СНЕЖНИ ДУМИ

web | Жената - грешната и святата

Шейните се събират на мегдана,
Ще зазвънят по белия, заснежен път...
Почуква празнично черковната камбана;
И ние чаши чукаме, ний - дрипите в света.

В кръчмата седим и през дима поглеждаме: -
Момците със момичетата... Нашарени шейни...
Разбъркани глави пречупено навеждаме,
Тогава вън зашушне смях, закачки... на избягали жени.

Ей, припнаха... Момче, налей догоре тази празна чаша!
Остане ли от виното, ще го допиеш ти - наздравица за нея.
Проспахме ние времето, когато беше наша.
Отдавна у дома осъмнал сам аз пия и копнея.

А, може би, и тебе някога със радост е мъчила!...
Но виждам, друго някое момиче вън очи ти взима.
И на, допий ми чашата, иди, пуснете се от нашата могила,
Че после в кръчмата ще те затвори зима.

Ще те прегърне тя, ще ти се смее като твоя...
Но силно, силно ти я целуни!...
Момче, ах, чуваш ли, сред пътя на завоя
Пред пропастта камбаната... за всички ни звъни!...

© Яна Язова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.04.2019
Жената - грешната и святата. Сборник с текстове на български писателки от първата половина на ХХ век. Съст. Албена Вачева. Второ допълнено издание. Варна: LiterNet, 2018-2019