БАЛАДА ЗА ВЕЧНАТА МЪКА
(ШОПЕН - БАЛАДА OP.23)

web | Жената - грешната и святата

                                                Largo
Вечерен час на трепетна тревога
в мистериите си ме въведи!
Там, де се слива славата на Бога
с безумството в човешките души.
Стоя пред тебе плаха и покорна -
ти, мъката ми освети.
На моя път не светят днес икони
и храмове - аз всичко разруших.
Вечерен час, във твойта изповедня
аз встъпвам със отворено сърце -
води ме ти и нищо, че съм бледна -
о, как е тихо в твоите ръце...
При тях - Великите страдалци -
ме отведи във тайния им храм.
Аз искам в своето страдалчество
живота си и аз така да дам.

                                                Moderato
На рояла отворен поставени ноти:
Балада от Фридрих Шопен.
Безумно страдание свойте нокти
е впило във него, във вас и във мен.
Било е тъй някога и днес ни огражда,
и вечно ще бъде след нас:
сред кървави мъки човекът се ражда,
изгаря във огнена мъка и страст.
Безумци изчезват в любовна тревога,
певецът - със песен в сърце съхранил.
Под вечното знаме на смърт и на огън
прииждат все нови и шеметни дни.
О, кой не е срещал в живота възторжен
Констанс лъчезарна - по-чиста от блян?
Мария Водзинска - прекрасна и стройна,
със поглед от нега и плам замъглен?
Жорж Санд - дух и тяло, поток пълноводен
от страст и възторзи в владически плен?
И кой не е носил, със болка прикрита,
сто пъти прочитани скъпи писма,
и кичур от къдри, и роза златиста?
И кой не е имал и своя "Беда"?
И кой във раздяла и скръб не е губил
устоите земни на нашия свят,
спасение търсил във тежка заблуда
и дирил сред вражески лагери брат?
Романтика, казват, днес вече ненужна -
история стара за нашия век -
певецът не трябва по старо да пее...
Но где са певците на новото време?

Те в свойта безумна, предсмъртна агония
не са ли дочули повтарящия зов
на твойта балада, певецо на струните.
достигащ до тръпния в звуците стон,
завършил със нотите sol - fa?
И после? И после във спазми на лудост
сред тежки акорди на смърт и живот
борбата достигаща в страшния вик -
в акцента на остро изсвирено mi?
Там скъсва певецът със тежката мъка
и търси забрава във образа скъп...
Певецът със своята пепел възкръсва
и пее отново със стихнала скръб
за родните дебри, надежди ответи
в сърца безнадеждни, разпнати на кръст...
А леки арпежи замират в слуха ти,
тъй както водите след бурния дъжд.

                          Allegro
Във тая чудна музика,
със говор праначален,
пречистена от думите,
които нараняват,
се срещат всички радости
и всичките страдания.
В хипнозата на звуците
човешкият дял израства
като безсмъртен, жив хорал,
понесен към безкрая.

© Люба Касърова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 28.02.2019
Жената - грешната и святата. Сборник с текстове на български писателки от първата половина на ХХ век. Съст. Албена Вачева. Второ допълнено издание. Варна: LiterNet, 2018-2019