Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Септември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

БУНТ

web | Жената - грешната и святата

Стълбът с часовника клюма пред гарата вече червясъл.
Аз се облегнах на него. Надолу е сухата урва...
Хижи - потънали, дето е нощния корен порасъл.
Ранната вечер в небето косите си турва.
Минават машини със грохот размерен,
Пламват под покриви жълти фенери,
Горе прехвъркат звездите небесни.
Свирна там влака и димна опашка разпери; -
С него от горския сипей любовни разливат се песни...

Тъжно си пее там някой от тежка любов премълчана.
Влакове пъшкат и остро те с песни отсичат.
Сипеи някакви гледат на морската пяна
Неми, горещи - те с пъстри я пясъци кичат.
Влакове, релси гърмят и в коса ми се искрите губят...
Дим ме увие...
Може би, пак тъй безумно сърца ни се любят...
Ти ще се върнеш и пак ще се дириме ние.
Дългите влакове твоята сянка през пушека пускат...
Ти ме веднага целуна...
Мигом димът ни и обръчи с искри наниза...
Гаснат фенери... ти скокнеш, отплуваш...
Ето, ах, ето го влака - вече по завои изви -
Искри и пушек прибира и сън безконечен...
С черна уста ме целуна, от тебе ме той поздрави...
Казва, че ти си забегнал отдавна далече.

Гледам и зная, че Никогавече -
Тази прескръбна женица - по гарата ходи
Силната страст ми пороят надолу отвлече -
И на полето и по лозята, по сухи разплоди.
Днес съм сломена, но в лятото зная -
Гроздето зрее и тежкото вино опива...
Ти завърни се тогава... завеси във топлата стая...
В лунната нощ при скалите орелът ни да се извива...
Ето, дочувам, в голяма тревога, че влакове тичат...
Губихме в чакане Пролет, и Лято, и Есен!
В снежни фъртуни сърца ни предсмъртно обичат;
С устни заскрежени пеем таз пролетна песен!
Пеем прехрипнало - в тренове всички се блъскат,
И колелета, вагони се носят през сипей и ров!
Месец, звездите край нас профучават, кат мечове лъскат!
Ний се прегръщаме в бурна, свирепа любов!

В урви усойни вълк се разтичал с разкрити уста...
Моста се счупи... ний скочихме в мократа бездна.
Викаме нещо предсмъртно и рием пръстта...
Сивия вълк над трупа ми се хили...
С трясък чудовище светна и бърже изчезна. -
Свирна! Ах, влак! И аз и часовника пак си висим.
Бързият изток донася нощта... какви я рани покрили!
С бяло и черно написана - с моя палячовски грим.

 

 

© Яна Язова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.04.2019
Жената - грешната и святата. Сборник с текстове на български писателки от първата половина на ХХ век. Съст. Албена Вачева. Второ допълнено издание. Варна: LiterNet, 2018-2019