Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Декември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

НОЩНА СРЕЩА

Георги Б. Геров

web

Георги Б. Геров. Рицарски доспехи и голи охлювиСънувах я тази нощ. Отдавна не беше ми се случвало. Никога не признах пред себе си, че съм я харесвал толкова - колкото никоя друга - а и мина време, откакто се виждахме по-често покрай заниманията ни в школата по фотография. Но ето, сънувах я и в съня си разбрах, че има двама души в мен и единият никога не е бил доволен от другия, който му е запушил устата и му е наредил да седи мирен.

Нерешителността си към нея обяснявах с това, че я смятах за недобра за мен. Мислех за нея като за онези жени, които са така привлекателни, че ти създават някаква магия и усещане за нещо вълшебно. Опознаеш ли ги, осъзнаваш, че това е било само илюзия. Лъскавият целофан се свлича между пръстите ти, а под него няма нищо невероятно.

Така си мислех за нея. Не знаех дали имам право да я възприемам по този начин, или това е само някакво оправдание за собствената ми нерешителност. Може би тя действително беше прекрасна, а аз бях просто страхливец, който имаше странни и причудливи теории за жените, за да оправдае собствената си глупост и плахост.

Тя лежеше в съня ми до мен, хубава, пряма, открита, без свян, но и без излишна провокативна показност. Прокарваше ръце през косата ми, така както някога в онзи хотел, но този път и аз й отвръщах и й шепнех онова, което си мислех, а не се опитвах да крия вълнението си от това, че сме заедно. Изговорихме си всичко онова, което винаги стоеше между нас – изпратено, но неприето от другия – тя, без да се блъска в мен като в стена, а аз, без да се опасявам, че не трябва или че е погрешно. Оставях мислите си спокойно да лежат до мен, вместо да им обръщам гръб, страхувайки се да ги погледна. Меките й коси милваха тръпнещото й тяло, което изгаряше ръцете ми, а плахите ни пръсти отказваха да се пуснат, докато потъвах в нея.

Събудих се и все още замаян от чудния сън, не исках да отварям очи. Чудех се как е възможно подобно усещане да е всъщност несподелено. Нима може подобно изживяване да е само с един участник. Не е ли възможно нощем душите да се срещат. Да се галят с безплътни ръце, да нямат никакви тайни, бидейки наясно, че на сутринта няма нищо да си спомнят и че никой нищо не може да направи.

Някак несъзнателно посегнах към телефона си. Не знам защо. Дали не бях решил да й напиша един изненадващ есемес с въпрос какво прави. Та тя сякаш все още беше пред мен, не исках да я пускам да си ходи, но бях наясно, че съвсем скоро сам няма да вярвам на съня си, понеже той е като алкохол, чието действие изчезва малко след събуждането и аз нищо не мога да направя, за да го задържа.

В този момент телефонът забръмча в ръката ми от получен смс. Застинах, нима беше възможно да е от нея, нима и тя е сънувала това, което и аз. Ако бе така, едва ли нещо щеше да може да ни спре.

Отворих го. Беше от една друга позната, за която знаех, че доста ме харесва. За съжаление не споделях чувствата й, ако и да беше доста свястно момиче. Съобщението й беше следното:

"Здравей. Сънувах те тази нощ. Прощавай, че ти го казвам просто така. Не можех да го запазя само за себе си, но ми е трудно да го опиша. Желая ти хубав ден."

 

 

© Георги Б. Геров
=============================
© Електронно списание LiterNet, 17.11.2018, № 11 (228)

Други публикации:
Георги Б. Геров. Рицарски доспехи и голи охлюви. София: Рива, 2018.