ГЪЛЪБЪТ

Георги Б. Геров

web

Събуди се както обикновено - слънцето се спускаше през прозорците и му светеше право в очите. Тези щори все забравяше да ги спуска. Защо ли си ги купи изобщо. Навсякъде в дома си се беше затрупал с ненужни и безсмислени вещи, в които се спъваше ежедневно и които го задушаваха.

Видя край прозореца да прелита сиво перце. Живееше на последния етаж, а горе в капандурите на покрива гнездеха доста гълъби и често чуваше гукането им и пърхането им с крила.

Толкова често ги беше наблюдавал и така горещо искаше да бъде като тях. Не, това не беше просто инфантилната човешка мечта от древността да си птица и да можеш да летиш. Всъщност това също, но искаше да е точно гълъб, а не каква да е птица. Можеше да ги наблюдава с часове. Понякога, веднага след като станеше, отваряше прозореца и провираше още чорлавата си глава навън, обръщаше се нагоре и с наслада наблюдаваше изумлението и вниманието, с което накацалите горе гълъби го следяха, въртейки главата си ту наляво, ту надясно. Отдавна не отлитаха уплашени - вече бяха свикнали с него и с внезапните му появявания.

Имаше един гълъб, който често се разхождаше по перваза и хвърляше по едно око през прозореца. Невероятен гълъб. Не беше като другите. Направи няколко крачки, пък току погледне в стаята му. Все едно беше избягал от някой съсед и сега си припомняше нещо, взирайки се в дома му. Отвореше ли прозореца обаче, птицата се отдалечаваше в другия край на перваза и не се оставяше да бъде хваната. Литваше до съседното на кооперацията дърво и продължаваше да наблюдава оттам. Ама че гълъб. Как му завиждаше само...

Вчера приятелката му беше останала да спи у тях. Бяха си поръчали храна отвън, любиха се и в паузите си говореха. Той пак започна да й обяснява за гълъбите и усети досадата й. Гаджетата на приятелките й искали да стават кинорежисьори, политици или поне известни футболисти, само нейният приятел искал да е гълъб, да се рее в пространството, да не трупа и да не оставя нищо след себе си. Ама че участ... Как можеше да й обясни изобщо. Толкова красива птица, така хубаво гука. А и да си птица - толкова е съвършено. Летиш си, далеч от досадния делник на чоплещото земята човешко съществувание.

"Внимавай какво си пожелаваш...", каза му лениво в един момент тя. Погледна я. Почистваше си ноктите с пиличка, излегнала се на дивана, а измачканата й нощница едвам скриваше целулита й. Вероятно беше прочела тази фраза в някое женско списание, преповтаряна многократно от бездейните форумни папагали, опитващи да осмислят живота си с тайнствени фрази и многозначителни клишета. Какво ли знаеше тя за мечтата и за постигането й, за разликата между ограничената човешка природа и уж простоватата, но космична същност на птиците...

Събудиха го плясканията на накацалите до него гълъби. Той също размаха крилете си. Пак беше сънувал, че е човек. Мечтата му напълно го беше обсебила и той често надничаше през прозореца на момчето под тяхната капандура или се разхождаше по перваза му. Животът на хората е така пълен със съдържание. Изпляска с криле и литна - какво ли друго можеше да прави през целия ден, ама поне да убие малко време. Толкова еднообразно и скучно е да си гълъб. Какво ли не би дал поне за ден да е човек...

© Георги Б. Геров
=============================
© Електронно списание LiterNet, 14.02.2019, № 2 (231)

Други публикации:
Георги Б. Геров. Рицарски доспехи и голи охлюви. София: Рива, 2018.