МОРЕТО В МЕН

web | Жената - грешната и святата

Седя на пясъка горещ.
До моите колене синьо, мокро
Морето лази, шумно иде пак.

А вечерний полузрак
Запалва свещ по свещ
В небесните простори.

Горя със някой жив човек да поговоря
За мен, за теб, за милите страни,
В които аз живях щастливо с тебе.
Но тук е пусто. Шумните вълни
Наръсят ме и бягат, бягат, бягат...

И там, където бурни те отиват,
И тази бездна, в която сливат
Те своите гласове... кат моята печал
Е тя дълбока и се не разкрива.
На никого се не показва жива
Със своите бисери и своята кал.

И ето ме на пясъка изстинал...
При коленете ми морето тъмно, мокро
Дохожда и настава вече пълен мрак
Над слънчевия ден изминал.
И тоя шумен и зловещ живот
Ще пълни бездната със черни, недостигни
Вълни. И късно някога потъващ параход
От дъно тинята ми страшна ще повдигне.

© Яна Язова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.04.2019
Жената - грешната и святата. Сборник с текстове на български писателки от първата половина на ХХ век. Съст. Албена Вачева. Второ допълнено издание. Варна: LiterNet, 2018-2019