ВЕСЕЛАТА ЕСЕН

web

Фарс са всички тия приказки,
че вятърът въздиша,
че стене над полета и долини,
че годината издъхва.

Това са абсурдни твърдения,
не ме е грижа кой ни е научил;
за зверове и птици знамения
не правят есента печална.

В дни на скръб, когато тя властва
с лицето си печално,
забележи как черно и сиво тогава
преобладават в облеклото.

Сега всичко е обагрено в червено;
небето е синьо и меко;
A тревата превръща полето
от скромно зелено в жълто.

Пукат се от смях шушулките бодливи
на татул и репей;
А листата вместо черно да обличат
се кипрят ярко червени.

Пеперуда прелита наблизо;
след нея пойна птичка се стрелва;
Природата цяла, от земята до небето,
в смях се залива.

Вълни в ручеите ромолят,
като весели малки моми;
Слънчеви лъчи по хълмовете бягат,
и ce смеят сред тревите.

Земята просто прелива от радост
и не може да я удържи;
Потоци веселие волно текат
от небето то се сипе, сякаш дъжд.

За печал не ми разправяй
в есенните дни великолепни,
че слънцето светело едва
c лъчи коси и нефелни.

Та това е на годината върха,
най-доброто време за живот!
И постепенно бликналата веселба
се стапя леко в благодарност.