослава Русева обаче анкетираните откриват само многократно повтарящите се метафори за края на света, дупките и пропадането. Споменават и примери като "весело цвете" и "сеел плашила", но всъщност или не наблюдават внимателно текста, или не забелязват думите и изразите с преносна употреба.

Фиг. 24. Резултати от анализа на отговорите на 22. въпрос

Фиг. 24. Резултати от анализа на отговорите на 22. въпрос

Четиринадесетият въпрос поставя на учениците задача за тълкуване на израз, чиито внушения са изградени с метафори и алегории: Като имате предвид внушенията и посланията на текста, разтълкувайте накратко изречението: Там, където има много дупки и много работни групи, винаги е понеделник. Не са отговорили 23-ма ученици, 2-ма са заявили "Не знам". Сред отговорилите от 2/3 обаче единици успяват да разтълкуват точно предложения израз. Най-сполучливият - синтезиран и лаконичен, задълбочен и показващ разбиране отговор гласи: "Там, където се симулира работа и има несериозно отношение, винаги има отлагания." До него се доближават тълкувания като "Изречението изразява застоя и нехайството в българската администрация", "С тези думи текстът цели да разберем, че администрацията е безхаберна, че никой не се интересува от окаяното състояние на града и че всички несериозни хора отлагат работата за понеделник." Повечето ученици само частично разбират израза: "Понеделник се смята като начало на всяко ново начинание. При някои хора се случва така, че всеки път си казват, че от понеделник започват да правят нещо, а всъщност не се случва. Те разбират, че понеделникът е метафора на безкрайното отлагане, но не разбират, че работните групи са образ на формалното, бюрократично-утежненото, безрезултатното поведение на местната власт. Голяма част от отговорите са нелогични или неясни, непрецизно формулирани: "Разбирам го така, че работните групи не вършат работата си навреме. Дупките остават незапълнени и стават все повече с всеки изминал ден"; "Там, където има много дупки и няма работни групи, не е понеделник. Работните групи работят само понеделник, но дупките стоят през цялата седмица". Между 15 и 20 са отговорите, които издават пълно неразбиране на израза и явна невъзможност за ориентиране в контекста на целия медиен текст: "За хората, които работят в големите градове и извършват ремонтни дейности, за тях винаги е понеделник, тъй като за тях няма почивен ден и времето е спряло"; "Понеделник, началото на седмицата, първи работен ден, хората бързат за работа и не само"; "Имат предвид, че винаги има работа, както в началото на седмицата, но тъй като са много работници, няма да се усети тази натовареност за тях и винаги ще имат работа." Способността да се откриват и осмислят метафорите във всички писмени текстове, е важен елемент от грамотността. В своята книга "Метафорите, с които живеем" авторите Лейкъф и Джонсън настояват, че езиковите метафори отразяват човешкия опит и могат да бъдат използвани за разбирането на метафоричната природа на човешките дейности (Лейкъф, Джонсън 2003: 8). Двадесет и четвъртият въпрос (Фиг. 25.) насочва вниманието на учениците към разговорните думи и изрази, употребени в текста, като им поставя задачата да посочат примери.

Фиг. 25. Резултати от анализа на отговорите на 24. въпрос

Фиг. 25. Резултати от анализа на отговорите на 24. въпрос

Не са отговорили 37 ученици, а други 4-ма са написали "Не знам" или "Не открих такива". Изненадващо голям е броят на неотговорилите ученици, близък до броя на тези, които не се посочили думи и изрази с преносно значение. А от една страна, би трябвало разговорните думи и изрази да са по-лесно разпознаваеми, от друга - те изобилстват в текста и за откриването им не е необходимо голямо усилие. Повечето от отговорилите са посочили добри примери. В тях се срещат и думи, и словосъчетания, и цели изречения. Явно, учениците разпознават разговорността и на лексикално, и на фразеологично, и на синтактично равнище. Прави впечатление, че често са посочвани съюзи, частици, междуметия, чиято подчертана разговорност е безспорна. Тази особеност на разговорността в медийния текст е изследвана от проф. Андреана Ефтимова в статията "Има ли разговорност в медийния текст": "В групата на маркерите на разговорността в медийния текст според общоприиетата представа влизат и маркерите на устната комуникация, които се реализират главно на фонетично и на синтактично равнище." (Ефтимова 2012). Срещат се и немалко отговори, които включват архаични или диалектни думи, върху които е акцентирала самата анкета в други въпроси - "гявол", "калеври". Забелязват се и няколко случая, в които са изброени стилово неутрални думи и изрази, най-често свързани с предмети и дейности от бита: "фасове", "гуменки", "джапанки". Любопитно е, че доста ученици определят като разговорни думите "всъщност" и "скайп", а в единични случаи са посочени словосъчетания като "добри намерения" и "български град". Видно е, че въпреки големия брой неотговорили и констатираните неточности учениците разпознават разговорните елементи в текста.

Най-теоретичният въпрос, свързан с езиковите особености на текста, е двадесет и осмият (Фиг. 26.) - Защо в частта "Внимание, пропадане" изявителните форми са заменени с преизказни? Не е изненадващо, че 70 ученици не са отговорили, 10 са написали "Не знам", 1 - "И аз това се питам", 1 - "Въпросът трябва да е зададен към автора" и 1 - "Не разбирам въпроса".

Фиг. 26. Резултати от анализа на отговорите на 28. въпрос

Фиг. 26. Резултати от анализа на отговорите на 28. въпрос

Този въпрос беше умишлено включен в анкетата с цел да се провери разпознават ли учениците специфични граматически категории и могат ли да преценят механизмите на тяхното използване за постигане на определено въздействие на медийния текст. Добре е да се отбележи, че учениците са изучавали теоретично наклоненията на глагола и преизказните форми в 7. клас, практически са си служили с преизказването при първите опити да преразказват, а като носители на езика боравят с наклонения и преизказни форми всекидневно. Почти всички отговорили обясняват избора на преизказни форми с факта, че "разказвачът не е свидетел на случващото се", т.е. разбират основната причина за употребата на преизказните форми. Само 2-ма обаче се досещат, че преизказването осигурява на разказващия дистанциране и подсилва иронията. И нито един не коментира връзката между преизказните форми и опита точно на това място в текста да се изимитира приказен разказ за чудесата, които се случват в навечерието на Коледа. Срещат се и отговори като: "За по-голямо въздействие"; "За да привлекат читателя", "Да се засили внушението", "Защото смисълът на думите е по-дълбок", които издават усет или предположение за ефекта от преизказните форми, но и липса на осъзнато разбиране за него и на умение той да бъде обяснен.

След като в началото е проверила първите впечатления на учениците от текста, а по-късно е изследвала как възприемат отделни негови елементи, накрая анкетата цели да установи крайните резултати от общуването на анкетираните с медийния текст с висока степен на информативност.

Двадесет и шестият въпрос (Фиг. 27.) проверява цялостните впечатления на учениците от текста не само след като са го прочели, но и след като са се опитали да отговорят на всички предишни въпроси. Предложени са им 12 определения, без да е ограничен броят на тези, които могат да изберат. Резултатите са следните: Само 5-ма ученици не са отговорили, а определенията са маркирани така: 1) забавен - 25, 2) скучен - 31, 3) интересен - 32, 4) неясен - 55, 5) безсмислен - 29, 6) отегчителен - 30, 7) ироничен - 51, 8) експресивен - 14, 9) смешен - 23, 10) критичен - 23, 11) сложен - 33, 12) нестандартен - 74.

Фиг. 27. Резултати от анализа на отговорите на 26. въпрос

Фиг. 27. Резултати от анализа на отговорите на 26. въпрос

Ако подредим определенията според броя на получените "гласове", техният ред ще изглежда така: нестандартен, неясен, ироничен, сложен, интересен, скучен, отегчителен, безсмислен, забавен, смешен, критичен, експресивен. Видно е, че определението нестандартен има чувствителна преднина спрямо останалите. Явно, за гимназистите подобен тип медийни текстове са непознати и те го открояват като различен, нетипичен. Учудващо е обаче, че нестандартността, която те забелязват, нито се свързва с експресивността, нито е основание текстът да бъде определен като интересен. Вероятно учениците избират определението нестандартен като не много ласкаво, не го натоварват с положителни конотации. Подобно предположение се потвърждава от второто определение - неясен, и от четвъртото - сложен. Любопитно е присъствието на определението ироничен на трета позиция. То със сигурност показва, че учениците са разпознали иронията в текста, но не дава никаква гаранция, че според тях тя е негово достойнство. Прави впечатление също, че определението критичен е на предпоследно място - явно, гимназистите не смятат, че наличието на ирония прави текста критичен. От местата на следващите определения става ясно, че според анкетираните текстът е повече скучен, отегчителен и безсмислен, отколкото забавен и смешен. Изборът на определенията показва явни трудности при четенето и разбирането на текста, противоречиви и колебливи представи за него, неяснота или несигурност по отношение на понятията, с които анкетата борави. Втората част на въпроса дава възможност на учениците, след като са направили избора си от предложените определения, да запишат и други. Само 11 ученици са отговорили, но техните отговори са изключително интересни. Един ученик не дава еднословно определение, а описателно: "Много точно пресъздава днешната администрация". Друг определя текста като "дразнещ" и уточнява: "заради начина на писане". Сред останалите отговори се очертават две групи. Едните определят текста като "странен" и "необичаен", другите го характеризират негативно като "натоварващ", "двусмислен", "неподреден", "безинтересен", "малоумен". Като естествено продължение на анализа на резултатите от първата част на въпроса се налага изводът, че учениците нямат читателски опит с подобни текстове, че им е трудно да ги разбират и затова определено са склонни да ги отричат.

Крайните цялостни впечатления на учениците от текста проверява и последният, тридесети въпрос. Той умишлено е зададен така, че да позволява разнопосочни отговори - и синтезиращи в резюме съдържанието на текста, и оценъчни. Не са отговорили на въпроса 23 ученици. Сред останалите има не повече от десетина отговора, които правят сравнително сполучлив опит да представят проблематиката на текста: "Текстът представлява иронично описание на българската администрация. Той разкрива безхаберието на чиновниците относно проблемите сред обществото чрез диалога между две приятелки. В края на текста се излага и идеята, че промяната трябва да започне от обикновените хора"; "В текста се поставя проблемът за общинското управление чрез добавена ирония. Разказва се за дупките, които са ежедневен проблем, на който не се намира решение, защото общината не се интересува от гражданите и обществеността, а от собствени облаги"; "Това е текст, осмиващ гражданските неволи, породени от администрацията, която не прави нищо"; "За жена, бореща се с неправдите в града, но въпреки това с голям дух. Въпреки всички откази, тя не се отказва, но администрацията е апокалипсис". Вижда се, че те са доста непрецизни като изказ, но в тях проличава опит да се анонсира текстът. По-голямата част от отговорите имат оценъчен характер и потвържвават напълно изводите, направени при анализа на отговорите на двадесет и шестия въпрос. Най-често се твърди, че текстът е "нестандартен" и "объркан": "доста скучен и неясен"; "няма смисъл"; "сложен и отегчителен"; "много объркващ и нестандартен"; "силно неразбираем и хаотичен"; "труден за четене, тъй като няма ясен сюжет"; "неадекватен текст, в който се говори само за несвързани и безсмислени неща"; "леко странен, необичаен и скучен"; "може да бъде написан по-интересно, защото сега не е заинтригуващ". Разбира се, не е изненадващо, че често тези характеристики са придружени от "Не препоръчвам" или "Не го чети". Най-показателни за неразбирането на текста обаче са една част от отговорите, които съдържат неверни, нелогични, взаимноизключващи се твърдения, заявяват теза, която не може да бъде обоснована чрез медийния текст: "Това е текст, който е хем безсмислен, хем забавен и се говори за телевизия, на която предаването ѝ прекъсва и оттам започва целия хумор с края на света"; "Темите са различни и не се разбира за какво конкретно се говори и каква поука трябва да си извадим от него"; "Текстът показва трудностите преди Втората световна война със сатиричност"; "В текста е представена идеята на хората за това как трябва да реагират, когато дойде краят на света"; "За красива жена с токчета, която иска да предотврати дупките". Отговорите на този въпрос потвърждават квалификациите за текста, направени още в отговорите на третия, четвъртия и петия въпрос от анкетата, и категорично затвърждават впечатлението, че гимназистите трудно четат и разбират медиен текст с висока степен на информативност.

Цялостният анализ на резултатите от анкетата очертава следните проблеми:

  1. Неразбиране на основни смислови равнища на текста

  2. Неумение за открояване на микротеми

  3. Неспособност за извличане на основни послания

  4. Неразбиране на индиректно поднесена информация

  5. Неразпознаване на композиционните и структурните елементи на текста

  6. Недооценяване на езиковите и стиловите особености на текста

  7. Невъзможност за свързване на медийния текст с други културни образци

  8. Едностранчиво възприемане на категорията смешно

  9. Равнодушие към експресивните равнища на медийния текст

  10. Дефицит на понятиен ресурс

Анализът показва, че учениците от горен курс нямат достатъчно читателски опит и формирани чрез него умения за четене и разбиране на медиен текст с висока степен на информативност. Според доклада "Мотивация и нагласи за четене на младите хора в България" (Петрова, Тошева, Христова 2020) на Института за изследване на образованието списания четат 24% от младежите, а вестници - 17%. И именно те имат по-висока четивна грамотност. Следователно медийният текст е ключов фактор за изграждането на умения за четене в съвременния свят и заслужава специално внимание от страна на специалистите по образование.

 

 

БИБЛИОГРАФИЯ

Добрев 1992: Добрев, Добрин. Проблеми на общата текстова типология. // Общуване с текста. Сб. статии. София: УИ "Св. Климент Охридски", 1992.

Ефтимова 2012: Ефтимова, Андреана. Има ли разговорност в медийния текст? // Медии и обществени комуникации, 2012, № 13.

Лейкъф, Джонсън 2003: Lakoff, George, Johnson, Mark. Metaphors we live by. London: The university of Chicago press, 2003.

Петрова, Тошева, Хритова 2020: Петрова, Светла, Тошева, Екатерина, Христова, Асенка. Мотивация и нагласи за четене на младите хора в България. Институт за изследвания в образованието. София, 2020.

 

 

Приложение 1

ДО ПОНЕДЕЛНИК, В ШЕСТ ЧАСА СЛЕД КРАЯ НА СВЕТА*

Любослава Русева

В Англия телевизията се появява преди Втората световна, но по време на войната излъчванията спират. След шест години - през юни 1946-а предаванията отново започват, а първите думи на говорителя са: "Както казах, преди да ни прекъснат така внезапно...". В. ми пише това по скайпа, след като на шега съм я поздравила с наближаващия край на света. После пише, че по техния край краят отдавна бил настъпил. "Прекъснали" ги, така да се каже, преди доста години и всички там отдавна свикнали да живеят на края на света.

Всъщност В. обитава средностатистически панелен апартамент в голям български град. Особеното на този голям български град е в това, че той е разкопан надлъж и нашир. Затова В. излиза на улицата с туристически калеври, а в найлоново пликче, напъхано в дамска чанта с размерите на средноголям сак, носи обувки на токче. Където и да отиде - до пощата, банката, книжарницата, магазина за дрехи втора употреба или близкото кафене, тя първо се скрива в някой вход и набързо се преобува, за да бъде винаги елегантна.

Внимание, пропадане!

Но ето че в навечерието на Коледа в разкопания голям български град започнали да се случват чудеса... Е, не чак толкова големи като запълването на дупките, да речем, но все пак пряко свързани с дупките: В понеделник една дупка осъмнала със забодена в средата табела: "Внимание, дупка!". Във вторник дупките с такива табели вече били две, в сряда - три, а в навечерието на Рождество Христово - десетки. Така големият български град заприличал досущ на нивата на онзи гявол от "Ние, врабчетата", който сеел плашила, докато всички останали сеели просо, та когато настъпило време другите да берат просото, той отишъл с каруцата и започнал да си бере плашилата. "Накъдето и да се обърнеш - разправя ми В., - навсякъде виждаш: "Внимание, дупка!". А това, особено на фона на високата планина край големия ни български град, допълнително усилва усещането за пропадане...".

Преброяване на дупките

В. отишла в общината да попита нейно дело ли е коледната украса от табели. Оттам обаче отговорили, че дори не я били забелязали, защото били много заети: тъкмо създали работна група, която да преброи дупките; работна група, която да ги измери на широчина; работна група, която да ги измери на дълбочина; работна група, която да анализира докладите на останалите работни групи; и работна група, която да анализира анализа, за да предложи евентуално решение по проблема с дупките. "И кога горе-долу да чакаме решение? - плахо попитала В. "След Нова година!" - отговорили от общината, без да уточняват коя година. - "Елате пак в понеделник!

Безкрайни са само понеделниците

В. скришом се преобула с туристическите обувки зад един крив фикус, за който местната администрация на големия български град отдавна не полагала грижи, но въпреки това той продължавал да се криви във всички посоки. И точно тогава се сетила за един диалог от "Сто години самота":

"- Какъв ден е днес?

Аурелиано му отвърна, че е вторник.

- Така си мислех и аз - рече Хосе-Аркадио Буендия. - Но изведнъж разбрах, че продължава да е понеделник, както вчера. Виж небето, виж стените, виж бегониите. И днес е понеделник!"

След това В. смело закрачила с тежките калеври през дупките, мислейки си, че след края и на края на света безкрайни са само понеделниците. Изградила си дори Теория за понеделниците: Там, където има много дупки и много работни групи, винаги е понеделник. Това е денят на добрите намерения. Денят, в който всичко започва и всичко приключва. Затова във вторник всичко е, "както вчера", а в сряда, четвъртък, петък, събота и неделя - всичко е, както в понеделник. Дупките си остават все същите дупки, работните групи продължават да си работят, решенията се отлагат за следващия понеделник, по-следващия понеделник или по-по-следващия...

В шест, след края...

"Знаеш ли кой ден се пада краят на света, според календара на маите?" - пита ме В.

Проверявам: 21.12.12 г. е в петък.

"Хъм... - замисля се, - значи ще ни прекъснат внезапно, но пък само за кратко - до понеделник. И ще продължим да си пишем по скайпа, нали?"

За да покажа, че и аз не съм проста, отговарям с диалога между сапьора Водичка и Швейк:

"Прощавайки се с Водичка (всеки поотделно щеше да бъде отведен в частта си), Швейк каза:

- Като се свърши войната, ела да се видим. Ще ме намериш всеки ден след шест часа в "При чашата" на Боище. (...)

- Значи, след войната, в шест часа вечерта - извика Водичка.

- Ела по-добре в шест и половина, за по-сигурно, ако закъснея някъде - отговори Швейк."

В. казва, че в шест ѝ било много удобно и няма защо да отлагаме за шест и половина. Иначе можела нещо да се замота - я с преобуването, я в магазина за дрехи втора употреба.

С пита и шарена сол след Апокалипсиса

"Ако искаш, ела тук някой понеделник, за да се подготвиш за съботно-неделния Апокалипсис, че да не си много уморена в понеделника след края на света" - предлага ми гостоприемно. Приемам с благодарност и казвам, че двете можем да организираме туристически обиколки из големия български град, където хора от цял свят ще имат възможност предварително да се запознаят с последствията от Апокалипсиса.

Нахвърлям сценария: Чужденците кацат в най-голямата дупка на централния площад. Там ги очаква с пита и шарена сол цялото общинско ръководство. След изслушване на приветствените речи, групата се поема от жената, която през един понеделник в началото на годината часове наред се разхождаше из същия голям български град със забит в главата нож, благо усмихвайки се на минувачите. После на гостите се раздават туристически обувки и всички тръгват из дупките - от по-плитките към все по-дълбоките, като на всеки половин час те се задължават да се преобуват с неподходящи за полевите условия гуменки, пантофки, налъми, чехли и джапанки. За да се подсили усещането за пропадане, е предвиден силен вятър, който да вдигне от разкопаните улици всичкия прахоляк, пясък, сухи листа, фасове и някои по-едри боклуци и да ги насочи към очите, ушите и устите на туристите със скорост, предполагаща обявяването на оранжев код. С това вечерята приключва, а...

Цвете от самия край на света

"Стига, моля ти се! - нервира се В., според която, преди да организираме подобно нещо, трябвало да създадем работни групи.

Разбираме се тя да оглави първата, аз - втората. Сетне да слеем двете в работна група, която да изготви анализ на обстановката, а накрая - отново да се разделим на четвърта и пета работни групи, които независимо една от друга да анализират анализа и да вземат евентуално решение.

"Кога започваме?" - питам и в същия момент си давам сметка колко тъп въпрос задавам.

"Ако не ни прекъснат внезапно - до понеделник, в шест. Но след това съм на линия от понеделник, в шест" - сърдечно отговаря В. и ми изпраща емотиконче с цвете.

Изпраща ми това весело цвете от самия край на света.

 

 

Приложение 2

АНКЕТА ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ МЕДИЙНАТА ГРАМОТНОСТ НА УЧЕНИЦИТЕ ОТ ГОРЕН КУРС НА СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ

чрез текста на Любослава Русева "До понеделник, в шест часа след края на света", препечатан в сайта на "Дневник" от сайта на "Дойче веле", декември 2011 г.

  • момиче
  • момче

 

1. Какво очаквате да прочетете в медиен текст със заглавие "До понеделник, в шест часа след края на света"?

.......................................................................................................................................

 

Прочетете текста и отговорете на въпроси от 2. до 30. включително.

2. Отговаря ли текстът на Вашите очаквания?

  • Да
  • Не

 

3. Ако на предишния въпрос сте отговорили "Не", посочете кое е най-неочакваното за Вас в текста.

.......................................................................................................................................

 

4. Подходящо ли е заглавието на текста?

  • Да, защото ...................................................................................................
  • Не, защото ...................................................................................................

 

5. Какво друго заглавие бихте предложили за същия текст?

.......................................................................................................................................

 

6. Какъв е жанрът на текста?

.......................................................................................................................................

 

7. Защо текстът е разделен на части?

.......................................................................................................................................

 

8. Какво се повтаря в заглавията на отделните части на текста?

.......................................................................................................................................

 

9. Кое е общото между началото и края на текста?

.......................................................................................................................................

 

10. Коя от изброените теми липсва в текста?

А) Страхът от приближаващия край на света

Б) Градоустройството и общинското управление

В) Човешките усилия за оцеляване в делника

Г) Безвремието в един голям български град

 

11. Отбележете микротемите, които се срещат в текста.

  • Обезличаването на човека в големия град
  • Неуважението към жената в съвременното общество
  • Трудностите на живота през зимата
  • Чиновническото бездушие
  • Безхаберието на администрацията
  • Празнуването на Коледа в града
  • Изпитанията пред гражданската активност
  • Ниският стандарт на живот

 

12. Посочете други микротеми, които откривате в текста.

.......................................................................................................................................

13. Според текста българският град може да бъде туристическа атракция за чужденците, защото:

А) Общината се е погрижила градът да изглежда добре.

Б) Чужденците харесват българските традиции.

В) Чужденците не са виждали такъв градски пейзаж.

Г) Климатът в България е подходящ за зимен туризъм.

 

14. Като имате предвид внушенията и посланията на текста, разтълкувайте накратко изречението: Там, където има много дупки и много работни групи, винаги е понеделник.

.......................................................................................................................................

 

15. Коя от следните характеристики НЕ се отнася за героините на текста?

А) образовани съвременни жени

Б) социално ангажирани

В) с чувство за хумор

Г) с ниско самочувствие

 

16. С кое от предложените допълнения ще е вярно твърдението: Текстът дава конкретна информация за .............................. на героините.

А) възрастта

Б) семейното положение

В) професията

Г) литературната култура

 

17. В текста са споменати две заглавия на литературни творби - "Ние, врабчетата" и "Сто години самота". Кои са техните автори?"

Ние, врабчетата" - .........................................................................................

"Сто години самота" - ....................................................................................

 

18. Кой е Швейк?

.......................................................................................................................................

 

19. За какво допринасят литературните творби в медийния текст?

.......................................................................................................................................

 

20. Какво е Апокалипсис?

.......................................................................................................................................

 

21. Кои думи и изрази, употребени в текста, са пряко свързани с представите за опасност, движение надолу, липса?

........................................................................................................................................

 

22. Дайте примери за думи и изрази, употребени в текста с преносно значение.

.......................................................................................................................................

 

23. Обяснете значенията на следните думи, употребени в текста:

калеври - .........................................................................................................

бегонии - .........................................................................................................

сапьор - ..........................................................................................................

гявол - .............................................................................................................

 

24. Дайте от текста няколко примера за разговорни думи и изрази.

.......................................................................................................................................

 

25. Посочете НЕВЯРНОТО.

Диалогичният характер на текста е предпоставка за неговата:

А) експресивност

Б) декларативност

В) убедителност

Г) четивност

 

26. Посочете определенията, които бихте дали на текста.

  • забавен
  • скучен
  • интересен
  • неясен
  • безсмислен
  • отегчителен
  • ироничен
  • ескспресивен
  • смешен
  • критичен
  • сложен
  • нестандартен
  • други ...................................................................................................................

 

27. Ако в отговора си на 26. Въпрос сте определили текста като смешен, обосновете избора си.

.........................................................................................................................................

 

28. Защо в частта "Внимание, пропадане" изявителните форми са заменени с преизказни?

.......................................................................................................................................

 

29. Кой от следните изводи НЕ може да бъде направен от текста?

А) Предсказанията за края на света винаги предизвикват страх и паника сред хората, които не са достатъчно образовани.

Б) Апокалипсисът не е в бъдещето, а е в настоящето - преживяват го жителите на един голям български град.

В) Субективното саморазкриване на двете героини се превръща в обективно свидетелство за тях и за тяхното настояще.

Г) Краят и безкраят са както сложни, така и прости понятия, а усещанията за тях могат да бъдат породени всякога и от всичко.

 

30. Как накратко ще представите текста на човек, който все още не го е чел?

.......................................................................................................................................

 

* Русева, Любослава. До понеделник в шест часа след края на света. // Дневник, 26.12.2011 <https://www.dnevnik.bg/analizi/2011/12/26/1734037_do_ponedelnik_v_shest_chasa_sled_kraia_na_sveta> (19.06.2020). [обратно]

 

 

© Нели Иванова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 19.06.2020, № 6 (247)