СТАРИЯТ ДОМ

web

Една стара, запусната къща
в края на града,
зеленее мъх по покрива,
а стените се рушат;
Но около тази малка къща
най-ясните ми спомени витаят,
защото там честит прекарах
младостта си, на живота пролетта.

Помня как все се
люшках на старата порта,
а дроздът горе на дървото
пееше на женската в нощта;
и как по-късно вечерта,
като кавалер изкусен,
мистър Пъркинс, в гостната,
ухажваше сестра ми, Сю.

Там майка ми - Бог да я благослови!
раздаваше целувки и шамари както подобава,
с усмивка или бой насаждаше
в сърцата на добротата семената;
А баща ми, човек разумен,
адвокат запален и фермер способeн,
дълго спореше със съседа Добинс
колко царевица ще приберем.

Ами седенките и танците -
как ме носеха краката,
а луната надничаше през пролуките в хамбара
от разкошните чертози в небесата.
О, дни сладки и щастливи,
при мене все се връщат;
a ритъмът на селския живот
в душата ми отеква.

Пуст e старият ми дом сега,
и стените се рушат;
а веселите обитатели
починаха или отдавна са в града.
Но около милата ми стара къща
най-ясните ми спомени витаят,
защото там честит прекарах
младостта си, на живота пролетта.