Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЕКЗИСТЕНЦИАЛНО
web
Виждам люспи
в очите на рибаря
и ме е страх
да не са моите,
да не би мрежата,
която уж заобикалям,
да ме е хванала
и вече
да свиквам с нея.
Страхувам се от неизвестното -
да не стане известно,
да не би оковите
да ме погубят,
преди да съм успяла
да ги осъзная.
Плувам.
На повърхността -
надеждата на рибаря
се плъзва
по моите люспи.
© Анамария Коева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 31.03.2019, № 3 (232)
Други публикации:
Анамария Коева. Полет на автостоп. София: Български писател, 2012. |