Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
СТИХОВЕ ЗА МАЛКАТА ЛЮБОВ
web
На малката любов ръцете ѝ са нежни,
ръцете ѝ са малки, очите - теменужни.
Душата ѝ лети в пространствата безбрежни
и земни гласове съвсем не са ѝ нужни.
Безценните ти сили не взема тя с измама.
Затворила очи, затворила уста.
Живее себе си - таз твоя глухоняма.
Във свята глухота. Във свята немота.
У малката любов ласкателства и завист
не ще открие никой - защо ли ѝ са те?
Тя всяка чест и съвест веднага ще остави.
Какво за съвестта ще знай едно дете?
Като вода във кладенец е чиста.
А ти като съдба я гледаш във захлас!
И нека си живее такава - като истина.
Поне за час да бъде. Поне за четвърт час!
Ни ярост, нито мъка от нея ще остане.
Вода, попила в пясък, звезда, блестяла час.
У малката любов - две малки нежни длани,
очите ѝ огромни и тъжния ѝ глас.
© Вероника Долина
© Иван Груев, превод от руски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 06.05.2019, № 5 (234)
|