ПЛЪТТА

web | Жената - грешната и святата

Оковите дрънчат! Оковите дрънчат...
И викове след мен - и викове ечат...
Обръщам се назад - зад мен гърми цял ад.
Без огън, без лъча - аз гасна и мълча.

И пак напред сама аз тръгвам в своя път
Свободна, но без мощ... оковите звучат.
Див шепот ме следи: "Къде, къде пълзи
Таз сянка по върха?!" - аз кретам и мълча.

От земния ни ад дочувам смях навън -
Пияните от грях... зад мен оковен звън...
Аз пъпля в пълен мрак и този шепот пак:
"Тук има само ад, върни се назад!"

Със плач обръщам взор: - "Аз искам светлина!
Навсякъде е мрак, а там си ти сама."
На оргии в дола доземам аз страстта.
Крещи грехът в кръвта. - Аз пламвам и мълча.

И ето там, от ада - пламък всред нощта
Разгаря буен огън - едничка светлина.
Там - клада от души... Страстта, страстта гори!...
Вериги им плътта! - Аз гасна и мълча.

Оковите дрънчат! Оковите дрънчат.
И викове до мен - и викове ечат...
Обръщам се назад - зад мен гърми цял ад!...
Там пламна светлина! - Аз плача и мълча.

© Яна Язова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.04.2019
Жената - грешната и святата. Сборник с текстове на български писателки от първата половина на ХХ век. Съст. Албена Вачева. Второ допълнено издание. Варна: LiterNet, 2018-2019