В ТИНЯТА

web | Жената - грешната и святата

Нарочено страстно цигулките пеят,
Разпуснах безмълвна прозирен воал...
И впитите в мене очи - те как пламенеят!
Цигулките ронят безгласна печал.

Обжегва ги страст... и ръце се простират...
В уста ми се впиват пияни уста...
Горещи и алчни ме пръсти допират...
Усмихвам се жалко... заглъхна нощта.

На пладне едва се от одъра вдигам.
Натегнали клепки, в устата горчи...
И с поглед забулен едва придостигам
Пречистата радост на дневни лъчи.

Оглеждам се робко... Усмихвам се бледно.
Отдавна веч огънят в мен не гори.
Протягам ръце си и казвам молебно:
"Нощта е изминала. Дай ми пари!"

И всяка нощ свяст и печал упоявам.
Отдавна спи огън в гърди... не гори...
И нищо не сещам, когато пропявам
Над всички бездушно и ледено: "Пари!..."

© Яна Язова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.04.2019
Жената - грешната и святата. Сборник с текстове на български писателки от първата половина на ХХ век. Съст. Албена Вачева. Второ допълнено издание. Варна: LiterNet, 2018-2019