КОЙ Е ИСТИНСКИЯТ УБИЕЦ?

Димо Райков

web

В първия миг не повярвах. Гледах кадрите и не можех да проумея случващото се.

Централна новина в централната новинарска емисия на централна телевизия.

90-годиши старци убили, после се разбра, че не се знае дали са го точно убили, едно коте.

Едни беззащитни старци са наранили едно беззащитно животинче.

Гледам кадри как престара жена, от пръв поглед си личи, дори и да е в гръб, че не е добре жената, в анцуг, сред мизерна домашна обстановка, налага с пръчка животно.

После камерата дава полицейска кола, синият ѝ буркан святка... Полицаи, двама мъжаги, безкомпромисни блюстители на българския закон, избутват двама... старци, слагат ръка на главите им и ги натикват в колата... Белезници щракват. Звънът им ме пробожда. Старците мълчат. Двама български старци, събрали в себе си цялата безпомощност на света.

Чуват се млади викове - убийци, убийци...

Търкам очи...

Не вярвам на това, което става пред тях...

Не вярвам и на ушите си.

Не, не може да има в този свят, и то след времето, след уроците на Короната, толкова жестокост!

После камерата дава в едър план улицата пред дома на арестуваните. Няколко млади хора, млад мъж, две млади жени...

Те разпалено искат възмездие!

Особено едно младо и красиво момиче, почти дете. Може би на възрастта на правнучките, ако имат такива, на арестуваните...

Направи ми впечатление нейната добре поддържана фризура. За разлика от обезумялата прическа на възрастната "убийца".

Тя, красивата млада българка, иска наказание.

Наказание искат и останалите с нея! Затвор!

И дикторът пояснява - три години затвор се полага по закон за това престъпление...

Старците се люлеят безпомощно...

Какво е това?

Публичен трибунал ли?

Публичен разстрел ли?

Дъхът ми спира.

Пак "превъртам" лентата...

Пак проследявам хронологията на събитието...

90-годишни старци...

Арестувани зрелищно.

С белезници... С викове "Убийци!"

Били убили коте.

Младо момиче иска с ярост тежко наказание пред камерата на БТВ.

Млад мъж иска затвор!

90-годишни старци...

Най-главните свидетели са момче и ...майка му, които са ...снимали. Били се опитали да предупредят старицата, но после продължили да снимат... Вероятно ги е било страх, тях, младите и здравите, от немощните 90-годишни болни старци...

"Престъпниците", в кадъра видях една едва куцукаща баба в анцуг как бие с пръчка, и то доста неумело, нещо пред себе си, това изглежда е котето.

После виждам на другото видео как налитат репортерите!

Как тикат в устата на явно неадекватната възрастна жена микрофона - убихте ли котето...

Един репортаж, втори, трети... Само в рамките на един ден... Централна новина в централни новинарски емисии на централна телевизия...

Убийците на България трябва да бъдат заклеймени!

И никаква реакция от страна на българите!

Гледат сеир!

А всъщност гледат едно убийство.

Срам!

90-годишни старци...

Във времето на Короната, която убиваше поголовно тези "изпразнени черупки", както млади българи наричаха родителите и дядовците си и се радваха, че Короната била "умна" и избирала за свои жертви предимно старците...

И за слепия става ясно, че тези възрастни хора са със старчески проблеми.

Става ясно и това, че няма други хора като българите, които така да мразят родителите си.

Короната е пощадила тези 90-годишни немощни старци, но техните внуци и правнуци ги убиха!

Да отидеш с полицейска кола, да арестуваш публично двама старци, да им сложиш белезници, да им викаш убийци...

Настръхнах.

Защото имам един грях. Когато един лош съсед, който цял живот тормозеше мама и татко, започнал да ги заплашва без причина, че ще им отреже главите, аз ги посъветвах да отидат в полицията и да се оплачат. Така е във всяка една нормална държава.

И тук вече става нещо, което аз научих дни преди смъртта на татко, крили от мен, милите, да не би да се притесня...

От полицията предупредили съседа. Но той, поучен от приятел следовател, с когото си пиели ракията, заявил, че не той, младият и здрав, а моите старци, на 80 години, го заплашвали, че ще му отрежат главата...

И дошла полицейската кола на градчето Малко Търново пред къщата ни.

Майка припаднала, татко не бил на себе си!

- Сърцето ми спря, Диме, та аз никога през живота си и карфица не съм откраднал, мравка не съм стъпкал, а сега убиец ме нарочиха, в полицията ме вкарват... - плачеше татко по телефона...

През целия си мъчен живот на пчелички те нито веднъж не били посегнали на човек, не били ходели в милицията и после полицията..

А сега дошла полицейската кола...

След кратко време мама починала. Пукнало се сърцето ѝ. От раз!

Гледам...

И кръв капе в сърцето ми...

Каквото и да са направили тези хора, тези старци, нима така трябва да се отнасят с тях?

И никой и с дума да не ги защити часове наред...

А колко малко е трябвало?

Да отидеш при тях като съсед, да ги попиташ как са изкарали карантината, да им видиш мизерията, хляб да им занесеш, локумче...

Да ги погалиш...

Та тези хора са на 90 години!

Вместо това млади, охранени, пращящи от здраве и хубост мъже и жени шестват по телевизиите и с комсомолски плам в очите искат ...смъртта на тези старци, които вече и по природните закони отлитат...

Проклето и загубено безвъзвратно е това общество, което подлага на "справедлив" гняв двама възрастни човека, вместо да прати при тях медицински екип, психолог...

Човек да прати, Човек, разбирате ли...

Какви хора сте? Нищо ли нямате в сърцето?

Не виждате ли, че тези хора не са добре, не виждате ли мизерията, в която живеят, нима и вие не сте преживели карантината, не усетихте ли как тя ви разбалансира, вас, младите, здравите...

А какво остава за 90-годишни хора! Които надали са имали какво да ядат и може би котето е разляло последното бурканче със спасително мляко... Те как са преживели тези черни дни?

Как са се справили с мизерията, със скромните си геноцидни пенсийки?

Защо не отидохте, защо не ги попитахте, преди да искате смъртта им?

Защо ги убихте?

Вашата жестокост на "справедливи" защитници е стократно по-тежка и наказуема от тази на тези клети и болни старци. Защото вие, за разлика от тях, съзнавате какво вършите! Защото вие убивате не с тояга, с със злоба! И то съзнателно, публично!

Тук съм потресен и от ролята на телевизията, лично на Хекимян, както и от тази на държавните органи.

Искам да ги попитам - нима не видяхте от пръв поглед, че тези хора са болни, нима не усетихте тяхната безпомощност, нима не ви трепна сърцето?

Всъщност аз знаех, че ще се стигне, рано или късно, дотук.

Та България е сред първите страни в света по случаи на домашно насилие, на убийства на жени, да не говорим за убийствата по пътищата, екзекуциите...

България е единствена в света с контролирана мизерия, която продължава - вече поколения наред.

България е страната, в която синовете живеят с десетки хиляди на месец, а майките им с двеста лева, а за 130 000 българи и толкова няма, те живеят с пенсия от 70 евро на месец, която тези дни им бе увеличена с 4-5 лева!

И случилото се по повод на котето е следствие, една метафора на това, което става в българското общество.

Ние се самоизтребваме. С ...омраза, която няма равна в света!

Първо започваме с най-беззащитните! С "изпразнените черупки", със "сухите клонки"...

Тоест с най-беззащитните.

С 90-годишните, които в България се броят на пръсти...

С тях е най-лесно! Те нямат нито Бойко, нито партия, нито асоциация, нито пари, нито "връзчица" дори, те са сами.

Те са идеалната мишена за "справедлив" гняв, за обект за възмущение на обществото. После тръгваме надолу по веригата на контролираната бедност...

Но винаги с беззащитните...

Защото я си се захванал с истинските убийци, ония на Милен, на Христо Марков от Пловдив, на..., ще ти се случи случка!

Най-малкото ще ти скочат техните покровители.

А колко лесно е да насочиш "справедливия" си гняв към едни 90-годишни старци... Към едни беззащитни същества, вече докосващи небето!

Короната ги пощади! Но не и вие, хората, българските хора...

Всъщност кои са убийците?

Едно мъртво общество. В което дни наред не се намери един човек, който да погали двама старци.

Да, такова общество, в което единственият виновник за мизерния му живот са двама 90-годишни старци, вече е мъртво.

Излишно.

Да това са престъпниците на България! Това са виновниците!

Вие сте невинните!

Вие сте справедливо възмутените! Вие сте търсещите правдата...

Два дни гледам и слушам.

И разбирам, че това подобие на общество, в което нито един не се осмели да погали тези старци, вече е излишно.

Писатели с огромни награди, журналисти, политолози, социолози, лекари, депутати, министри, психиатри, защитници на човешките права, медии, сайтове, фейсбукаджии, синове и дъщери, внуци и правнуци, къде сте?

Защо никой и с дума не реагира?

Нима не виждате, че това е публична екзекуция над двама 90-годишни болни и мизерно живеещи старци?

Те ли са убийците на България?

Срам!

Колко са вашите заплати?

Колко са техните пенсии?

Какво са вашите къщи, апартаменти, колко са, как ги взехте?

И вижте в какви условия живеят тези "най-големи престъпници" на България!

Телевизия, народен гняв, полиция, прокуратура...

Всенароден линч.

Срещу двама немощни старци...

Господи, кой и защо превърна моята България в това, което сега виждам?

Човешка нищета.

Безсърдечие, което никъде другаде не може в такъв вид да съществува.

Мълчите!

Всички мълчите.

И сочите с пръст.

Тях, старците. Те трябва да изкупят всичките грехове на България.

Но сами много добре знаете, че посоката в погрешна.

Посоката е натам. Да, обратно. Навътре. Към вас. Към сърцето ви.

Ако все още имате такова, разбира се.

И съвсем накрая.

Написах този текст с огромна и изпепеляваща болка.

Защото видях, че вече нищо не може да се направи.

Защото аз съм авторът на романа "Анхедония", книгата, с която исках да стресна моите сънародници, да им покажа, че вършат грях с отношението си към своите майки и бащи.

Защото аз така съм научен от своята майка чистачка и своя баща миньор чрез техните песни, морал и страдание - да уважавам възрастния човек, да му помагам, да зная, че едно общество е толкова силно, колкото е силна обичта му към родителите.

Това днес, което е е моята страна, не е моето общество.

Не искам да ставам с мълчанието си съучастник в едно убийство.

Всъщност то вече отдавна е извършено.

Когато човек гледа телевизионните кадри, когато вижда изкривените лица на млади хора, викащи "Убийци!" на едни вече болни и съсипани от българския живот 90-годишни хора, млади хора, които не смеят и да гъкнат пред ония, силните на деня, които ги крадат и мачкат като за световно, разбира, че наистина няма нужда от нищо.

Злобата, завистта, разделението, опростачването вече са сътворили своето.

А когато един човек започва да не понася и себе си, наистина няма спасение.

Няма нужда и от думи.

Няма.

Престъплението, истинското, вече е извършено.

И в България виновен няма.

Виновна се оказва единствено жертвата.

Беззащитния.

И авторът, който нарушава мълчанието.

Обществото е цялото в бяло.

Както винаги.

Фанфари!

Зная, че мнозина тук ще бъдат ядосани.

Но аз не можех да не напиша този текст.

Това бе мой дълг.

Пред мама, татко, пред едно цяло жертвено поколение, което погуби живота си заради нас, децата му.

И сега децата погубват родителите си.

Тези, които са създали живот, биват негови жертви.

Българският закон.

Безмилостен.

Безчовечен.

П.П. Вижте тази снимка долу: Позорът на България...

Позорът на България...

© Димо Райков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 17.06.2020, № 6 (247)