ДЕТСТВО

web | Жената - грешната и святата

Аз искам да се върнат пак при нас годините,
на мойто ранно детство, под родната стряха.
Когато нас ни още плашеха с вампирите -
и детските очи от всеки шум искряха.

И да постели мама черги и хасъри,
под старата астма на двора до бадемите,
та да насядат вечер всички, а големите,
да си наточат вино в белите бакъри.

Да седна пак у баба и главата вдигнала,
да си потърся между другите звездата. -
И да пресмятам колко стълби биха стигнали,
за да достигнем нощем горе до луната.

Ръцете си да сложа в бабината пазва,
да дрема и да слушам как дрънчат саханите,
а дядо ми полека, пълнейки стаканите,
за Божи гроб легенди святи да разказва.

Пък бухалът отсреща кацнал на гредите ни,
кат страж неверен пак да слуша и будува
и от седефеното кръстче до гърдите ми,
самичкият Христос разпнат да ме целува.

© Магда Петканова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.03.2019
Жената - грешната и святата. Сборник с текстове на български писателки от първата половина на ХХ век. Съст. Албена Вачева. Второ допълнено издание. Варна: LiterNet, 2018-2019