Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

"ХЕДА ГАБЛЕР" - МЕЖДУ ТАНЦА И ТЕАТЪРА
Знаков спектакъл за Норвежкия национален балет

Диляна Никифорова

web

Грете Софи Боруд Нибакен/Grete Sofie Borud Nybakken - в ролята на Хеда Габлер / Hedda Gabler; Shane Urton - Assessor Brack. Photo - Erik Berg

Грете Софи Боруд Нибакен/Grete Sofie Borud Nybakken - в ролята на Хеда Габлер / Hedda Gabler.
Shane Urton - Assessor Brack. Photo - Erik Berg

Шансът да преживея на живо в Осло балетния спектакъл "Хеда Габлер" считам за истинска привилегия. Между невероятното разнообразие от съвременни балетни спектакли, които днес можем да видим по световните сцени, този спектакъл ме остави без дъх, занемяла. Толкова неочаквано беше в първия ден от работата ми като гост-педагог с артистите от Норвежкия национален балет, докато още се оглеждах с възхищение в забележителната нова сграда на операта в Осло, да се настаня в салона и напълно неподготвена, да бъда поразена още с първата сцена от спектакъла!

Премиерата на балета "Хеда Габлер", базиран върху известната едноименна пиеса на Хенрих Ибсен, излиза на 28 септември 2017 г. на сцената на Норвежката опера и балет. Оттогава насам спектакълът е сред знаковите заглавия в репертоара на трупата и това съвсем не е случаен успех. Постановъчният екип под ръководството на режисьорката и хореограф Марит Моум Ауне/Marit Moum Aune е постигнала забележителен синтез между изразни средства и похвати, характерни за танцовото и театралното изкуство поотделно. Това не е нещо чуждо за света на танцовото изкуство.

В историята на балета се редуват различни периоди на доближаване и раздалечаване между танца и театъра. Достатъчно е да си припомним работата на Александър Горски в началото на ХХ век, когато той почти революционно въвежда методи на работа от театъра в постановъчния процес на своите балети и се обръща към реалистичните течения в областта на киноизкуството, въведени от Константин Станиславски. Този процес продължава да се развива много активно в Русия в средата на ХХ век с постановките на Ростислав Захаров ("Бахчисарайски фонтан"), Леонид Лавровски ("Ромео и Жулиета") и др. Периодът е известен с утвърждаването на хореодрамата на сцената в Съветска Русия и със стремежа на балетмайсторите да се доближават в работата си до литературните първоизточници. Примери за развитие в тази посока има и в Западна Европа с постановките на Джон Кранко ("Ромео и Жулиета", "Онегин") и Кенет Макмилан ("Манон") - създатели на знакови за западноевропейския балет заглавия. Емблематична е и работата на Пина Бауш в света на немския танцов театър. Ярки са постиженията на Матс Ек в съвременния танцов театър. Примери могат да се дадат не малко и все пак.

Онова, което отличава постановката "Хеда Габлер" на Норвежкия национален балет, е изключителното умение, с което са използвани методи на работа от театъра, киното и танца за постигане на органично и цялостно внушение в произведение, поставено на нова естетическа платформа. Нещо повече - постигнат е онзи баланс между познато и непознато, който да осигури път едновременно до съзнанието и подсъзнанието на публиката по възможно най-естествения начин, така че да въздейства дори на зрителите, които не са предварително запознати с пиесата. По думите на всички участници в нея постановката е изцяло екипно дело.

Ибсен е вторият най-поставян драматург в света след Шекспир. Една от причините за това е дълбочината и многопластовостта на произведенията му. В тях има много подтекст, който дава възможности за интерпретация. Всеки режисьор или изпълнител има различна трактовка на пиесите му и персонажите в тях.

Ето какво споделя режисьорката и хореограф на спектакъла Марит Моум Ауне относно пиесата: "Това е история за момиче, което е отгледано като момче и очаква от живота да получи онази свобода, която момчетата имат, а след това вратата е затворена и в този килер тя става жестока. Аз не защитавам това, което е тя! Ние просто описваме какво се случва на умните хора, когато талантът им не е използван и са третирани като глупави... Когато си норвежец, Ибсен е като част от природата ти! Той е нашият голям драматург и писател, той е интернационален, но в същото време той наистина описва това, което ние сме. Всички пиеси на Ибсен се отнасят до общуването между хората, но защо да го поставяме чрез танц? Защото чрез танца можеш да разкъсаш всичко и да видиш какво има между редовете и в подтекста много по-ясно, отколкото чрез която и да е друга форма на изкуство."1.

Действително танцовото изкуство с лекота постига онази форма на абстрактно въздействие, толкова трудно постижима и търсена в света на театъра, където наличието на текст до голяма степен обвързва крайния резултат с буквалното, конкретно съдържание на думите и сюжета. Танцовото движение и езика на тялото са изразни средства, които въздействат предимно на подсъзнателно ниво. В съвременния балет лексиката е претърпяла забележително развитие. Тук принос имат огромен брой талантливи хореографи и артисти, и то не само най-известните между тях допринасят за изграждането на невероятна палитра от изразни средства. Често обаче тя се използва самоцелно, било само заради красотата на движение или дори с цел да представи някаква абстрактна идея. В тези случаи често се забравя, че в основата си балетът е театър. Сякаш колкото по-умели и прецизни ставаме в света на танцовото движение, толкова повече се отдалечаваме от ценностите на театъра и познанието за тях.

В постановката "Хеда Габлер" на Норвежкия национален балет водеща е личността на Марит Моум Ауне, режисьорка със сериозен опит в театъра и киното, която успява да създаде необходимата позитивна атмосфера за екипна работа върху спектакъла. Постановъчният процес започва с детайлно запознаване с текста на пиесата и разясняване на задачите на всеки конкретен персонаж, след което артистите са поканени да импровизират всяка отделна сцена. Един обичаен метод на работа в театъра, но толкова рядко използван в света на танца. Импровизацията е позната за балетните артисти, но не и в тази си специфика. Тук не става дума за часове разработка на движенчески структури. След изясняване на драматургичната ситуация танцьорите имат възможност за два, може би три импровизационни опита, които се заснемат на видео и след това се гледат от екипа, като се избират онези важни, ключови и подходящи за конкретната сцена моменти. За този подход режисьорката коментира, че малкото на брой опити всъщност правят артистите изключително концентрирани и отговорни към момента на създаване. Тя изтъква също и ключовия принос при подбора на елементи от асистента Кристофер Кетнер (бивш танцьор и в момента балетмайстор и репетитор в трупата), отбелязвайки способностите му да отсее важните и ценни находки в конкретния импровизационен момент. От своя страна, Кетнер сподели с мен, че всъщност всеки спектакъл на Хеда е различен и неповторим, тъй като артистите вече познават пиесата така добре, че непрекъснато добавят нови импровизационни моменти и нюанси в характерите на своите персонажи. За актьорите в драмата и тези в съвременния танцов театър това е познат процес, но за балетните артисти е рядък дар и уникална възможност да бъдат съавтори. Толкова често уменията и телата на танцьорите са използвани просто като инструменти, че това е почти част от нашата същност - да се подчиним на чужда визия и идея. Всъщност балетният артист почти винаги е в ситуацията на самата Хеда, талантлив човек, обречен да търси свобода, която всъщност не му се полага в реалността. Именно заради това участниците в спектакъла споделят толкова искрено и вдъхновено своя опит в работата си над пиесата. Грете Софи Боруд Нибакен/Grete Sofie Borud Nybakken, изпълняваща ролята на Хеда Габлер, казва: "Хеда Габлер определено е най-високото постижение в моята кариера и нещо, което наистина ме промени като личност и ми даде много, което мога да взема!... Да направим движенията изцяло сами е нещо, с което... аз не съм се сблъсквала преди... Никога преди не съм имала такова чувство за притежание в живота си, защото това е нещо, което буквално излезе от моето тяло спонтанно. Не беше планирано... и разбира се, Марит, която му даде структура и помогна всичко да има смисъл. Не бих могла да кажа, че това е нещо, което създадох сама, направихме го заедно." Филип Курел/Philip Currelle в ролята на Йорген (Юрген) Тесман/Jorgen Tesman споделя: "Аз бях скептичен, но това беше най-невероятният процес, не мисля, че някога съм получавал такова удоволствие от работата и че съм се хвърлял така в нея." Силас Хенриксен/Silas Henriksen в ролята на Ейлерт Ловборг/Eilert Lovborg: "Да работиш с някого като Марит беше такъв подарък за мен - да осъзнаеш същността на личността ѝ. За мен тя е пътешествие... всеки ден в залата, толкова е ангажирана с това да включи всеки един в процеса на създаването."

Под умелата режисура на Марит Моум Ауне, артистите от Норвежкия национален балет успяват да създадат изключително самобитен и внушаващ хореографски текст. "В пространството и времето на актьорското тяло вътрешните (телесни) и външните (сценични) процеси, характерни за танцовия театър, извличат своеобразен език - метафизическа промяна с духовни послания от емоционалния свят на актьора. Индивидуално дешифриран, емоционалният извлек от дълбочината на актьорската личност се проектира на сцената като кинетичен израз на преживявания, обхванали сякаш не само аспектите на реалността, но и потенциално неограниченото имагинерно пространство на свободното съзнание." (Цветкова 2011: 86).

Ингрид Лоренцен/Ingrid Lorentzen - артистичен директор на Норвежкия национален балет, е човекът, който стои в основата на този проект. За мен като балерина с дългогодишен опит и наблюдения в света на танцовото изкуство беше изключително интересно да наблюдавам трупата и взаимоотношенията в нея в рамките на работния процес. Това, което силно отличава Норвежкия национален балет, е атмосферата на демократичност и екипност. В историята си балетът винаги е бил управляван по-скоро под формата на диктатура. Строга йерархичност, дисциплина, безпрекословно подчинение на педагога, балетмайстора, директора, хореографа - това са отличителните черти на управлението на балетните трупи. Тази формула, разбира се, винаги дава добри резултати, както по отношение на процесите на обучение, така и по отношение на създаването на грандиозни спектакли, тя също така допринася много за съхранението на толкова важните за класическия балет традиции и приемственост. И все пак... За да продължи своето развитие напред танцовото изкуство има огромна нужда от нещо повече от креативност. Как да създадеш нещо ново и качествено днес? Труден и сложен въпрос! Мисля, че в Норвежкия национален балет вече са намерили един от възможните отговори - екипност в работата. Ако обърнем поглед към постиженията на съвременната наука, си даваме сметка, че всички открития днес се правят именно от екипи - вече не е възможно сам да бъдеш Нютон или Айнщайн. Смятам, че в голяма степен това е валидно и за съвременното танцово изкуство.

Голямата заслуга на Ингрид Лоренцен като артистичен директор е умението ѝ да оценява и използва индивидуалните качества на артистите и педагозите в трупата. Работата е разпределена между тях, решенията се взимат консенсусно и съвместно. Провокира се тяхната креативност и се взимат под внимание идеите им. Този начин на управление практически създава нужната среда за изявата и реализацията на индивидуална креативност в екипа, прави всеки отделен човек много по-отговорен спрямо крайния резултат. Определено се налага впечатлението за атмосфера на приятелство и взаимопомощ, толкова необичайна за големите балетни трупи по света. Ето какво споделя Ингрид Лоренцен по повод постановката: "Проектът за "Хеда Габлер" започна с "Призраци"/"Ghosts" (друга пиеса на Ибсен), поставена като балет, който всъщност беше първата идея, която имах, когато бях назначена за артистичен директор на трупата, а именно, че искам да направя "Призраци" като танц и то с Марит." Чрез тази постановка става очевидно, че трупата ще иска да направи още един спектакъл по Ибсен. "Ние дискутирахме няколко алтернативи, накрая се спряхме на това, че "Хеда Габлер" е правилният път да продължим. И разбира се, чрез "Призраци" добихме увереност, че този начин на съчетаване на танц с по-театрален подход... е интересна посока, едновременно за публиката и за артистите".

Всъщност артистите са много добре подготвени да участват в такъв процес на работа благодарение на разнообразния репертоар на трупата, който включва както големи класически балети, така и неокласика, и произведения на едни от най-ярките хореографи в съвременния танц - Иржи Килиян, Сол Леон и Пол Лайтфуд, Охад Нахарин и др., както и редица норвежки хореографи. С други думи, артистите разполагат с богата палитра от движенчески структури, така успешно разработени в съвременния танц.

Именно на тази база от познания стъпва режисьорката и хореограф на спектакъла Марит Моум Ауне и споделя, че по отношение на танцовите елементи тя изцяло разчита на опита на балетните артисти и практически само направлява тяхното смислово значение в драматургичната ситуация, като въвежда в работата не толкова познатите за тях театрални подходи. "От една страна, аз ги уча на нещо (артистите), от друга, те ме учат на много неща всеки ден. Аз непрекъснато влизам и излизам от ролята на водач и влизам в тази на ученик." Безспорно способността ѝ да ангажира всички във всеки един момент от процеса и да го прави по наистина позитивен начин, дава този блестящ краен резултат. За него допринася в голяма степен и забележителната сценография, дело на Евен Борсум/Even Borsum, която е направена по много съвременен начин. Присъствието ѝ на сцената едновременно подпомага драматургичното развитие и създава символно наситена специфична атмосфера. Според думите на Марит Моум Ауне, тя пряко кореспондира с начина, по който Ибсен описва стаята в текста на пиесата от висящи във въздуха мебели. Практически целият апартамент е на сцената около танцьорите. Мебелите се движат надолу и нагоре спрямо развитието на действието и така създават усещането за стая в стаята и многопластовост на въздействието. На сцената присъства и паралелепипед, който непрекъснато променя формата си и изпълнява различни асоциативни функции в отделните сцени - ту е подиум, ту килер или затвор, накрая гроб. Идеята за него е на режисьорката, която показва на сценографа външната част на една кибритена кутийка, която се сгъва като ромб или изцяло се смачква. Осветлението с автор Кристин Бредал/Kristin Bredal допълва сценографията по блестящ начин, като подпомага въздействието на всяка отделна сцена. Костюмите са в хармония с атмосферата на спектакъла и допринасят за неговото цялостно национално звучене. Тяхната авторка Ингрид Ниландер/ Ingrid Nilander, коментира, че в работата си над тях тя се вдъхновява от творчеството на Едуард Мунк, което познава от ранна детска възраст. При една от пробите, започва да има чувството, че вече е виждала някъде тази рокля. Става дума за костюма на Леля Юлия - персонаж, носител на идеята за статуквото и ролята на жената в норвежкото общество. Започва да търси и открива абсолютно сходна рокля в картина на Едуард Мунк и това е рисунка, на която е изобразена неговата сестра. Продуцентката на спектакъла Хеле Сорбие Ларсен/Helle Sorbye Larsen споделя, че срещите, свързани с подготовката на спектакъла, започват още година преди деня на премиерата, когато екипът се събира и споделя своите първоначални идеи за неговата визия. Тук е мястото да отбележа, че организацията в Норвежката опера е на изключително високо ниво и това прави впечатление още при пръв допир с нейни служители, независимо от ресора, към който работят.

Музиката, композирана специално за спектакъла и реално създавана в процеса на поставяне, напълно кореспондира с идеята и замисъла на пиесата. Авторът Нилс Петер Молваер/Nils Petter Molvaer споделя, че много е внимавал тя да не започне да доминира над действието и определено е успял да постигне нейното хармонично съществуване в общото цяло. В същото време коментира, че за него е било много интересно да работи над партитурата, защото е получил пълна творческа свобода в границите на определената от режисьора рамка. Като зрител в салона, аз първоначално дори не се замислих - така органично и хармонично бе присъствието на музиката в спектакъла. Чак при разговора си с репетитора и асистент на режисьора Кристофър Кетнер изведнъж се сетих и зададох въпроса, дали всъщност музиката е специално композирана за спектакъла? Естествено, получих утвърдителен отговор. Създаването на музика за определена драматургия и с конкретния постановчик на дадено произведение е от ключово значение за развитието на жанра.

Тук е мястото да отбележа, че има и българска следа в това забележително произведение. Хореограф на груповите сцени, създаващи колективните образи в спектакъла, е Калоян Бояджиев2 - дългогодишен премиер-солист на Норвежкия национален балет, в момента работи и като педагог и хореограф в същата трупа. Поставените от него сцени абсолютно точно се вписват в драматургията на спектакъла и естетически отговарят на цялостния дух на пиесата. Направени са с богата фантазия и професионално умение. За работата си над тях Калоян споделя, че се е притеснявал, защото процесът на поставяне за него е много личен и е благодарен, че Марит Моум Ауне го е оставила да работи самостоятелно над хореографията. "От една страна, тя беше абсолютно конкретна в изискванията си към това, което иска да види, от друга, ми даде пълна творческа свобода."

"Хеда Габлер" на Норвежкия национален балет е произведение от висока класа със значение за развитието на жанра в световен мащаб. То носи ярка национална обагреност и повдига важни за развитието на обществото въпроси. През октомври 2019 г. трупата гастролира с него на сцената на Болшой театър в Москва. Почитателите на балетното изкуство в Русия са дълбоко трогнати и развълнувани от спектакъла, а българският зрител би могъл да види неговата филмирана от канал Mezzo версия.

 

 

БЕЛЕЖКИ

1. Цитатите в статията са от документалния филм за работния процес, продукция на "Bel air madia: The norwegian national opera&ballet, the norwedgian national ballet", и от личните ми разговори с Ингрид Лоренцен (артистичен директор), Кристофер Кетнер (балетмайстор, асистент на режисьора и репетитор) и Калоян Бояджиев (хореограф на груповите сцени). [обратно]

2. Солист на Софийска опера и балет в периода 2000-2002 г. Възпитаник на Националното училище за танцово изкуство в София. [обратно]

 

 

ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА

Цветкова 2011: Цветкова, П. За сценичния език на танцовия театър. // Годишник на НАТФИЗ "Кр. Сарафов", София, 2011.

 

 

© Диляна Никифорова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 01.10.2020, № 10 (251)