ГАМЕНИ

web | Жената - грешната и святата

Отдавна сме родени нейде по селата,
Отраснахме сами по градските врати -
Донякъде ний помним майка си, но колко за бащата -
Кой беше той? Где бе? - Затуй се никой не сетѝ.

Какво ще се размислим толкоз на широко
Пазара ли да изтървем от много ум?
Ний чистим мрежи, кошове и джобове дълбоки;
С парите хляб купуваме, от таблите локум...

И в кървав бой за плячка - изранени,
Или с лъжа и хитрост ний я присвоим,
Понякога и ножовете скриваме червени,
А пред очите на стражаря ставаме на дим.

На друг пазар след туй се повъртим с усмивка;
Че снощи тежък труп хвърлихме край града,
Кой мисли туй? като че спали в пухена завивка,
Тъй весели изглеждаме, натъпкали глада.

Но в някой булевард ний срещнем стара дама,
Или пък селянка комат ни подаде със благи си очи.
По дрехите й кал и олепена слама,
Там всеки кат погален я отмине и мълчи.

И отдалече на сено ни лъхне от селата!...
Напълнени лехи, гнезда, в полето клас!...
И в наша стая майката очаква ни с бащата!...
И яденета топли те са сготвили за нас...

© Яна Язова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.04.2019
Жената - грешната и святата. Сборник с текстове на български писателки от първата половина на ХХ век. Съст. Албена Вачева. Второ допълнено издание. Варна: LiterNet, 2018-2019