Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ДИМЕНТОРИ
web
Тази вечер твоят покрив
е изграден от думи, плът
и ножове
раздират
логиката,
докато нахлуе дъжд
през керемидите.
Тази нощ
въображаеми ръце
се пресягат и те задушават,
а пълнолунието те въвлича
в ледения танц,
поражението забива зъби във врата ти
и сякаш ще изсмуче
от вените ти бъдещето.
Изправена пред твоя Звяр,
замахвам
и раздвижвам въздуха напразно.
Не виждам него,
но теб те виждам
и ще те държа в ръце,
докато твоят дъжд вали.
© Анамария Коева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 31.03.2019, № 3 (232)
Други публикации:
Анамария Коева. Кой си ти? София: Захари Стоянов, 2019. |