Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
РИТУАЛ
web
Всеки път, след като поезията
тихо се изниже от леглото ми,
се уча да живея без нея
наново. А тя -
винаги
някак се завръща,
когато съм почти готова.
Намира ме - изправена сянка
от бяс и прозаичност.
Гали подсъзнанието ми, докато
се влюбя в тази блудница
отново, глупаво,
като във малолетна.
После - тръгва си и ме оставя -
бяс и плът, на колене.
Не се надявам,
че ще се върне,
човек трябва да е верен
на ритуалите си.
© Анамария Коева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 31.03.2019, № 3 (232)
Други публикации:
Анамария Коева. Кой си ти? София: Захари Стоянов, 2019. |